Определение по дело №75/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство по делото е образувано по протеста на И.А.-прокурор при районна П. П. за проверка правилността на присъда №743/25.06.2010 год.,постановена по нохд №1564/2008 год. по описа на РСП..

С цитираната присъда подсъдимият В. И. П. от Г.П. е бил признат за невиновен в това,че през периода от 04.10.2006 година до 07.05. 2007 година в Г.П. самоволно не по установеният от закона ред да е осъществил едно оспорвано от другиго - Изпълнителният директор на „. - С. Г.П. Н. Д. К., свое предполагаемо право - право на ползване, като е заел и ползвал 264 кв.м., представляващи част от недвижим имот УПИ V в кв.8 по плана на Г.П., който е отреден по застроителния и регулационен план на Г.П., одобрен със Заповед № С-1-200/26.06.1996г. на Кмета на Община П. за ползване от”. - С. Г.П. за производствена дейност и извършеното представлява немаловажен случай ,поради което и е оправдан по повдигнатото му обвинение по престъпление по чл.323 ал.1 НК.С присъдата е отхвърлен като неоснователен и предявеният от гражданският ищец граждански иск в размер на 3000 лв.-имуществени вреди-наемната цена на кв.м. от процесният имот за инкриминираният период.

Сочи се в протеста,че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна.Прокурорът счита,че от събраните доказателства по делото може да се направи категоричен извод,че подсъдимият е автор на деянието в което е обвинен,както и приема ,че не следва да се дава вяра на показанията на неговият син,че той е ползувал процесният имот.Прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.Не ангажира нови доказателствени искания.

Представителят на О. П. поддържа протеста,като счита също така,че мотивите на решаващият съд са вътрешно противоречиви поради обстоятелството,че съдът е изложил съображения в тях,както за липса на доказателства за виновно поведение от страна на подсъдимият,така и за несъставомерност на деянието.Наред с това приема,че липсват доказателства за завземането на процесният имот от подсъдимият,но счита,че безспорно има такива за ползуването му от В. П..

За гражданският ищец се явява негов процесуален представител,който изразява становище за основателност на протеста.Твърди,че е налице процесуално нарушение,представляващо основание за връщане на делото и изразяващо се в това,че в присъдата съдът е записал”…признава …..за невиновен”,а в разпоредбата на чл.304 от НПК е записано,че “…съдът признава подсъдимият за невинен…”.

Счита също така ,че от показанията на свидетеля И. П.-син на подсъдимият,който е заявил,че”…ние гледаме дръвчетата…” безспорно следва извода,че в това “ние” е включен и подсъдимият по делото,поради което и счита,че обвинението е доказано по безспорен начин.Прави искане да бъде отменена присъдата и въззивният съд да постанови нова осъдителна такава,като наложи и съответно наказание на подсъдимият,който да бъде осъден да заплати на гражданският ищец и претендираната сума по приетият за съвместно разглеждане граждански иск.Не ангажира нови доказателства.

Подсъдимият П. се явява лично и също с процесуален представител.Оспорва протеста.Дава и обяснения в които твърди,че деянието не е доказано и че е невинен.Прави искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.Няма доказателствени искания.

Настоящият състав на окръжният съд в пределите на въззивна проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК ,след като провери изцяло правилността на невлязлата в сила и атакувана присъда,намира следното:

Фактите по делото са изяснени напълно, след като районният съд е събрал необходимите доказателства в пълен обем и съобразно предвиденият в НПК процесуален ред и от тях се установява следната фактическа обстановка:

На 10.12.1999 год.подсъдимият П. ,който живее в Г.П. закупил от наследници на П. недвижим имот, представляващ дворно място – имот пл.№ 7339 с площ от 780 кв.м. в кв.8 в промишлена зона на Г.П. при граници на имота: И. – имот с пл.№ 7340 на Д.Т., запад – имот с пл.№ 7337 на Ст.Д.. За сделката бил съставен нот.акт № 43, том ІІІ, рег.№ 5740, дело № 825/1999 година по описа на Нотариус Е.Я. На 16.10.2001 год. подсъдимият е подал данъчна декларация – Приложение № 5 с вх.№ 29215 за този имот. Въз основа на договора за покупко – продажба подсъдимият по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър е подал молба пред Кмета на община П. с искане да се допълни в действащия кадастрален план на Г.П. в кв.8 имот № 4803 с площ от 228 кв.м., идентичен на част от имот № 7339 от помощен кадастрален план, одобрен със Заповед от 25.03.1993 година. Последвал е отказ-на 24.03.2006 год. от страна на кмета да се попълни кадастралният план,така както П. е поискал.Мотивите за това са били с обстоятелството,че закупеният от П. имот с площ от 780 кв.м. е нанесен в кадастралния план на Г.П. за “Бела С. и поради наличието на висящ граждански процес. Подсъдимият обжалвал пред административният съд този отказ,но и първостепенният и ВАС са отхвърлили искането му. Със Заповед № I - С- 200/26.06.1996г. на Кмета на Община П., влязла в сила на 08.07.1996г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на промишлената зона на Г.П.. В този план са очертани границите на парцел V кв.8 по плана на Г.П. и същият е отреден за производствена дейност на „. - С. Г.П.. С констативен нотариален от 2000 год. фирма „Бела - С. Г.П. е призната за собственик на имот с пл.№291, за който имот е отреден парцел V, кв.8 по кадастралният и регулационен план на промишлената зона на Г.П., при граници и съседи на имота - от южната и западната страна улици, от източната парц. IV кв.8, отреден за складово производствена база и на север парцели XIX, XX, XVIII и парцел III.

Възникнал спор за част от имота и мотивирал подсъдимият заедно със съпругата си да предявят граждански иск срещу „. С. с правно основание чл.108 от ЗС.По тази искова молба в РС Г.П. било образувано Г.дело № 235/ 2006 година по описа на същия съд. В хода на съдебното дирене по това дело, съдът с определение в проведено на 04.10.2006 година, съдебно заседание обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество - „. - С. Г.П. владее процесният имот - 228 кв.м., идентични с част от имот с пл.№7339 по плана на промишлената зона на Г.П.. Производството по делото е приключило с Решение № 142/24.07.2009 година, с което първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователен иска на В. и И.П. против „. С. Г.П., с правно основание чл.108 от Закона за собствеността досежно претендираните 228 кв.м. от процесния недвижим имот.С Решение № 537/20.01.2010 година, влязло в законна сила на 23.02.2010 година ,БлОС е оставил в сила Решение № 142/24.07.2009 година постановено по Г.дело № 235/2006 година по описа на РС Г.П..

В мотивите на съдът,постановил решението по Г.д. с правно основание чл.108 от ЗС/потвърдено и от въззивната инстанция/ е прието,че праводателите-продавачи на имота на П.,не са били собственици на същият предмет на сделката ,поради което и самата сделка не е породила вещноправния си транслативен ефект и подсъдимият П. не е придобил правото на собственост върху имота.

Със Заповед № I - С- 200/26.06.1996г. на Кмета на Община П., влязла в сила на 08.07.1996г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на промишлената зона на Г.П.. В този план са очертани границите на парцел V кв.8 по плана на Г.П. и същият е отреден за производствена дейност на „. - С. Г.П..

От събраните в хода на досъдебното приоизводство и съдебното дирене доказателства се установява,че спорът за материално право касае общо 264 кв.м. от недвижимия имот, разположени на границата между парцелите на подсъдимия и „. С. Г.П.. Същите са и част от парцел V, в кв.8 по плана на Г. П., като реално спорното място се намила на границата с имота на подсъдимия. Частта от недвижимия имот е оградена преди 1999 год. с метална ограда, посредством мрежа в която има изградена врата, през която работниците и служителите на „. С. Г.П. имат достъп до складираните в тази част от имота вещи, собственост на дружеството. От друга страна процесното място граничи със складове на гражданския ищец и съответно имота на подсъдимия П.,където има изградена газ-станция.

Към настоящият момент в процесното място има животни-кучета и гълъби,кокошки,пауни,за които се грижи синът на подсъдимият-И. П.. Част от процесното място е обрасло с растителност, има старо дърво – копривка, натрупани и складирани в единия край са стари строителни материали – керемиди и палета, собственост на гражданския ищец.

Видно от събраните в хода на делото писмени доказателства – Протокол за предупреждение от 10.05.2007 година, Постановление за отказ да се образува предварително производство от 27.07.2001 година на прокурор при РП – П., Жалба до РП – П., вх.№ 1617/07.05.2007 година се установява, че по отношение на възникналия между подсъдимия и гражданския ищец спор за материално право,П. е бил предупреждаван, че следва да възстанови първоначалното фактическо положение,без да се конкретизира в какво се изразява това.

По делото не е установено по никакъв начин, подсъдимият В. П. да е поставил и изградил колибките за отглеждане на кучета и съответно кучетата в спорните 264 кв.м. От гласните доказателства се установи,че това е сторил синът му,както и от показанията на С.Б. е изяснено, че подсъдимият е отправял упреци към сина си, относно отглеждането на животни върху тази площ,но последният е считал,че след като баща му е закупил имота,то той е негов.

На 07.05.2007 год. изпълнителния директор на „. С. Г.П. е подал жалба до РП. Г.П. срещу подсъдимият с твърдение,че последният владее процесният имот и с искане за започване на действия по разследване за извършено от нето престъпление по чл.321 от НК.

С протокол за предупреждение от 10.05.2007 година, подсъдимият е бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение, без да се сочи в какво точно се изразява това.

По делото са назначени и експертизи-комплексна –в областта на строителството,архитектурата и териториалното устройство и съдебно икономическа експертиза. От заключението на последната се установява, че стойността на причинените имуществени вреди от неизползването на 264 кв.м., определена по метода на пазарните аналози и базирана на основата на пропуснат доход от наем за времето от 04.10.2006 година до 07.05.2007 година е в размер на 2248,26 лева. От заключението на първата се установява ,че спорното място попада в парцел V кв.8 по плана на П. от 1996 год.,като площа на заграденото е от 264 кв.м.

Тази фактическа обстановка е изяснена правилно и от районният съд,след като същият е събрал необходимите доказателства за изясняване фактите по обвинението и се споделя напълно и от настоящият състав.

Анализът на доказателствата безспорно сочи на липса на такива,установяващи по категоричен начин , подсъдимият В. И. П. да е извършил престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

Безспорно установените факти са свързани с обстоятелството,че подсъдимият П. е закупил недвижим имот с площ от 780 кв.м.от наследници на П..На последните имота е реституиран от ПК,като изрично в решението е било отбелязано,че има спор з собствеността върху същия.Спорът е с ”Бела С. Г.П.,които от своя страна с констативен нотариален акт от 2000 год. са признати за собственици на имот 291 ,парцел V кв.8 от промишлената зона,като този имот е и нанесен в кадастъра.Спорното място е за част от имота-264 кв.м. попадащи в парцел V кв.8.Този спор между страните е установен по категоричен начин –събраните доказателства в тази насока са образуваното Г.д.№235/2006 год. на ПРС и решение по вгрд.№ 537/20.01.2010 год. на БЛОС,с което е оставено в сила решението на ПРС.

По делото обаче не е установено нито по категоричен,нито по друг начин,че в инкриминираният период –от 04.10.2006 до 07.05.2007 год. подсъдимият самоволно да е заел процесният имот ,като действията му да са свързани с разрушаване на изградената по регулационната линия между парцели ІV и V -метална ограда ,нито да отглежда ловни кучета.Настоящият състав намира,че периода в който обвинението твърди,че подсъдимият е осъществявал самоволните действия е абсолютно произволно определен ,без в тази насока да са събрани никакви доказателства. Самото обвинение е посочило като факти, че с определение районен съд на Г.П. от дата 04.10.2006 год. по Г.д.№235/2006 год. е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че имота се владее от “Бела С..Не става ясно как същият този ден подсъдимият е заел имота и с какви конкретни действия и по какъв начин е станало това.От събраните в хода на делото доказателство е установено,че оградата на рег.линия между парцел ІV и V е била изградена преди подсъдимият да закупи имота и няма никакви данни да е премахвана или подсъдимият да се е опитвал дори да стори това през инкриминираният период.Настоящият състав споделя и доводите на районният съд,че по делото е установено от събраните гласни доказателства,че животните които се гледат в имота са на сина на подсъдимият.В тази връзка съдът дава вяра на показанията на сина на подсъдимият-И. П.,като намира,че независимо от близката родствена връзка те са достоверни,поради факта,че се подкрепят от останалите гласни доказателства.Това са показанията на свидетеля К. Б.,който изяснява,че помага на И. П. в отглеждането на животните,както и ,че подсъдимият е предупреждавал синът си да премахне кучешките колиби от имота. Свидетелите П. и А. сочат,че виждат подсъдимият на имота,но те визират онази част от същият ,където има изградена от П. газ-станция.

Настоящият състав споделя изводите на решаващият съд,че безспорно установен е факта,че гражданският ищец не ползва цялото процесно масто. Но от показанията на свидетеля Ашминов се установява, че това е така поради страха им от отглежданите там кучета.От друга страна установено е,че върху една част/неустановена точно по размер/ от този имот има разположени строителни материали ,собственост на гражданския ищец.

От така установеното по-горе ,също и от районният съд,следват правни изводи за законосъобразност на атакуванат присъда.Подсъдимият П. не е осъществил състава на престъплението по чл.323,ал.І от НК.

По възражението на гражданският ищец за допуснато съществено процесуално нарушение:Въззивният съд намира това твърдение за неоснователно.Тълкувателно решение №2/2002 год. на ОСНК на ВКС изброява кои нарушения на процесуалните правила са съществени и представляват основания за отмяна на атакуваният акт.Очевидно изписването в присъдата на думата “невиновен” ,а не “невинен”,както е посочено в разпоредбата на чл.304 от НПК не е от кръга на нарушенията,като нито е съществено,нито друго такова,тъй като по никакъв начин не нарушава правата на страните,в частност на подсъдимият,а пък и гражданският ищец не е от кръга на лицата,които могат да изтъкват доводи за нарушени права на подсъдимият.

По възражението на прокурора за вътрешно противоречие на мотивите на районният съд:Настоящият състав намира и това възражение за неоснователно,като намира,че мотивите на районният съд са логични,изясняват всички факти по делото и законосъобразно са изведени съответните правни изводи въз основа на тях.

В резултат на оправдаването на подсъдимият по повдигнатото му обвинение и липсата на причинно-следствена връзка между твърдяните и претендирани от Г.ищец имуществени вреди ,решаващият съд е законосъобразно е отхвърлил като неоснователен и предявеният от И. на “Бела С. граждански иск.

При служебната проверка на проверка на присъдата,съдът не констатира основания за нейното изменяване или отменяване.

Водим от гореизложеното,съдът на основание чл.338 от НПК,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №743/25.06.2010 год.,постановена по нохд №1564/2008 год. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: