Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил,23.04.2021г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III – ти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Даниела Кирилова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 1343,
по описа за 2020 година на
КРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
М.С. от Р.Македония,гр.С. Н., ул.***, съдебен
адрес–*** обжалва наказателно постановление №30-0000154/29.10.2020г., издадено
от началника на ОО”АА” - гр.Кюстендил, с което на основание чл.93, ал.1, т.1
ЗАП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева, за нарушение по
чл. 19,ал.1, т.5 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Иска
се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на
процесуалните правила и недоказаност на
нарушенията . Твърди се неправилно прилагане на материалните норми.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание, но в придружително писмо , с което жалбата е
изпратена в съда, изразява становище за неосвоавателността на жалбата и предлага
НП да бъде потвърдено.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На На 29.10.2020г. в
района на с.Гърляно около 13:20ч. на път Е-871 при пътен кантон в посока
с.Раненци свидетелите И. и К. – инспектори при РД”АА” - гр.София спрели за
проверка товарен автомобил Ман с рег.№**** от кат. N3 и
полуремарке м. „Флигел“ с рег.№****,от
кат. 04, собственост на „ТМ Логистик“ЕООД, гр.Петрич.
С описаното съчленено ППС жалбоподателят С. извършвал международен превоз на
товари / панели/ от Р България за Р
северна Македония, видно от CMR с дата 29.10.2020 г. В хода на проверката жалбоподателят, като
водач на описаното ППС не представил сертификат за водач по чл. 57, ал.5от
Наредба№11/2002 на МТИТС.
Срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН, в който са отразени посочените констатации. Прието е, че нарушен чл.19, ал.1, т.5 от Наредба№11/2002
г. на МТС. АУАН е предявен
и връчен по надлежния ред. Тъй като
нарушителят е гражданинна Р Северна Македонияя и няма постоянен адрес на
територията на Р България, съставеният и връчен му АУАН е представен незабавно
пред наказващия орган и още в същия ден е издадено атакуваното НП№ 30-0000154/29.10.2020
г.
В него е възпроизведена фактическа обстановка,
идентична с тази по акта. Обоснован е извод за извършено нарушение, на което е
дадена аналогична правна квалификация, като санкцията е наложена на основание
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр. Наказателното
постановление е връчено в същия ден.
В хода на съдебното следствие
свидетелите на наказващия орган
поддържат изложеното в акта.
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
В събрания доказателствен материал няма
съществени противоречия, които следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна. Съображения:
АУАН е
съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАП. НП е
издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗАП.
АУАН и НП
притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са
изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на
НП. В тази връзка доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила не се споделят.
Действително,
жалбоподателят е македонски гражданин, т.е. чужденец и не разбира български
език. В административнонаказателното производство, вкл. във фазата на
установяване на нарушение, извършено от лице, което не владее български език,
не е задължително участие на преводач. Това е изводимо от въведеното правило
(изключение от общия принцип) с чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на
Европейският парламент и на съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, според което „когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд“. Настоящият случай е именно такъв.
От писмените
материали по делото и показанията на свидетелите е видно, че не е било нарушено
правото на защита на наказаното лице, тъй като при установяване на нарушението
жалбоподателят е разбрал в извършването на какво е обвинен, съответно наказан.
Нарушителят лично е подписал акта без възражения. Правото на възражения е
възможност, а не задължение. Неупражняването на това право не може да се
разглежда като процесуално нарушение.
Приетите за
установени фактически обстоятелства в НП се потвърдиха по категоричен начин и в
настоящото производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери за безспорно установено, че при
посочените в НП условия на време, място и обстановка жалбоподателят, в
качеството му на водач на МПС, е извършил обществен превоз на товари без да
притежава сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица, като по този
начин виновно е осъществил административнонаказателния състав на нарушението по
чл.93, ал.1, т.1 ЗАП.
Правилно е
приложен материалния закон, като е наложено наказанието, кореспондиращо на
посочената санкционна норма.
При това
положение АНО е ангажирал законосъобразно административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се
потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 30-0000154/29.10.2020 г., издадено от и.д.
Началник ОО“АА“ гр. София, с което на М.С. от Р.Македония,гр.С****, ул****, съдебен
адрес–*** е наложено адмиминистративно
наказание на осн. чл. 93,ал.1, т.1 от
ЗАвтПр - глоба в размер на 2000 лева за
нарушение по чл. 19, ал.1, т.5 от
Наредба №11/2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и
товари.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред КАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия :