Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и
осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Е.Р. като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 1178 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №407 от 19.11.2019 г. по гр.д.
№877/2018 г. Червенобрежки Районен съд е:
ОСЪДИЛ Т.Г.Т.,
с ЕГН: ********** *** по предявения от П.З.С., с ЕГН: ********** и П.С.С., с
ЕГН: ********** и двамата с адрес – гр.****, ул.”****” № **иск с правно
основание чл.109 от ЗС да премахне незаконно построената в поземлен имот, с
идентификатор 80501.802.243 част от Лятна кухня, отразена като сграда с
идентификатор 80501.802.243.2 откъм западната част на постройката и
представляващи санитарен възел и остъкление.
РАЗПРЕДЕЛИЛ
ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 607 кв.м., с
идентификтор 80501.802.243, съобразно втори вариант от представеното заключение
на вещото лице, скицата на което става неразделна част от настоящето решение.
ОТХВЪРЛИЛ
предявените от Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** против П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С.,
с ЕГН ********** и двамата с адрес – гр.****, ул.”****” № **, насрещни искове с
правно основание чл.32, ал.2 от ЗС вр. с чл.45 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪДИЛ на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на П.З.С.,
с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН ********** и двамата с адрес – гр.****, ул.”****”
№ **направените по делото разноски в общ размер на 1300,00 /хиляда и триста/
лева.
Недоволен
от решението е останал Т.Г.Т. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли
то да бъде отменено в частта му, с
която е уважен иска по чл.109 от ЗС и в частта му, с която е отхвърлен иска по
чл.45 от ЗЗД. Иска да бъде отхвърлен иска по чл.109 от ЗС, защото процесната
лятна кухня има статут на „търпим строеж“ и не подлежи на премахване. Сочи, че
в обжалваното решение не е конкретизирано каква част – колко кв.м. от лятната
кухня се явяват незаконно построени и следва да бъдат премахнати. Иска да бъде
уважен иска по чл.45 от ЗЗД, като твърди, че ищците са възпрепятствали
водоподаването към втория етаж от жилищната сграда и че същите са отказали да
дадат съгласието си за одобряване на изготвен ВиК-проект.
Т.Г.Т.
счита, че реалното ползване на процесния имот следва да бъде разпределено по
начина, обсъден в о.с.з. и приет от двете страни. Иска обжалваното решение да
бъде изменено в съответствие с този
начин.
Препис
от въззивната жалба е връчен на П.З.С. и П.С.С. на 12.12.2019 г. и на
19.12.2019 г. П.З.С. е подал отговор, в който моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
С
определение №99 от 22.01.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба
за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
На
27.02.2020 г. процесуалният представител на въззивника – адв. Ф.И. е заявил, че
постигнатото в първоинстанционното производство съгласие между страните във
връзка с разпределение на реалното ползване на поземления имот не е надлежно
протоколирано, поради което иска да бъде изготвено допълнително заключение по
вариант, в който да се съобрази кой какво ползва от съсобствения двор и кой
откъде влиза в жилищната сграда.
Пред
въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемите – адв. И.В. е
заявил, че те ползват и двата входа на жилищната сграда.
В
о.с.з. на 28.05.2020 г. е прието допълнителното заключение на ВЛ инж. С.С.,
съдържащо вариант за разпределение, при който се предвижда преработка на
съществуващото откъм лятната кухня стълбище за северния вход на жилищната
сграда – чрез разширяването му по начин, че северния вход на жилищната сграда
да е достъпен за въззиваемите през 1-метровата ивица за общо ползване откъм
северната страна на жилищната сграда. Т.Г.Т. е заявил, че няма против да се
направят допълнителни стъпала, за да имат П.З.С. и П.С.С. достъп през северния
вход към тавана на жилищната сграда. П.З.С. се е възпротивил на предложения
допълнително вариант за разпределение, твърдейки, че северния вход всъщност е
изход на еднофамилната жилищна сграда.
Във
връзка с иска по чл.109 от ЗС адв. Ф.И. е пледирал, че лятната кухня с площ 29
кв.м. е строена през 1980 г. от бащата на Т.Г.Т.; че последният я е придобил
през 1992 г. при делба на наследството на неговия баща; че лятната кухня е със
статут на търпимост, поради което не следва да бъде премахвана част от нея.
