№ 66
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110152799 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Х. В. М. и Д. В. М., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 174,25 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10155/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, a след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот – ап. 115, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, ..., за който се
води партида с аб. №170456. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че
всеки от ответниците дължи на ищеца при условията на разделност при квоти от по 1/2 за
всеки следните суми, а именно: за всеки от ответниците - 69,87 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г.
до м.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането и 17,26 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците чрез
назначения им особен представител, в който оспорват предявените искове по основание и
размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на
исковете.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т...“ ЕАД счита исковете за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 198, том VII, рег. № 40087, дело № 1399/2004 г. от 20.12.2004 г., се установява, че Д. М. и
В. М. даряват на ответниците Д. М. и Х. М. ап. 115, находящ се в гр. София, ж.к. „Света
Троица“, .... Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, тъй като съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
какъвто е настоящият случай. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е
от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно
2
по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са
въведени такива твърдения от ответниците, нито има доказателства, разколебаващи извода,
че ответниците са собственици на процесния имот към момента на доставка на топлинна
енергия за процесния период.
В случая по делото е представено заявление – декларация от Д. М. от 09.08.2006 г. /л.
2 от делото/, с която същият е поискал ищецът да открие партида на негово име на
процесния имот. Представена е и Декларация от другия съсобственик Х. В. М., с която
изразява съгласие партидата да бъде прехвърлена на името на другия съсобственик, живущ
на адреса. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на Д. М. за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. На негово име е и откритата партида за процесния имот
при ищеца. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и потребител, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. По тези съображения съдът намира, че
предявените искове срещу Х. В. М. за притежаваните от нея, съобразно петитума на
исковата молба ½ идеални части, за цена на доставена ТЕ са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, поради липсата на облигационно отношение между ищеца и този
ответник по повод доставката на ТЕ до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. ..., аб.№ 170456.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В
този смисъл ответниците са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови
нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 170456,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
3
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. Ирелевантни са възраженията на
особения представител на ответниците за липсата на валиден договор на ЕС с третото лице-
помагач, тъй като нямат отношение към правилното решаване на настоящия правен спор,
който касае съществуването на различно правоотношение /това между ищеца и ответника/ и
изпълнението на задълженията на страните по него.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
170456, предоставени от „Т...“ ЕАД. Съгласно заключението, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2019 г. – м.06.2019 г. фирмата за
ДР е отчитала водомерите в имота. По време на отчетите, са попълнени документите за
главен отчет, които са подписани от потребител. В СЕС се ползва само топла вода.
Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от
отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.
Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия за подгряване на
топла вода през исковия период възлиза на сумата от 120,06 лв., тъй като е получена от
изравнителна сметка като разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното
потребление.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от ответника М.,
който е страна по облигационното правоотношение. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1
ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на
месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният
срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т...” ЕАД се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо
– чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече
4
от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 24.02.2023 г., респ. погасени по давност са вземанията станали изискуеми
преди 24.02.2020 г., респ. всички вземания за процесния период м.05.2019 г. – м.06.2016 г. са
погасени по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на
вземанията по давност.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Предвид погасяването по давност на главното вземане, погасени по давност са и
акцесорните вземания, каквото в случая е вземането за мораторна лихва за забава върху
главницата.
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответниците – чл.78, ал.3 от
ГПК. Те са представлявани от назначен от съда ососбен представител на разноски на ищеца,
поради което разноски не им се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Я.. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ..., за
признаване на установено, че дължи на „Т...” ЕАД следните суми 69,87 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г.
до м.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането и 17,26 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10155/2023 г., по описа
на СРС, 141 състав за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ..., аб.№
170456, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Я..., срещу Д. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
..., за признаване на установено, че дължи на „Т...” ЕАД следните суми 69,87 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019 г. до м.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането и 17,26 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
10155/2023 г., по описа на СРС, 141 състав за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК ..., аб.№ 170456, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им по давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...“ ЕАД, като трето лице-помагач,
5
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6