П Р О Т О К О Л
гр. София, 16.02.2021 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ - шести
състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.А.
М.С.
При секретаря
Камелия В. и в присъствието на прокурор от СОП ЯНА ПЕТКОВА, сложи за
разглеждане докладваното от съдия АНЕЛИЯ ИГНАТОВА НОХД № 501 по описа за 2020 година на Софийски окръжен съд.
На именното
повикване в 09.00 ч. се явяват лицата по списъка за призоваване, както следва:
За СОФИЙСКА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА се явява прокурор ПЕТКОВА;
ПОДСЪДИМИЯТ К.Е.К.,
редовно призован на 12.01.2021 г., се явява лично;
ЗАЩИТНИКЪТ адв.
Е.В.М., редовно уведомена на 25.01.2021 г., не се явява;
ЗАЩИТНИКЪТ адв.
А.Д., редовно призован на 12.01.2021г., не се явява;
За министъра на
финансите на Република България се явява старши юрисконсулт С. И. Л. с
пълномощно, представено днес;
В залата се явява
адв. П. Н. К. с представено пълномощно по НОХД № 501 от 2020 г.
ДОКЛАДВА се
заявление от адв. А.Д., че няма да бъде ангажиран като защитник на подсъдимия
К., в съдебната фаза по воденото срещу него наказателно производство.
ПОДСЪДИМИЯТ К.К.: В
това производство ще ме защитава само адв. П. К. и няма да участва адв. Е.М..
Същото се отнася и по отношение на адв. А.Д., той също няма да продължи да
участва в наказателното производство.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА
към снемане самоличността на подсъдимия, както следва:
СНЕ самоличност на подсъдимия:
К.Е.К., роден на ***
г., в гр. Р., ЕГН: **********, с висше
образование, постоянен адрес;***, работи във фирма „А.Л. Ф. ООД“ гр. Р. като „контрольор-качество“, несемеен,
неосъждан.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимия.
СЪДЪТ разяснява на страните
правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитника, секретаря.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме
искания за отводи.
ДОКЛАДВА граждански иск от
министъра на финансите.
СЪДЪТ ВРЪЧИ препис
от гражданският иск на защитника - адв. К. и на прокурора.
ЗАЩИТНИКЪТ адв.
ЛАФАЗАНСКИ: Поддържам молбата за предявения граждански иск.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА
СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на
явилите се лица по въпросите, подлежащи на обсъждане в разпоредително
заседание, съгласно чл. 248, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаема госпожо председател и съдебни заседатели по въпросите на чл. 248 от НПК, считам, че настоящото дело е подсъдно на С. окръжен съд съгласно правилата
за родова и местна подсъдност.
Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че в хода
на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.
Налице са основания
за разглеждане на делото при условията на особените правила в случай, че
защитата и подсъдимият заявят, че желаят провеждане на настоящото производство
по реда на съкратеното съдебно следствие.
Няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебни заседатели,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник или извършването на
съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на
мярката за процесуална принуда - към настоящия момент няма такава и считам, че
не са налице основания за вземане на мярка за процесуална принуда.
На настоящия етап
нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите съдебно заседание по
общия ред в случай, че защитникът и подсъдимият не заявят желание за съкратено
съдебно следствие, като призовете лицата, описани в приложението на обвинителния
акт.
По отношение на предявения граждански
иск считам, че същият е предявен от процесуално легитимно лице в определения
срок, поради което следва да бъде приет за съвместим за разглеждане.
СТ. ЮРКОНСУЛТ Л.:
Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, поддържам
представената молба и предявения граждански иск срещу К.Е.К. за сумата 154
288.13 лв. /сто петдесет и четири хиляди двеста осемдесет и осем лева и
тринадесет стотинки /.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.:
Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, ще взема отношение
първо по молбата за конституиране като граждански ищец, моля същата да не бъде
уважена, респективно да не бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения граждански иск, поради следните съображения, които в
частност се препокриват с част от въпросите, които ще обсъдя в т. 2 и т. 3 по
чл. 248, ал. 1 от НПК. Молбата
за конституиране като граждански ищец не отговаря на изискванията на закона,
макар и да е предявена своевременно, поради следните съображения:
В същата е
посочено, че се претендира съответната сума като е визиран период от време,
касателно 14.04.2008 г. – 14.10.2009 г. и е посочен общ размер на сумата - 154
288.13 лв. /сто петдесет и четири хиляди двеста осемдесет и осем лева и
тринадесет стотинки /. По този начин формулирано, искането не дефинира от какво
произтичат претендираните суми, за какъв период и липсва изискуемата конкретика
която е предвидил законодателя при такъв вид претенция.
На второ място
правим възражение за изтекла давност.
На трето място - не
се препятства възможността в случай, че се претендира тази сума, тя да бъде
предявена по гражданско правен ред, тъй като целта на наказателното
производство е различна и аз считам, че ще се затрудни настоящото наказателно
производство, тъй като в молбата е посочено и главница, и лихва, респективно
липсва и конкретика по отношение на тази лихва, която също е претендирана в
този граждански иск, в какъв размер и на какво основание и откога докога, за
кои вземания се претендира. Всички тези аргументи са извън фактическата
обстановка и диспозитива на обвинителния акт, което е още едно потвърждение, че
ще се затрудни разглеждането на наказателното производство, поради което моля
да не бъде приеман за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
По отношение на
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 считам, че делото е местно и родово подсъдно
на настоящия съд, с оглед правната квалификация, по която е внесено делото,
както и определението на ВКС касателно разглеждането от СОС.
По отношение на чл.
248 т. 2 от НПК считам, че са налице основания за прекратяване на наказателното
производство. По част от деянията, които са включени в общото обвинение по чл.
26 от НК, конкретно визирам включените обвинения, които касаят периода от
14.04.2008 г. до посочените такива във февруари месец на 2009 г. Съображенията
в тази посока са ми следните: в настоящото дело е внесен обвинителен акт за
деяние по чл. 255 от НК със съответната правна квалификация ал. 3, вр. ал.
1,т.2 и т.7, вр. 26, ал. 1 от НК. Продължаваното престъпление, каквато е
безусловна съдебната практика, включва в себе си отделни деяния, които следва
да се извършени през непродължителен период време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината. В конкретния случай за всяко едно от деянията, които са
включени в обвинението, следва да се направи преценка за изтекла давност, тъй
като видно от диспозитива на обвинителния акт се касае за данъчни периоди,
започващи от 14.04.2008 г. и относно включените такива до 14.01.2009 г.
производството следва да бъдат прекратено поради изтекла относителна давност,
като ще аргументирам защо. Видно от материалите по делото, първото привличане
на г-н. К. като обвиняем по настоящото дело е на 04.02.2019 г. Към този момент
касателно тези деяния е изтекла предвидената погасителна давност по чл. 80, ал.
1, т.3. Абсолютният давностен срок се прилага само тогава, когато е прекъсната
относителната давност, което в конкретния случай не е налице. Както посочих,
видно е, че първото привличане е през 04.02.2019 г., тоест след изтичането на
този период. Според подход, който е приложен и възприет от държавното
обвинение, касателно макар и друга погасителна давност и на друго основание,
такава е приета от органите на досъдебното производство, в частност Окръжна
прокуратура – гр. В., по отношение на другото лице А., за което е било налице
изготвено постановление за привличането му в качеството на обвиняем. По
отношение на тези деяния, считам, че е изтекла относителната давност и
безусловно следва в тази му част да се прекрати наказателното производство по
отношение на г-н К..
По чл. 248, т. 3 от НПК считам, че е допуснато в досъдебното производство процесуално
нарушение и то е изключително съществено
и същото е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,
изразяващо се в следното;
Внесеният
обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона, изключително
противоречащ е и не съдържащ дори и в
минимална степен изискуемите фактически обстоятелства, които е предвидила
разпоредбата на чл. 246 от НПК. Като съображенията ми в тази насока са
следните: в обвинителния акт е налице едно съществено противоречие, касателно
кога се твърди и къде се твърди, че са извършени отделните деяния включени в
разпоредбата на чл. 26 от НК. Както казах и преди малко в своето изложение по
точка 2, безусловна е съдебната практика на ВКС, че държавните органи в
частност прокуратурата, внасяйки обвинителен акт дължи нужната конкретика по
време, място, начин на извършване, касателно всяко едно от деянията, включени в
приложенията на разпоредбата чл. 26 от НК. Това в конкретния обвинителен акт не
е сторено, като ще посоча, че в обвинителния акт на страница № 2, в абзац трети
е посочено, че седалището и адреса на управление на търговското дружество “Д.
к. АД“ до месец октомври – 2009 г. е било в гр. Р., респективно с решение на
Съвета на директорите през месец октомври е взето решение за промяна на
седалището и адреса за управление. В същото време в обвинителния акт се твърди,
че деянието е извършено в гр. Р. и в гр. В. - твърди се общо в “шапката“ /ако
мога така да се изразя/, в разпоредбата на чл. 26 от НК, но такава конкретика
за всяко едно от деянията липсва в посочения обвинителен акт, липсва и в
обстоятелствената част, липсва и в диспозитива на обвинението.
Още по-фрапиращо и
в разрез с Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на общото събрание на Наказателна колегия на ВКС, в частност т.
4.2 е, че както липсата на фактически обстоятелства, така и противоречието в
тях представлява изключително тежко съществено процесуално нарушение, което
препятства възможността обвиняемия да разбере в какво е обвинен и правилно да
организира своята защита. В конкретният случай в настоящия обвинителен акт не е
посочено г-н К. през времето, което се твърди, че е обвинен, не само къде е
извършено деянието, но и в какво качество се твърди че го е извършил и каква
длъжност е заемал. Само ще визирам, че противоречията са изключително
съществени, ще вляза и в конкретика; при направена справка в търговския
регистър който е публичен такъв, е видно, че г-н. К. е заличен като
представляващ дружеството на 13.10.2009 г., респективно от следващите му
длъжности и член на съвета на директорите и това е вписано като заличаващо
обстоятелство, а в същото време в обвинителния акт - не само в диспозитива, а и
в обстоятелствената част се сочи дата 14.10.2009г. като дата на последното
деяние, което е инкриминирано с настоящия обвинителен акт. Общата формулировка,
която преди малко цитирах - на страница втора, и липсата на каквито и да било
други фактически положения докога съответното лице е упражнявало съответната
дейност, в какво качество и с какво решение - тъй като безусловно е известно,
че решенията на Общото събрание, респективно на Съвета на директорите при
вписването в регистъра е правопораждащ факт за трети лица, но за
взаимоотношенията помежду им е правопораждащ факт от момента, в който е взето
решението с указания в него срок. Тази липса на фактически обстоятелства в
обвинителния акт няма как да бъде запълнена чрез предположения, съждения и да се
събират факти и обстоятелства в хода на едно съдебно производство, които не са
включени в обвинителния акт, тъй като, както е визирал Върховният съд в
тълкувателно решение №2 от 2002 г., а именно обвинителният акт е рамката във
връзка с която определя фактическите обстоятелства, които следва да бъдат
проверени, установени респективно делото да бъде изяснено от фактическа страна.
Тъй като ако то не бъде изяснено от фактическа страна няма как и правилно да
бъде решено от правна страна.
Процесуални
нарушения, които са допуснати в това
производство са и липсващите описания за начина на извършените деяния. В
обстоятелствената част държавното обвинение е изложило едни фактически
обстоятелства, касателно дружествата, в които по никакъв начин не са описани
фактическите обстоятелства, не е изложено какво действие, бездействие по какъв начин се твърди, че за всяко едно от
конкретните деяния г-н. К. е осъществил изпълнителното деяние на разпоредбата
на чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК. Такова фактическо изложение не се
съдържа в настоящото дело, съвсем декоративно в диспозитива на обвинителния акт
са включени справките - декларации за съответните периоди по месеци и отново по
никакъв начин няма описание какво е извършил от гледна точка на държавното
обвинение г-н. К., за да може да се провери дали е така в хода на едно съдебно следствие. Тук
отново ще повдигна въпросът за НАП – гр. Р. и гр. В., защото, без да е изяснено
в обвинителния акт и в диспозитива за всяко едно от деянията коя е
компетентната Териториална дирекция на НАП, пред кого, кога и по какъв начин се
твърди, че това деяние е извършено, няма как това дело да бъде изяснено. Съвсем
общо и декларативно е включено - пред Териториалните дирекции на НАП – гр. Р. и
гр. В.. По този начин не се попълва изискването на закона, нещо повече, влиза
се в противоречие с данните, които са отразени във втора страница от
обвинителния акт. Промяната на седалището респективно от кой момент е
настъпила, тъй като това е различен период от време и трябва да се прецени за
кои от деянията попадат - ако въобще попадат, защото както казах в Търговския
регистър, информацията е коренно различна от това, което има в обвинителния
акт.