Според адв. Ф.И., по делото е доказано, че П.З.С.
и П.С.С. „самоволно“ са прекъснали захранването на втория етаж с вода и канал и
че същите не желаят да дадат съгласието си за изграждане на съответните
инсталации за втория етаж.
Въззиаемите пледират чрез адв. И.В. за
потвърждаване на обжалваното решение.
П.З.С. е заявил, че живее в къщата от
октомври 2006 г., като през 2007 г. двамата с Т.Г.Т. заедно направили
ВиК-захранването на къщата, така че това на първия етаж да е самостоятелно и да
се отдели друго за втория етаж. Въззиваемият е заявил още, че разширението на
лятната кухня над 13 кв.м. Т.Г.Т. е направил пак през 2007 г., с негова помощ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно
от нот. акт №286/31.03.1975 г. на
Червенобрежки Районен съд, Г. Т. П. със съгласието на съпругата си И. Т. П. са
дарили при условията на чл.7 от ЗСГ на сина си Т.Г.Т. горния/втория/ етаж от
двуетажната жилищна сграда построена в дворно място с площ 620 кв.м. в гр. ****,
съставляващо парцел XI-744, кв.41, който етаж съставлява самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и килер,
заедно с цялото западно избено помещение и съответния дял от общите части на
сградата.
Видно от нот. акт №318/31.07.1992 г. на Червенобрежки Районен съд, Т.Г.Т. е признат на
основание наследство, делба и давностно владение за собственик на ½
ид.ч. от дворно място с площ 620 кв.м. в гр. ****, съставляващо парцел XI-909,
кв.41, заедно с построените в него лятна кухня и гараж.
Видно от нот. акт №75/02.06.2011 г. на нотариус Я.Я., „****“ООД-гр. **** е продало на П.З.С.
½ ид.ч. от ПИ с площ 607 кв.м., находящ се в гр. ****, ул. „****“ №**, с
идентификатор 80501.802.243, заедно с целия първи етаж от двуетажната еднофамилна жилищна сграда в ПИ, със
застроена площ от 86 кв.м., с идентификатор 80501.802.243.1 и със
селскостопанска сграда със застроена площ 23 кв.м., с идентификатор
80501.802.243.5. Според посоченото в нот. акт, дружеството се е легитимирало
като собственик с нот. акт №62/2006 г.
Последният не е представен като доказателство по делото.
Между страните не е спорно, че те са
съсобственици при равни права на дворното място; че Т.Г.Т. е собственик на
построените в това дворно място лятна кухня и гараж, а П.З.С. и П.С.С. – на
селскостопанска постройка. Спорно е дали лятната кухня е изграден в нарушение
или в отклонение от строителните норми и правила за устройство на територията
обект, по отношение на който не може да се приложи узаконяване и дали пречи на П.З.С.
и П.С.С. да упражняват в пълен обем собственическите си права както по
отношение на дворното място, така и на сградите в него. В този контекст е
спорен и въпросът съставляват ли етажите в двуетажната жилищна сграда
самостоятелни жилища, респ. индивидуална собственост на страните или сградата
като еднофамилна е съсобствена помежду им.
В ИМ се твърди, че според скица №11/12.01.2015 г. на Община ****,
застроената площ на лятната кухня е 12 кв.м. Посочената скица е представена по
делото, но от нейното съдържание не може да се извлече извод за застроената
площ на лятната кухня.
В ИМ се твърди също, че според скица
№15-8561/12.01.2015 г. на СГКК-Плевен, застроената площ на лятната кухня е 29.9
кв.м. Посочената скица е представена по делото, но и от нейното съдържание не
може да се извлече извод за застроената площ на лятната кухня.
При сравнение на двете скици обаче е видимо,
че лятната кухня е отразена в тях с различна застроена площ.
