Р Е
Ш Е Н
И Е № 179
гр. Русе, 17.05.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Анета Георгиева
Членове: Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при секретаря Иванка Венкова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 222 описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на адв. Е. *** като пълномощник на Л.И. *** срещу решение №
260 от 20.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5105/2018 г. на Русенски районен
съд, с което предявеният от нея отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата от 402,35 лв. срещу „* и *“ ООД е отхвърлен като неоснователен и в нейна
тежест са възложени разноските на ответника. Въззивницата намира
първоинстанционния съдебен акт за неправилен. Излага оплаквания за
необоснованост. Моли въззивният съд да отмени решението и да постанови ново, с
което да уважи предявеният от нея иск. Претендира разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не
е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна. В о. с.
з. на 7.05.2019 г. процесуалният представител
на въззиваемото дружество взема становище за неоснователност на жалбата. Иска
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Първоинстационният съд е бил сезиран с иск за установяване на недължимост
на сумата в размер на 402,35 лв. за доставена и консумирана вода от 187 куб. м.
за периода 16.04.2018 г. до 21.05.2018 г.
Безспорно е, че страните са
в договорни отношения по повод извършваните от ответника услуги за доставяне на
питейна вода за имот, находящ се в гр. М., обл. Р., ул. „Б.“ № *. Няма спор също
така, че в гр. М. е въведено дистанционно отчитане на водата на абонатите.
Процесният водомер с фабричен № 09129907
е бил монтиран в имота на ищцата на 20.03.2015 г., което се установява от
протокола, приложен на л. 11 от делото, където се е намирал до демонтирането му
на 14.05.2018 г. с отчетено показание ”533”. Последното пък е видно от приложения
на л. 10 от делото Протокол № 059787, носещ подписа на абонат. Няма спор, че
това е подписът на св. В. И., м. на ищцата, което е потвърдено от нея в о. с. з.
на 19.11.2018 г.
Приобщен към
доказателствения материал е и протокол за демонтирани водомери в гр. М. през
м.май 2018 г., изготвен от служител на ответника - св. В. В. /л. 63/, в който
процесният водомер е описан на десета позиция с показания ”533”.
Уредът бил предаден
за проверка на 12.07.2018 г. на Лаборатория за проверка на водомери „А. - с.“
ООД В. Т. (л.64-л.68) и върнат на ответното дружество без обаче да са променяни
метричните му данни поради това, че бил метрологично годен. Свидетелство за
извършената проверка е отбелязването върху него БДС – пломба 2018 г. Последното
се установява от изслушването на вещото лице в о. с. з. на 21.01.2019 г. Експертът разяснява, че пломбата е
доказателство, че водомерът е метрологично годен и е издържал проверка през 2018
г. като не може от поставената пломба да се установи дали е проверяван преди
или след м. юни, 2018 г.
Вещото лице по назначената в производството техническа експертиза дава
заключение, че процесният уред е едноструен, сух водомер за студена питейна
вода, клас на точност ”В”, с възможност за монтиране на модул за дистанционно
отчитане на данни, магнитна предавка, защитена от външно влияние. Потвърдило е записаните
данни в дружеството относно отчетеното количество консумирана вода в имота.
Експертът е пояснил, че неизправността на модула не влияе по никакъв начин на
механичния брояч на водомера. Демонтажът на първия уред задължително налага
подмяна и на втория, тъй като се налага настройване със специализиран софтуер с
какъвто операторът не разполага. Вещото лице дава заключение, че е напълно
реално отчетените 187 куб. м. вода да са изразходвани от абоната. Експертът е
потвърдил, че по водомера няма следи от външна намеса, разяснявайки, че е
невъзможно да има механични манипулации върху уреда и това да не остави видими
белези. Уточнява, че ако има повреда във водомера, той няма да променя
показанията си, а просто няма да отчита нищо. Вещото лице не е установило в
процесния имот да са извършвани скорошни ремонти на водопроводната инсталация,
като е обяснило, че е възможно да е имало скрит теч, който е можело да бъде
установен само по показанията на водомера.
При така установеното от фактическа страна правилни и законосъобразни са
изводите на районния съд, че изразходваното за процесния период количество вода
в имота на ищцата е отчетено от годно средство за търговско измерване. Вярно е,
че от представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че в предходните, както и в следващите месеци консумацията на вода в същия
имот е далеч по-малка, но следва да се кредитира приетата съдебнотехническа
експертиза, според която е напълно реално отчетените 187 куб. м. вода да са
изразходвани от абоната и е възможно да е имало скрит теч, който е можело да
бъде установен само по показанията на водомера. Процесният период противно на
твърденията в жалбата не е студен зимен месец, за да се изключи евентуално възможността
за това.
Относно възраженията във
въззивната жалба следва да се отбележи и следното:
Действително, в първото по делото
заседание процесуалният представител на ответното дружество е заявил, че няма
как да се назначи експертиза, тъй като водомерът още преди четири месеца е
върнат във водомерната станция на дружеството след като е бил даден на лицензирана
фирма за проверка на метрологичната му годност, отремонтиран, почистен и със
занулени показания като вероятно е монтиран в друг имот.
От съвкупната преценка на
ангажираните в хода на делото доказателства - писмени, гласни и техническа експертиза,
се установява обаче по безспорен начин местонахождението и състоянието на
процесния водомер от монтирането му в имота на ищцата до извършването на
експертизата. Доказано е, че през цялото това време върху водомера не е имало
вмешателство от страна на трети лица, в т. ч. и от представители на ответника,
в какъвто смисъл са доводите на въззивницата. Неин представител е присъствал
при демонтирането на водомера на 14.05.2018 г., наложило се от повреда в
радиомодула, и с подписа си е удостоверил, че показанията към него момент са
„533“. Впоследствие е предаден на лицензирана лаборатория за проверка и върнат
със същите показания, но с пломба от 2018 г., която от една страна удостоверява
метрологичната му годност, а от друга свидетелства за проверката. В такова
състояние /с пломба от 2018 г./ е бил прегледан и от експерта, което изключва
съмненията за вмешателство от страна на служители на ответника независимо, че е
бил съхраняван след връщането му от лабораторията от св. В.. Последният, видно
от обясненията на процесуалния представител на ответното дружество в о. с. з.
на 7.05.2019 г. пред настоящата инстанция, а и от свидетелските показания на самия
В., е съвместявал функциите и на инкасатор, и на водопроводчик за района на гр.
М.. Именно в качеството си на водопроводчик е демонтирал водомера от имота на
ищцата, и пак в това качество го е съхранявал, за да бъде монтиран в нечий друг
имот при необходимост. По стечение на обстоятелствата очевидно такава нужда до
извършване на експертизата не е възникнала. В противен случай действително щеше
да се намира в друг имот и вече със съвсем различни показания, както е
предположил юрисконсулта в първото съдебно заседание. Въпросът защо показанията
на водомера не са били занулени не е намерил отговор в настоящия процес, но
предвид предаването му на лицензирана лаборатория във В.Т. и връщането му с
пломба от 2018 г. като годен по БДС да бъде монтиран отново, това обстоятелство
е ирелевантно. Съдът съобразява и категоричното становище на експерта, че по
водомера няма следи от външна намеса, както и че е невъзможно да има механични
манипулации върху уреда и това да не остави видими белези.
Неоснователни са и
оплакванията във въззивната жалба за допуснати от съда процесуални нарушения и
пристрастност, предвид назначаването на СТЕ не нещо несъществуващо. Видно от
поставените в първото съдебно заседание въпроси на вещото лице същите са
принципни, за изясняване на обстоятелствата доколко проблема не би могъл да е в
процесния водомер, за начина на работа на този тип водомери с радиомодул, за начина
на отчитането им, в т. ч. и за възможността за механично отчитане и пр.
Изпълнението на тази експертиза не е налагало оглед на самия водомер и е било в
интерес на разкриване на обективната истина по делото, доказателство за което е
и обстоятелството, че впоследствие и двете страни са настоявали за извършването
й.
Правилни и в съответствие със събраните
доказателства са и изводите на първостепенния съд, че ищцата не се е
възползвала от предвидената възможност в чл. 16 ал. 5 ОУ. Няма спор, че ОУ на
доставчика са оповестени на потребителите по предвидения в закона ред. Ищцата
не е релевирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е поискала
метрологична проверка, но такава й е било отказана от ответното дружество по
съображения, че е невъзможно да бъде извършена, тъй като средството за
търговско измерване не е налично.
Правилно са приети за неоснователни
доводите на ищцата, че доставчикът не е издал фактура за задължението по
съображения, че невръчването на такъв документ не е основание да се приеме, че потребителят няма задължение
за плащане.
Обжалваното
решение, с което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
от спора и отправеното искане разноските за настоящото производство са в тежест
на жалбоподателката. Същата следва да бъде осъдена да заплати на ответното
дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, чийто
размер съдът съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260 от 20.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5105/2018 г. на
Русенски районен съд.
ОСЪЖДА
Л.И.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Е. ***, да заплати на “В.и к.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“Д.” №*, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: