Р Е Ш
Е Н И Е
гр.***ЕЧ,25.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав, в открито заседание
на тридесети юли, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при секретаря ***като
изслуша докладваното от съдията гр. дело
N: 490 по описа на ЛРС за 2020 г., СЪОБРАЗИ:
искове по Правно основание: чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1 и 86 от ЗЗД с цена на
иска: 2029.60 лева:
Подадена
е искова молба от Х.К.Г., чрез адв. В.Н. - адвокат
при ***ешка адвокатска колегия, с адрес за получаване
на призовки и съобщения по делото: гр. ***еч, ул. ***,
против И. *** Л. *** действие - Окръжен съд ***еч по
която се твърди, че при втората е образувано изпълнително дело №
20179030400414/2017 г. по изпълнителен
лист от 09.10.2013 г., издаден по НОХД № 850/2011 г. на Районен съд - ***,
срещу длъжника Х.К.Г. за сума в размер на 230,00 лева-разноски по делото. Към
изпълнителното дело се присъединени за събиране и публични задължения в размер
на 3 312.52 лв., при което дължимата сума по изпълнителното дело е в размер на 3542.52 лв. Със Запорно
съобщение с изх. № 6503/02.11.2017 г. до Затвора ***еч
ТПО *** бил наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Х.К.Г.,
дължимо му от работодателя Затвора ***еч ЗО ***. В
изпълнение на наложения запор Работодателят удържал ежемесечно суми от
трудовото възнаграждение на ищеца като за процесния период от 01.12.2017 г до
01.04.2020 г. удържаната сума е общо в размер на 2029.60 лева, разпределени по
месеци както следва: 13.12.2017г.-110.00 лева; 12.01.2018г.-100.00 лева;
16.02.2018г.-124.00 лева; 22.03.2018г.-97.00 лева; 17.07.2018г.-114.00 лева;
14.09.2018г.-76.00 лева; 16.10.2018г.-76.00 лева; 28.11.2018г.-132.00 лева;
19.12.2018г.-126.00 лева; 26.02.2018г.-95.00 лева; 28.03.2019г.-123.00 лева.
Изтъква, че разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК посочва размерът на несеквестируемия доход, като счита, че при всички случаи
този доход трябва да е с размер над минималната работна заплата, който размер
се определя като се приспаднат дължимите данъци и задължителни осигурителни
вноски. Ограничението не се отнася единствено при задължения за издръжка, но в
случая не се касае за такава. През целия посочен период от 01.12.2017 г. до 01.04.2020 г. ищецът е получавал трудово
възнаграждение в размер по-малък от минималната работна заплата и съответно получаваната
от него сума представлява несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 от ГПК.
Въпреки това, от трудовото му възнаграждение са удържани суми за погасяване на
задълженията по изпълнителното дело. Счита, че доколкото трудовото
възнаграждение е по-малко от минималната работна заплата през периода, то от
същото не следва да се правят удръжки и съответно всичко заплатено по запора
през този период е неправомерно. Затова съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1
от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при ус***ията за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД постановява, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
съгласно разпоредбата на ал. 2 във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Законът въвежда правило за не
накърняване на чужда имуществена и неимуществена правна сфера и задължение за
обезщетяване, ако това е извършено виновно. Следователно, преди да се приложи
презумпцията за вина или съответно - да се приеме, че е оборена, съдът, сезиран
с иска за обезщетяване на вредите следва да установи, че те са настъпили.
По-конкретно, следва да установи дали с проявеното действие е накърнена чужда
правна имуществена или неимуществена сфера противоправно.
В случая твърди, че не са спазени разпоредбите на чл. 446 и чл. 507, ал. 2 от ГПК. В чл. 446 от ГПК е посочен несеквестируемия
доход, но съдебният изпълнител не е спазил изискването на чл. 507, ал. 2 от ГПК
да посочи ясно и точно в запорното съобщение до
третото лице какъв е размера на сумите, които следва да бъдат удържани.
Безспорно е посочено, че работодателят трябва да спазва чл. 446 от ГПК, но
съгласно чл. 507, ал. 2 , счита, че именно съдебният изпълнител следва ясно и
точно да определи какво следва да бъде удържано. Сочи съдебна практика в тази
насока -Решение № 18964 от 08.12.2014 г. по гр. д. № 16086/2014 г. на ***
градски съд „съдия-изпълнителя е длъжен да установи не само наличието,но и размера
дохода на длъжника /в случая трудово възнаграждение / и след това да съобрази
дали длъжникът издържа деца и да определи каква част от доходите да удържи
съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 507, ал.2 изр.2 ГПК. Указанието до работодателя да прилага чл.466 ГПК не е достатъчно да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл. 507, ал.2 изр.2 ГПК, което вменява на
съдия изпълнителя точно да определи сумата, която се запорира."
В тази насока е и Решение № 4731 от 19.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 786 / 2018
г. на Окръжен съд - ***; Решение № 11/22.01.2019 г. по в.гр.д. № 316/2018 г. на
ОС ***; Решение № 296 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 449/2015 г. на *** окръжен
съд. Поради изложеното счита,че с налагането на запор върху несеквестируем
доход на длъжника е извършено процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, с което е нанесена имуществена вреда на ищеца, която за посочения
период от 01.12.2017 г. до 01.04.2020 г. е в размер на 2029.60 лева. При уважаване на главния иск, моли да се уважи и предявеното искане за заплащане на законната
лихва върху главницата от 2029.60 лв., от датата на образуване на делото до
окончателното плащане на сумата. Или моли да се постанови решение, с което да се
осъди И. *** Л. *** действие Окръжен съд
***еч, с адрес: гр. ***еч,
ул. „***"***да заплати на Х.К.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, находящ се в Затвора ***еч, 30 ***
***, сума в размер на 2029.60 лева обезщетение за причинените имуществени вреди
от непозволено увреждане на Х.К.Г. като длъжник по изпълнително дело №
20179030400414/2017 г. на ЧСИ И. *** Л., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Постъпил
е в срок писмен отговор, в който ЧСИ Л. потвърждава образуването на изп. дело № 20179030400414/2017 г. на дата 09.08.2017г. по
молба на Национална агенция по приходите (НАП), за събиране на частно държавно
вземане в размер на 230 лв., за което е издаден Изпълнителен лист на 09/10/2013
г. по НОХД № 850/2011г. на Районен съд - гр. ***, гражданска колегия, 1 състав
срещу ищеца Х.К.Г.; На основание чл. 458
от ГПК и във вр. с чл.191 ап.З от ДОПК, по делото са
присъединени за събиране и публичните задължения на Х.К.Г., ЕГН **********.
Размерът на публичните задължения за длъжника Х.К.Г., ЕГН **********, при
образуване на делото, видно от приложеното по делото удостоверение на НАП, офис
***еч по чл.191 ал.4 от ДОПК с изх. №
110371701380828/25.08.2017г. (вх. № 006895/31.08.2017г.), е 3 312.52 лева (Три
хиляди триста и дванадесет лева и петдесет и две стотинки); За образуването на
Изпълнително дело № 20179030400414/2017 г. длъжникът Х.К.Г., ЕГН ********** е
уведомен лично с връчването на Покана за доброволно изпълнение с изх. №
006502/02.11.2017г.; За наложения запор на възнаграждението, което Х.К.Г., ЕГН **********
***, е уведомен лично със Съобщение с изх. № 006517/02.11.2017г., като с него е
уведомен и Затвора в гр. ***еч; За присъединените за
събиране по силата на закона публични задължения, както и техния конкретен
размер (3 312.52 лева)-е уведомен със съобщение с изх.№ 005812/27.08.2018г.;
Потвърждава,че по същото до момента сума е събрана сумата 2 564.60 лева, постъпила от запор на вземането на възнаграждението,
което Х.К.Г. ***, както следва: на 13.12.2017г.-110.00 лева;на
12.01.2018г.-100.00 лева;на 16.02.2018г.-124.00 лева; на 22.03.2018г.-105.60
лева; на 28.06.2018г.-97.00 лева;на 17.07.2018г.-114.00 лева; на 14.09.2018г.-76.00
лева;на 16.10.2018г.-76.00 лева;на 28.11.2018г.-132.00 лева; на
19.12.2018г.-126.00 лева;на 26.02.2019г.-95.00 лева; на 28.03.2019г.-123.00
лева; на 18.04.2019г.-132.00 лева; на 30.10.2019г.-114.00
лева;на20.11.2019г.-137.00 лева; на 17.12.2019г.-123.00 лева;на
20.01.2020г.-95.00 лева;на 27.03.2020г.-150.00 лева; на 28.04.2020г.-131.00
лева; на 19.05.2020г.-82.00 лева; на 18.06.2020г.- 131.00 лева; на
21.07.2020г.-169.00 лева; на 27.08.2020г.-22.00 лева; Изтъква и, че видно от
приложеното по делото удостоверение на НАП, офис ***еч
по чл.191 ал.4 от ДОПК с изх. №110372000569452/14.02.2020г. (вх. по
изпълнителното дело № 002689/18.02.2020г.), публичните задължения на длъжника Х.К.Г.,
ЕГН **********, са в размер на 1 171.47 лева, т.е погасени са частично
задълженията му по изп. дело.
Счита за
неоснователно твърдението по исковата молба, че е наложен запор върху
несеквестируем доход на длъжника, поради което било извършено незаконосъобразно
принудително изпълнение и твърди, че предприетият от нея изпълнителен способ за
удовлетворяване на взискателя по изп.
дело № 20179030400414/2017 г. - запор върху възнаграждението на длъжника,
получавано от полаган труд в затвора в ***еч, е
съобразен с размера на задължението. Той е предприет като са отчетени всички
обстоятелства по делото, поведението на длъжника и възможността вземането да
остане неудовлетворено с оглед приложението на нормата на чл.442а от ГПК.
Подчертава, че възнаграждението за работа, което получават затворниците, е
регламентирано в нормата на чл.78 от ЗИНЗС. Тази норма е специална както по
отношение на нормите на КТ, така и по отношение на нормите на ЗЗД,
регламентиращи договора за изработка. Получаваното възнаграждение е
регламентирано като такова за извършена работа, като размерът му се определя
със заповед на министъра на правосъдието, съгласно чл.78 ал.2 от ЗИНЗС, а начинът,
по който следва да се правят удръжки от получаваното възнаграждение за работа
от затворник, е регламентиран в нормата на чл.78 ал.З от ЗИНЗС. В нея е посочено,
че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите
закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това
ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Или нормата на
чл.78 ал.З от ЗИНЗС е специална по отношение на чл.446 ал.1 от ГПК, още повече,
че възнаграждението на затворника според нея не следва да бъде квалифицирано
като трудово по смисъла на КТ. Изтъква още,че съдебният изпълнител е изпълнил
задължението си по чл.507 ал.2 от ГПК като е посочил точно върху какво налага
запора - възнаграждението на длъжника, което той получава от затвора, поради
което неоснователно се твърди в исковата молба, че този текст от ГПК е нарушен.
Във връзка със самото налагане на запора излага, че с поканата за доброволно
изпълнение, получена на 10.11.2017г., ЧСИ И.Л. изпраща до ищеца Х.Г. *** и
уведомлението за налагане на запор върху възнаграждението на ищеца. На
основание чл.508 ал.1 т.1 от ГПК затвора в гр. ***еч,
в качеството му на трето задължено лице, в едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение, е следвало да съобщи на съдебния
изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът
и готово ли е да го плати. Затворът в ***еч е
започнал да изпълнява разпореждането на съдебния изпълнител и да превежда част
от сумите по възнаграждението, получавано от ищеца, но до настоящия момент не е
изпълнил задълженията си по чл.508 ал.1 от ГПК, поради което и ЧСИ няма знание
дали превежданата от затвора сума по наложения запор надвишава 2/3 от
получаваното от ищеца възнаграждение по чл.78 ал.1 от ЗИНЗС. Подчертава,
че Затворите и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на *** по смисъла
на чл.12 ал.З от ЗИНЗС. *** (ГДИН) е специализирана административна структура,
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище ***, която упражнява
пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби съгласно чл.12 ал. 1 и 2 от ЗИНЗС. В този смисъл отговорен за действията на Затвора в гр. ***еч е ГДИН. Затова по нейно искане, направено и въз основа
на твърдението й, че е застрахована по чл.25,ал.1 ЗЧСИ за вредите, които могат
да възникнат от виновно неизпълнение на задълженията при упражняване на дейноста й и има сключени застрахователни полици № 1324190410000006 от
15.11.2019г. със застраховател ***АД, с период на застрахователно покритие от
00.00 часа на 24.11.2019г. до 24.00 часа на 23.11.2020г.; Полица №
1324180410000007 от 07.11.2018г. със застраховател ***АД, с период на
застрахователно покритие от 00.00 часа на 24.11.2018г. до 24.00 часа на 23.11.2019г.;
Полица № 212517211000003 от 12.10.2017г. със застраховател *** ЕАД, с период на
застрахователно покритие от 00.00 часа на 24.11.2017г. до 24.00 часа на
23.11.2018г., е допуснато привличане, на основание чл.219, ал.1 от ГПК , на ***-гр.
***, ***АД и *** , като трети лица
помагачи на ответника.
В срока са
постъпили становища от същите както
следва:
МП-***-гр.
***, представлявано от Главния директор,
чрез ст.юриск. Г.***, по което се счита, че в
настоящия случай няма незаконосъобразно действие на администрацията на затвора,
а напротив удържането на суми по приложените запорни
съобщения са в изпълнение на произтичащо от закона задължение. Като
администрацията в случая е действала като трето задължено лице, а не като орган
по изпълнение на наказанията и след като е получено запорно
съобщение с изх. № 006503/02.11.2017г. по изп. дело №
414/2017г. на ЧСИ И.Л. *** действие - Окръжен съд - ***еч,
в изпълнение на което, са удържани суми от възнаграждението на Х.К.Г. в
съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, за което е приложена справка
с peг. № 1852/21.04.2021г. на затвора - ***еч. Това, според нея, е в съответствие с възможността по разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС-да се правят удръжки, но не повече от две трети от
полагащото се на лишените от свобода възнаграждение, като това ограничение не
се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съгласно чл. 57, ал. 1
ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК
от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от
онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. ЗИНЗС /Заповед №
ЛС-04-1373/23.08.2017г. на министъра на правосъдието/ се полага на лишения от
свобода, след като от нея се приспаднат данъците и видно от горепосочената
справка с № 1852/21.04.2021г. на затвора
- ***еч удържаните суми по наложените запори не
надвишават 2/3 от полагащото се на лишения от свобода възнаграждение. Счита
още, че въпроса за несеквестируемия доход не е в
компетенцията им с оглед предоставянето от страна на институцията на всичко необходимо
за задоволяването на основните жизнени потребности на лишените от свобода,
което е за сметка на държавния бюджет /чл.84 от ЗИНЗС/ и доколкото разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС е специална по отношение на чл.446, ал. 1 от ГПК и
законодателят изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от
полагащото се на лишените от свобода възнаграждение. Също и,че няма в ГПК
предвидено задължение на третите лица да уведомяват съдебния изпълнител, че
изпълнението е насочено върху имущество, което се смята за несеквестируемо.
В този смисъл, в нормата на чл. 508, ал. 1 от ГПК, е предвидено, че в
едноседмичен срок от връчването на запорното
съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. признава ли
за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го
плати; 2. има ли претенции от други лица върху същото вземане; 3. наложен ли е
запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
4. превежда ли суми по банкова сметка ***, банката, в която е открита сметката,
както и размера на сумата. Ако третото задължено лице не оспорва задължението,
то внася дължимата сума по сметката на съдебния изпълнител или предава запорираната вещ. Акцентира и, че съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК, запорът върху
вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от
деня, в който му е връчено запорното съобщение
съгласно чл. 507, а то е съпроводено с ПДИ и ал.1,2 и 3 създават за него
задължение да не предава на задължения дължимите суми и има задължението на пазач
спрямо дължимите сум като уведомява съдия изпълнителя за обстоятелствата по
чл.508,ал. ГПК, да внася сумите, ако не ги оспорва. Изтъква още, че длъжника
разполага с възможността по 435,ал.2,т.2 ГПК да обжалва изпълнението като се
позове на несеквестируемост, но няма данни да е
оспорен и да е отменен, наложения на ищеца запор, т.е. действията на съдия
изпълнителя не са отменени по предвидения в закона ред, което би послужило като
основание евентуално да се предяви от ищеца иск за обезщетение за вреди в
резултат от процесуално незаконосъобразно действие на съдия изпълнителя на
основание чл.441, ал.1 от ГПК. Затова счита, че искът срещу ЧСИ - И.Л. е
недопустим. По фактите потвърждава, че ищеца изтърпява наказание лишаване от
свобода с размер 10 години и 10 месеца в затвора в гр. ***еч,
наложено по ЧНД № 158/2014г. по описа на ОС – ***еч,признава
че е изпълнил запора, превел сумите на ЧСИ съгласно справка изх.№1852 от
21.04.21г. Досежно
второто възражение посочва, че съгласно чл. 507, ал. 1 от ГПК, запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща
едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В
ал. 2 е предвидено, че в запорното съобщение се
забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи
на длъжника. В ал. 3, че от деня на получаване на запорното
съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от
него вещи или суми. В чл. 512, ал.2 от ГПК, уреждаща запора върху трудово
възнаграждение, е предвидено изрично само, че третото задължено лице уведомява
съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.Видно от изложеното, в
действащото право не е предвидено задължение за третото лице в изпълнителното
производство, каквото се явява затвора в гр. ***еч,
да уведомява съдебния изпълнител относно естеството на сумите, които са налични
в неговата каса и са собственост на длъжника, както и дали са секвестируеми или не. Съответно длъжника разполага с
възможността предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, да обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Редът за обжалване е предвиден в нормите на чл. 436 - чл. 438 от ГПК, като
жалбата се разглежда от окръжния съд по мястото на изпълнението, който е компетентен
да прецени дали се касае за секвестируемо или несеквестируемо
имущество; Взема позиция, че в настоящия случай няма незаконосъобразно действие
на администрацията на затвора, а напротив удържането на суми по приложените запорни съобщения е в изпълнение на произтичащо от закона
задължение. Като администрацията в случая действа като трето задължено лице, а
не като орган по изпълнение на наказанията;
от ***-гр.
***, чрез юрисконсулт ***, по която се приема, че не са налице предпоставките
за възникване на отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: неправомерни действия на частния съдебен изпълнител, настъпила
вреда при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между неправомерните
действия и настъпилите вреди като се твърди, че в производството по
изпълнителното дело № 2017903040041, Л. е действала в кръга на своите
правомощия, изпълнявайки добросъвестно възложената й от взискателя
дейност като не е извършила неправомерни действия, с които да увреди ищеца.
Счита още, че към налагането на запора, тя не е разполагала с информация какво
се получава от длъжника, има ли други запори и т.н. и съобразяването им е в
тежест на задълженото трето лице, което след като ги съобрази, включая и каква част е несеквестируема
и следва да преведе останалата част като се аргументира и с изготвянето на
съдебните книжа по чл.3 от Н№7/22.02.2008г., според която в съобщението се
посочва прилагането на чл.44 ГПК и по този начин именно Затвора-***еч е извършил удръжките, а не ЧСИ, поради което не е налице
причинна връзка между действие/бездействие и вреди, а така също и противоправност на поведението й, т.е елементи от
фактическия състав о чл.74 ЗЧСИ, поради което моли да се отхвърлят исковете;
от ***АД-гр.***,
чрез гл. юриск. ******а, по което се оспорва
допустимостта на конституирането му в процеса и счита, че не е налице правен
интерес от това за ЧСИ оглед непокриването на застрахователните договори на
целия исков период и наличие по застрахователните две полици, на договорно самоучастие/поемане част от щетата до определен размер/ от
страна на застрахования ЧСИ и моли за прекратяване на делото по отношение на
него, а ако не се приеме ,по
същество-оспорва исковете по основание и размер и се присъединява към
доводите, възраженията и оспорванията на ответната
страна и твърди, че няма нарушение на ГПК и специалните закони от нейна страна
по процесното изпълнително дело.
Съдът е
изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК, представил проекто
– доклад, разпределил доказателствената тежест по иска.
В
съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично. Поддържа иска си
чрез процесуалния си представител по чл.95 -адв. Н.,
която в ход по същество заявява, че иска е основателен и доказан и моли да
се уважи и им се присъдят разноските по
делото като подробни доводи развива в писмена защита и акцентира, че до момента
по твърдение начин, в нарушение на чл.44 ГПК са удържани общо 2029,60 лева от
доходите на Г.,получени в Затвора. Счита,че към спорните въпроси:
незаконосъобразно удържан несеквестируем
доход и неизпълнение на задължението на ЧСИ по определяне на конкретната сума
по чл.507,ал.2, изр.2 ГПК, която се дължи, следва да се приложат т.3 от ТР №2
от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГК, Решение №18964/08.12.2014г. по
ГРД№16086/2014г. на СГС Указанието до работодателя да прилага чл. 446 от ГПК не
е достатъчно да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 507, ал. 2, изр. 2 ГПК, което вменява на съдия изпълнителя точно да определи сумата, която се запорира". В тази насока и Решение № 4731 от
19.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 786/2018 г. на Окръжен съд - ***; Решение №
11/22.01.2019 г. по в.гр.д. № 316/2018 г. на ОС ***; Решение № 296 ог 28.07.2015 г. по гр.д. № 449/2015 г. на *** окръжен съд.
Счита още, че чл.57,ал.1 ППЗИНЗС
препраща към чл.446 ГПК, т.е намира приложение последната обща норма и няма
никакво значение различната нужда на лишените от свобода. Указанието до
работодателя да прилага чл. 446 от ГПК не е достатъчно да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл. 507, ал. 2, изр. 2 ГПК, което вменява на съдия
изпълнителя точно да определи сумата, която се запорира".
В тази насока Решение № 4731 от 19.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 786/2018 г. на
Окръжен съд - ***; Решение № 11/22.01.2019 г. по в.гр.д. № 316/2018 г. на ОС ***;
Решение № 296 ог 28.07.2015 г. по гр.д. № 449/2015 г.
на *** окръжен съд. Поддържайки тезата, че установения несъквестируем
доход е еднакъв за всички длъжници когато източника
на доход е труд, приема,че с удържането на суми от несеквестируемия
доход на длъжника е извършено процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, с което е нанесена имуществена вреда на ищеца, която за периода от
01.12.2017 г. до 01.04.2020 г. е в размер на 2029.60 лв. Конкретният размер на
удържаните суми са видни, както от отговора на ответника, така и от изготвената
справка от третото лице - ГДИН.
Ответникът,
редовно призован, се представлява лично в
производството. И чрез адв. С., поддържа отговора и
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските съгласно списък като
развива подробно доводи и в писмени бележки.
От
допуснатите, приети и вложени по делото писмени доказателства, от становищата на процесуалните представители на
страните и третите лица, изразени писмено, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обус***еност, съдът прие за установено следното :
Не е
спорно, че изп. дело № 20179030400414/2017 г. при ЧСИ
Л. е образувано с Разпореждане на 09.08.2017г./стр.110/ по молба на Национална
агенция по приходите изх.№94-11-323/03.08.2017 (НАП) на осн.
чл.42 ГПК срещу длъжника Х.Г. въз основа на издаден изпълнителн
лист от 09.10.13г. на РС-*** по НОХД № 850/2011г. на същия съд, за събиране на
вземане в полза на НБПП в размер на 230 лв. за служебен защитник. На основание
чл. 458 от ГПК и във вр. с чл.191 ап.З от ДОПК, на
31.08.2017г. /стр.106/ по делото са присъединени за събиране и публичните
задължения на Х.К.Г. с размер на видно
от приложеното по делото удостоверение на НАП, офис ***еч
по чл.191 ал.4 от ДОПК с изх. № 110371701380828/25.08.2017г. на 3 312.52 лева
(Три хиляди триста и дванадесет лева и петдесет и две стотинки);
За
образуването на Изпълнително дело № 20179030400414/2017 г. длъжникът Х.К.Г.,
ЕГН ********** е уведомен лично с връчването на Покана за доброволно изпълнение
с изх. № 006502/02.11.2017г.; за наложения запор на възнаграждението, което Х.К.Г.,
ЕГН ********** ***, длъжникът е уведомен лично със Съобщение с изх. №
006517/02.11.2017г.,Съобщение с изх. № 006503/02.11.2017г./стр.123-125,128-130/;
За присъединените за събиране по силата на закона публични задължения, както и
техния конкретен размер (3 312.52 лева), длъжникът е уведомен със съобщение с
изх.№ 005812/27.08.2018г./стр162/ на 30.08.2018г. /стр.164/;
По
същото е събрана сумата 2 564.60 лева за периода 13.12.2017г.-27.08.2020г., а
за процесния период-2029,60лева или от запор на вземането за възнаграждението,
което Х.К.Г. ***, са постъпили: на 13.12.2017г.-110.00 лева; на 12.01.2018г.-
100.00 лева; на 16.02.2018г.-124.00 лева; на 22.03.2018г.-105.60 лева; на
28.06.2018г.-97.00 лева; на 17.07.2018г.-114.00 лева;на 14.09.2018г. - 76.00
лева; на 16.10.2018г.-76.00 лева; на 28.11.2018г.-132.00 лева; на
19.12.2018г.-126.00 лева; на 26.02.2019г. - 95.00 лева; на 28.03.2019г.-123.00
лева; на 18.04.2019г.-132.00 лева; на 30.10.2019г.-114.00 лева; на 20.11.2019г.-137.00
лева; на 17.12.2019г.-123.00 лева; на 20.01.2020г.-95.00 лева; на 27.03.2020г.-150.00
лева; на 28.04.2020г.-131.00 лева; на 19.05.2020г.-82.00 лева; на
18.06.2020г.-131.00 лева; на 21.07.2020г.-169.00 лева; на 27.08.2020г.- 22.00
лева.
В
резултат на принудителното изпълнение, видно от приложеното по делото
удостоверение на НАП, офис ***еч по чл.191 ал.4 от ДОПК с изх. №110372000569452/14.02.2020г., публичните задължения на длъжника Х.К.Г.,
ЕГН **********, са вамалели и са в размер на 1 171.47 лева-остатък /стр.213/ като за
всички задължения и произхода им, погасените по давност е приложена към ИД и
справка от НАП за общите му задължения към 14.02.20г. /стр.214 и сл./.
Видно от
справка рег.№3704/16.07.21 на МП ГДИН от юли 2020г. до м.юни 2021г., Г. е
продължил да получава в-е общо 3317,12 лева като на 02.07.21г. е бил освободен
от затвора на осн. чл.176,т.1 ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при ус***ията на чл. 45 ЗЗД за
вредите причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За
да възникне тази отговорност е необходимо да са налице предвидените в закона
предпоставки, визирани в чл. 45 от ЗЗД-неправомерно действие или бездействие /когато
то е или не е било предприето въпреки нормативната забрана или задължение за
извършването му/, причинени вреди и причинна връзка между тях и деянието,
наличие на вина, която се предполага, при ус***ията на оборимост на презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ищцовата защита аргументира
комулативната наличност на горния състав на деликта,
осъществен от ЧСИ със следните аргументи:
виновното
увреждащото действие на ответника, изразяващо се в активното противоправно поведение: налагане на запор
върху несъквестируемия
доход на ищеца по смисъла на чл.446,ал.1 ГПК и несъобразяване на задълженията
по чл.507, ал.2, изр.2 ГПК, вменяващи му да изчисли точно сумата, която ще
следва да се удържа; настъпилата в резултат на същите щета–събирането на сумата
2029,60 лева по изпълнителното дело
№414/2017г. на ЧСИ Л., т.е причиняване на пасив в неговия патримониум
за процесния период от 01.12.2017г. до 01.04.2020г.; наличие на пряка причинна
връзка между последната и действието й по нарушението на процесуалните правила
при предполагането на вината й.
Изказва
оплаквания, че и по отношение на Г. следвало да се прилага чл.446 ГПК; че извършените принудителни действия от ЧСИ са
изцяло незаконосъобразни тъй като те са
засегнали неблагоприятно имуществената му сфера-възнаграждението,
дължимо от работодателя Затвора ***еч ЗО-*** ***, тъй
като то е съставлявало изцяло несеквестируем
доход по смисъла на горната разпоредба, след приспадане на дължимите върху нея
данъци и ДОО съгласно чл.446,ал.2 ГПК; в
последното му изчисление е получавано много под минималната работна заплата,
поради което не е следвало въобще дохода му да е предмет на принудително
изпълнение; неизпълнение задълженията по чл.507,ал.2 ГПК от Л., вменени по
закон на ответната страна като се аргументира с т.3 на ТР№2 от 26.06.2015г. на
ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГК.
Затова
съдът се спира най-напред на твърдението за наличието на доход за Г. под
минималния по смисъла на чл.446,ал.1 и ал.2 ГПК. Минималната работна заплата се
определя със съответните актове като за въведения исков период и съгласно
Постановление № 141 на МС от 13.07.2017 г. за определяне на нов размер на
минималната работна заплата за страната от 1 януари 2017 г. е 460,00 лв. и на минималната часова
работна заплата 2,78 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа
и при 5-дневна работна седмица; Постановление № 316 на МС от 20.12.2017 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2018г. - 510,00
лева и на минималната часова работна заплата 3,07 лв. при нормална
продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица;
Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г. – от 01.01.2019г.-
560,00 лв. и на минималната часова
работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа
и при 5-дневна работна седмица; Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г.- от
1 януари 2020 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната е 610,00 лв. и на минималната часова
работна заплата 3,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа
и при 5-дневна работна седмица.
От
прегледа на справката /стр.273,274/ за удържаното от Затвора, се потвърждава,
че макар да е получавал доход за някой месеци и по-висок от минималната работна
заплата, след удръжките, нетното трудово възнаграждение е било под прага й за
целия исков период. Адвокат Н. поддържа, че за изчислението на несеквестируемия доход, съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК, полученото от Г., след приспадането на 40% съгласно Заповед
№ЛС-04-1373/23.08.2017г. на МП и удръжките /10% данък/, следва да е над минималната работна заплата, а
както се посочи по-горе, не е така в случая,
което не води според съда автоматично до извода, че дори в този му занижен размер то представлява
несеквестируем доход, тъй като:
В
практиката на съдилищата се приема, че институтът на несеквестируемостта
е предвиден с цел да осигури необходимия екзистенц-минимум,
т. е. за да защити длъжника от поставянето му в ситуация, при която същият да
не може да посреща и най-елементарните си ежедневни нужди. В тази връзка следва
да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и ал. 3 ЗИНЗС изрично е предвидено, че
лишените от свобода имат право на: 1/ безплатна храна, достатъчна по химически
и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2/
непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/ самостоятелно
легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на задържането;
здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се
превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена
дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Т. е. лишените от
свобода на практика са поставени в ситуация, при която не са им нужни парични
суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени потребности, именно
поради което и по отношение на тях не съществува законово изискване реално да
получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а
за извършването на удръжки от възнаграждение за положен труд са приложими горните
норми, които се явяват специални по отношение на ГПК. Или начина на
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за длъжниците
безспорно следва да се съобрази, но не и да ги освободи от задължението да изпълняват дълговете защото доведена до край такава защита от принудително изпълнение, по време на престоя
им в съответните институциите, би
рефлектирало върху погасителната давност за съответното вземане.
В чл.
77,ал.1 ЗИНЗС се предвижда, че по време на изтърпяване на наказанието лишените
от свобода имат право на подходяща работа.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС, за всяка работа извън доброволния неплатен труд и
дежурствата по поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават не
по-малко от 30 на сто от възнаграждението, дължимо за изработеното от тях, като
частта се определя със заповед на министъра на правосъдието. По делото няма
спор, че това са 40 % от МРЗ като е приложена и заповед от 23.08.2017г.
Съгласно
чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода могат да се правят удръжки
съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение. Според чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС, удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за
положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която
съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след
като от нея се приспаднат данъците.
В случая
от справката, отразяваща полагащото му се нетното възнаграждение в колона пет,
изчисляваме каква е 2/3 част, която не може да надвишава удръжката съгласно
горната разпоредба и отчитаме какво е запорирано:
12.2017г.:
2/3 от 151,580левах2=303,60/3=101,20 -запор
100,00 лева;
01.2018: 194,52 = 129,68
- зап:124,00;
02.2018: 203,35
= 135,5 -зап:105,60;
03.2018: 8,84
-БЕЗ ЗАПОР;
04.
2018: без възнаграждение и запор
05.2018: 167,99 = 112,00
-зап:97,00;
06. 194,52 = 129,68
- зап.114,00;
07. 159,15 = 106,10
- зап.89,00;
08. 132,62 =88,41 -
зап.76,00;
09. 141,46 =94,31 - зап.76,00;
10. 229,88 =153,25 - зап.132,00;
11. 221,04 =147,36 - зап.126,00;
12. 141,47 =94,31 - БЕЗ ЗАПОР;
01.2019 155,29 =103,53 - зап.95,00;
02. 213,53 =142,35 - зап.123,00;
03. 232,94 =155,29 - зап.132,00;
04. 203,82 =135,88 - БЕЗ ЗАПОР;
05. 203,82 =135,88 - БЕЗ ЗАПОР;
06. 203,82 =135,88 - БЕЗ ЗАПОР;
07. 203,82 =135,88 - БЕЗ ЗАПОР;
08. 174,70 =116,47 - БЕЗ ЗАПОР;
09. 203,82 =135,88 - зап.114,00;
10. 232,94 =155,29 – зап.137,00;
11. 203,82 =135,88 – зап.123,00;
12. 165,00 =110 – зап.95;
01.2020 242,44 =161,63 – БЕЗ ЗАПОР;
02. 252,98 =168,65
– зап.150,00;
03. 231,89 = 154,59
– зап.131,00;
04. 147,57 =98,38 – зап.82,00;
Или удържаните
по този ред суми са в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС, от което следва
извода, че не е удържана и превеждана от
ЗАТВОРА ***ЕЧ над тази 2/3 част от дохода на Г.. Нещо повече - в периода е имало и девет месеца без запор като в един Г.
не е имал никакво възнаграждение, в един
8,84 лева; и в 7 случая администрацията с така получената нетна сума изцяло е
погасила задълженията му към затворническата лафка
без преводи по запора.
Налага
се в практиката на съдилищата,че разпоредбата на чл.на 446,ал.1 ГПК е с
приложно поле – изпълнение, насочено върху трудовото възнаграждение, а лишените
от свобода, неползващи се от някои права: на свободно предвижване, на труд по
трудово правоотношение, на гласуване и т.н.,
са в по-неблагоприятно положение като изтърпяващи наказания в съответните
институции, т.е по различен начин следва да се разглежда института на несеквестируемостта досежно
субекта към който се прилага и не може да се приеме уравнителната теза на
ищеца, че чл.446 ГПК се прилага за всички длъжници и досежно вторите, освен нормите по Глава четиридесета от
ГПК, се прилагат ЗИНЗС и ППЗИНЗС в съотношение: общи-специални;
На трето
място-досежно тезата за нарушение на чл.507, ал.2 от ГПК като се посочва и конкретна практика на районни,окръжни и градски съд, категорична
за задълженията на ЧСИ, който във всеки случай следва да се спазва разпоредбата
– например в Решение 296 /28.07.2015г. по ГРД №449/2015г. на ОС – *** се приема,
че в тежест на съдебния изпълнител съществува задължение служебно да проверява
дали правото, обект на изпълнителния процес, е секвестируемо. Според настоящата
инстанция следва да се съобрази и, че на първо място - разгледаните казуси са
свързани с трудово възнаграждение, а не с доходи на лишен от свобода, на второ-имат
за предмет обжалване на действия на съдия изпълнител, т.е постановени по друг
процесуален ред. На трето-доходите на Г. не се извеждат от конкретен трудов
договор и определени по размер, променящ се само с подписване на допълнително
споразумение, а са резултат на сложен фактически състав: сключване на договори
между МП и трето лице, при което ще се полага труд, издаване на заповед каква
част ще се получава от лишения от свобода, престиране
на работната сила в съответните места по договора и начина на заплащане на
труда в тях: по часов или на норма и т.н., т.е вида работа, вида на дейностите и спецификата
на предприятието каква е часовата заетост и т.н., неизвестни за ЧСИ, както правилно
твърди адв. С., но и променливи ежемесечно - от справката е видно, че доходите на Г. са с
различен месечен размер и отсъствали през някои месеци, поради което приема, че
съдия изпълнителя не е могъл да изпълни задължението си в съответния му обем и
без подаване на информация от администрацията и именно от страна на
работодателя са спазвани всеки месец изискванията на чл.507 ГПК и на
разпоредбата за удръжка не повече от 2/3 части от доходите му съгласно специалния
закон и правилник. Затова счита още, че в конкретния казус с оглед на горните
специфики, това възражение е ирелевантно за спора и също следва да се отхвърли. За пълното на
изложението сочи, че по повод позоваването на ищеца на Тълкувателно решение №
2/26.6.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
следва да се има в предвид, че то касае доводи и съображения именно по повод
трудови правоотношения. По повод полагания в пенитенциарните
заведения труд в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в
трудова дейност има за цел тяхното поправяне и ресоциализиране,
като полагането на този труд се извършва не само за получаване на
възнаграждение, а и по повод последици, различни от присъщите за едно трудово
правоотношение – за приспадане на част от наказанието, за замяна на един режим
с друг и др. В тази връзка съдът споделя доводите по част втора на ответната
писмена защита, насочена към изключването на действието на ТР за конкретния
случай.
И за изчерпателност на фактите по
делото, съдът посочва още, че третото лице-МП ГДИН акцентира и на въпроса за необжалване
на действията на съдия изпълнителя по реда на чл.436-43 ГПК от страна на Г. и
по този начин за липса на елемента причинно-следствената връзка на елемента от
състава по чл.45 ЗЗД. За това се съдържа информация в ИД и е депозирана от
последния Молба запитване вх №6838/ 25.07.18г., но
изложението касае събрани суми до 05.18г. – 541,00 лева и за неизвестните нему
причините за продължаващия запор върху дохода, във връзка с което до Затвора и
заявителя са изпратени съобщения: изх. №005811/27.08.2018г. и изх.№005812/27.08.2018г.
към ЗС изх.№006503 02.11.2017 г. за присъединяването и на Държавата и размера
на сумата 3 312,52 лева в негова тежест.
Г. депозира и Молба
вх.№3724/20.03.19г. за отмяна на запора с аргумент-получаваното възнаграждение
попада в размера ан чл.446,ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Препратено е от ОС-***еч до ЧСИ
за администриране и заявление, депозирано от същия при РС–*** с
вх.№2758/14.05.19г. за образуване на дело и отмяна на запора като с Р-не
21/06.19г. е отказана отмяната му и указано на Затвора, че следва да го
изпълнява, връчени по съответния ред и на двете лица /стр.203/. Във връзка с
последвало подобно заявление вх.№15350/19.12.19г. по ИД, е изискана справка по
чл.191, ал.3 ДОПК, получена на 18.02.20г., за остатъка 1171,47 лева и подробна
справка към 14.02.20г. за актуалните задължения-стр.214, след което е
продължило изпълнението по запора по горния ред до освобождаването на ищеца.
Или въз
основа на горното изложение съдът прави извода, следва да се отхвърли тезата на ищеца, че
предмет на изпълнителното дело са несеквестируеми
имуществени права на длъжника, относно които съдебният изпълнител не е
разполагал с процесуална власт да възбранява, запорира. Не се
установи да е налице противоправно поведение на
съдебния изпълнител, за което да отговаря, в резултат на което да са причинени
вреди на ищеца. Липсата на поне един от кумулативно присъщите на деликтната отговорност елементи води до неоснователност на
предявения иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 45 ЗЗД,
поради което същият следва да бъде отхвърлен. Съответно и акцесорния
иск за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба също.
По
разноските:
При този
изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от него разноски. Приложен е списък по чл.80
и разходни д-ти в размер на 91,50 лева за копирни услуги, които съдът приема.
Претендира се адв.хонорар по чл.38 ЗА като в договора
за ПП е посочена т.3. и съдът определя дължимия размер по чл.7, ал.2,т.2 от
Наредбата за миним. адв.
в-я или 372,00 лева.
Следващата
се д.т. в размер на 81,18 лева при отхвърляне на иска следва да остане в тежест
на ищеца, но с оглед на това,че е освободен от държавни такси - на бюджета на
съда на осн.чл.83 ГПК.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от Х.К.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***,
чрез адв. В.Н.
- адвокат при ***ешка адвокатска колегия, с адрес за
получаване на призовки и съобщения по делото: гр. ***еч,
ул. ***, обективно съединени искове по чл.441 ГПК, във вр.
с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се постанови решение, с което да се осъди И. *** Л. *** действие Окръжен съд ***еч, с адрес: гр. ***еч, ул. „***"
***да заплати на Х.К.Г., с горните данни, сумата в размер на 2029.60 лева
обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане на Х.К.Г.
като длъжник по изпълнително дело № 20179030400414/2017 г. при на ЧСИ И. *** Л.,
с горните данни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Х.К.Г., с горните данни, да заплати на адв. С.П.С. ***, офис 207, сумата 372,00 лева –
разноски по делото на осн. чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.3 ЗА.
ОСЪЖДА
Х.К.Г., с горните данни, да заплати на И. *** Л.,
с горните данни, сумата 91,50 лева – разноски по делото.
Следващата се д.т. в размер на 81,18 лева при
отхвърляне на иска следва да остане в тежест на Х.К.Г., с горните данни, но поради освобождаването
му от държавни такси - на бюджета на съда на осн. чл.83 ГПК.
Решението е постановено при участието на трети
лица – помагачи на ответната страна – ЧСИ И. *** Л., с горните данни:
- ***- гр.
*** с адрес: гр. *** ***, представлявано от главния директор, чрез ст. юриск. Г. ***;
- ***АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** ***, представлявано от *** ***, като представителството се
осъществява винаги заедно по двама, чрез гл. юриск. ***
******а- ***;
- ***, ***със седалище и адрес на управление:
гр. *** ***, представлявано от ***- главен изпълнителен директор, ***, като
представителството се осъществява чрез главния изпълнителен директор заедно с
всеки един от изпълнителните д-ри, чрез юрисконсулт ***.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :