Решение по дело №3661/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1630
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20213110103661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1630
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110103661 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Б. Д.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. М. ** срещу М. Я. В., ЕГН********** с постоянен адрес
с.С. О., ул.“С.“№ 7 искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 20137,33лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление №11/26031322 от 15.04.2019г. и по Договор за кредитна карта № 02/26030806
от 16.04.2019г. и сключено към тях споразумение за обединяване на кредити от 19.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на иска -
12.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението; 2284,73лева, представляваща
изискуема договорна лихва по т.5 от договора за периода 15.11.2019г. до 11.03.2021г.;
34,03лева, представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2019г. до 11.03.2021г.
вкл.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Със Споразумение за обединяване на кредити от 19.08.2019 г., сключено между „Б. Д.“ АД,
като кредитор и ответницата, като кредитополучател, били обединени задълженията на
последната по Договор за кредит за текущо потребление № 11/26031322 от 15.04.2019 г. за
18 700 лв. и по Договор за кредитна карта № 02/26030806 от 16.04.2019 г. за 2000 лв.
Общият размер на непогасените задължения по обединените кредити към 19.08.2019г. бил в
размер на20 483 лв., като кредитът е отчитан по сметка № 11/26304279. Договорен бил 120-
месечен срок за издължаване на кредита. Кредитополучателят поел ангажимент да заплаща
на кредитора променлива възнаградителна лихва в размер на 8,590% годишно, формиран от
стойност на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент
по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" 0,170
%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 8,420 %. Кредитът е обезпечен със залог върху вземанията на
кредитополучателя към Банката по сметка с IBAN BG37STSA93000013268724. На
1
19.08.2019 г. съгласно условията на подписания договор Банката разрешила кредита.
Съгласно т. 5 от Договора за кредит, кредитът се посявал чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение към
Споразумението за обединяване на кредити. Ответницата допуснала просрочия по
погасяване на кредита, като платила вноските по погасителен план с падеж до 15.11.2019г.,
след което преустановила плащанията по Споразумението за обединяване на кредити.
Сочи,че с получаването на исковата молба от ответницата, счита кредита за предсрочно
изискуем. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е ангажирала писмен отговор .
В о.с.з. исковата молба се поддържа. Ответницата редовно призована се явява лично,
признава иска и заявява, че дължи сумите, предмет на исковата претенция. С оглед на
становището й, ищецът иска постановяване на решение при признание на иска. Претендира
се присъждане на разноски и юк. възнаграждение.
При така заявеното от ответника, съдът преценява, че са налице предпоставките на
чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са
налице пречките за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави
и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда. При това положение
исковата претенция следва да бъде уважена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Реализираните такива в настоящото
производство са – 499,97лева платена държавна такса и юк. възнаграждение. На основание
чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева,
отчитайки и факта, че искът се признава от ответницата, респ. липсва фактическа и правна
сложност на спора.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски за платена ДТ в заповедното производство в размер на
446,91лева.
Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца е сумата от
1046,88лева, които следва да се присъдят в цялост.Така в тежест на ответника следва да се
възложат сторени разноски общо за сумата от 1046,88лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Я. В., ЕГН********** с постоянен адрес с.С. О., ул.С. 7 ДА
ЗАПЛАТИ на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. **
сумите, както следва: 20137,33лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за кредит за текущо потребление №11/26031322 от 15.04.2019г. и по Договор за
кредитна карта № 02/26030806 от 16.04.2019г. и сключено към тях споразумение за
обединяване на кредити от 19.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на иска - 12.03.2021г. до окончателното погасяване на
задължението; 2284,73лева, представляваща изискуема договорна лихва по т.5 от договора
за периода 15.11.2019г. до 11.03.2021г.; 34,03лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 12.12.2019г. до 11.03.2021г. вкл., на осн. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.

2
ОСЪЖДА М. ЯНК. В., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК *****,
сумата от 1046,88лева, представляваща сторени в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д. 178/2021г. по описа на РС – Варна съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3