Решение по дело №266/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  222

 

гр. Стара Загора, 07.06.2019г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       Членове :

       

при секретар   Зорница Делчева                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 266 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

  Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Я.Г.Я. *** чрез пълномощника му адвокат Р.Р. против Акт № ПТР-12-21-64/ 11.06.2015г за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от Директора на Областно пътно управление-София към Агенция „Пътна инфраструктура /АПИ/ с искане за обявяване на неговата нищожност. Според жалбоподателя актът е постановен при липса на местна компетентност на органа като се позовава на разпоредбите на чл.30, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ и чл.48 от ЗАНН с оглед комплексния правен характер на АУПДВ. На следващо място се твърди липса на ясно обективирана воля на издателя и липса на адресат, тъй като посоченият ЕТ „М.Г.-Я.Я.“ се счита за заличен едноличен търговец съгласно §5 от ПЗР на Закона за търговския регистър, а освен това с договор от 05.03.2010г търговското предприятие е прехвърлено на Й.В.Й.. По тези съображения е направено искане за обявяване нищожността на АУПДВ.

 

Ответникът - Директор на Областно пътно управление-София към АПИ, в становище на главен юрисконсулт Н., съдържащо се в придружителното писмо към административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

  На ЕТ „М.Г.-Я.Я.“ със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 49, вх.А, ет.1, ап.34, представлявано от Я.Г.Я., е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съдържание /РС/ № 2005/22.07.2008 г относно експлоатация на РС в обхвата на А1, км.53+100 ляво, с площ 12 кв.м.КРН:ФРПИ-МГ-ЯЯ-А1-53,1-2.

 

Със Заповед № РД-11-1224/ 14.08.2013г на Началник отдел в дирекция РПИБС в АПИ Разрешение № 2005/22.07.2008 г е отнето поради забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл.22, ал.4 от Тарифа за таксите, които се събират от АПИ и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода от 01.01.2011г до 10.06.2013г.

 

  С оспорения АУПДВ № ПТР-12-21-64/ 11.06.2015г Директорът на Областно пътно управление-София към АПИ установява, че към 14.02.2014г държавата, респективно АПИ, има изискуемо вземане срещу ЕТ „М.Г.-Я.Я.“ в размер на 4 069.98лв, от които 3 405.43лв главница и 664.55 лв законна лихва за периода от 01.01.2011г до 13.08.203г, както и оставащата законна лихва до окончателното изплащане на посоченото вземане. Изложени са мотиви, че съгласно чл.22, ал.1 от Тарифата на АПИ определената такса по реда на чл.18, ал.3 от ЗП е в размер на 3 405.43лв и е дължима, видно от справка на ОПУ-София от 14.02.2014г. Въз основа на акта е изготвена Покана за доброволно изпълнение на публично държавно вземане до ЕТ „****.“, която заедно с АУПДВ е оповестена на интернет страницата на АПИ на 06.11.2015г. с Уведомление изх.№ 1900/03.11.2015 г.

 

   С Договор за прехвърляне на предприятие на едноличен търговец от 05.03.2010 г., сключен между Я.Г.Я. в качеството му на собственик на ЕТ „М.Г.-Я.Я.“ и Й.В.Й., е прехвърлено предприятието на ЕТ „М.Г.-Я.Я.“ ЕИК ********* ведно с фирмата ЕТ „М.Г.-Я.Я.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като е уговорено занапред наименованието на търговското предприятие да се изписва ЕТ „М.Г.-Я.Я.-Й.Й.“. При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че на 12.03.2010г е вписано прехвърлянето, а на 07.04.2010г е заличено наименованието на ЕТ с ЕИК ********* „М.Г.-Я.Я.-Й.Й.“ и е вписано „М.Г.-Й.Й.“ с ЕИК *********. Приложено е удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК за уведомяване на ТД на НАП за прехвърлянето.

 

    По делото са приети като доказателства Удостоверение за промени на постоянен адрес на Я.Г.Я. изх. № 74/11.03.2019 г на Община Стара Загора и извлечения от Търговския регистър за актуално състояние на ЕТ „М.Г.- Я.Я.”, ЕИК ********* и ЕТ „****”, ЕИК *********.

 

Видно от представената справка на НАП, към дата 11.03.2019г в задълженията на Я.Г.Я. е включена сумата 5 822.49 лв с основание АУПДВ № ПТР-12-21-64/ 11.06.2015г, издаден от АПИ-ОПУ София.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата на Я.Г.Я. е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице /за което подробни съображения ще бъдат изложени във връзка с оплакването за ненадлежен субект на акта/, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен. Предвид разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК не е ограничена със срок.  

