Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с. в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
мл.с.
ФИЛИП РАДИНОВ
разгледа
докладваното от съдия СЪБЕВА
В.гр.д.№
1421/ 2019г.
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по
жалба вх.№ 19903/ 05.07.2019г. от „
ТПО –Варна-Център за проучване, проектиране
и бизнес осигуряване“ ЕООД , ЕИК *********, представлявано от прокуриста
Десислава Кижева, чрез адвокат И.И., срещу
Постановление по изп.дело № 20178940401733 по описа на ЧСИ
Ивета-Луис Контрерас Ернандес, рег.№ 894
, район на действие ОС-Варна, с което са редуцирани поисканите от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение от 1680лв. с вкл.ДДС на 1000 лв.с
вкл.ДДС. Оспорва определеното адвокатско възнаграждение като прекомерно и
неоснователно претендирано , поради факта на пълното погасяване на задължението
от длъжника в кратък срок от предявяване на изпълнителния лист, издаден на
основание чл. 404,т.1 и чл.405 , ал.1 от ГПК, и присъединен по молба на взискателя към образуваното изпълнително дело.
Възнаграждението не е съобразено по размер с действително извършените процесуални
действия след предявяване на изпълнителния лист в хода на изпълнителното
производство., които според жалбоподателя са ограничени до подаване на
молбата.Не е извършено допълнително проучване или наложени други обезпечителни
мерки. Счита също, че възнаграждението в
посочения размер не е действително уговорено и платено от взискателя, поради отсъствието на доказателства за извършения
разход и за получаване на сумата .
Искането е за отмяна на Постановлението изцяло, в
евентуалност- за определянето му към минималното предвидено в Наредба №1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока за отговор е депозирано становище от
„Национален център за териториално развитие“ ЕАД , чрез адвокат С.Б.. Счита
жалбата за неоснователна, предвид осъществените в изпълнителното производство
действия след присъединяването на нов изпълнителен титул за сумата
34 248.80лв. / главници, лихви и разноски/. Дължимият минимален размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 1414.46лв. с вкл.ДДС, който с
обжалваното постановление е редуциран до
833.33лв. без ДДС.Допълнителни аргументи са изложени във връзка с осъществените
действия по принудително събиране на вземането по първоначалния изпълнителен
титул и присъединените публични задължения на длъжника към държавата. Оспорва
като неоснователни възражението за недействително уговорено и нереално платено
възнаграждение, и възражението за прекомерност по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК,и
изцяло като неверни твърденията, че
взискателят не е предприел действия с цел събиране на дължимата сума. Счита, че
делото се характеризира с висока степен на усложненост, обусловена от
необходимостта да бъдат посочвани допълнителни действия за принудително
изпълнение. Поради изложеното счита,че редуцираното от ЧСИ адвокатско
възнаграждение не е прекомерно , а съответстващо на извършените до този момент
действия и поведението на страните в изпълнителното производство.
Жалбата е администрирана с мотиви на съдебния
изпълнител по възраженията на жалбоподателя, и копие на изпълнителното дело, на
основание чл. 436, ал.3 ГПК.
Съдът,
съобразно доказателствата към делото,
констатира :
Изпълнителното производство е образувано на
основание чл.426, ал.1 ГПК с разпореждане от 19.12.2017г., след подадена молба
от „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Алабин“ №16-20, представлявано от изп.директор
Веселинка Троева, чрез пълномощник- адвокат С.Б., САК, и представен
изпълнителен лист за сумите, присъдени с решенията по в.т.д.№ 366/ 2017г.
АС-Варна, и т.д.№ 104/ 2016г. ВОС , дължими от „ТПО Варна-Център за проучване,
проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД- Варна.
С нова молба
вх.№ 05741/15.02.2019г. е представен ИЛ № 17/ 09.01.2019г. издаден по т.д.№
104/ 2016г. ВОС, по силата на който длъжникът – „ТПО-Варна- ЦППБО“ ЕООД е
осъден да заплати на взискателя допълнително: законна лихва от датата на
предявяване на исковете, върху сумите : 33 684лв./ неизплатен остатък /,
3368.40лв.- договорна лимитирана неустойка от 10% за забавено плащане./,
18 390.53лв.- разноски за обезпечително производство и исково
производство/; 3980лв.- разноски за
касационна инстанция. Искането за присъединяване на вземането е уважено
с разпореждане на ЧСИ от 15.02.2019г.
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК са приети за разноски в изпълнителното
производство – претендираното адвокатско възнаграждение; разноски по т.5 и т.11
от ТТР към ЗЧСИ / с.562/.
С молба вх.№ 0593/ 20.02.2019г. длъжникът, чрез
адвокат И.И., е посочил, че по нарочна сметка на ЧСИ на 13.02.2019г. е
преведена сумата 56 270лв., с която погасява голяма част от остатъка на
главницата в полза на взискателя. Останалата неизплатена част е в приблизителен
размер на 19 212.40лв./ главница/, 20143.20лв./ неолихвяема сума/, и такси
към ЧСИ, като събирането на вземането е обезпечено с наложените възбрани върху
имотите на длъжника, и поискал вдигане на запора на банковата сметка наложена
на трето задължено лице.Възражение по това искане е депозирано на 21.02.2019г.
С ПДИ от
07.03.2019г. длъжникът е уведомен за размера на дълга по присъединения
изпълнителен лист/ законна лихва- 11 878.27лв., общо присъдените разноски-
22 370.53лв., такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, или общо в размер на 36 834.77лв. към
07.03.2019г./, и задължението да внесе сумата в срока по чл. 428,ал.1 от ГПК по
сметка на ЧСИ. По негови искане е
издадено удостоверение за размера на задълженията / с. 573 и сл./.
Относно изпълнението е подадена молба вх.№ 16468/ 31.05.2019г.за наредени
преводи на дати 23.05.2019г. и 29.05.2019г. по сметка на ЧСИ за пълното
погасяване на задължението към взискателя.В становището си към жалбата съдебния
изпълнител посочва, че са преведени общо 72 890.71лв. в изпълнение на
запорно съобщение от 17.05.2019г. върху вземанията на длъжника / с. 651/, с
която се погасяват задълженията по делото. В тази насока доказателствата
на с.658-664 от изпълнителното дело.
На 04.06.2019г. е съставен протокол за
извършено погасяване на вземанията по
изпълнителни титули и вземанията за разноски, при рекапитулация- неплатено
вземане за разноски в размер на 1680лв. / с.685/.
По
предмета на спорното правоотношение:
С жалба вх.–
0985/ 22.03.2019г. „ТПО-Варна ЦППБО“ е оспорило разноските в размера, посочен с
ПДИ в размер на 1680лв.с ДДС- адвокатско възнаграждение,поради прекомерност.С
определение № 1448/ 13.05.2019г. по в.гр.д.№ 721/ 2019г. ВОС жалбата е върната
за произнасяне по искането на жалбоподателя за приетите с разпореждане от
15.02.2019г. разноски,включващи посоченото възнаграждение.
С постановлението от 13.06.2019г. размерът на
адвокатското възнаграждение е намален от 1680лв. с .ДДС на 1000лв.с ДДС,
съобразно задължителния минимум, определен върху материалния интерес/ вземането
по втория ИЛ/, на основание чл.10 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като е преценявано във връзка с
възражението за прекомерност пълното погасяването на остатъка от дълга с превод от
третото задължено лице- ЦКБ АД на 29.05.2019г.
Жалбата
е процесуално допустима –
предявена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл.
435, ал.2,т.7 ГПК, в законния срок.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се основава на задължителния минимум по Наредба №1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в хипотезата на чл.10, т.1 –
образуване на изпълнително дело, като изключва приложимостта на т.2 -участие на процесуалния представител при
извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания / вземанията по присъединения изпълнителен титул/,
предвид на вече поискани и осъществени действия по принудително изпълнение .
Съгласно чл.79 от ЗЧСИ разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, с изключение на случаите когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство,или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Следва
да се посочи, че възнаграждението за образуване на изпълнителното производство
по чл.10, т.1 от Наредбата е включено в размера на определеното с постановление
на ЧСИ от 05.02.2018г., с което на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е намален
размера на поисканото по чл.10, т. 2 от Наредбата за вземането по първия
изпълнителен титул. Жалбата на длъжника
срещу определените по този ред разноски
е оставена без уважение с решение № 720/ 23.04.2018г. по в.гр.д.№ 576/
2018г.ВОС.
С оглед на обсъдените данни правото на разноски за адвокатска защита в
изпълнителното производство произтича от реализираното притезание чрез приложения изпълнителен способ.
Възнаграждението, предмет на жалбата,е в размер, който се доближава до
нормативния минимум, определен по реда на чл. 10, т. 2 от Наредбата върху
вземането по втория изпълнителен титул, и по този начин не се явява прекомерно
в контекста на фактическа и правна сложност по чл.78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, на основание чл.437 ГПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
19903/ 05.07.2019г. от „ ТПО –Варна-Център за проучване, проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД , ЕИК *********,
представлявано от прокуриста Десислава Кижева, чрез адвокат И.И., срещу Постановление по изп.дело № 20178940401733 по
описа на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас
Ернандес, рег.№ 894 , район на действие ОС-Варна, с което са редуцирани
поисканите от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 1680лв. с
вкл.ДДС на 1000 лв.с вкл.ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.