Р Е Ш Е Н И Е №
187
гр.Кюстендил, 27.09.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и
с участието на
прокурора Михаил Крушовски, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 190 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Районно управление – Дупница при ОДМВР -
Кюстендил, представлявано от началника В.С.И., оспорва с касационна жалба
решение № 143 от 01.06.2022г. на
Районен съд - Дупница по АНД № 1076/2021год., с което е отменено
Наказателно
постановление № 21-0348-000066/15.02.2021г. В жалбата се съдържат
оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с доказано нарушение и редовно проведено
административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението
и потвърждаване
на наказателното постановление. При условията на
евентуалност, при неблагоприятен за касатора
изход по касационното оспорване, се поддържа, че спорът не е с фактическа и правна сложност, поради
което на насрещната страна би следвало да се присъди възнаграждение в минимален размер, ако е представлявана от
адвокат.
Ответникът – Б.Е.Й. ***, чрез
процесуалния си представител адв. В.С., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното
решение за правилно. Прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Административният съд, като провери доводите и възраженията на страните,
както и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол, в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но при различен от искания резултат. Съображенията са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 21-0348-000066/15.02.2021г.,
издадено от началника на РУ –
Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на Б.Е.Й. ***,
на основание чл.178, ал.1, т.7 от
ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000,00
лв.
Отговорността
на нарушителя е
ангажирана за това, че на 27.01.2021г., около 09,20 часа, в община
Сапарева баня, на общински път № KNL 1191, при км 5+200, в качеството му на управител на фирма „Боби Къмпани“ ЕООД с Булстат *********, на която с
договор с ОПУ – Кюстендил и Община Сапарева баня, е възложено зимното
поддържане на път KNL 1191, не е взел достатъчно мерки
за поддържане изправността на пътя и за своевременно отстраняване и
сигнализация на препятствие на пътя, като вследствие на снеговалеж при км 5+200
по пътното платно се е образувала снежна покривка, лед и снегонавявания, които
са попречили на бързото и сигурно придвижване на МПС, и на посочения километър
на пътя е възникнало ПТП между лек
автомобил П.
206 с рег. № КН****ВМ,
лек автомобил С.
И. с рег. № СА****С и джип В. с рег. № СА****НТ. При горните факти, на
нарушителя е предявено обвинение за нарушение на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП.
Изложените обстоятелства са
отразени в АУАН № АА367469/27.01.2021г., който е съставен в отсъствие на нарушителя и
му е връчен лично на 28.01.2021г.
Към
административнонаказателната преписка и
в производството пред районния съд, е приложена само справка за
нарушител и са разпитани свидетелят по акта Н.С., а на страната на нарушителя
- свидетелите и С. К.. Първият свидетел заявява,
че поддържа констатациите в АУАН и сочи, че на процесната дата и място са установили ПТП, възникнали поради това, че фирмата, ангажирана с
почистването не е почистила добре пътя. Вторите свидетели
сочат, че фирмата с управител нарушителя, ежедневно е извършвала дейности по
почистване и опесъчаване на пътя в процесния участък, вкл. и в деня на
нарушението, като считат, че ПТП се
дължи на тесния път и наличието на завой.
При събраните доказателства, районният съд е отменил
наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност.
Приема се, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН и във връзка с предявеното
обвинение, което се счита за неясно. По същество се приема, че административното
нарушение не е доказано. Формираните изводи
са обосновани с констатации за
липса на предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, на надлежно описание на
обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, както и за липса на
доказателства, установяващи релевантната
фактическа обстановка и особеното качество на длъжностно лице на
нарушителя.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните
изводи:
Въззивното решение
е неправилно поради следното:
В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Обратно на приетото от районния съд, настоящият състав на
касационната инстанция счита, че АУАН и
НП съдържат реквизитите по чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, формиращи
пълно и ясно обвинение. Няма пречка в една правна норма да има регламентация на
състав на административно нарушение и на санкцията за същото, както в случая. Съгласно приложената от АНО разпоредба на чл.178,
ал.1, т.7 от ЗДвП, се наказва с глоба от
2000 до 7000 лева, длъжностно
лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по
установения начин на препятствия на пътя или неизправност на пътните
принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. Видно е,
че в акта и НП след като е възпроизведен коректно текстът на правната норма, са
посочени надлежно качеството на нарушителя и съставомерното бездействие във
връзка със задължението му като управител на „Боби къмпани“ ЕООД, т.е. длъжностно лице за вземане на мерки за отстраняване или
сигнализиране по установения начин на препятствия на пътя, които застрашават
безопасността на движението. Конкретизирано е, че невзетите мерки са за поддържане на пътя и за
своевременно отстраняване на препятствията за движението от снеговалежа и образувалата се снежна покривка,
лед и навявания, които препятствия пречат на придвижването на МПС и са причина
за възникналото ПТП. С последното органът обосновава констатациите си за
застрашена безопасност на движението в
резултат на деянието на нарушителя. Последният е индивидуализиран с посочване
на неговото длъжностно качество на управител на търговско дружество, на което е
възложено зимното поддържане на процесния общински път. Даденото фактическо
описание на нарушението и в акта, и в наказателното постановление е достатъчно
пълно и конкретно, и позволява индивидуализацията му като административно
нарушение по чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП. Обвинението е ясно и безпротиворечиво със
съставомерните елементи от обективна страна по приложимия санкционен състав. Предвид изложеното изводът на районния съд за
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство е неправилен, формиран в противоречие със
реквизитите от съдържанието на АУАН и НП и относимите нормативни разпоредби.
Идентични са
констатациите на касационната инстанция и по отношение на изводите в оспореното
решение в частта относно редовността на процедурата по съставяне на АУАН. Районният съд
незаконосъобразно е квалифицирал като съществено нарушение на процесуалните правила
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя.
Действително АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН без да
са налице предпоставките за приложение на нормата. Горното обаче не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила и в този смисъл правните изводи
на въззивния съд са неправилни. Безспорно е, че съставеният акт е връчен на
нарушителя и същият е разполагал с правната възможност да депозира
възражения по реда на чл. 44, ал.1
от ЗАНН, с което е обезпечено правото му на защита. Изложеното дисквалифицира допуснатото
нарушение на правилото на чл.40, ал.2 от ЗАНН като съществено процесуално
нарушение и основание за отмяна на НП. Доводите в оспореното решение в обратния
смисъл са неправилни.
Правните
изводи, формирани по съществото на спора, са необосновани от събраните по
делото доказателства.
Въпреки, че нарушителят е оспорил фактическите
обстоятелства, във връзка с които е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, съдът
не е
установил
същите чрез
събиране на необходимите и допустими доказателства. Налице е неизпълнение на задълженията,
произтичащи от разпоредбите на чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК, което съставлява
съществено процесуално нарушение. Съдът е бил задължен да даде
изрични указания
на административнонаказващия орган да представи цитираните в АУАН
и в НП документи, нужни с оглед
преценката за наличие на съставомерното
деяние: договора за зимно
поддържане на общинските пътища на територията на Община Сапарева баня, вкл. на
процесния път, сключен с „Боби къмпани“ ЕООД ведно с данните от търговския
регистър за установяване качеството на управител на дружеството на нарушителя Б.Е.Й.,
което от значение за проверката дали същият има
качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, респ.
дали е субект на релевираното деяние по чл.178, ал.1,т.7 от ЗДвП. Видно е, че
предявеното обвинение е за
бездействие на нарушителя във връзка със задължението за предприемане на
мерките за поддържане на пътищата, необходими за осигуряване безопасността на
движението в изпълнение на сключения договор с община Сапарева баня и ОПУ за
зимно поддържане, а проверката за
това е възможна само при яснота относно договорните клаузи, ангажиращи дружеството
„Боби къмпани“ ЕООД. Извън горното,
съдът е следвало да разпита и актосъставителя Ивайло Златанов /а не само
свидетеля по акта/ за установяване състоянието на пътния участък на процесната
дата и час, както и за необходимите мерките, които е следвало да предприеме
дружеството за осигуряване на безопасно движение на МПС. Визираните
писмени
и гласни доказателства следва да бъдат
събрани при новото разглеждане на делото и след представянето им съдът следва
да формира извод дали нарушителят е надлежен субект на задълженията и дали е
извършено релевираното нарушение. При липсата на посочените доказателствени средства,
формираните изводи за недоказаност на съставомерно деяние са необосновани и и
неправилни.
Констатираните
пропуски на районния съд да прояви дължимата служебна активност за изясняване
на спора, като допусне и събере посочените по-горе доказателства, представляват
съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК – касационно основание, водещо до
отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.1 във вр. с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 143 от 01.06.2022г.,
постановено по АНД
№ 1076/2021г. по описа
на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.