Решение по НАХД №1343/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260100
Дата: 25 април 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20201520201343
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                  №............................

                                                            гр. Кюстендил,23.04.2021г.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

          Кюстендилски районен съд, III – ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди  двадесет и първа,  в състав :

                                                                      Председател: Мая Миленкова

          При Секретаря: Даниела Кирилова  

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД  № 1343,  по описа за 2020  година на КРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

М.С. от Р.Македония,гр.С. Н., ул.***, съдебен адрес–*** обжалва наказателно постановление №30-0000154/29.10.2020г., издадено от началника на ОО”АА” - гр.Кюстендил, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева, за нарушение по чл. 19,ал.1, т.5 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и  недоказаност на нарушенията .  Твърди се  неправилно прилагане на материалните норми. 

 Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружително писмо , с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище за неосвоавателността на жалбата и предлага НП да бъде потвърдено.

          Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На На 29.10.2020г. в района на с.Гърляно около 13:20ч. на път Е-871 при пътен кантон в посока с.Раненци свидетелите И. и К. – инспектори при РД”АА” - гр.София спрели за проверка товарен автомобил Ман с рег.№****  от кат. N3 и полуремарке м. „Флигел“ с рег.№****,от кат. 04, собственост на „ТМ Логистик“ЕООД, гр.Петрич. С описаното съчленено ППС жалбоподателят С. извършвал международен превоз на товари  / панели/ от Р България за Р северна Македония, видно от CMR с дата  29.10.2020 г.  В хода на проверката жалбоподателят, като водач на описаното ППС не представил сертификат за водач по чл. 57, ал.5от Наредба№11/2002 на МТИТС.

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който са отразени посочените констатации. Прието е, че нарушен чл.19, ал.1, т.5 от Наредба№11/2002 г. на МТС.  АУАН е предявен и връчен по надлежния ред.  Тъй като нарушителят е гражданинна Р Северна Македонияя и няма постоянен адрес на територията на Р България, съставеният и връчен му АУАН е представен незабавно пред наказващия орган и още в същия ден е издадено атакуваното НП№ 30-0000154/29.10.2020 г.

 В него е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Обоснован е извод за извършено нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, като санкцията е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр. Наказателното постановление е връчено в същия ден.

       В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган   поддържат изложеното в акта.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: 

В събрания доказателствен материал няма съществени противоречия, които следва да се обсъждат.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения:

АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАП. НП е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗАП.

АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. В тази връзка доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се споделят. 

Действително, жалбоподателят е македонски гражданин, т.е. чужденец и не разбира български език. В административнонаказателното производство, вкл. във фазата на установяване на нарушение, извършено от лице, което не владее български език, не е задължително участие на преводач. Това е изводимо от въведеното правило (изключение от общия принцип) с чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейският парламент и на съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, според което „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“. Настоящият случай е именно такъв.

От писмените материали по делото и показанията на свидетелите е видно, че не е било нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като при установяване на нарушението жалбоподателят е разбрал в извършването на какво е обвинен, съответно наказан. Нарушителят лично е подписал акта без възражения. Правото на възражения е възможност, а не задължение. Неупражняването на това право не може да се разглежда като процесуално нарушение.

Приетите за установени фактически обстоятелства в НП се потвърдиха по категоричен начин и в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намери за безспорно установено, че при посочените в НП условия на време, място и обстановка жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, е извършил обществен превоз на товари без да притежава сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица, като по този начин виновно е осъществил административнонаказателния състав на нарушението по чл.93, ал.1, т.1 ЗАП.

Правилно е приложен материалния закон, като е наложено наказанието, кореспондиращо на посочената санкционна норма.

При това положение АНО е ангажирал законосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се потвърди.

      Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

                                                            Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление  № 30-0000154/29.10.2020 г., издадено от и.д. Началник ОО“АА“ гр. София, с което   на М.С. от Р.Македония,гр.С****, ул****, съдебен адрес–*** е наложено адмиминистративно наказание  на осн. чл. 93,ал.1, т.1 от ЗАвтПр  - глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 19, ал.1, т.5  от Наредба №11/2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

          Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                               

                                                                       Районен съдия :