Р Е Ш Е Н И Е
№
26.06.2014 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 27 май
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЗЛАТКА ИЛИЕВА
Секретар: С.И.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЗЛАТКА ИЛИЕВА
АНД № 744 по описа за 2014 година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № ../18.03.2014г. на Директора на Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „К.В.ВИНУМ” ЕООД гр. Стара
Загора, със седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. „...., с ЕИК
по БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя ...., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2016,00 лв. /ДВЕ
ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТ ЛЕВА/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Старозагорски административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И по АНД № 744/2014г. на СтРС :
Обжалвано е
наказателно постановление № ../18.03.2014г. на Директора на Дирекция „Контрол”
при ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „К.В.ВИНУМ” ЕООД гр. Стара Загора, е
наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2016,00
лв, за това, че, като регистрирано по ЗДДС лице, не е начислило ДДС в размер на
2016,002 лева в предвидения в ЗДДС срок за данъчен период 01.08.2012г. до 31.08.2012г.
В жалбата си жалбоподателят
излага подробни съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. В съдебно заседание, упълномощения от него представител
взема същото становище. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна ТД на
НАП гр. Пловдив, оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление. Представя писмено становище.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, направените в жалбата
оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното наказателно
постановление намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА
С обжалваното наказателно
постановление /НП/, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F084489 от 08.10.2013г.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, изразяващо се в това, че на 13.09.2012 год. в град
Стара Загора жалбоподателят, в качеството си на регистрирано по ДДС лице, не е
начислил данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 2016,00
лева, при данъчна основа 10 080 лева в предвидения в ЗДДС срок за данъчния
период м.август 2012 година . В
обстоятелствената част на атакуваното постановление е прието, че се каса е за извършване на облагаема доставка на грозде - сорт
„ Мерло” реколта 2012г. –
Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение е съставен
след изтичане на законоустановения тримесечен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Видно от
приложения по делото и цитиран в обжалваното наказателно постановление Протокол
№ 1327240/02.10.2013г. / л. 26-30/,
проверката на дружеството-жалбоподател е приключила на посочената по- горе
дата. В срока по чл.34 от ЗАНН – на 08.10.2013г. е съставен и АУАН.
Действително, в хода на съдебното следствие бяха ангажирани писмени
доказателства, че на 08.05.2013г. - дата значително предхождаща времето на
приключване на проверката /вж.искане изх. № К8-2020/25.04.2013г. и писмо вх. №
К8-2020#1/08.05.2013г. – л. 58 и 59/, дружеството-жалбоподател
е предоставило на наказващия орган всички документи, послужили за установяване
на административното нарушение. Последното обаче е сторено във връзка
извършване на проверка по ДОПК на друго дружество – съконтрагент на
жалбоподателя. Ето защо, съдът приема, че контролните органи не са разполагали
с възможност в хода на проверка извършвана спрямо друго дружество да осъществяват
контрол за спазване на данъчното законодателство от страна на трето по смисъла
на чл.37 ал.5 ДОПК лице.
Предвид
изложеното, съдът приема ,че АУАН, послужил за издаване на обжалваното НП е
издадено в законоустановения тримесечен срок от установяване на нарушението.
Съдът не споделя и възражението на
жалбоподателя, досежно това, че неправилно в наказателното постановление е
определена датата на извършване на нарушението. Нормата на чл.86, ал.1 ЗДДС дефинира
понятието „начисляване на данък добавена стойност” от регистрирано по
този закон лице, като вменява на данъчнозадължените субекти три самостоятелни
правнозначими действия, за да се осъществи фактическия състав на начисляването:
1. издаване на данъчен документ, в който се
посочва данъка на отделен ред; 2. посочване документа по т. 1 в дневника
за продажбите за съответния данъчен период и 3. включване размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 за този данъчен период. При неизвършване на всяко и което и да е от
изброените действия, фактическият състав не е завършен и не е налице начисляване
на ДДС. С оглед изложеното, съдът намира, че посоченото по- горе нарушение се
осъществява най- късно на датата на подаване на справката- декларация. В случая
последната е депозирана на 13.09.2012г. Ето защо, съдът приема, че правилно
наказващият орган е определил за дата на довършване на вмененото нарушение
датата на която е подадена справката –декларация.
По съществото на административното
обвинение, като обсъди наведените доводи и становищата на страните и анализира
доказателствата, съпоставени с релевантните към предмета на делото
обстоятелства, съдът намира следното:
В обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление се твърди, че доставката на процесното
грозде е осъществена на 31.08.2012г.
Този извод на
наказващият орган не намира опора в доказателствата по делото. В хода на съдебното следствие не са
ангажирани надлежни такива, установяващи датата на настъпване на данъчното
събитие и неговите основни параметри - предмет и цена. Приложеният към
административнонаказателната преписка Договор за продажба между
„К.В.Винум”ЕООД, в качеството на продавач и „Винарна Братанови”ООД, като
купувач / л.42-43/, е сключен на
01.09.2012г. – след извършване на процесната доставка. В същия липсват клауза
за придаване обратно действие на сделката, както и такива за нейните предмет и
цена. Представеният договор за изработка
от 01.08.2012г. / л.11-л.16/ също не установява извършване на облагаема
доставка по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Същият освен че не съдържа данни за конкретни
сортове, количества и стойност на гроздето, не вменява в задължение на
жалбоподателя да прехвърли собствеността върху стоката срещу определена
цена. Напротив, жалбоподателят, в качеството
си на възложител по договора за изработка се задължава да заплати на
изпълнителя възнаграждение за извършената обработка на гроздето. От приложените
по делото сертификати за произход на винено грозде и по-специално от относимия
към процесния случай сертификат № 0390608/л.32 от делото/, описан в АУАН и НП,
също не може да се обоснове извод за извършване на облагаема доставка на
посочената по –горе дата и в
параметрите, описани в АУАН и НП. Последният
установява единствено, че
Освен това, за да се изпълни задължение за
начисляване на ДДС, е необходимо преди това да се определи неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 ал.1 ЗДДС, същият се изчислява, като данъчната основа се умножи
по ставката на данъка / в случая – 20 %/. Това предполага преди това да се установи
размера на данъчната основа .
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство, наказващият
орган не ангажира надлежни доказателства, а това е в негова тежест, за размера
на данъчната основа. Единственото писмено доказателство в тази насока е
приложената по делото фактура № 22/27.02.2013г. в която в пункт 5 е посочено,
че грозде „Мерло” реколта 2012г. –
При тези
обстоятелства и доколкото размерът на дължимия данък е функция от данъчната основа, съдът намира, че нарушението
не е установено по безспорен и категоричен начин, доколкото не е ясно какъв
размер ДДС е следвало да се начисли.
Посоченият
по-горе порок в НП предпоставя и друг особено съществен такъв. Санкционната
разпоредба на чл. 180 ЗДДС, въз основа
на която жалбоподателя е наказан, определя, че в случай на неизпълнение на
задължението за начисляване на ДДС в предвидения в Закона срок, на виновните
юридически лица се налага административно наказание – имуществена санкция в
размер на неначисления ДДС, но не по – малко от 500 лева. Следователно, за да се наложи административна
санккция на нарушителя, задължително преди това следва да се определи размера
на дължимия ДДС. С оглед становището си, че в хода на съдебното следствие не се
установи по безспорен и категоричен начин извършването на облагаема доставка,
датата и на осъществяване, нейните предмет и стойност, респективно размера на
неначисления ДДС, съдът приема, че размерът на наказанието по чл. 180 ал.1 от ЗДДС е незаконосъобразно определен.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Водим от
горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: