Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 1626 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявени от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, действащи като
процесуални субституенти на кредиторите на
несъстоятелността, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН за осъждане на „К.М.” ЕАД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, да върне в патримониума
на банката сума в размер на 4400000 евро; „Х.Е.У.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******,
да върне сума в размер на 1900000 евро;
„А.” ЕООД, ЕИК*******, да върне в масата на несъстоятелността сума в
размер на 500000 евро; „Ф.” ЕООД, ЕИК *******, - да върне сума в размер на 500000 евро; „К.Ф.”
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да върне сума в размер на 1600000 евро,
„Е.” АД, ЕИК *******, да върне в патримониума на банката
сума в размер на 1600000 евро; „Д.5.” ЕООД, ЕИК *******, да върне сума в размер
на 1600000 евро; „Н.0.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* - да върне сума в
размер на 1600000 евро; „С.С.0.” АД, ЕИК********* -
да върне сума в размер на 1600000 евро и „П.И.1” ЕООД, - в несъстоятелност, ЕИК
*********, да върне в масата на несъстоятелността сума в размер на 1184496
лева, които суми са предоставени на всеки от ответниците
чрез банков превод от „Т.” ЕООД – в несъстоятелност - кредитополучател по
договор за банков кредит от 18.06.2012 г., без насрещна престация.
Ищците твърдят, че „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
сключила на 18.06.2012 г. с „Т.” ЕООД (н) договор за банков кредит с предмет
предоставянето на сума в размер на 6100000 евро, която кредитополучателят да
ползва срещу възнаградителна лихва от 9 % годишно и
която да върне на 25 равни месечни вноски до 15.08.2015 г., като с последващи анекси размерът на кредита бил увеличен до
сумата 23470000 евро.
В периода 20.06.2012 г. – 07.02.2014 г.
кредитополучателят „Т.” ЕООД (н)
извършило в полза на всеки от ответниците банкови
преводи на суми без насрещна престация, затова получателите
следвало да бъдат осъдени да върнат получените суми в масата на
несъстоятелността на банката. От изложените факти се извеждало наличие на
специалната хипотеза, предвидена в чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН – прекият длъжник
на банката „Т.” ЕООД (н) прехвърлило предоставените му в заем парични средства
в полза на ответниците без да получи някаква насрещна
престация.
Ответникът
„Н.0.” ЕООД (н) чрез синдика В.М. е депозирало отговор на исковата молба, в
който счита искът за процесуално недопустим, предвид откритото производство по
несъстоятелност на това дружество. Такова становище изразява и „К.Ф.” ЕООД (н)
чрез синдика Ч., както и синдикът на „Х.Е.У.“ АД (н), който обаче счита иска,
предявен срещу дружеството за неоснователен, тъй като липсвали доказателства
дружеството да е получило паричен превод от „Т.” ЕООД (н).
По
отношение на релевираните от ответниците
в несъстоятелност възражения за процесуална недопустимост на предявените срещу
тях искове, е налице произнасяне на ВКС по частно търг. дело № 22/2019 г., с
което възражението е счетено за неоснователно и съответно този въпрос не може
да се преразглежда, а настоящият състав е длъжен да счита исковете за
процесуално допустими.
Ответникът
„Е.” АД също счита исковата молба за процесуално недопустима, но поради
неспазване на преклузивния срок за предявяването й.
Това възражение е неоснователно, тъй като исковата молба е предявена в първия
присъствен ден след неприсъствения 22.04.2017 г.. По същество оспорва иска като
твърди, че дружеството не се е намирало в някакви правоотношения с „Т.” ЕООД
(н) и не е получавало парични суми от него. Дори такива преводи да са били извършени,
то „Е.” АД не е било краен получател на плащанията.
Ответникът
„А.” ЕООД твърди, че не е имало никакви правоотношения с „Т.” ЕООД (н).
Ответникът
„Ф.” ЕООД счита исковата молба за нередовна, тъй като липсвали изложени факти
относно връзката между дружеството и „Т.” ЕООД (н). Недопустимо били съединени
исковете срещу всички ответници за разглеждане в общо
исково производство. Възражението е неоснователно – в исковата молба се твърди,
че дружество, получило парична сума я е наредило в полза на всеки от ответниците без насрещна престация,
като тези твърдения са достатъчни за редовност на всеки от обективно
съединените искове.
