№ 3482
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110107974 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В срещу Е. П. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес **** е иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 950лева, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/11.10.2016г., ведно
със законната лихва считано от подаване на заявлението– 29.04.2022г. до окончателното
погасяване на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 2734/03.05.2022г. по ч.гр.д. № 5410/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
11.10.2016г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит № ********** при
общи условия. Въз основа на него, финансовата институция е отпуснала на ответника сумата
от 950лева. Връщането на заема е следвало да стане в срок от 24месеца съобразно
погасителен план с падеж 3-о число на месеца и размер на погасителната месечна вноска от
58,73лева.
При сключване на договора, на ответника са били предоставени ОУ и с подписа си е
декларирал, че ги разбира и приема. Предоставена им е била и информация във формата на
Стандартен европейски формуляр, съгласно буква Г от договора.
Усвояването на отпуснатия кредит е извършено чрез банков превод на 12.10.2016г.
Твърди се, че ответникът не е извършил плащане на нито една погасителна вноска. На
03.11.2018г. е настъпил крайният срок за връщане на сумата. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Искът
се оспорва като недопустим и неоснователен.
Срещу неговата допустимост се възразява, предвид че спорът по този договор е бил
вече решен с влязло в сила решение по гр.д. № 17086/2017г. на ВРС, с което искът на ищеца
е бил отхвърлен.
1
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът
редовно уведомен чрез процесуален представител с писмено становище поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е сума представляваща непогасено задължение за
главница по договор за потребителски кредит № **********/11.10.2016г. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д.
№ 5410/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 5410/2022г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на процесната сума. Налице е
идентичност на вземането по заповедта с това въведено в предмета на установителния иск.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за потребителски кредит № **********/11.10.2016г., по който е предоставил на ответника
сума пари и нейния размер; настъпил падеж на задължението в цялост; факти обосноваващи
прекъсване/спиране протичане на давностния срок.
Възражението на ответника за недопустимост на производството поради отвод за
сила на пресъдено нещо по см. на чл. 299 ГПК, съдът намира за неоснователно.
След запознаване със служебно изисканите и приложени материали по гр.д. №
17086/2017г. на ВРС, се установява, че предмет на производството там е бил иск по чл. 422
ГПК заявен от същия ищец и срещу същия ответник. Основанието му е било същото-
договор за потребителски кредит № **********/11.10.2016г. Същото е било и отправеното
искане- за установяване съществуване на вземането за главница от 950лева по този договор.
С влязло в сила решение по посоченото гр.дело, искът на ищеца е бил отхвърлен, но
съображенията за това са били, че не е била настъпила твърдяната от ищеца тогава
предсрочна изискуемост на вземането, преценявана към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
Понастоящем искът се основава на твърдения за изискуемост на цялото вземане, но
поради настъпил краен падеж на задължението. Следователно, фактите, на които се
основава претенцията понастоящем не са обхванати от силата на пресъдено нещо и
производството е валидно учредено.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява следното:
На 04.10.2016г. ответникът е отправил искане до ищеца за отпускане на
потребителски кредит в размер на 5000лева със срок на издължаване 24месеца, падеж на
месечната вноска 3-о число на месеца. На 11.10.2016г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********** с размер на отпуснатата сума- 950лева, при ГПР от
49,89% и ГЛП от 41,17%.
Съобразно подписания погасителен план към договора, връщането на заетата сума
2
следва да стане в срок до 03.11.2018г. С подписване на договора и изрична декларация към
него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр
от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и
допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по
договора е извършено чрез банков превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка
в Банка ДСК АД.
С влязло в сила решение № 2296/22.05.2018г., потвърдено частично с решение на
ВОС по в.т.д. № 1603/2018г., е отхвърлен искът на ищеца срещу ответника с предмет
вземания по същия договор за кредит, предмет на настоящия иск- за сумата от 950лева,
понеже съдът е приел, че вземането не е изискуемо, доколкото кредиторът не е реализирал
правото си по обявяване предсрочната му изискуемост. С последващо решение №
1352/02.04.2019г. частично отменено с решение по в.т.д. № 1256/2019г. на ВОС, е прието
съществуването на вземане на ищеца за договорно възнаграждение по процесния договор за
кредит.
С оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо формирана с
влезлите в сила решения по гр.д. № 17086/2017г. по описа на ВРС, следва да се приеме, че
между страните е възникнало валидно заемно правоотношение, по което ответникът е
получил заем в размер на 950лева. Преклудирани се явяват всички възражения и оспорвания
относно съответствието на договора с разпоредбите на ЗПК, отговор на които е даден с
произнасянията на съда по гр.д. № 17086/2017г.
Затова в рамките на настоящото производство съдът дължи изследване единствено
въпроса дали вземането на ищеца е изискуемо и какъв е неговият размер.
Доколкото съобразно изготвения погасителен план, последната погасителна вноска е
с падеж 03.11.2018г., то понастоящем вземането е изискуемо в неговата цялост.
Ответникът не е твърдял да е извършвал погашения по договора чрез плащане,
поради което следва да се приеме, че същият дължи главницата като чистата стойност на
отпуснатия му в кредит паричен ресурс.
Горното налага съдът да се произнесе по направеното от него правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно формираната от ВКС съдебна
практика, за вземането за главница приложима е общата пет годишна давност /пр. решение
по т. д. № 1157/2018г. на ІI ТО на ВКС/. Въпросът от кога тече тя е пряко свързан с
изискуемостта на вземането. Отговор на него е даден от съдебната практика споделяна от
настоящия състав в решение по т.д. 237/2019г. на ІI ТО на ВКС, решение по т.д. №
1153/2014г. на ІI ТО на ВКС, решение по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, 4 ГО, а именно, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на
съответната вноска.
Пренесено към конкретика на настоящия спор това означава, че всички вноски, чийто
падеж е настъпил до 29.04.2017г. /понеже заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
29.04.2022г./ се явяват обхванати от погасителната давност. Факти обосноваващи
прекъсване или спиране протичането на давностния срок не са твърдяни, а и не се
установяват. Доколкото искът на ищеца предмет на разглеждане по гр.д. 17086/2017г. на
ВРС е бил отхвърлен, то последиците от предявяването му по прекъсване протичането на
давностния срок са били заличени на основание чл. 116, т.б ЗЗД.
В заключение, исковата претенция за вноските с падеж от 03.12.2016г. до
03.04.2017г., т.е от първа до пета вкл., в размер на сумата от 139,96лева се явява погасена по
давност. В тази част искът следва да бъде отхвърлен, а в останалата за сумата от 810,04лева
уважен.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на иска поставя
въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото
производство от 300лева юк. възнаграждение и 25лева ДТ. Съобразно отправеното искане,
на ищеца следва да бъдат определени разноски за юк. възнаграждение в размер на 100лева,
определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Или общият размер на разноските е 125лева. Съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 106,58лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски са в общ размер на 75лева, от които 25лева
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение. С оглед частичната основателност на иска в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 63,95лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се
такива за адв. възнаграждение в размер на 400лева. Направено е възражение за
прекомерност, което с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, приключил
в едно съдебно заседание, без процесуално представителство на ответника в него, съдът
приема за основателно. Адв. възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер по чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения в редакцията, към датата на договарянето, т.е 300лева. Съразмерно
отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
44,20лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Профи Кредит България” ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В съществува вземане срещу ответника Е. П.
Й., ЕГН ********** с постоянен адрес **** за сумата от 810,04лева, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/11.10.2016г., ведно
със законната лихва считано от подаване на заявлението– 29.04.2022г. до окончателното
погасяване на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 2734/03.05.2022г. по ч.гр.д. № 5410/2022г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния заявен размер от 950лева, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. П. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Профи Кредит България” ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 63,95лева, представляваща
направени в заповедното производството по ч.гр.д.№ 5410/2022г. на ВРС съдебно-
деловодни разноски, съразмерно уважена част от вземането по заповедта, както и сумата от
106,58лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД , ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.
П. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес **** сумата от 44,20лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция
съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
4
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5