Р Е Ш Е Н И Е № 221/17.12.2021
г.
Гр. Ямбол, 17.12.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на тринадесети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 205 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на К.П.Х. *** против Акт за установяване на задължения по
декларации № АУЗД00000347/12.12.2018 г., издаден на
осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1,
2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ от Н.Б.Д. – главен инспектор – орган по приходите в Дирекция
„Местни приходи” при Община Ямбол, в
частта, с която е установен дължим от жалбоподателката
данък върху превозните средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.
и 2018 г. за лек автомобил „**” с рег. № *****. Твърди се, че оспореният акт не е съобразен с материалния закон. Иска се
неговата отмяна, като се сочи, че данъкът изобщо не се дължи, предвид обстоятелството,
че автомобилът
е разкомплектован и предаден на вторични
суровини през 2011 г.
В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител
поддържа изцяло депозираната жалба. Счита оспорения акт за незаконосъобразен.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва подадената жалба, като изразява становище за неоснователност
на същата предвид обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателката Х.
е притежавала процесния автомобил и задълженията са
начислени на нейно име.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
С Акт за установяване на задължение
по декларации № АУЗД00000347/12.12.2018 г., издаден
от Н.Б.Д. – главен инспектор – орган по
приходите в Дирекция „Местни приходи”
при Община Ямбол, на осн. чл. 107, ал. 1
и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и
чл. 9б от ЗМДТ, Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Ямбол и подадени данъчни декларации по чл. 54 от ЗМДТ от К.П.Х., на последната били определени задължения за данък върху
превозните средства за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 г. и 2018 г.
за лек автомобил „**“ с рег. № ***** общо в размер на 1 007.15 лева,
от които 785.40 лева главница и 221.75 лева лихва върху
нея, изчислена към 12.12.2018 г. АУЗД е връчен на жалбоподателката на
19.04.2021 г. Същият
е бил оспорен пред Директора на Дирекция
„Местни приходи” при Община Ямбол
(жалба вх. № 2801-09145/28.04.2021 г.), който с Решение № 2801-13410/23.06.2021
г. го потвърдил.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Актът, предмет на съдебен контрол е
издаден в законовата писмена форма, от надлежния компетентен орган, в рамките
на неговите правомощия. Същият обаче е
незаконосъобразен от материалноправна гледна точка. Става въпрос за следното:
Като основание за издаване на
оспореният административен акт е
посочен чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. Съгласно ал. 1 от същия, когато органът
по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителна вноска въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне
в срока, предвиден в съответния закон. Съобразно ал. 3 пък, размерът на
задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото
лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 –
дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия.
В конкретния случай, от оспорения акт
става ясно същият е издаден въз основа на подадена от Х. декларация с вх.
№ 5833/01.01.2000 г. Декларация обаче, подадена от жалбоподателката
относно процесния лек автомобил не е представена.
В тази връзка ответната страна, в писмо рег. № 2801-22483 от 26.10.2021 г. е
посочила, че декларация с № 5833/01.01.2000 г., с
която е деклариран лек автомобил „**“ с рег. № *****, не е открита в отдел
„Местни приходи“ на Община Ямбол, като е
представила и писмо от ТД на НАП – Бургас, от което е видно, че съхраняваните в
Офис Ямбол декларации по чл. 54 от ЗМДТ от 2000 г. са унищожени с Акт за
унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение от 23.07.2018 г. и
Номенклатурата на делата в НАП. От това
става ясно, че декларация от Х. по чл. 54 от ЗМДТ за процесния автомобил не
съществува. Действително, придобиването му е извършено по време, когато не е
било необходимо изрично писмено деклариране. Липсата на декларация обаче е
пречка за издаването на акт за установяване на задължение по декларации. Евентуалното
задължение следва да бъде установено с акт за установяване на публично общинско
вземане, но не и с акт за установяване на задължение по декларация. Без представяне на подадена от жалбоподателя
декларация, въз основа на която са установени публичните задължения, не е
възможно осъществяването на съдебния контрол за законосъобразно определяне на
задълженията по нея. В този смисъл е и Решение № 7964/22.06.2017 г. на ВАС на
РБ по адм.д. № 7525/2016 г. на ВАС.
Предвид изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължения по декларации
№ АУЗД00000347/12.12.2018 г., издаден от Н.Б.Д. –
главен инспектор – орган по приходите
в Дирекция „Местни приходи” при Община
Ямбол, на осн.
чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ, Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Ямбол и подадени данъчни
декларации по чл. 54 от ЗМДТ от К.П.Х., с който на последната са определени задължения за данък върху
превозните средства за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 г. и 2018 г.
за лек автомобил „**“ с рег. № ***** общо в размер на 1 007.15
лева, от които 785.40 лева главница и
221.75 лева лихва върху нея, изчислена към 12.12.2018
г., е незаконосъобразен и като такъв,
следва да бъде отменен.
При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Ямбол следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката Х. сумата от
10 лева, съставляваща държавна такса за образуване на делото. Макар в жалбата и
в съдебно заседание да е направено искане за присъждане и на адвокатско
възнаграждение, доказателства за направени разходи за такова възнаграждение не
са представени. Данни за договорено и заплатено възнаграждение не се съдържат и
в представения Договор за правна помощ и
съдействие № 00000902, сключен между жалбоподателката
Х. и адв. Е.. А на възстановяване подлежат само реално
направените разходи за възнаграждение на адвокат.
Предвид гореизложеното, Я А С, първи състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на К.П.Х.,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.
С.Е. Акт за установяване на задължения
по декларации № АУЗД00000347/12.12.2018 г., издаден от Н.Б.Д. – главен инспектор – орган по приходите в Дирекция „Местни приходи” при Община
Ямбол, на осн.
чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ, Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Ямбол и подадени данъчни
декларации по чл. 54 от ЗМДТ от К.П.Х.,
с който на жалбоподателката са определени
задължения за данък върху превозните средства за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017
г. и 2018 г. за лек автомобил „**“ с рег. № ***** общо в
размер на 1 007.15 лева, от които
785.40 лева главница и 221.75 лева лихва върху нея, изчислена към 12.12.2018 г.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ЯМБОЛ да
заплати на К.П.Х. сумата от 10 (десет) лева за направените по
делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете