Р Е Ш Е Н И Е
№ 2249
гр.Пловдив, 31.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично седми ноември, две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6733/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 428/2018г. от 27.09.2018г., издадено от П.
И. Т., на длъжност *** Първо РУ – ОД МВР – Пловдив, с което на Ц.Н.Б., ЕГН:**********
с адрес ***, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 300,00 лева /триста лева/, за нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за
закрила на детето.
В жалбата се изразява несъгласие с наложената глоба, като се поддържа,
че излизането на непълнолетния от дома е станало без знанието на жалбоподателя,
същата не е могла да упражнява контрол върху него. Също посочва затрудненото си
имуществено състояние – от 2 години е безработна, разчита на издръжка от трето
лице. Изразява становище, че наложеното наказание е прекалено, а случая е
маловажен. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят се явява пред съда и поддържа жалбата на изложените основания.
Ответната страна – Първо РУ – ОД МВР – Пловдив не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 02.10.2018г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 09.10.2018г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Непълнолетният К. Н. Б. ЕГН:**********
– на *** години, живеел на адрес – ***, заедно с
родителя си – жалбоподателят Ц.Н.Б..
На 16.09.2018г., около 02:00 часа, в гр.Пловдив, свидетелят С.В.В., в качеството му на *** в Първо РУ – ОД МВР – Пловдив
осъществявал служебните си задължение, когато установил, че на ул.„Стефан
Стамболов“ пред № 50 две деца употребявали бира. При проверка свидетелят В.
установил, че едно от тях е именно непълнолетният К. Н. Б., който не бил
придружаван от родител или друго пълнолетно лице.
Непълнолетният К. Н. Б. бил отведен в сградата на Първо РУ – ОД МВР –
Пловдив, където бил извикан и неговия родител – жалбоподателят Ц.Н.Б.. При
това, на място и в присъствието на жалбоподателя Б., свидетелят В. съставил
АУАН с бланков № 375584/16.09.2018г. за нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за
закрила на детето, който АУАН бил подписан от жалбоподателя. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие С.В.В., който помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации – включително обстоятелството, че в 02:00 часа
непълнолетния не бил придружаван от родителя си, както и начина на съставяне на
АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля В. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства – докладна
записка и обяснения на Ц.Н.Б., в които също се описват изложените
обстоятелства.
Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не е
спорна между страните.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като компетентността на
административнонаказващият орган се установява от представената Заповед Рег.№
З-9715 от 30.11.2010г. на директора на ОД МВР – Пловдив, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.46, ал.1 от Закона
за закрила на детето, в качеството му на полицейски орган – *** в Първо РУ – ОД
МВР – Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което Ц.Н.Б., ЕГН:********** виновно е нарушила разпоредбата на чл.8,
ал.4 от Закона за закрила на детето, за това, че на 16.09.2018г., около 02:00
часа, в гр.Пловдив, на ул.„Стефан Стамболов“ пред № 50, като родител на непълнолетният
К. Н. Б. ЕГН:********** – на *** години, като не може да го придружи, не е
осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено места
след 22,00 часа.
В този смисъл следва да се посочи, че съгласно чл.8, ал.3 от Закона за
закрила на детето – „Родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е
навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило
14-, но не е навършило 18-годишна възраст“.
Също така, съгласно чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето – „Ако
родителите, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, не
могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице
за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило
14-, но не е навършило 18-годишна възраст“.
От горното е видно, че предвид описаните в АУАН и наказателното
постановление факт, установени и от съда в хода на съдебното следствие,
жалбоподателят Ц.Н.Б. е нарушила чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето – за
това, че на 16.09.2018г., около 02:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Стефан
Стамболов“ пред № 50, като родител на непълнолетният К. Н. Б. ЕГН:********** –
на *** години, не е го е придружила на обществено място след 22:00 часа.
Въпреки това, за да наруши жалбоподателят Ц.Н.Б. разпоредбата на чл.8,
ал.4 от Закона за закрила на детето, а не на чл.8, ал.3 от Закона за закрила,
то следва да е налице от обективна страна и едно допълнително съставомерно обстоятелство, а именно – жалбоподателят Б. да
не е можела да придружи непълнолетния К. Н. Б. на въпросното обществено място.
Такава невъзможност обаче нито се установява от съда в хода на проведеното
съдебно следствие, нито поначало се твърди в описаната в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка.
Предвид това, безспорно в случая е, че не се установяват достатъчно
данни жалбоподателят Ц.Н.Б. да е разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закона за
закрила на детето, доколкото не се установява (нито изобщо се твърди) един от
елементите на състава на нарушението – невъзможност на жалбоподателя Б. да придружи
непълнолетния К. Н. Б. на описаното обществено място.
Ето защо наказателно постановление № 428/2018г. от 27.09.2018г., издадено
от П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ – ОД МВР – Пловдив се явява
незаконосъобразно, като неправилно е приложен материалния закон.
Още следва да се отбележи, че по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН съдът не
може да „преквалифицира“ деянието и да потвърди наказателно постановление
касаещо нарушение, включващо елемент от фактическа страна, поначало нетвърдян
от актосъставителя и административнонаказващия орган.
Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 428/2018г. от 27.09.2018г., издадено от П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ –
ОД МВР – Пловдив, с което на Ц.Н.Б., ЕГН:********** с адрес ***, на основание
чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300,00
лева /триста лева/, за нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.