Поради тези причини
считам, че процесуалните нарушения са изключително сериозни и съществени. Те не
дават възможност да се упражни правото на защита от страна на обвиняемия,
поради което ви моля да прекратите съдебното производство и върнете делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
По т. 4 считам, че
не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
По т. 5 на чл. 248,
ал. 1 от НПК считам, че не е необходимо разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещи лица, преводач
или тълковник, и извършване на съдебно следствени действия по делегация. По т. 6 - нямаме искания, свързани с мерките за процесуална принуда,
такива няма взети към настоящото производство.
Искания за събиране
на нови доказателства ще ползваме евентуално в хода на съдебното следствие.
По отношение за
насрочване на съдебното заседание в случай, че не уважите изложените аргументи,
моля да се насрочи делото с призоваване на лицата съобразно приложението
към обвинителния акт, като държа на
разпита на свидетелите преди разпит на вещите лица.
ПОДСЪДИМИЯТ К.:
Поддържам изцяло становището на адв. Китанова.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаема госпожо председател, считам, че обвинителния акт и така повдигнатото
обвинение изцяло отговарят на изискванията на чл. 246 от НПК и Тълкувателно
решение № 2 от 2002 г. на ВКС.
СЪДЪТ се оттегля на
тайно съвещание.
СЪДЪТ, след
проведено тайно съвещание счете по въпроса за конституирането на страните, че
разглеждането на гражданския иск ще затрудни съществено наказателното производство,
поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Министъра на финансите за конституиране на Държавата като
граждански ищец в настоящото производство.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЪДЪТ ОСВОБОЖДАВА
старши юрисконсулт С. Л. от съдебната зала.
Съдът по въпросите,
които се обсъдиха в разпоредителното заседание намери следното:
По правилата на
местната, родова и функционална
подсъдност делото несъмнено е подсъдно на настоящия съд, като се има предвид
и постановеното от ВКС по ЧНД № 954 от 2020 г.
Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съдът намери, че в
хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия К., което налага връщането на делото на прокурора за отстраняването
им.
Това е така по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 221 от НПК, след предявяване на постановлението за
привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва
към разпит на обвиняемия. В конкретния случай, видно от материалите от
досъдебното производство /том № 1, лист 46 – 48/ постановлението за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение е предявено на К.Е.К. на
04.02.2019 г. В същият том от ДП, на л. 49 се намира протокол за разпит на
обвиняемия К.Е.К., който носи датата 04.02.2018 г. и в същото време - съгласно
съставения протокол, обвиняемият е отговарял в
разпита на въпроси относно предявено му обвинение от 04.02.2018 г.
Съдът счита, че по
описания начин съществено са нарушени правата на обвиняемия, доколкото разпитът
на обвиняемия поначало е не само способ за събиране на доказателствени средства
- респективно доказателства, но и средство за осъществяване правото на защита
от обвиняемия. В конкретния случай, от материалите по досъдебното производство
не става ясно - разпитът на обвиняемия К. във връзка с какво обвинение е
проведен, дали такова, предявено му още през 2018 г. или това, предявено през
2019 г.
В същото време
съдът счита, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка е изключително лаконична. От нея не става ясно къде са
извършени деянията, включени в обвинението, доколкото е налице визираната от
защитника промяна на седалището на дружеството от гр. Р. в гр. В..
В обвинителния
акт липсва и описание на начина на
извършване на всяко от деянията, за които е привлечен към наказателна
отговорност обвиняемият К.. Прокурорът се е задоволил да цитира в
обстоятелствената част заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство графическа експертиза, относно авторството на положените подписи
върху справките-декларации. Този подход е крайно недостатъчен за покриване
изискванията към съдържанието на обвинителния акт, визирани в разпоредбата на
чл. 246 от НПК, тъй като от изложението не става ясно - какви фактически
действия, въз основа на експертното заключение, се приемат от прокурора за извършени от подсъдимия.
Поради изложеното
съдът счита, че обвинителният акт не може да изпълни предназначението си за
определяне на рамките, в които следва да се развие наказателното производство в
неговата съдебна фаза.
Налага се извод за
необходимостта от връщане на делото на
Окръжна прокуратура – гр. В., за отстраняване на така посочените отстраними
съществени недостатъци в досъдебното производство, довели до ограничаване
процесуалните права на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 501 от 2020 г. по описа на С. окръжен съд.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – гр. Варна, за отстраняване на констатираните и
посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протестиране, с частна жалба и/или частен протест, пред Апелативен
съд – гр. С. в 7-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Съдебното заседание приключи в 09:45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: