№ 993
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100506101 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 28, ал. 6 ЗЗДт, във вр. с чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. И. Н. срещу решението от 13.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 14014/2022 г. на СРС, III ГО, 83 състав. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът
моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
молбата на ДСП -Връбница за настаняване на детето И.Й. Н. в ЦНСТДБУ "Любен
Каравелов", гр.София, ул.**** .
Въззиваемата страна ДСП- Връбница намира въззивната жалба за неоснователна и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 28, ал. 6 ЗЗДт от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на цитираната разпоредба валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С решението от 13.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14014/2022 г., СРС, III ГО, 83
състав е уважил молбата на ДСП-Връбница и е настанил детето И.Й. Н. в ЦНСТДБУ
1
„Любен Каравелов“, гр.София, кв.“Модерно предградие“, ул.“****, за срок от две години
или до промяна на обстоятелствата, довели до налагане на мярката за закрила.
Първостепенният съд е посочил, че са събрани доказателства за наличие на хипотезата на
чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет, като единствената алтернатива за отглеждането и възпитанието на
детето към момента е настаняването му в социална услуга за резидентна грижа, а именно в
ЦНСТДБУ „Любен Каравелов“, гр.София, кв.“Модерно предградие“, ул.****.
Настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд краен
извод, въз основа на доказателствата по делото, че детето И.Й. Н. следва да бъде настанено
в ЦНСТДБУ "Любен Каравелов", гр.София.
Според въззивния състав обаче в конкретния случай са налице хипотезите на чл. 25,
ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗЗДт – бащата на детето е починал, а детето е жертва на насилие в
семейството на неговата майка и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
психическо и социално развитие. В хода на социалното проучване са събрани достатъчно
доказателства за това, че към момента на настаняване на И. Н. в социална услуга за
резидентна грижа по административен ред е съществувала опасност за живота и здравето й,
поради сериозен дефицит в родителския капацитет на майката. След смъртта на бащата на
детето майката е била в затруднено емоционално и психическо състояние, упражнявала e
върху детето физическо и психическо насилие по смисъла на § 1, т.2 и т. 3, предл. посл. от
Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, за
което детето многократно е споделяло както в учебното заведение, което е посещавало, така
и пред социалните работници. Майката е показала липса на каквато и да е чувствителност
по отношение личността на детето, упражнявала е физическо насилие над него, аред с това
напълно го е изолирала от света, не го е пускала да отиде никъде само, контролирала е
мобилните му устройства. В тази връзка следва да бъде посочено, че насилие над дете е
всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или
друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота,
развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна
и социална среда.
Събраните пред първата инстанция доказателства категорично сочат, че към момента
на съдебно разглеждане на делото не са се променили обстоятелствата, довели до
настаняване на детето в ЦНСТДБУ "Любен Каравелов", гр.София, по административен ред,
а и то има нужда да бъде отглеждано в подходяща за възрастта му група и среда, която да
осигури условия за правилното му физическо, психическо, нравствено и интелектуално
развитие, което налага извод за основателност на искането на АСП - Дирекция “Социално
подпомагане” – Връбница.
Събраните пред въззивната инстанция доказателства не променят този извод. Точно
обратното, от заключението на вещите лица по допусната от въззивня съд комплексна
съдебно психиатрична -психологическа експертиза се установява, че въззивницата е със
среден родителски капацитет, тип контролиращ родител, като при нея експертите са
установили неотработени травми свързани със загубата на бащата. Майката, като оглеждащ
2
родител проектирала своите страхове от загуба върху детето И., като използвала модел на
власт и контрол над детето, за да го предпази от външния свят. Ограничавала общуването на
детето, изолирала го, не допускала участието на И. в мероприятия, в който родителят не
можел пряко да участва. Вещите лица са категорични, че изградената през годините между
майката и детето И. емоционална и доверителна връзка е компрометирана от около две
години. Наред с това, според експертите при детето И. се идентифицирали физическо и
психическо насилие от страна на майката според поведенческите индикации, които детето
проявявало. В тази връзка при изследването на детето експертите наблюдавали
поведенчески промени, най -видимо проявени чрез самонараняващо поведение, употреба на
цигари и алкохол, несъответните на ситуацията облекло и грим. Някой от тези поведения
можели да са често срещани, но обикновено отразявали вътрешен дискомфорт и търсене на
внимание, емоционална подкрепа и грижа, и в случая следвало да бъдат разглеждани като
отговор на преживяване на липса на адекватна на потребностите на детето емоционална
свързаност, разбиране и подкрепа у дома. Спрямо майката поведението на детето било
протестно, опозиционно, доверието към нея било подкопано, а наблюдаваното общуване
било крайно ограничено и формализирано от страна на детето. Вещите лица не са
установили майката да страда от психично заболяване. Наблюдавали са обаче травматична
преработка на внезапната смърт на съпруга й, което довело до свръхмерно повишена
тревожност и бдителност за живота и здравето на децата й/като патологична адаптационна
реакция, а от друга до свърхмерна ангажираност с /академичните / постижения на голямата
дъщеря, като свръхкомпенсация на факта на самотното родителстване. След настаняване на
детето извън семейството въззивницата станала по-напрегната и тревожна за дъщеря си,
което според експертите било очаквано в контекста на продължаващата травматична
преработка на внезапната смърт на бащата в семейството и страха от загубата на други
членове на семейството, както и тревожна за ограничената комуникация между двете й
дъщери. Вещите лица са констатирали отчуждение на детето И. от майката, което обаче не
било в тревожна степен. Отчуждението на детето било резултат на защитен механизъм
спрямо поведението на майката, а именно свръхконтрол над практически всички аспекти от
живота му, грубо навлизане в личното пространство на девойката, при ограничаване на
контактите с другите -примерно с приятелите, вкл.комуникация в социалните мрежи от
нейно име, контрол над ученето, над свободното време и дейностите й извън училище,
физически наказания и обиди. Според вещите лица детето се чувствало добре в ЦНСТ,
където е настанено, не изпитвало страх за себе си нито заради мястото, където било
настанено, нито в комуникацията с майка си. Единствените притеснения на детето били
свързани с възможността да бъде преместено, защото майката не спазвала определения
режим на свиждания. След настаняването на детето в центъра не била наблюдавана и
промяна в отношението на детето към майка му. В заключение експертите са посочили, че е
необходимо с детето и майката да се провежда интензивна психологическа работа за
отработване на травматичните преживявания, както и за преформулиране страховете на
родителя.
От 15.03.2022 г. се провежда психологическа работа с детето, като видно от
3
представения по делото Заключителен доклад от Детски център за застъпничество и
подкрепа „Зона ЗаКрила“ към Фондация „Асоциация Анимус“ –гр.София), по отношение на
емоционалното състояние на детето в началото били забелязани симптоми на депресия –
нарушен сън и хранене, понижение на теглото, самонараняване, затваряне в себе си, чувство
на тъга и потиснато настроение, повишена умора и загуба на мотивация (симптоматика при
деца, израснали в семейство с домашно насилие, които могат да се обвържат с преживяно
насилие), като в хода на работата с детето това постепенно се променило, детето започнало
да изглажда по –трайни отношения с връстниците си, самонараняванията намалели като
честота, а настроението му било по –стабилно. Направена е препоръка психологичната
работа с И. да продължи.
Въззивницата на свой ред е насочена към социална услуга – повишаване на
родителския капацитет, психологичната работа, по която не е приключила, поради което
според настоящата инстанция към момента не е налице възможност детето да бъде
реинтегрирано в семейството на неговата майка, поради необходимостта да продължи
работата в посока повишаване на родителския капацитет на Р. Н., за да може последната да
преосмисли цялостното си поведение спрямо детето и да нормализира взаимоотношенията
си с него.
Независимо, че майката упражнява родителските права над детето, заживяването на
И. при нея на този етап, според настоящият съдебен състав, ще се отрази неблагоприятно на
нейното психическо и социално развитие, ще я постави отново в рискова ситуация, което е
в противоречие с най-добрия интерес на детето, особено при категоричното му нежелание и
противопоставяне да се върне в семейството на своята майка, без последната да е изградила
позитивен, гъвкав съобразно възрастта на детето модел на родителско поведение, и без да е
преодоляла собствените си страхове и проектирането им върху детето. Това е така, защото
"отглеждането" на детето изисква не само грижи за храна, облекло, хигиена, здраве,
почивка, жилище и пр., но и грижи насочени към формиране на правилен мироглед и
нравствени добродетели, без негативно да се засягат основните права на детето. Грижите за
правилното възпитание и отглеждане на детето са приоритетни пред необходимостта то да
израства и живее с родителите си.
От друга страна, в случая не са установени близки или роднини, които да имат
желание и същевременно възможност да отглеждат детето в семейна среда. Не е налице и
утвърдено приемно семейство, в което детето да бъде настанено.
При тези безспорно установени обстоятелства, съдът приема, че са налице
предвидените от закона предпоставки (чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗЗДт.) за настаняване на детето
И.Й. Н. в социална услуга за резидента грижа, още повече че детето е заявило пред първата
инстанция и пред настоящата, че желае да продължи да живее в ЦНСТДБУ "Любен
Каравелов", гр.София. При определяне на мярката за закрила на детето, в съответствие с
разпоредбата на чл. 28, ал. 4, изр. второ, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет., съдът съобрази, че
на този етап настаняването в социална услуга за резидентна грижа е единствената
алтернатива за отглеждането и възпитанието му. В ЦНСТДБУ "Любен Каравелов",
4
гр.София детето е обгрижвано по адекватен на потребностите му начин. По тези
съображения, закрилата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. - настаняване в социална услуга за
резидентна грижа защитава по най-добър начин интереса на непълнолетното дете.
Предвид горното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 13.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14014/2022 г. на
СРС, III ГО, 83 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5