В отговора на ИМ Т.Г.Т. твърди, че кадастърът
е влязъл в сила през 2005 г., т.е. отпреди ищците да станат собственици на част
от имота. Твърди също, че лятната кухня е строена от родителите му преди 1980
г. Счита, че тя е „търпим строеж“ и представя нот. заверена декларация от
12.12.2016 г. и у-ние за търпимост №21/28.12.2016 г., които обаче се отнасят не
за лятната кухня, а за гаража в процесното дворно място.
В отговора на насрещната ИМ П.З.С. твърди, че
живее на първия етаж от къщата от 2006 г., като през 2007 г. Т.Г.Т. незаконно
разширил залепената за северната фасада на жилищната сграда лятна кухня, като
по този начин затворил северния вход за жилищната сграда, ползван за достъп до
една от мазите, стълбището за втория етаж, тавана и покрива.
Видно от приетото в първоинстанционното
производство писмено заключение на ВЛ инж. С.С., първият етаж на жилищната
сграда се състои от две стаи, кухня с бокс и баня с тоалетна, като има
самостоятелен вход за него – от изток. Първият етаж се ползва от П.З.С. и П.С.С..
Вторият етаж на жилищната сграда се състои от две стаи, кухня и килер. До него
се достига през вход от северната страна на сградата и посредством вътрешно
стълбище. Ползва се от Т.Г.Т.. ВЛ не се е занимавало с въпроса дали всеки от
етажите съставлява самостоятелно жилище, както и с въпроса за статута на мазите
и таваните.
ВЛ е установило, че съгласно предходния
кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №767/1989 г., лятната
кухня е отразена като полумасивна жилищна сграда с площ 12 кв.м. ВЛ е проверило
наличните в Техническата служба на Община **** документи и е установило, че
лятната кухня е „търпим строеж“ по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, макар и
да не е издадено съответно удостоверение.
ВЛ е установило, че на актуалната кадастрална
карта кухнята е отразена с площ 29 кв.м.
Дефакто ВЛ е установило на място, че след
премахване на 4 кв.м. в източната част лятната кухня е останала с площ 25 кв.м.
Разликата от 13 кв.м. /25-12/ е в западната част и представлява санитарен възел
и остъкление и не е била отразена на плана, одобрен със заповед №767/1989 г. Не
е ясно кога са достроени тези 13 кв.м., поради което не може да се отговори на
въпроса дали те съставляват „търпим строеж“ по смисъла на някоя от хипотезите
на §16 от ПР на ЗУТ.
При това положение Червенобрежки Районен съд правилно
е приел, че процесните 13 кв.м. от лятната кухня, разположени в нейната западна
част и съставляващи санитарен възел и остъкление, са незаконно строителство и
като такова пречат на П.З.С. и П.С.С. да упражняват в пълнота правото си на
собственост. В обжалваното решение липсват мотиви как точно и на кое право на
собственост се пречи – върху дворното място и/или върху построените в него
сгради.
Видно от приетото във въззивното производство
писмено заключение на ВЛ инж. С.С., двуетажната жилищна сграда има три входа:
от югоизток – до първия етаж, от югозапад – до западното избено помещение и от
север – до втория етаж, източното избено помещение, подпокривното пространство и
покрива посредством общото стълбище. Входовете от югоизток и югозапад се
ползват от П.З.С. и П.С.С., а входа от север – от Т.Г.Т.. ВЛ е установило, че
на първия етаж е имало врата към това общо стълбище, но тя е зазидана. Не е
ясно кога и от кого. При това фактическо положение П.З.С. и П.С.С. нямат достъп
до източното избено помещение /чийто статут е неясен/, до подпокривното
пространство и покрива, които независимо дали сградата е етажна собственост или
обикновена съсобственост, се явяват общи части. Т.Г.Т. пък няма достъп до
западното избено помещение, което съгласно нот. акт №286/31.03.1975 г. на
Червенобрежки Районен съд е негова индивидуална собственост, която следва да му
бъде отстъпена и да му бъде предадено владението върху нея от П.З.С. и П.С.С.,
съгласно влязло в сила решение №15/07.03.2013 г. по гр.д. №368/2012 г. на
Червенобрежки Районен съд.