По
същество оспорва иска с твърденията, че разпоредбата на чл. 60а ЗБН нямала
обратно действие и не могла да преурежда отношения,
осъществени преди приемането й. Оспорва паричните суми, преведени в полза на
дружеството да са с произход банката.
Останалите
ответници („Д.5.” ЕООД, „С.С.0.”
АД, „П.И.1” ЕООД (н) и „К.М.” ЕАД (н)) не депозират отговори на исковата молба.
Ищците
– синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност са депозирали допълнителни искови
молби по отношение на всеки подал отговор ответник, във всеки от които
конкретизират фактическите твърдения, че кредитополучателят „Т.” ЕООД (н) е
наредило парични преводи по сметки на ответниците без
насрещна престация и затова всеки от тях се явявал
трето лице, което дължало връщане на сумите в масата на несъстоятелността на
банката, тъй като тези суми били с произход последната.
Ответникът
„К.Ф.” ЕООД (н) в депозиран допълнителен отговор поддържа оспорването на иска,
като го допълва с доводи за противоречие на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, на
която ищците основат исковете, с Конституцията на Република България, с ДФЕС и чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧОС.
В
допълнителния отговор „А.” ЕООД поддържа фактическото твърдение, че не е имала
правоотношения с „Т.” ЕООД (н).
В
допълнителния отговор на исковата молба „Х.Е.У.“ АД (н) твърди, че получените
от „И.М.“ ООД и „С.С.Х.Х.“
АД суми, уточнени в допълнителната искова молба представлявали престация на продажната цена на недвижими имоти,
прехвърлени на тези дружества от „Х.Е.У.“ АД (н).
Ответникът
„Ф.” ЕООД в допълнителния отговор не излага допълнителни факти и правни доводи.
Ответникът
„Е.” АД в депозиран допълнителен договор поддържа вече изложените в отговора
оспорвания на допустимостта и основателността на иска.
С
определение от 20.09.2019 г. производството по предявения срещу „А.” ЕООД
осъдителен иск за връщане на сумата 500000 евро е прекратено, поради
оттеглянето му, като определението е влязло в сила на 28.09.2019 г..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят и от събраните в производството доказателства се установява, че в
правната действителност са осъществени твърдените в исковата молба факти
относно отнемането на лиценза на „К.Т.Б.“ АД и обявяването й в несъстоятелност,
както и предоставянето на суми в полза на третото лице-помагач „Т.” ЕООД (н) по
процесния договор за банков кредит.
С
решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален
надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците
си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС. Видно от протокол №
27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение
№ 138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е
отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение и обуславя обявяване на банката в несъстоятелност.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-4
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.. С решение № 196/13.11.2015
г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките,
предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.
С
договор за банков кредит, сключен на 18.06.2012 г., „К.Т.Б.“ АД (н) се задължила да
предостави за временно възмездно ползване на „Т.” ЕООД (н) сумата от 6100000
евро, срещу поето от последното задължение за връщането й в срок до 15.08.2015
г., заедно с възнаградителна лихва от 9 %. Не е
спорно, че с последващи анекси, последният от които №
4 от 24.01.2014 г. размерът на отпуснатия кредит бил увеличен до сума в размер
на 23470000 евро, при запазване непроменени на останалите договорни клаузи,
уреждащи правоотношението. За обезпечаване вземанията на банката по договора за банков
кредит е сключен договор за учредяване на особен залог на вземания, съгласно
който кредитополучателят учредява залог по реда на ЗОЗ върху всички свои
настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за платежни сметки,
сключени с банката-кредитодател.
За
изискуемите си и неудовлетворени вземания по договора за банков кредит „К.Т.Б.“
АД (н) се снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по частно гр. д. № 50638/2015 г. на СРС, 31 състав, за сума в
общ размер 27317211,04 евро и 1603364,63 лева - разноски за производството,
като не се установява някаква част от тези вземания да са погасени чрез плащане
или друг способ.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 11, том І, рег. №
409, дело № 10 от 28.02.2014 г. на нотариус *********на НК, „Х.Е.У.“ АД (н)
прехвърлило в полза на „С.С.Х.Х.“
АД правото на собственост върху 14 недвижими имота срещу цена в размер на общо
1809450 евро без ДДС.
С
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен в нотариален акт № 10,
том І, рег. № 407, дело № 9 от 28.02.2014 г. на нотариус *********на НК, „Х.Е.У.“
АД (н) се разпоредило в полза на „И.М.“ ООД с правото на собственост върху два
недвижими имота срещу цена в размер на 1582000 евро без ДДС.
Съгласно
лицензия, рег. № 095/27.07.2004 г. на Българска Народна Банка, на ответника „Ф.” ЕООД е разрешено да извършва
сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин, като с
определение от 09.07.2019 г. за безспорен в отношенията между страните по
предявения срещу този ответник иск е отделен фактът, че за периода 20.06.2012
г. – 07.02.2014 г. дружеството е извършвало такива сделки.
В
производството е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответни на събраните в
производството доказателства и въз основа на които приема за установено, че разрешеният
размер на предоставения кредит на „Т.” ЕООД (н) е 24470000,00 евро, а усвоеният
размер на крeдита е 28618500 евро, като нетният размер
на усвоените средства след приспадане на погашенията е 23435650 евро. Погасените
от кредитополучателя суми по договор за банков кредит от 18.06.2012 г. са в
размер на 12678127,85 лева, като първото погасяване на задълженията по кредита
е извършено на 25.06.2012 г., а последното – на 25.10.2013 г., така размерът на
непогасената част от главницата по процесния банков
кредит възлиза на сумата 23435650 евро.
Преведените
суми към трети лица от „Т.” ЕООД (н) за периода 20.06.2012 г. – 07.02.2014 г.
от разплащателна сметка в лева с IBAN: ***325118,62
лева, а от разплащателна сметка във валута с IBAN: ***ми в размер на 5726815,59 евро с левова
равностойност 11200677,74 лева. От всички извършени от „Т.” ЕООД (н) банкови преводи
в рамките на очертания в исковата молба период (20.06.2012 г. – 07.02.2014 г.),
само две от дружествата-ответници са получили по свои
сметки парични суми - „Ф.” ЕООД и „П.И.1” ЕООД (н). В полза на „Ф.” ЕООД са извършени 4 превода на
суми в общ размер 3710996,78 лева, с посочено основание покупко-продажба на
валута в периода 26.07.2012 г. – 01.11.2012 г. и към „П.И.1” ЕООД (н) с два
превода са наредени суми в общ размер 592018,49 лева с посочено основание: по
договор. Действително извършените преводи от „Т.” ЕООД (н) към „Ф.” ЕООД, които вещото лице
е установило са 7, но три от тях са извършени преди сключването на договора за
банков кредит между „Т.” ЕООД (н) и „К.Т.Б.“ АД (н), поради което средствата по
тях нямат сочения в исковата молба произход от банката. По същият начин следва
да бъдат третирани и преводите към „Н.0.” ЕООД (н) на суми в размер на общо 1866000,00
лева, тъй като са извършени на датите 18.08.2011 г. и 20.01.2012 г., които
предхождат предоставяне на сумите от страна на банката по посочения в исковата
молба договор за банков кредит, сключен на 18.06.2012 г..
Кореспонденция,
в смисъла на извършени преводи от сметки на „Т.” ЕООД (н), разкрити в „К.Т.Б.“
АД (н), в полза на другите процесуално легитимирани ответници,
не е установена.
Към
20.06.2014 г. по разплащателна сметка аналитичен №
5312978023521019 на „Т.” ЕООД е налице наличност от 23435650,00 евро,
който извод вещото лице потвърждава и при изслушване на заключението му в
проведеното на 26.11.2019 г. съдебно заседание.
От
страна на ответника „Ф.” ЕООД в полза на „Т.” ЕООД (н) в периода 18.06.2012 г.
– 07.04.2012 г. са преведени суми в общ размер от 3348263,57 лева с посочено
основание покупко-продажба на валута, като към 20.06.2012 г. кредитополучателят
„Т.” ЕООД (н) е дължало на „Ф.” ЕООД сумата 184500 евро, с левова равностойност
360535,68 лева. Затова извършените преводи от страна на „Т.” ЕООД (н) в полза
на „Ф.” ЕООД в периода 26.07.2012 г. – 01.11.2012 г. са в размер на 3710996,78
лева, а тези от ответника в полза на третото лице-помагач – в размер на
3348263,57 лева, при разлика от 362733,21 лева, която е съответна на
съществуващото преди 20.06.2012 г. задължение към „Ф.” ЕООД от 184500 евро.
Други
доказателства от значение за спора не са събрани.
Относно осъдителните искове
с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН.
Разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН предвижда синдикът, временният синдик или фондът да могат
да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено
имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато:
третото лице не е изпълнило насрещна престация (на
която хипотеза се позовава ищецът) или същата е на значително по-ниска стойност
от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или
непарична вноска в капитала му.
В определение № 648 от
15.12.2017 год. по ч. т. д. № 2209 по описа за 2017 г. на ВКС, е разяснен
характера на този иск, като е прието, че регламентираното в чл. 60а, ал. 1 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗБН право е облигационно и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността
на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от
тяхната правна форма и вида му (същия или променен), е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това
имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или
имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник (в случая на
третото лице-помагач „Т.” ЕООД (н)). Титуляр
на материалноправното вземане е банката в
несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Това право се упражнява
от посочените в чл. 60а, ал.1 и чл. 62, ал. 1 ЗБН лица в полза на банката чрез
осъдителен иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, който с включването му в раздел III на ЗБН
е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото
имущество.
Следователно
предвиденото в специалната норма на чл. 60а, ал. 1 ЗБН притезание
по естеството си е облигационно, основано на имплицитно прогласена от закона относителна
недействителност по отношение на банката (масата на несъстоятелността) на
последиците от прехвърлителните способи, чрез които
имущество, с произход банката, е преминало в патримониума
на третите лица-ответници. Целта на разпоредбата е да
направи непротивопоставими на кредитора „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност извършените от нейния пряк длъжник „Т.” ЕООД (н))
разпоредителни действия в полза на трети лица с имуществото (включително
парични суми), придобито със/представляващо средства на банката, така че спрямо
нея това имущество да се счита за принадлежащо на прекия й длъжник и от което
имущество банката пряко (без провеждане на други производства) да се
удовлетвори като кредитор по договора за банков кредит. Чрез иска по чл. 60а,
ал. 1 ТЗ по същество се претендират последиците на настъпила ex lege относителна
недействителност и едновременно с това се осъществява пряко удовлетворяване на
вземането на банката чрез фактическо връщане на имуществото, представляващо
елемент от патримониума на едно трето лице, което
означава, че в тежест на това трето лице по силата на закона и при предвидените
в него предпоставки възниква правно задължение да предаде на банката (върне в
масата на несъстоятелността) това имущество, тъй като по отношение на банката третото
лице се счита само за държател, но не и за негов титуляр. (Така определение №
2274 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 3183/2017 г. на САС).
Няма
никакво съмнение, че исковете по чл. 60а ЗБН са част от системата искове за
попълване масата на несъстоятелността, която съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБН
включва имуществените права на банката към датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Законът предоставя в полза на синдиците на несъстоятелната
банка процесуалното право на иск срещу трето лице, с което банката не се е намирала
в никакво материално правоотношение, но което трето лице по силата на закона и
от момента на влизането му в сила се третира като държател на материално благо
с произход от банката, включително за това трето лице се поражда правно
задължение да престира (върне, предаде) на банката благото,
което държи. Чрез провеждане на този специален осъдителен иск банката
непосредствено удовлетворява субективно материално право, което има спрямо
друго лице (пряк длъжник), като посяга върху правната сфера на едно трето лице третирано
само спрямо банката за държател на обекта на имущественото право.
Тази
правна конструкция по своята същност разширява специално за несъстоятелната
банка имуществените обекти, от които може да удовлетвори вземанията, които има
срещу преките си длъжници, които отговорят с имуществото
си, което служи за общо обезпечение на кредитора (чл. 133 ЗЗД), като получава
привилегията да се удовлетвори и от имуществото на едно трето лице, за което ЗБН
предвижда възникване на задължение за връщане на получена престация
(пряка или трансформирана), ако същата има произход от банката.
Няма
никакво съмнение обаче, че банката-ищец следва да изложи фактите,
представляващи основание за получената от прекия длъжник престация,
т. е. да бъде индивидуализирано правоотношението, в рамките на което имущество
с произход от банката е преминало в правната сфера на прекия й длъжник, тъй
като в производството подлежи на изследване именно трансферирането на така
полученото имущество в полза на третите лица. Все като част от основанието на
всеки от предявените искове, ищецът дължи да посочи и дали имуществото е
преминало в патримониума на третите лица директно от
прекия длъжник на банката или са налице междинни прехвърляния (същите
представляват факти от основанието на иска), в който случай тези прехвърляния
следва да бъдат също индивидуализирани, тъй като и за тези правоотношения
следва да се изследват предпоставките на получаване на имуществото срещу
липсваща или значително нееквивалетна престация (тази хипотеза не е предмет на производството, но
се коментира по принципни съображения). При твърдения да са осъществени преки
трансфери на получените от кредитополучателя „Т.” ЕООД (н) парични суми по платежни
сметки на процесуално легитимираните ответници,
добавянето на фактически твърдения към основанието на предявените искове е
допустимо само в хипотезата на допуснато тяхно изменение при условията на чл.
214, ал. 1 ГПК – при уместност с оглед защитата на ответника и до приключване
на първото съдебно заседание по делото. Искане за такова изменение на
основанието на предявените искове ищецът не е обективирал,
поради което и в настоящото производство съдът е ограничен да разгледа единствено
искове, основани на осъществени преки престации от „Т.”
ЕООД (н) в полза на процесуално легитимираните ответници.
В
§ 1, т. 7 от ДР на ЗБН е изяснено кое имущество е с "произход от
банката", като дефиницията е изключително широка - всяко първоначално
предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин
длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен
вид са станали част от патримониума на всяко трето
лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. На
банката се предоставя изключителна привилегия – да получи непосредствено престация (връщане) на материално благо от правен субект, с
който няма правна връзка, без да провежда производство за установяване и
принудително удовлетворяване на вземането си спрямо прекия длъжник, включително
без да конкурира с неговите кредитори, което съществено нарушава принципа на равнопоставеност на частноправните субекти, особено в
хипотеза на открито производство по несъстоятелност за този пряк длъжник („Т.”
ЕООД (н)), както в настоящия случай. Директното получаване на материалното
благо от „К.Т.Б.“ АД (н) без това благо да се третира като част от имуществото
на прекия й длъжник и да предполага провеждане на принудително изпълнение
спрямо него, създава неоправдана привилегия за несъстоятелната банка и
недопустимо накърнява правната сфера на трети лица – други кредитори на прекия
длъжник, което сочи, че това нормативно разрешение следва да се тълкува
изключително ограничително и при внимателна преценка за противоречие с ЕКПЧОС и
КРБ.
В
случаите, в които правният ред допуска правните последици на определени сделки
или действия да не бъдат зачетени спрямо определен/и правен/вни
субект/и, т. е. в хипотезата на тяхна относителна недействителност, това е
резултат от проявена недобросъвестност на страните по тях, която е именно основанието
да се предпочете интересът и да се предостави защита на увреденото от сделките/действията
лице (най-често кредитор на разпоредилия се) за сметка на лицата, проявили
недобросъвестност. Принципно правният ред зачита правните последици и брани
стабилността на правомерни действия на частноправните субекти и е допустимо да интервенира в неправомерно развили се отношения.
Хипотезата
на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН се основава на недобросъвестност на получилото
имущество с произход банката трето лице, тъй като изисква то да не е изпълнило
насрещна престация или същата е на значително
по-ниска стойност от полученото, т. е. третото лице да е в неизпълнение на свое
насрещно задължение, което принципно съставлява форма на неправомерно поведение
или макар да е престирало, то стойността на даденото
да е значително по-ниска от тази на полученото, т. е. обективно да е настъпил ефект
на неоснователно обогатяване, което също е правно нетърпимо и обективно
намалява имуществото на длъжника, което именно служи за обезпечение на неговите
кредитори.
Неизпълнението
на насрещна престация (такава се презюмира
да е уговорена), при осъществено от кредитора изпълнение на собственото му
задължение, в общия случай поражда потестативното право
на разваляне на договора, в резултат на което даденото следва да се върне на престиралата страна (след като едната страна е изпълнила
изцяло, се предполага да не се касае за договор с периодично изпълнение) и няма
пречка при бездействие на кредитора правото на разваляне на договора и на
реституция на даденото да бъде упражнено от негов кредитор (чл. 134 ГПК).
Следователно правната ни система допуска договорното неизпълнение да бъде санкционирано с връщане на получената
от неизправния длъжник престация, включително и по
искане на трето лице-кредитор на правоимащия.
Престацията
обаче се връща в патримониума на далия я и
упражнилият правата му кредитор по реда на чл. 134 ЗЗД се удовлетворява от нея
при конкуренция с останалите кредитори на този правен субект. Разпоредбата на
чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН възстановява даденото направо в масата на
несъстоятелната банка, като изключва възможността за удовлетворяване на останалите
кредитори на прекия й длъжник от върнатата престация,
единствено поради обстоятелството, че възстановеното има произход от банката. Няма
съмнение, че разпоредбата установява привилегия за кредиторите на несъстоятелната
банка, насочена към преодоляване последиците от отпускането на необезпечени
кредити, която може да е оправдана само при недобросъвестност на поведението на
третите лица, от които се иска връщането, но във всички случаи засяга правата
на останалите кредитори на прекия длъжник, като ги лишава от възможност да
получат изпълнение върху върнатото имущество. Това практиката на САС и ВКС
третира като допустима и пропорционална мярка в защита на интереса на
вложителите и сигурността на банковата система – изрично така мотивите на
постановеното в настоящото производство определение на ВКС.
В
този смисъл третите лица не може да се счита, че неправомерно се лишават от
притежание върху получената от „Т.” ЕООД (н) престация,
тъй като не са престирали насрещно или пък престацията им е значително нееквивалентна. В практиката на
ЕСПЧ по прилагане на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ е подробно разяснено, че
лишаването от притежание трябва да е в интерес на обществото, предприетата
мярка да е правомерна и съразмерна на преследваната цел (напр. решение от
22.09.1994 г. на ЕСПЧ по делото Hentrich v
France). Безусловно
трябва да съществува пропорционалност между използваната мярка и целта, чието
постигане се търси чрез прилагането й (решение от 21.02.1986 г. по делото James
and Others v UK).
В
случая проявената от третите лица недобросъвестност оправдава пораждането на
задължение за връщане на имущество с произход банката, тъй като се основава на
неправомерно поведение – неизпълнение на дължимата насрещна престация
или престиране на нееквивалетна
такава и цели попълване масата на несъстоятелността на банката и удовлетворяване
на кредиторите й, които принципно са добросъвестни. Мярката е следва да се
счита за пропорционална, тъй като вземането на банката е основано на
изискването за недобросъвестност на третото лице – неговите права са засегнати
в резултат на договорното му неизпълнение или неоснователното му обогатяване и
естествена последица на неправомерното му поведение е пораждане на задължението
за връщане на полученото. Следователно разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН не нарушава чл. 1
от Протокол № 1 към ЕКПЧ и не е налице основание да не се прилага от
националния съд, за разлика от хипотезата на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН, при
която подобно изискване за недобросъвестност на третото лице няма.
Не
се констатира противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН и с норми на общностното право и КРБ, все поради изискваната
недобросъвестност от страна на третите лица. Нормата е приложима и се налага
съдът да разгледа осъществени ли са фактите, предвидени в хипотезиса
й, за да се приемат исковете за основателни.
Няма
съмнение, че получените от „Т.” ЕООД (н) по договора за банков кредит, сключен
на 18.06.2012 г. парични суми са с произход „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
като същите не са върнати, включително кредиторът е снабден с изпълнителен лист
и за защита на правата си е предявил вземанията си в инициирано от него
производство за обявяване на „Т.” ЕООД (н) в несъстоятелност.
От
приетото неоспорено основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи
вън от всякакво съмнение фактът, че единствено две от дружествата-ответници
по предявените искове са получили парични преводи, наредени от „Т.” ЕООД (н) -
„П.И.1” ЕООД (н) и „Ф.” ЕООД. Преводи на парични суми от третото лице-помагач
са извършени и в полза на „Н.0.” ЕООД (н), но на датите 18.08.2011 г. и
20.01.2012 г., които предхождат сключването на договора за банков кредит от
18.06.2012 г., поради което полученото от този ответник няма произхода от
банката, на който се основава предявения срещу този ответник иск. Липсата на
доказани парични преводи от страна на „Т.” ЕООД (н) в полза на процесуално
легитимираните дружества извън „П.И.1” ЕООД (н) и „Ф.” ЕООД, обуславя
неоснователност на предявените срещу тях искове, тъй като не е налице
предпоставката да са получили престация от прекия
длъжник, представляваща паричен превод на суми, които да са му били предоставени
от „К.Т.Б.“ АД (н) по договора за кредит от 18.06.2012 г.. Това обяснява и обективираното от синдиците на несъстоятелната банка
изявление за оттегляне на предявените искове по отношение на ответниците „К.М.” ЕАД (н), „Х.Е.У.“ АД (н), „К.Ф.” ЕООД
(н), „Е.” АД, „Д.5.” ЕООД и „С.С.0.” АД, но поради
липсващо от последните съгласие (чл. 232 ГПК) производството спрямо тях не е
прекратено.
По
отношение на „Ф.” ЕООД и „П.И.1” ЕООД кредитополучателят „Т.”
ЕООД (н) е извършил преводи на парични суми, но въпреки това исковете са
неоснователни, тъй като не е изпълнен предвидения в разпоредбата фактически
състав.
Провеждането
на исковете е насочено към връщането в масата на несъстоятелността само на
имущество, което действително е излязло от патримониума
на банката, тъй като квалификацията "произход от банката" е легално
определена като всяко първоначално
предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин
длъжник. Следователно имущество с произход от банката са само реално
предоставените на кредитополучателя парични средства, т. е. главницата по
договора за банков кредит, сключен на 18.06.2012 г. и само ако паричните
преводи, извършени от „Т.” ЕООД (н) са част от тази главница, то съдът дължи
изследване на насрещното изпълнение - дали такова липсва (да е значително
нееквивалентно не се твърди).
Съгласно
фактологията в исковата молба преводите на парични
суми са извършени от „Т.” ЕООД (н) в периода 20.06.2012 г. – 07.02.2014 г. и техен
предмет са именно получените по договор за банков кредит от 18.06.2012 г. суми.
Кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза обаче установява,
че усвоеният размер на кредита е 28618500 евро, част от която сума
кредитополучателят е върнал чрез извършени частични погасителни плащания, като
непогасената главница, получена от „Т.” ЕООД (н) е в размер на 23435650 евро.
Сума в точно същия размер е била налична по разплащателна сметка на дружеството
към 20.06.2014 г., съответно няма как да се приеме, че сумите, преведени от „Т.”
ЕООД (н) в полза на „П.И.1” ЕООД и „Ф.” ЕООД са част от главницата по сключения
на 18.06.2012 г. договор, след като цялата тази непогасена главница е била
налична по разплащателна сметка на дружеството-кредитополучател в момент,
следващ периода на извършените парични преводи.
В
подкрепа на този извод е и факта, че за процесния
период (20.06.2012 г. – 07.02.2014 г.) по договора за банков кредит от
18.06.2012 г. „Т.” ЕООД (н) е получило общо 28618500 евро с левова
равностойност 55972920,86 лева, а в рамките на същия период от време е
извършило преводи на парични суми в полза на различни правни субекти, възлизащи
на общо 63325118,62 лева и 5726815,59 евро (с левова равностойност 11200677,74
лева) или се е разпоредило със суми в общ размер от 74525796,36 лева, които
надхвърлят полученото със сумата 18552875,50
лева, която обективно няма как да представлява имущество с произход усвоения
кредит по договора от 18.06.2012 г..
Изложеното
налага категоричен извод, че ищците не са провели пълно и главно доказване
извършените в полза на „П.И.1” ЕООД и „Ф.” ЕООД банкови преводи да са на суми,
представляващи част от главницата по договора за банков кредит от 18.06.2012
г., която е била налична и в следващ преводите момент (20.06.2014 г.), а от
друга страна „Т.” ЕООД (н) е разполагало по платежните си сметки със средства с
различен произход в значително надхвърлящ преведените суми размер – 18552875,50
лева, поради което няма основание да се счита, че тези трети за кредитното
правоотношение лица „П.И.1” ЕООД и „Ф.” ЕООД изобщо са получили имущество с
произход сключения на 18.06.2012 г. договор за банков кредит. Това е достатъчно
за отхвърляне на предявените и срещу тези ответници
искове.
Отделно
от изложеното по отношение на „Ф.” ЕООД не се установява неизпълнение на
насрещно задължение. Напротив. Паричните преводи са извършени по договори за
продажба на валута, като за процесния период
(20.06.2012 г. – 07.02.2014 г.) „Т.” ЕООД (н) е извършило преводи на суми в
размер на 3710996,78 лева, а ответникът „Ф.” ЕООД е престирал
насрещно 3348263,57 лева или с 362733,21 лева по-малко, което само по себе си
не покрива характеристиката пълна липса на изпълнение, дори не представлява
значително по-ниска стойност на престацията
(разликата е под 10 %, което изключва всякаква значителност, независимо, че тази
форма на недобросъвестност е извън основанието на предявения иск). При отчитане
наличието на задължение на „Т.” ЕООД (н), датиращо от преди 20.06.2012 г. в
размер на 184500 евро (360535,68 лева) е ясно, че между дружествата не са налице
насрещни парични задължения, нито пък е мислимо „Ф.” ЕООД да е получила без
насрещна престация част от предоставената по договора
за банков кредит от 18.06.2012 г. главница.
По
тези съображения се налага всички искове да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора, право на разноски за производството се поражда за всеки от
ответниците (чл. 78, ал. 3 ГПК), но никой от тях не релевира искане за присъждането им. В тежест на масата на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност обаче следва да се възложи
дължимата за предявяване на исковете държавна такса в размер на 1244347,80
лева, в приложение на чл. 60а, ал. 2, изр. 2 ЗБН, включително за предявения
срещу „А.“ ЕООД иск, по който производството е прекратено в резултат на
оттеглянето му.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, обективно, кумулативно
съединени искове, с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗБН, за осъждане на „К.М.” ЕАД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, да върне в масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, сума в размер на 4400000 евро, за осъждане на „Х.Е.У.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да върне сума в размер на 1900000 евро, за
осъждане на „Ф.” ЕООД, ЕИК *******, да върне сума в размер на 500000 евро, за
осъждане на всяко от „К.Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, „Е.” АД, ЕИК
*******, „Д.5.” ЕООД, ЕИК *******, „Н.0.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******
и „С.С.0.” АД, ЕИК*********, да върне в масата на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, сума в размер на 1600000
евро и за осъждане на „П.И.1” ЕООД, - в несъстоятелност, ЕИК *********, да
върне сума в размер на 1184496 лева, които суми са предоставени на ответниците чрез банкови преводи от „Т.” ЕООД – в
несъстоятелност - кредитополучател по договор за банков кредит от 18.06.2012 г.,
без насрещна престация.
ОСЪЖДА
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, на основание чл.
60а, ал. 2 ЗБН, сумата 1244347,80 лева (един милион двеста четиридесет и четири
хиляди триста четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки) – държавна такса
за предявените искове, която да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Т.” ЕООД (н), ЕИК*********,
като трето лице-помагач на ищеца.
СЪДИЯ: