О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
99
Гр. Пловдив, 16.03.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на
шестнадесети март две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нестор Спасов
ЧЛЕНОВЕ: Вера
Иванова
Славейка Костадинова
изслуша докладваното от съдията В.
Иванова в.т.д. N 545 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.248 от ГПК.
На
26.02.2020 г. с вх. № 1662 е постъпила молба от ответника по въззивната жалба
„Ю.Б.“АД-гр.С., с която на основание чл. 248,ал.1 от ГПК е направено искане
съдът да измени постановеното на 12.02.2020 г. решение по делото в частта му за
разноските, с която банката е осъдена да заплати на Апелативен съд-П. сумата 1 772,45
лв., като вместо това да бъдат осъдени жалбоподателите В.Д.С. и С.С.С. да
заплатят разноските за обжалване и изготвяне на експертиза пред Апелативен
съд-П., а евентуално, да бъде изменено решението в посочената негова част, като
бъдат разпределени разноските за защита на ответниците пред въззивната
инстанция съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Насрещната
страна по молбата В.Д.С. и С.С. Султано чрез назначения особен представител
адвокат З.Й. са получили на 4.03.2020 г. препис от молбата и не са взели
становище по нея.
Пловдивският
апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намира за установено
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 248,ал.1 от ГПК в срока за обжалване съдът по искане на
страна може да измени постановеното решение в частта му за разноските. На
12.02.2020 г. съдът е постановил по делото съдебно решение, за което
банката-молител е получила съобщение на 20.02.2020 г. С подадената на
26.02.2020 г. молба се иска решението да бъде изменено в частта му за
разноските, с която банката е осъдена да заплати по сметка на Апелативен съд-П.
сумата 1 772,45 лв. – разноски за въззивното производство за ДТ
(1 472,45 лв.) за въззивното обжалване и за платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице (300 лв.), както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване
на изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнасянето й от банката
до влизане на решението в сила. В молбата е посочено, че решенето в тази негова
част е мотивирано от съда с оглед приетото в т.7 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013
г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Молителят счита, че процесните
разноски не са дължими от банката, доколкото посочената тълкувателна практика
посочва, че доколкото разноските са сторени за защита правата на конкретна
страна по делото, то те са дължими именно от нея. Посочва, че въззивната жалба
е подадена от особения представител на В.С., като с нея решението на окръжния
съд се обжалва изцяло и именно с оглед оплакванията в нея е назначена от
апелативния съд служебно ССЕ. Счита, че разноските, за които е осъдена банката,
са сторени за защита правата на ответниците, поради което те са дължими именно
от тях по смисъла на постановките на т.7 от ТР 6/2012 г. по тълк.д. 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. Искането е да бъде изменено решението в тази негова част
относно разноските, с която банката е осъдена да заплати на апелативния съд
сумата 1 772,45 лв., като бъдат осъдени ответниците по делото В.С. и С.С.
да заплатят същата сума, а евентуално се иска да бъде изменено решението в
същата негова част, като сумата бъдат разпределени разноските, сторени за
защита на ответниците пред въззивната инстанция, съразмерно на уважената и
отхвърлена част от иска.
В мотивите
на решението от 12.02.2020 г. апелативният съд е приел, че съгласно т.7 от ТР
№6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и
разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК банката следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на апелативния
съд дължимата ДТ за производството по въззивното обжалване (1 472,45 лв.)
и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице (300 лв.) или общо
сумата 1 772,45 лв. Съдът се е позовал на приетото в тълкувателното
решение разрешение, че особеният представител на ответника по чл. 47,ал.6 от ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната, като е
отчетено, че в случая въззивната жалба е подадена от особения представител на
ответниците по спора адвокат Й. и затова преди образуването на въззивното дело
ДТ за въззивното производство не е била събрана. Съгласно нормата на чл.
78,ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза
на съда. В случая молителят основателно посочва, че въззивната жалба е подадена
от особеният представител на двамата ответници по спора срещу постановеното от
окръжния съд решение, като крайният резултат по спора е за частично уважаване и
частично отхвърляне на иска. В мотивите към т.7 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че дължимата ДТ по жалбата
и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Затова ще следва
решението на апелативния съд сега да бъде изменено в посочената от молителя
негова част относно разноските за въззивното производство, като те бъдат
разпределени между страните съобразно изхода от спора, т.е. по съразмерност.
Разноските за въззивното производство в общ размер на 1 772,45 лв.
(1 472,45 лв. за ДТ и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице, платено от
бюджета на съда) следва да бъдат разпределени между страните, като с оглед на
това, че е предявен иск за сумата 73 622,35 лв., който е уважен за сумата
60 206,78 лв. и е отхвърлен за сумата 13 415,57 лв., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на съда 1 449,47 лв., а банката –
322,98 лв.
Съобразно т.24 от ТР №6/6.11.2013
г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК съдът ще посочи, че настоящото
определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274,ал.2 от ГПК.
С
оглед на гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 от ГПК, с
оглед подадената на 26.02.2020 г. молба с вх. № 1662 от „Ю.Б.“АД-гр.С., решение
№ 53, постановено на 12.02.2020 г. по настоящото в.т.д. № 545/2019 г. по описа
на ПАС, в частта му за разноските, с която е осъдена „Ю.Б.“АД-гр.С., ***,
ЕИК … да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул.
„…“…,
БУЛСТАТ … сумата 1 772,45 лв. – разноски за
въззивното производство за ДТ (1 472,45 лв.) за въззивното обжалване и за
платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице (300 лв.), както и
сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума
при невнасянето й от банката до влизане на настоящото решение в сила,
КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., ***, ЕИК … да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул. „… …“…, БУЛСТАТ …
сумата 322,98 лв. – разноски по съразмерност, част от направени такива за
въззивното производство в общ размер на 1 772,45 лв., от които
1 472,45 лв. за ДТ за въззивното обжалване и 300 лв. за платено от бюджета
на съда възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска, -
както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на
горната сума при невнасянето й от банката до влизане на настоящото решение в
сила.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН ********** ***, с постоянен и настоящ адрес *** и
С.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** да заплатят общо в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул. „…“…,
БУЛСТАТ … сумата 1 449,47 лв. – разноски по съразмерност, част от направени
такива за въззивното производство в общ размер на 1 772,45 лв., от които
1 472,45 лв. за ДТ за въззивното обжалване и 300 лв. за платено от бюджета
на съда възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от иска, -
както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на
горната сума при невнасянето й до влизане на настоящото решение в сила.
Определението съгласно чл. 274, ал.2 от ГПК може да се обжалва от страните с частна жалба
пред Върховния касационен съд – гр. С. в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1)
(2)