Според въззивната инстанция, процесните 13
кв.м. от лятната кухня, разположени в нейната западна част и съставляващи
санитарен възел и остъкление, като
незаконно строителство пречат на П.З.С. и П.С.С. да упражняват в пълнота
правото си на собственост върху дворното място – като незастроено такова. В
т.см. са и твърденията в исковата молба. Не се установи тези 13 кв.м. да пречат
на П.З.С. и П.С.С. да упражняват в пълнота правото си на собственост върху
жилищната сграда – като например ограничават достъпа им до общите части. Така
е, защото те се намират в западната част, а достъпът до северния вход минава
през стъпалата в източната част на лятната кухня.
Плевенски Окръжен съд намира, че обжалваното решение
– в частта му относно иска по чл.109 от ЗС се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено. Не е вярно твърдението във
въззивната жалба, че в обжалваното решение не е конкретизирано каква част –
колко кв.м. от лятната кухня се явяват незаконно построени и следва да бъдат
премахнати. Червенобрежки районен съд е посочил колко кв.м. следва да се
премахнат – 13, къде се намират – в западната част и какво съставляват –
санитарен възел и остъкление, т.е. обжалваното решение в тази му част е
разбираемо и изпълнимо.
В
насрещната ИМ Т.Г.Т.
твърди, че до 2006 г. една водопроводна
мрежа е захранвала двуетажната жилищна сграда, а от 27.10.2006 г. до юни 2011
г. е съществувала разделна
водопроводна мрежа с два отделни абоната. Твърди, че през 2012 г. П.З.С. и П.С.С.
прекъснали не по установения за това ред захранването с вода за втория етаж и
че уведомил Община **** за това.
В отговора на насрещната ИМ П.З.С. твърди, че
живее със семейството си в имота от 2006 г. и че през март 2007 г. „****“ООД-гр.
**** „обособило“ въз основа на проект самостоятелни партиди за ток и вода на
собствения на дружеството първи етаж. Със захранването на втория етаж с ток и
вода никой не се занимавал тогава, защото Т.Г.Т. си живеел в лятната кухня.
Видно от писмо изх. №44-П-460/1/ от 03.01.2012 г. на
Община ****, адресирано до П.З.С., то съставлява отговор по негова жалба рег.
№44-П-460 от 15.12.2011 г. – в смисъл,
че е била извършена проверка на място, при която не са били констатирани
„новоизградени канализационни отклонения“.
Видно от писмо изх. №44-П-904/5/ от 30.07.2012 г. на
Община ****, адресирано до П.З.С., то съставлява отговор по негова жалба рег.
№44-П-304/4/ от 05.07.2012 г. във връзка с оформянето на две отделни жилища на
двата етажа и на съответните ВиК и електрически инсталации.
Видно от писмо изх. №44-Т-135/1/ от 06.08.2012 г. на
Община ****, адресирано до Т.Г.Т., то съставлява отговор по негова жалба рег.
№44-Т-135/23.07.2012 г. във връзка с оформянето на две отделни жилища на двата
етажа и на съответните ВиК и електрически инсталации.
В трите горепосочени писма - отговори липсва каквато
и да било фактология, а още по-малко такава, съвпадаща с изложената в
насрещната ИМ – за прекъснато през 2012 г. от ответниците не по установения за
това ред захранване с вода за втория етаж в процесната сграда.
Видно от уведомление вх. №44-Т-189/15.07.2015 г. на
Община ****, изходящо от Т.Г.Т., то не е в цялост. Дори и да беше обаче, отново
не би могло да се цени като доказателство за
прекъснато през 2012 г. от ответниците не по установения за това ред
захранване с вода за втория етаж в процесната сграда.
При така събраните в първата инстанция доказателства
правилно Червенобрежки Районен съд е приел за недоказано твърдяното от Т.Г.Т.
противоправно поведение на П.З.С. и П.С.С. и е отхвърлил иска по чл.45 от ЗЗД.
Във въззивното производство не се събраха доказателства, които да опровергаят
този извод и той следва да бъде потвърден.
Т.Г.Т. е поискал да бъде разпределено по реда
на чл.32, ал.2 от ЗС ползването на поземления имот.
Червенобрежки Районен съд е сторил това по
предложения от ВЛ инж. С.С. втори
вариант. В жалбата се твърди, че страните са се съгласили на трети вариант, а в о.с.з. пред
въззивната инстанция на 27.02.2020 г. процесуалният представител на въззивника
– адв. Ф.И. е заявил, че постигнатото в първоинстанционното производство
съгласие между страните във връзка с разпределение на реалното ползване на
поземления имот не е надлежно протоколирано, поради което иска да бъде
изготвено допълнително заключение по вариант, в който да се съобрази кой какво
ползва от съсобствения двор и кой откъде влиза в жилищната сграда.
С определение №419 от 14.04.2020 г. Плевенски
Окръжен съд е поставил конкретна допълнителна задача на ВЛ инж. С.С.. Видно от
допълнителното заключение, депозирано по делото на 12.05.2020 г., в изпълнение
на допълнителната задача ВЛ е отчело, че:
- двуетажната жилищна сграда има три входа:
от югоизток – до първия етаж, от югозапад – до западното избено помещение и от
север – до втория етаж, източното избено помещение, подпокривното пространство
и покрива посредством общото стълбище. Входовете са съответно онагледени на
скицата.
- входовете от югоизток и югозапад се ползват
от П.З.С. и П.С.С., а входа от север – от Т.Г.Т..
- на първия етаж е имало врата към общото
стълбище, но тя е зазидана.
- в двуетажната жилищна сграда са обособени две
самостоятелни избени помещения: източно, достъпно чрез общото вътрешно стълбище
и западно, достъпно през самостоятелен вход от югозапад. Ситуирането на
избените помещения е онагледено на скицата.
- в двуетажната жилищна сграда не са
обособени самостоятелни тавански помещения, като подпокривното пространство е
достъпно през общото вътрешно стълбище.
Предвид
така отчетеното, ВЛ е изготвило вариант за разпределение на реалното ползване
на поземления имот, при който всяка от страните при съществуващото фактическо
положение и след преработка на стълбището пред северния вход на двуетажната
жилищна сграда ще има свободен достъп до ползвания от нея етаж, до избените
помещения и до общите части на двуетажната жилищна сграда чрез широка 1
м ивица около целите западна, южна и източна стени и около свободната част на
северната стена на двуетажната жилищна сградата – 37 кв.м. за общо ползване. Преработката
на стълбището пред северния вход на двуетажната жилищна сграда следва да бъде
извършена от двете страни и цели да направи достъпен северния вход през
широката 1 м ивица за общо ползване. Следва да се отбележи, че тази преработка
не би била нужна, ако не беше зазидана вратата от първия етаж към общото
вътрешно стълбище. След като не бе доказано категорично кой е зазидал тази
врата, извършването на преработката следва да бъде възложено и на двете страни.
За да
разпредели ползването на незастроената част от поземления имот, ВЛ е отчело и
това каква част от него се ползва от всяка от страните посредством застроените
сгради – индивидуална собственост.
С
оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта му по чл.32, ал.2 от ЗС и вместо него следва да бъде
постановено решение за ново разпределение на реалното ползване на поземления
имот – съгласно варианта, предложен от ВЛ инж. С.С. във въззивното
производство, онагледен в скицата на стр.42 от настоящото дело и при условието – двете страни да извършат
преработка на стълбището пред северния вход на двуетажната жилищна сграда по
начин, че да бъде достъпен този вход през широката 1 м ивица за общо ползване.
При
този изход на спора по същество, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта му относно разноските. Вместо него следва да се постанови
решение, съгласно което:
-на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Г.Т.
следва да заплати в полза на П.З.С. и П.С.С. сумата от 266 лв., явяваща се
разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени във вр. с иска по чл.109 от ЗС.
-на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Г.Т.
следва да заплати в полза на П.З.С. и П.С.С. сумата от 166 лв., явяваща се
разноски за адв. възнаграждение, направени във вр. с иска по чл.45 от ЗЗД.
Разноските във връзка с иска по чл.32, ал.2
от ЗС следва да останат в тежест на страните, така както са направени в първата
инстанция.
Т.Г.Т. следва да заплати в полза на П.З.С. и П.С.С.
по 200 лв. за всеки, явяващи се разноски за адв. възнаграждение, направени във
въззивното производство във вр. с исковете по чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Разноските във връзка с иска по чл.32, ал.2
от ЗС следва да останат в тежест на страните, така както са направени във
въззивната инстанция.
Водим
от горното, съдът
РЕ Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК
като НЕПРАВИЛНО решение
№407 от 19.11.2019 г. по гр.д. №877/2018
г. по описа на Червенобрежки Районен съд в частта му, с която е РАЗПРЕДЕЛЕНО
ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 607 кв.м., с
идентификтор 80501.802.243, съобразно втори вариант от представеното заключение
на вещото лице, скицата на което става неразделна част от решението и вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 32, ал.2 от ЗС между съсобствениците Т.Г.Т. с ЕГН: ********** от
една страна и П.З.С. с ЕГН: ********** и П.С.С. с ЕГН: **********
от друга страна ПОЛЗВАНЕТО на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 607
кв.м., находящ се в гр. ****, ул. „****“ №**, с идентификатор 80501.802.243 по
кадастралния план на града, КАКТО СЛЕДВА:
Т.Г.Т. с ЕГН: ********** да ползва самостоятелно незастроените 180 кв.м. в западната
част на имота, обоени в зелено на скицата, изготвена от вещото лице инж. С.С., и
стоящи на запад от линията, свързваща на същата скица точките: А, Б, В, Г, Д,
Е, Ж, З, И, Й, К, Л и М.
П.З.С. с ЕГН: ********** и П.С.С. с ЕГН: **********
да ползват самостоятелно незастроените 219 кв.м. в източната
част на имота, необоени в зелено на скицата, изготвена от вещото лице инж. С.С.,
и стоящи на изток от линията, свързваща на същата скица точките: А, Б, О, Н, З,
И, Й, К, Л и М.
Т.Г.Т. с ЕГН: **********, П.З.С. с ЕГН: ********** и
П.С.С. с ЕГН: ********** да ползват заедно – общо незастроените 37 кв.м.,
представляващи широка 1 м ивица около целите западна, южна и източна стени и
около свободната част на северната стена на двуетажната жилищна сграда с
идентификатор 80501.802.243.1 и
ПРИ
УСЛОВИЕТО: Т.Г.Т.
с ЕГН: **********, П.З.С. с ЕГН: ********** и П.С.С. с ЕГН: ********** да
извършат заедно – съвместно преработка на стълбището пред северния вход на двуетажната жилищна
сграда с идентификатор 80501.802.243.1 по начин, че да бъде
достъпен този северен вход през широката 1 м ивица за общо ползване.
ДА СЕ СЧИТА скицата,
изготвена от вещото лице инж. С.С., вложена на стр.42 от настоящото дело, за
неразделна част от настоящото решение.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК
като НЕПРАВИЛНО решение
№407 от 19.11.2019 г. по гр.д. №877/2018
г. по описа на Червенобрежки Районен съд в частта му относно разноските и
вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Г.Т. с ЕГН: ********** да заплати в полза на П.З.С. с ЕГН: ********** и П.С.С. с ЕГН: **********
сумата от 266 лв., явяваща се
разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени във вр. с иска по чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Г.Т. с ЕГН: ********** да заплати в полза на П.З.С. с ЕГН: ********** и П.С.С. с ЕГН: **********
сумата от 166 лв., явяваща се
разноски за адв. възнаграждение, направени във вр. с иска по чл.45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО решение
№407 от 19.11.2019 г. по гр.д. №877/2018
г. по описа на Червенобрежки Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т.Г.Т.
с ЕГН: ********** да заплати в полза на всеки от П.З.С. с ЕГН: ********** и П.С.С.
с ЕГН: ********** – по 200 лв.,
явяващи се разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното
производство във вр. с исковете по чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 1-месечен срок при условията на чл.280 и сл. от ГПК в частта му
относно иска по чл.109 от ЗС, а в частите му относно исковете по чл.45 от ЗЗД и
чл.32, ал.2 от ЗС е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: