Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №2559/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на "Мага -
МДЖ " ООД, **** със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "И.Д." №**, представлявано от управителя Г.С.Н.
срещу Заповед за налагане на
ПАМ № 330ФК/04.11.2020 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни
дейности" – Варна,
ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено
запечатване на търговски обект – „Снек бар „Е.Д.““, находящ се в гр. Варна, бул. "Ц.О." №***, както и забрана за достъпа до него за срок
от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата административният акт се атакува като незаконосъобразен. Твърди се, че административно-наказващия орган, за да постанови извършване на „запечатване на обект“ следва да се установи извършено плащане в брой. Намира, че процесната заповед съдържа формални мотиви относно обосноваване на срока на взетата ПАМ от 14 дни. Сочи, че е неправилен извода, че ако не бъде наложена подобна мярка дружеството ще продължи да крие обороти. Твърди, че дружеството няма организация насочена към криене на обороти. Сочи, че при проверката направена от контролни органи на 31.10.2020 г. по сигнал от 18.10.2020 г. при извършена контролна покупка е бил издаден фискален бон. Сочи и че установената касова наличност отговаря на изведения отчет от ФУ. Сочи, че дружеството няма установени други подобни нарушения по ЗДДС или други данъчни закони, дружеството е изряден платец и няма практики описани в заповедта за налагане на ПАМ. Намира, че презумираното противоправно поведение, което щяло да настъпи в бъдеще няма основание. Счита, че при издаване на заповедта е нарушен принцинпа на съразмерност предвиден в чл.6 от АПК, тъй като затваряне на обекта за 14 дни не отговаря на тежестта на нарушението и би причинило вреди несъразмерни с преследваната цел, тъй като за тези 14 дни не може да извършва продажби и самото дружество, а и работниците му биха останали без приходи, не биха постъпили и нормалните плащания към фиска под формата на данъци. Намира, че в условията на пандемична криза до голяма степен бизнеса и в частност ресторантьорството са изправени пред сериозна финансова нестабилност. Такъв дълъг срок на налагане на принудителни мерки би довел до имуществени вреди, от които дружеството трудно би се възстановило предвид изложеното моли да бъде отменена издадената заповед за налагане на ПАМ, както и да му бъдат присъдени разноските сторени в настоящото производство.
В съдебно заседание, страните не
изпращат представители.
Ответникът – началник на отдел "Оперативни дейности" при ГД „Фискален
контрол при ЦУ на НАП, преди съдебно заседание е депозирал писмени бележки, в
която сочи, че не възразява да се даде ход на делото, както и че оспорва
жалбата изцяло. Намира последната за неоснователна. Счита, че обжалваната
заповед е издадена при спазване на процедурата, съобразени са относимите
материални разпоредби. Съобразена е и подробно е изложена релевантната
фактическа обстановка. Поддържа периода на наложената ПАМ, като преповтаря
мотивите и сочи, че продължителността на ПАМ се налага от характерът на
извършеното нарушение. Намира, че срокът на ПАМ не е обвързан ср другите
санкции и целта на налагането ѝ е превантивно въздействие върху
търговеца, за да съобрази поведението си с нормативните изисквания. Намира, че
при налагането на ПАМ за определен срок органът действа при оперативна
самостоятелност и този срок се определя по целесъобразност и тъй като
максималният срок е 30 дни, налагането ѝ за 14 дни не представлява нарушение.
Намира, че с неотитане на продажба чрез издаване на ФБ нарушава съществени държавни интереси. Моли
заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – снек бар „Е.Д.“ в гр. Варна, ул. „Ц.О.“ №***, стопанисван от дружеството жалбоподател – „Мага - МДЖ " ООД. Проверката е била извършена във връзка със сигнал за неиздаден на клиент ФКБ за продажба извършена при плащане в брой на 18.10.2020 г. на обща стойност от 138.70 лв., както следва 2 бр. води – 3.50 лв., гръцка салата – 7.20 лв., разядки – 9 лв., плато филета – 18.80 лв., 6 бр. узо паломари – 3.20 лв., 2 бр. вино – 23 лв., 2 бр. зелена салата с риба тон – 7.90 лв., 2 бр. хрупкави пилешки пръчици – 7.90 лв., панирани кашкавалчета – 7.80 лв., като за извършената продажба на клиента е издадена нефискална сметка №8338/18.10.2020 г. – 02.09 ч. и не е издаден ФКБ от наличното в обекта фискално устройство.
в 12.36 ч. служител на НАП – Варна е закупил един брой малък дюнер на стойност 2.80 лв. и един брой фанта на стойност 2 лева в търговски обект бърза закуска „Д.“, находящ се в гр. Варна, бул. „О.П.П.“ №**, стопанисван от "О.**" ООД, за която покупка не бил издаден касов бон. В хода на последвалата проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация ЕКАФП за отчитане и регистриране на продажбите. Било установено действително, че не бил издаден касов бон за покупката, чрез изведения КЛЕН от фискалното устройство от 19.06.2020 г. и междинен отчет, от който е видно, че липсва регистриране на фискална касова бележка за извършената продажба. При проверката е констатирано, съобразно КЛЕН за регистрираните продажби на 18.10.2020 г. от 1 бр. ФУ модел DATECS – DP-150 с №DT823858 и ФП 02823858, че не е била регистрирана гореописаната продажба от 18.10.2020 г., за която е подаден сигнала и не е издаден ФКБ. Същевременно на посочената дата - 18.10.2020 г. гореописаното фискално устройство е било регистрирано и въведено в експлоатация за обекта. Направена е проверка на цените на предлаганите в обекта стоки (храни) и се установило съответствие с вписаните в нефискалната сметка стоки.
Данъчните органи са квалифицирали извършеното
като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.
118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като на "О.**" ООД е издадена оспорената Заповед № 148-ФК/22.06.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "А" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
търговски обект бърза закуска „Снек бар „Е.Д.““, находящ се в гр. Варна,
бул. „Ц.О.“ №164, стопанисван от дружеството жалбоподател – „Мага - МДЖ " ООД, както и забрана за
достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил тежестта на нарушението – продажба на обща стойност от 138.70 лв., обстоятелството, че обекта е с местоположение на централен булевард в град Варна с голям клиентопоток.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
Компетентен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (съдържа се в преписката), съгласно т. 1 от която Началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл. 186, ал. 1 и ал. З от ЗДДС. При тези доказателства, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически основания за издаването ѝ, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.
При
издаване на атакувания административен акт не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а"
от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за
срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или
удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството
да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране
на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба
– в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на
чл. 185, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ. В случая са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата
на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, за да бъде издадена
процесната заповед - не е издаден фискален бон или касова бележка при
извършената от проверяващите контролна покупка.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че извършването на нарушението се оспорва бланкетно от жалбоподателя. Последния развивайки защитната си теза първоначално твърди, че няма подобно нарушение, тъй като не са засечени в касата средствата от покупко-продажбите, а впоследствие твърди, че подобно нарушение не е съществено.
В
допълнение на изложеното следва да се посочи, че след като е осъществен
фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186
от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, и в същото време
е независим от хода на административно-наказателното производство (дали ще бъде
издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е.
независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не), във
връзка с което са направени от жалбоподателя възражения. Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер. В този смисъл възражението на дружеството-жалбоподател за липса на
други констатирани нарушения, свързани в отчитането на продажбите в обекта, е
ирелевантно за законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Формата на
вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по
принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се
касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице,
чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна.
На следващо място съдът намира, че
административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за
конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата,
които са го мотивирали да определи този срок. Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в
рамките на закона - за 14 дни. Съдът намира така определеният срок – под
средния предвиден в закона размер, съобразен с обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби
чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за
да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 от АПК, включително за съответствието на заповедта
с целта на закона.
Законодателят е регламентирал алтернативна
възможност за постигане на целите на ПАМ от категорията на процесните – чрез
плащане на глобата или имуществената санкция, но тази възможност не е пречка за
издаване на административен акт, с който се налага ПАМ, нито засяга неговата
законосъобразност. Възможността, визирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, има
отношение към изпълнението на принудителната административна мярка
"запечатване на обект", т. е. до влизане в сила на заповедта за ПАМ
наказващият орган следва да издаде наказателното постановление, за да може
реално да се предостави тази възможност. Неиздаването или невръчването на НП и
по този начин препятстването от органа на възможността, предоставена от закона,
лицето да плати санкцията и по този начин да избегне реалното налагане на ПАМ
може да се противопостави само на органа по изпълнението – в производството по
предварително изпълнение на акта, ако има разпореждане за това или в
производството по изпълнение на акта след влизането му в сила.
С оглед
изложеното, Съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административно-производствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.
Подадената жалба като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид адресираното до съда искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение направено от ответника, както и предвид изхода на правния спор съдът намери, че следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 100 лв. като юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Мага - МДЖ " ООД, **** със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. "И.Д." №**, представлявано от управителя Г.С.Н. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 330ФК/04.11.2020 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – „Снек
бар „Е.Д.““, находящ се в
гр. Варна, бул. "Ц.О." №**, както и забрана за достъпа до
него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на " Мага - МДЖ " ООД, ****, гр. Варна да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: