№ 135
гр. гр. Добрич, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500548 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от „Олд Тауър 7“ ЕООД-
с.К.,общ.Б.,обл.Добрич в качеството на длъжник срещу постановление изх.
№1631/21.06.2021 г. по изп.д.№20218110400023 по описа на ЧСИ Н.Ж. с район на действие
ДОС,в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по
цитираното изпълнително дело.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното
постановление се настоява за отмяната му и за даване задължителни указания на ЧСИ да
прекрати производството по цитираното изпълнително дело.
Взискателите по изпълнението Ал. Лв. К. /роден в гр.М. на *** г./,М.О. к. /родена в гр.М. на
2*** г./ и М. Ал. К. /родена в гр.М. на *** г./,тримата граждани на Руската Федерация,в
писмени възражения изразяват становище за допустимост,но за неоснователност на
жалбата,като настояват за оставянето й без уважение.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи
следното:
За атакуваното постановление жалбоподателят е уведомен на 24.06.2021 г.Жалбата е
подадена чрез куриер на 07.07.2021 г.,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от
ГПК,изтекъл на 08.07.2021 г.Същата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по
изпълнението.Насочена е срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2
т.6 от ГПК /отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство/,подлежащ на
обжалване от длъжника.Предвид горното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е основателна.
1
Изп.д.№20218110400023 по описа на ЧСИ Н.Ж. с район на действие ДОС е образувано по
повод молба вх.№236/18.02.2021 г.,подадена от Ал. Лв. К.,М.О. к. и М. Ал. К.,тримата
граждани на Руската Федерация,и изпълнителен лист,издаден на 27.10.2015 г. въз основа на
заповед за изпълнение №241/26.10.2015 г. по ч.гр.д.№426/2015 г. на Балчишкия районен
съд,съгласно който „Олд Тауър 7“ ЕООД със седалище и адрес на управление
с.К.,общ.Б.,обл.Добрич,ул.“Добруджа“ №46 е осъдено да заплати на „Международна
инвестиционна банка“ с рег.№11417 в регистъра на Секретариата на ООН със седалище и
адрес на управление Руска Федерация,гр.М.,пощенски код 107078,ул.“Маша Пориваева“ №7
парични суми,подробно посочени в изпълнителния титул.Молителите-физически лица са се
позовали на правото си да бъдат конституирани като взискатели срещу длъжника „Олд
Тауър 7“ ЕООД поради встъпването им в правата на кредитора „Международна
инвестиционна банка“ за определени суми,визирани от тях в молбата за образуване на
изпълнителното дело.Същите твърдят,че са се суброгирали на основание чл.155 ал.2 от ЗЗД
в правата на кредитора,тъй като частично са изплатили дълга на длъжника към него
вследствие проведено принудително изпълнение върху техни недвижими
имоти,ипотекирани от тях за обезпечаване задълженията на длъжника в полза на кредитора
по изпълнителния лист.С разпореждане от 18.02.2021 г. ЧСИ Н.Ж. е приел,че горната
законна суброгация е настъпила в лицето на тримата молители и че са налице
предпоставките на чл.429 ал.1 от ГПК за участието им в изпълнително производство като
взискатели на мястото на удовлетворения кредитор по цитирания по-горе изпълнителен
лист,поради което е разпоредил образуване на изпълнително дело с взискатели-тримата
молители и длъжник „Олд Тауър 7“ ЕООД.Същият е предприел и принудително изпълнение
спрямо недвижими имоти-собственост на длъжника чрез налагане на възбрана,извършване
на опис и оценка на тези имоти.С молба вх.№721/21.05.2021 г. длъжникът „Олд Тауър 7“
ЕООД е поискал ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради липса на
изпълнителен лист или пряко изпълнително основание в полза на взискателите.С
атакуваното постановление от 21.06.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати
производството.
От приложеното изп.д.№20158110400103 по описа на ЧСИ Н.Ж. е видно,че същото е било
образувано по молба на кредитора по цитирания по-горе изпълнителен лист
„Международна инвестиционна банка“ със седалище и адрес на управление Руска
Федерация,гр.М. и въз основа на посочения изпълнителен лист.По това дело е осъществено
принудително изпълнение /проведена публична продан/ по отношение на притежавани от
Ал. Лв. К.,М.О. к. и М. Ал. К. в режим на съсобственост недвижими имоти,които
последните са ипотекирали за обезпечаване вземанията на горната банка по изпълнителния
лист от длъжника „Олд Тауър 7“ ЕООД /в тази насока нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №21,т.ІІІ,рег.№1705,д.№297/2012 г. на нотариуса О.О. с район на
действие БРС/.Това изпълнително дело е прекратено понастоящем поради перемпция на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,който факт е констатиран като настъпил по силата на
закона с постановление изх.№1663/22.06.2021 г. на ЧСИ.
2
Предвид изложеното тримата взискатели по изп.д.№20218110400023 по описа на ЧСИ
Н.Ж.,а именно Ал. Лв. К.,М.О. к. и М. Ал. К.,са имали качеството на ипотекарни длъжници
по приложеното изп.д.№20158110400103 по описа на ЧСИ Н.Ж.,претърпели принудително
изпълнение спрямо собствените им ипотекирани имоти.Така като платили частично чужд
дълг същите безспорно имат правата по чл.155 ал.2 от ЗЗД и встъпват в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника.Поставя се обаче въпросът налице ли са
предпоставките на разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК за директно встъпване на
ипотекарните длъжници в правата на кредитора по издадения в полза на последния
изпълнителен лист или същите първо следва да се снабдят в самостоятелно съдебно
производство със собствени изпълнително основание и изпълнителен титул и едва тогава да
предприемат принудително изпълнение.Константа е съдебната практика,че разпоредбата на
чл.429 ал.1 от ГПК,очертаваща кой има право да встъпи директно в правата на взискателя по
издадения в негова полза изпълнителен лист,не следва да се тълкува разширително,тъй като
въвежда изключения от правилото,че взискател може да бъде само посоченото като
кредитор в изпълнителния лист лице,а длъжник-само лицето,посочено в изпълнителния
лист като такъв.Според тази разпоредба наследниците и частните правоприемници на
взискателя,както и поръчителят и солидарният длъжник,които са платили дълга,могат да
искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист.Разпоредбата допуска взискател да е лице,което не фигурира в изпълнителния
лист,имайки предвид универсалните и частни правоприемници на кредитора по
изпълнителния лист.Когато обаче частното правоприемство е обосновано с материалните
предпоставки на чл.74 от ЗЗД /законна суброгация/,само поръчителят и солидарният
длъжник,които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание като
солидарно осъдени с главния длъжник,са правоприемници на правото на принудително
изпълнение на кредитора по изпълнителния лист,но не и всяко трето лице,за което законът
предвижда да се суброгира в неговите права /в тази насока решение №71/24.07.2019 г. по
гр.д.№2576/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Съдебният изпълнител,конституирайки
ипотекарните длъжници,претърпели принудително изпълнение,като взискатели е извършил
разширено тълкуване на разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК,позовавайки се на мотиви към
т.2 от Тълкувателно решение №4/11.03.2019 г. по тълк.д.№4/2017 г. на ОСГТК на
ВКС,които обаче нямат задължителна за съдилищата сила,тъй като не са част от фактите-
предмет на решението по т.2 от това ТР,което е по въпроса дали ипотекиралият свой имот
за обезпечаване на чужд дълг е трето на изпълнението лице или има качеството на длъжник
в производството.Според настоящия състав,тъй като от случаите на суброгация законът
допуска разпростиране на субективните предели на изпълнителния лист единствено спрямо
поръчителя и солидарния длъжник,ипотекарният длъжник не може да се суброгира директно
в правата на взискателя по изпълнителния лист.Всяко трето лице,различно от поръчителя и
солидарния длъжник,което твърди да се е суброгирало в правата на кредитора,следва да
инициира съдебно производство по самостоятелното си снабдяване с изпълнително
основание и едва тогава да поиска след снабдяване с изпълнителен титул предприемане на
принудително изпълнение /в тази насока определение №281/10.05.2021 г. по т.д.№1610/2020
3
г. на І т.о.,ТК на ВКС/.
Необосновано е становището на ЧСИ,изложено в мотивите към жалбата,че в случая трите
физически лица-взискатели имали и качеството на поръчители,доколкото в нотариалния акт
за учредяване на ипотеката /на стр.8,р.ІV/ се съдържало тяхно волеизявление,че същите
„поръчителстват и се задължават по описаното по-горе чуждо задължение до размера на
представеното с настоящия нотариален акт реално обезпечение“.Тълкувана логически в
контекста на целия договор за учредяване на ипотека,обективиран в посочения нотариален
акт,думата „поръчителстват“ няма съдържание на волеизявление за сключване на договор за
поръчителство,а се употребява в смисъл на поемане на задължение за обезпечаване на чужд
дълг чрез учредяване на ипотека в контекста на самия акт,в който се съдържа изразът.При
договора за поръчителство поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник,като при
принудително изпълнение като отговорен за цялото или част от задължението на длъжника
същият търпи такова изпълнение спрямо цялото си имущество.При договора за ипотека
лицето,което обезпечава дълга с ипотеката върху свой имот,търпи принудително
изпълнение само спрямо ипотекирания имот,а не спрямо цялото си имущество.При тези
съществени разлики в обезпечителната функция на поръчителството и ипотеката третото
лице следва да е заявило ясно волята си при сключване на договора дали обезпечава дълга
само с конкретен свой имот или с цялото си имущество.Волеизявление на трите физически
лица,че обезпечават дълга на „Олт Тауър 7“ ЕООД с цялото свое имущество,очевидно не се
съдържа в договора за учредяване на ипотеката,т.е. употребата на израза „поръчителстват“
не е в смисъл на поемане на задължения по договор за поръчителство.Изразът,че „се
задължават по описаното по-горе чуждо задължение до размера на представеното с
настоящия нотариален акт реално обезпечение“,сочи,че същите имат воля да обезпечат
вземанията на банката-кредитор само с предоставената на кредитора възможност да се
удовлетвори предпочитателно от цената на конкретните ипотекирани техни имоти,но не и
от цялото им имущество.Последното изявление кореспондира единствено със съдържанието
на договор за ипотека,но не и със съдържанието на договор за поръчителство.Предвид
изложеното трите физически лица-ипотекарни длъжници нямат и качеството на
поръчители,поради което не могат да се суброгират директно в правата на взискателя по
процесния изпълнителен лист.Същите първо следва в самостоятелно съдебно производство
да се снабдят с изпълнително основание и изпълнителен лист и една тогава съдебният
изпълнител може да образува изпълнително дело и да предприеме принудително изпълнение
за събиране на вземанията им от длъжника.
С оглед горното съдът намира,че ЧСИ Н.Ж. не е имал изобщо основание да образува изп.д.
№20218110400023 поради липса на изпълнително основание и изпълнителен лист в полза на
тримата молители-физически лица,респ. отказът му да прекрати изпълнителното
производство по това дело,обективиран в обжалваното постановление,е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.Жалбата срещу този отказ е основателна и следва да бъде
уважена.Съдът няма правомощия да дава в диспозитива на акта си задължителни указания
на съдебния изпълнител как да процедира занапред,но отмяната на незаконосъобразния му
4
отказ да прекрати изпълнението води до обосновано негово последващо действие-
прекратяване на изпълнителното производство,което е образувано в нарушение на
разпоредбата на чл.426 ал.1 от ГПК.В противен случай за съдебния изпълнител остава
угрозата да проведе незаконосъобразно принудително изпълнение,за вреди от което може да
му бъде търсена отговорност от длъжника по реда на чл.441 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45
от ЗЗД.
Искания за присъждане на разноски,сторени в настоящото производство,не са отправени от
страните и такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление изх.№1631/21.06.2021 г. по изп.д.№20218110400023 по описа на
ЧСИ Н.Ж. с рег.№811 на КЧСИ с район на действие Добрички окръжен съд,в което е
обективиран отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.д.
№20218110400023 по описа на горния ЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5