№ 9
гр. София, 05.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500762 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
32б от Правилника за вписванията.
Образувано е по частна жалба на „Б..“ ЕООД, ЕИК**********, срещу
определение №28 от 18.10.2021г., постановено от съдия по вписванията при
РС – гр. С., с което е отказано частично заличаване на договорна ипотека, до
сумата от 30 000 лева, обективирана в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №66, том №1А, рег.№2366, дело №144 от 2012г., вписана
в СВ- гр. С. под №155, том №1, рег. №1704, дело №634 от 2012г.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията/посочен по надолу в
изложението СВ/ е приел, че не е било изпълнено изискването молбата-
съгласие да бъде подадена от заинтересовано лице, с оглед на което липсва
правен интерес от исканото заличаване. Според СВ не са били налице
доказателства, от които да се направи извод, че кредиторът по договорната
ипотека от 2012г. „МКБ Ю.“ АД е прехвърлил вземането си по нея.
Извършеното впоследствие вписване на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 07.06.2019г. не може да санира липсата на прехвърляне на
вземането от страна на първоначалния кредитор по ипотеката, аргумент от
чл.19, ал.1 от Правилника за вписванията.
На следващо място, според СВ липсват доказателства за това да е
внесена цялата дължима такса за исканото заличаване. Предвид факта, че в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека не е било посочено,
каква част от вземането на банката обезпечава ипотеката върху процесния
имот, то е следвало да се приеме. че ипотеката обезпечава цялото вземане на
ипотекарния кредитор, което в размер на 308 028,43 лв. В този случай,
дължимата държавна такса за частично заличаване на ипотеката е следвало
да се определи в размер на половината от дължимата и внесена такса за
1
вписване на договорна ипотека- чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията.
Срещу определението е подадена частна жалба от „Б..“ ЕООД с
оплакване, че същото е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че
според разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, гласяща, че когато е
посочен идентификационен код, то държавните институции на които е
възложено упражняването на публични функции, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, които са вписани в търговския регистър и
представянето на актове, които са обявени в него. Жалбоподателя смята, че
съдията по вписванията е можел да извърши справка в ТРРЮЛНЦ за
вписването на обстоятелствата по партидите на „МКБ Ю.“ АД и „ПИБ“ АД от
които да е разбрал, че на 04.03.2014г. „МКБ Ю.“ АД се е вляла в „ПИБ“ АД
при условията на универсално правоприемство.
Твърди се, че от своя страна „ПИБ“ АД е прехвърлила на „С.Г. Г.“ ООД
вземанията си от „Л.И..“ ЕООД, „С...“ ООД и „М.“ ЕООД произтичащи от
договор за кредит „Бизнес алтернатива“ №311-33 от 25.02.2008г.
Договора за цесия е бил вписан в СВ- гр. С. по партидите на кредитора,
длъжниците и имотите.
От своя страна „С.Г. Г.“ ООД е прехвърлил с договор за цесия на „Б..“
ЕООД вземанията си към „Л.И..“ ЕООД „С...“ ООД, и „М.“ ЕООД,
произтичащи от договор за кредит „Бизнес алтернатива“ №311-33 от
25.02.2008г., като договора е вписан по партидите на дружествата и имотите в
СВ.
По отношение на мотивите на СВ, в частта в която е посочено, че не е
била внесена цялата дължима държавна такса, то жалбоподателя твърди, че
при частично заличаване на ипотека за определен имот или имоти, дължимата
държавна такса се определя съгласно чл. 3, вр. чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, събирани от Агенция по вписванията, изчислени върху размера на
погасения дълг. В процесния случай, материалния интерес определен с
молбата- съгласие е в размер на 30000 лв, поради което сумата която е
следвало да се внесе и е била внесена е в размер на 15 лв.
Съдът констатира, че препис от определението е бил връчен на
жалбоподателя на 21.10.2021 г.
С оглед обстоятелството, че частната жалба е подадена на 28.10.2021 г.
чрез пощенски оператор, следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 275,
ал. 1 ГПК. Жалбата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Внесена
е и дължимата държавна такса за нейното разглеждане.
Отправено е искане за отмяна на определение №28 от 18.10.2021 г. на СВ
при РС – гр. С., като незаконосъобразно.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Със заявление вх. № 2789/18.10.2021 г. по описа на Службата по
2
вписванията – гр. С., подадено от „Б..“ ЕООД, е поискано частично
заличаване на договорна ипотека, до сумата от 30 000 лева, обективирана в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №66, том №1А, рег.
№2366, дело №144 от 2012г., вписана в СВ- гр. С. под №155, том №1, рег.
№1704, дело №634 от 2012г., в качеството му на кредитор на „Л.И..“ ЕООД,
ЕИК**********- кредитополучател и ипотекарен длъжник, „С...“ ООД,
ЕИК**********- солидарен длъжник и „М.“ ЕООД, ЕИК**********-
солидарен длъжник. Молителят черпи своите права от договор за кредит
„Бизнес алтернатива“ №311-33 от 25.02.2008г., сключен между „МКБ Ю.“
АД/с универсален правоприемник „ПИБ“ АД/ и „Л.И..“ ЕООД като
кредитополучател и ипотекарен длъжник и „М.“ ЕООД и „С...“ ООД, като
солидарни длъжници. Вземането е обезпечено с учредена договорна ипотека
върху поземлен имот с идентификатор 23491.6.423 по кадастралната карта на
село Д., община С., област С., одобрена със заповед №300-5-49/18.06.2004г.
на изпълнителния директор на АК, с площ от 3696 кв.м., с трайно
предназначение- урбанизирана територия и начин на трайно ползване за
стопански двор при граници и съседи- имоти с идентификатор 23491.6.422,
23491.6.425, 23491.6.426 и 23491.6.388, ведно с построената в него
едноетажна сграда с идентификатор 23491.6.423.1 със застроена площ от 762
кв.м., с предназначение селскостопанска сграда.
Договорната ипотека е учредена за обезпечаване на всички вземания на
„МКБ Ю.“ АД по договор за кредит „Бизнес алтернатива“ №311-33 от
25.02.2008г., сключен между „МКБ Ю.“ АД/с универсален правоприемник
„ПИБ“ АД/ и „Л.И..“ ЕООД като кредитополучател.
На 04.03.2014 г. „МКБ Ю.“ АД се е вляла в „ПИБ“ АД при условията на
универсално правоприемство.
На 07.12.2018г. с договор за прехвърляне на вземания/цесия/, с
нотариална заверка на подписите с рег. №9059, том №5, №47 на нотариус
Димо Желязков, с район на действие СРС, №101 на НК, „ПИБ“ АД/в
качеството си на универсален правоприемник на „МКБ Ю.“ АД/, прехвърля
като цедент на „С.Г.Г.“ ООД с ЕИК ********** като цесионер, вземанията си
по договор за кредит „Бизнес алтернатива“ №311-33 от 25.02.2008г., както и
анекс №1 от 27.09.2012г. към него.
Договорът за цесия е вписан в СВ- гр. С. с вх. №1152, акт №31, том №1,
дело №704 от 30.05.2019г., като в т.3.1 от Приложение №30 от 07.12.2018г.
към договора е посочено, че вземанията на цедента са обезпечени с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт №71, том № 1А, рег.№746, дело №69 от
2008г вписан в СВ вх.№/не се чете/, акт №29, том №1, дело №611.
На 07.06.2019г. с договор за прехвърляне на вземания/цесия/ с нотариална
заверка на подписите с рег. №12122 на нотариус Валентина Благоева, с район
на действие СРС, №302 на НК, „С.Г.Г.“ ООД, от една страна като цедент,
прехвърля на „Б..“ ЕООД, като цесионер, вземанията си от „Л.И..“ ЕООД,
„С...“ ООД, и „М.“ ЕООД, произтичащи от договор за кредит „Бизнес
3
алтернатива“ №311-33 от 25.02.2008г., прехвърлени с договор за цесия от
07.12.2018г. с нотариална заверка на подписите с рег.№9059, том №5, №47 на
нотариус Димо Желязков, с район на действие СРС, №101 на НК.
Договорът за цесия е вписан в СВ- гр. С. с вх.№1517, акт №41, том №1,
дело №884 от 11.07.2019г., като в чл.1, ал.3 е посочено, че вземането се
прехвърля заедно с обезпечение по договорна ипотека върху недвижим имот
вписана в Служба по вписвания- гр. С. с вх. №1704 от 27.09.2012г., под акт
№66, том 1, дело 634/2012г., учредена с нотариален атк №155, том №1А, рег.
№2366, дело №144/2012г. на нотариус Спасимир Хаджиангелов, рег. №239 на
НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
постановения отказ за неправилен, поради следните съображения:
Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материално-правните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.
Вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито
рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. При проверката на
формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл.
3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред
или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може
да урежда и вписване на акт в обикновена писмена форма - в този смисъл са
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК.
Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по
вписванията в партидата на ипотекирания имот - чл. 179, ал. 2 ЗЗД. Според
чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ заличаването на ипотеката се извършва въз
основа на съгласие на кредитора - писмено, дадено в нотариално заверена
форма, какъвто е и настоящия случай, както и на др. лимитивно посочени
основания в Правилника. Неправилно СВ е направил извод, че молителят
няма правен интерес от частично заличаване, съгласно отразеното в неговото
заявление. Това е така, тъй като за лице, имащо правен интерес да иска
заличаване на вписването на ипотеката, и в този смисъл да бъде
заинтересовано лице по смисъла на чл. 21, вр. чл. 19, ал.1 ПВ, следва да се
приеме: 1/ всяка от страните по договора за ипотека и относно вземането,
което обезпечава, а именно: кредиторът поради отпадане на обезпечителния
интерес или погасяване на обезпеченото с ипотека вземане; длъжникът,
целящ да уреди отношенията си по повод обезпеченото с ипотека негово
задължение; 2/ собственикът на имота, когато той е чуждо на задължението
лице, с оглед освобождаването му от вещната тежест; 3/ техните
4
правоприемници; 4/ всяко друго лице, чиито права и интереси са засегнати от
ипотеката, например други кредитори, включително хирографарния кредитор,
целящ да удовлетвори вземането си от ипотекирания имот. В този смисъл
всяко едно от заинтересованите в съответното качество и на собствено
основание лица поотделно би могло да иска заличаване вписването на
ипотеката. За СВ са релевантни единствено обстоятелствата по чл. 19, ал.1
ПВ, а именно: вписана ипотека, писменото съгласие на кредитора, дадено в
нотариално заверена форма и молба от заинтересованото лице за заличаване,
наличие на договор за цесия, който да е вписан по надлежния ред.
Съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ето защо е
без правно значение обстоятелството, че в случая, в сключения договор за
цесия от 07.06.2019 г. е посочено, че вземането по него е прехвърлено с
обезпечение по договорна ипотека върху недвижим имот вписана в СВ- гр.С.,
вх. рег.№1704/29.09.12г., акт №66, том №1, дело №634/2012г., учредена с
нотариален акт №155, том №1А, рег. №2366, дело №144 от 2012г. на
нотариус Спасимир Хаджиагнелов, докато в предхождащият го договор за
цесия от 07.12.2018 г., сключен между „ПИБ“ АД/в качеството си на
универсален правоприемник на „МКБ Ю.“ АД/, като цедент и „С.Г.Г.“ ООД, в
качеството си на цесионер вземанията по него са обезпечени с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт №71, том № 1А, рег.№746, дело №69 от
2008г вписан в СВ вх.№/не се чете/, акт №29, том №1, дело №611.
Съгласно нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното, поради което, цесионерът придобива всички акцесорни на
вземането права, вкл. тези, които не са изрично упоменати. Видно е от
договора за цесия, че ограничения във вида и размера на обезпеченията на
прехвърленото вземане, страните не са предвидили.
На следващо място, в рамките на дължимата от него преценка за
редовност на сезиращия го акт, СВ е приел, че внесената от жалбоподателя
държавна такса е несъответна на изискванията на чл. 3, вр. чл. 2 от Тарифата
за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Цитираната
разпоредба предвижда, че за отбелязвания и заличавания, както и за
подновяване на вписвания и отбелязвания се събира половината от таксата,
която съгл. чл. 2 от Тарифата при вписването на акта е определена в размер на
0,1% върху цената, по която същият е бил таксуван. Буквалния прочит на
5
нормата на чл. 3 от Тарифата дава основание на съда да приеме, че
половината от внесената при вписването на акта такса се следва при
заличаването на ипотеката при хипотезата на чл. 19, ал. 1 ПВп, т. е. при
пълното й заличаване. От което и по аргумент на чл. 21 ПВп, следва де се
приеме, че при частично заличаване дължимата такса следва да се изчисли
спрямо интереса, върху който се извършва частичното заличаване. В
противен случай, би се стигнало до положение, в което при всяко последващо
заличаване, предполагащо различен размер на интереса, за който то е
поискано, ипотекарният кредитор отново ще следва да внесе същата
държавна такса, която вече е платил като изискуема се при пълното
заличаване на ипотеката. Което би довело и до нарушаване на един от
основните принципи в правото, според който едно и също лице не може да
бъде осъждано, респ. да е задължено, два пъти за едно и също нещо, на едно и
също основание.
В този дух е и задължителната за съдилищата съдебна практика
обективирана в тълк.решение №3 от 25.04.2013г., постановено по тълк.дело
№7 от 2012г., на ОСГТК на ВКС, т.11съгл. която „Таксата е цена за услуга и
доколкото "услугата" пълно заличаване на ипотеката е с определена цена
пропорционално на материалния интерес, то при частичното заличаване би
следвало да се приложи същия критерий - процентно от материалния интерес.
Удостовереният с нотариалния акт материален интерес се определя по реда на
чл. 96 и чл. 97 ЗННД и ако е прието, че този интерес е цялото обезпечено с
ипотеката вземане, то при частично заличаване размерът на таксата трябва да
се определи според това, каква част от този интерес е удовлетворена. В
противен случай при всяко частично заличаване ще се събира такса като за
пълно заличаване и по този начин сборът от таксите може да надхвърли в
пъти размерът на таксата, дължима при еднократно заличаване. Възможно е в
учредяващия ипотеката акт да е посочено кой имот каква част от дълга
обезпечава, в който случай таксата ще бъде определена според това кой от
имотите се освобождава от ипотека - до съответния размер на задължението.
Не може обаче да бъде отречено правото на заинтересования да поиска
частично заличаване на ипотеката и когато едно задължение е обезпечено с
два или повече имота, без в акта за учредяване на ипотеката да е
разграничено каква част от дълга обезпечава всеки имот. Това е така, защото
законът не поставя изискване за такова разграничение като условие за
валидност на ипотечния акт, нито като условие за частично заличаване на
ипотеката. И в този случай таксата за частично заличаване не следва да е
върху целия дълг, а с оглед удовлетворения интерес. При липса на
предварително разграничение, друг обективен критерий за този интерес, вън
от размера на погасения дълг, не може да бъде намерен. В този случай
6
размерът на погасения дълг следва да бъде посочен в писменото съгласие на
кредитора за частично заличаване на ипотеката (чл. 19, ал. 1 ПВ). Ето защо
настоящият състав не споделя мотивите на СВ и в тази им част, обективирани
в обжалваното определение за отказ, като смята, че дължимата такса е била
точно и правилно определена и заплатена от страна на жалбоподателя.
С оглед изложените по- горе съображения, въззивния състав приема, че
обжалвания отказ на СВ се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, като се уважи искането за частично заличаване на ипотеката и
делото да се върне на СВ за фактическо извършване на действията по
заличаването.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №28 от 18.10.2021 г., постановено от съдия по
вписванията при РС – гр. С., с което е отказано частично заличаване на
договорно ипотека, до сумата от 30 000 лева, обективирана в нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека №66, том№ 1А, рег.№2366, дело №144 от
2012г., вписана в СВ- гр. С. под №155, том №1, рег.№1704, дело №634 от
2012г.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС- гр. С. за извършване
на исканото с молба вх.№ 2789 от 18.10.2021 г. на „Б....“ ЕООД, вписване на
частично заличаване на договорно ипотека, до сумата от 30 000 лева,
обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №66, том
№ 1А, рег.№2366, дело №144 от 2012г., вписана в СВ- гр. С. под №155, том
№1, рег.№1704, дело №634 от 2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7