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

                В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

Вземанията на АПИ за такси за специално ползване на пътищата са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК във връзка с  чл. 18, ал. 2 от ЗП. Тъй като в специалния ЗП не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Видно от представеното и прието като доказателство по делото Пълномощно изх. № П-72 от 28.02.2014 г., Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", във връзка с изпълнение на Решение на Управителния съвет на АПИ, обективирано в Протокол № 4345/12 от заседание, проведено на 07.08.2012 г. и Протокол № 6834813 от заседание, проведено на 26.08.2013г, е упълномощил Директора на Областно пътно управление София да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания за задължения към Държавата, респективно АПИ, произтичащи от чл. 18 от Закона за пътищата във връзка с чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. А в разпоредбата на чл.30, ал.2, т.15 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ е предвидена компетентност на областните пътни управления да подпомагат събирането на пътни такси на територията на своята административна област. Предвид тази нормативна уредба съдът счита, че АУПДВ № ПТР-12-21-64/ 11.06.2015г е издаден от материално и териториално компетентен орган, тъй като експлоатираното от ЕТ „М.Г.- Я.Я.” рекламно съоръжение предвид местоположението му на км.53 от Автомагистрала „Тракия“ безспорно се намира на територията на Софийска област.

 

 Процесният АУПДВ е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, свързани с посоченото в него нормативно основание.

 

            Съдът счита за неоснователно възражението на оспорващия, че липсва адресат на АУПДВ, тъй като е издаден срещу несъществуващ правен субект – ЕТ, който бил заличен от 01.01.2012 г., предвид разпоредбата на § 5, ал.1 от ЗТР. В случая при направената справка в Търговския регистър не се установява заличаване на ЕТ „М.Г.- Я.Я.” на това основание. Дори да се приеме, че е заличен, поради прехвърляне на търговското предприятие с договора от 05.03.2010г, то възражението му отново не може да бъде споделено. Едноличният търговец не е субект, различен от физическото лице, обявило се и вписано в съответния регистър за търговец. Обстоятелството, че признатото право на ЕТ да бъде страна по търговски  правоотношения е в рамките на собствения на физическото лице  персоналитет, означава, че качеството му на едноличен търговец само разширява неговата правоспособност,  но не води до промяна на неговата правосубектност. Следователно последното, при определените в закона условия, винаги отговаря с едно и също имущество по задълженията, придобити в резултат на упражняваната от него търговска дейност и задълженията по всички други имуществени отношения, възникнали в частния му живот. Ето защо носител на права и задължения е физическото лице, поради което заличаването на жалбодателя като ЕТ със съответната фирма само по себе си не обосновава правен извод за физически несъществуващ към момента на провеждане на производството правен субект, съответно длъжник. Впрочем ако хипотетично се приеме, че ЕТ е различен от физическото лице правен субект, логично възниква въпросът след заличаването на ЕТ  в какво качество подава жалбата  и има ли правен интерес физическото лице.  Но както процесуалното право на жалба, така и правният интерес на физическото лице, произтичат именно от факта, че става въпрос за един и същи правен субект, поради което и предвид изложеното по-горе не е налице твърдяната на това основание нищожност на оспорения акт. 

 

            Действително при издаване на АУПДВ № № ПТР-12-21-64/ 11.06.2015г не е взето предвид направеното прехвърляне на предприятието на ЕТ „М.Г.- Я.Я.”, надлежно вписано в Търговския регистър на 12.03.2010г, т.е. преди постановяване на оспорения в настоящото производство административен акт. Издаването на акта срещу ненадлежен адресат обаче би могло да обоснове неговата незаконосъобразност само в степен на унищожаемост, не и на нищожност. Неправилното определяне на адресата на заповедта представлява нарушение на материалноправните разпоредби. Но противоречието на един акт с императивна материалноправна норма не може само по себе си да доведе до нищожност. За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, издаденият от него е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление, актът може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта /компетентността/ да направи задължително волеизявление с предмета по 166, ал. 2 от ДОПК, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на настоящото съдебно производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност.

 

         С оглед гореизложеното съдът приема, че Акт № ПТР-12-21-64/ 11.06.2015г за установяване на публично държавно вземане на Директора на Областно пътно управление-София към АПИ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и не налага явно престъпление или невъзможно положение, поради което е валиден, а дали е и материално законосъобразен не е предмет на съдебното производство. Затова подадената срещу него жалба с искане за обявяване на нищожността му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г.Я. *** против Акт № ПТР-12-21-64/ 11.06.2015г за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Областно пътно управление-София към Агенция „Пътна инфраструктура, с искане за обявяване на неговата нищожност, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: