РЕШЕНИЕ
гр.София,
21.08.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на дванадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16439
по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„А.“ ООД твърди, че с договор за изработка ответникът му е възложил да извърши
строителство на обекти в сграда, като в 15 – дневен срок от издаването на
разрешителното за ползване на сградата, ответникът се е задължил да прехвърли
на ищеца собствените си идеални части от имота, върху който е построена
сградата. Сочи, че срокът за прехвърляне на ид.ч. е изтекъл на 19.02.2014г. Счита,
че от 20.02.2014г. ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на своето
задължение и дължи на ищеца уговорената неустойка. Ищецът твърди виновно
неизпълнение от страна на ответника и претендира уговорената неустойка за
забава в размер на удвоената пазарната цена на идеалните части от недвижимия
имота към датата на въвеждане на имота в експлоатация. Според ищеца размерът на
дължимата от ответника неустойка е 217 240,30лв. Предявява частичен иск за сумата от 26000 лв.,
представляваща част от неустойката в общ размер от 217 240,30лв., дължима
поради забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот съгласно Договор за изработка от 01.06.2011 г., заедно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноските, вкл. и направените в обезпечителното производство
такива.
Ответникът
Я.А.Б. оспорва иска. Твърди, че забавеното изпълнение се дължи на причини,
които не може да му се вменят във вина. Позовава се на забава на кредитора –
неизпълнение на вменени на него задължения за изповядване на сделката и
неоказване на необходимо и дължимо съдействие за изпълнение на задълженията от страна
на ответника. Позовава се на нищожност на клаузата за неустойка, поради
нарушение на добрите нрави, в условие на евентуалност прави възражение за
прекомерност на същата и иска намаляването й. Претендира разноски.
За да се произнесе съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че между ищеца в качеството на изпълнител и
ответника като възложител е възникнало правоотношение по договор за изработка от
01.06.2011 г. Изпълнителят се е задължил
да извърши строителни дейности в
обектите на ответника и въвеждането на сградата, където се намират обектите, в
експлоатация. От своя страна възложителят се е задължил да прехвърли на
изпълнителя правото на собственост върху собствените му идеални части от
недвижимия имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 188,90кв.м.
от целия имот с площ от 1463кв.м. Съгласно чл.5 ал.3 от Договора, изпълнението
на това задължение следвало да се извърши в срок до 15 дни след въвеждането на
сградата в експлоатация чрез издаване на Разрешение за ползване по реда на
Закона за устройство на територията и въвеждането на възложителя във владение
на обектите. В чл.5 ал.4 е предвидено, че в срока по ал.3 страните се
задължават да подготвят всички необходими документи за прехвърляне
собствеността на ид.ч. от поземления имот, както и да уговорят час за сделка
при нотариус, избран от изпълнителя. В случай на забавяне за издаване на
документите за извършване на сделката, което не може да се вмени във вина на
възложителя, срокът по предходната алинея се удължава до отпадане на пречките.
В този случай възложителят дължи да удостовери пред изпълнителя, че надлежно е
подал молби/заявления до съответните компетентни органи.
Въвеждането на сградата в експлоатация е
извършено с Разрешение за ползване № СТ – 05 – 132/04.02.2014 г. на ДНСК, София.
Ответникът е въведен във владение на
обектите на 15.02.2014 г. чрез предаване на заверено копие от Разрешението за
ползване и ключове за обектите, видно от Приемо – предавателен протокол,
подписан между страните и приложен по делото.
Ответникът представи по делото разменена
между страните по електронна поща кореспонденция във връзка с прехвърлянето на
изпълнителя на собствените му ид. от земята. Първото му писмо е изпратено на
24.03.2014г. ведно със скица на земята, следва второ на 28.03.2014г. ведно с
удостоверение за наследници, на която дата управителят на ищеца е написала, че
нотариалния акт се подготвя и ще бъде изпратен за съгласуване. Следват още
разменени писма, като на 26.11.2014г. е изповядана сделката, по силата на която
ответникът е прехвърлил на ищеца собствените си ид.ч. от земята, върху която е
построена сградата.
По делото са назначени, изслушани и
приети единична и тройна СТЕ във връзка с установяване пазарната стойност на
собствените на ответника ид.ч. от земята.
Събрани са гласни доказателства във
връзка с твърдените от ищеца вреди, настъпили за него от закъснялото изпълнение
на задължението на ответника да му прехвърли земята, както и във връзка с
твърдението на ответника, че няма вина за закъснялото изпълнение на
задължението му да прехвърли собствените си ад.ч. от земята на ищеца, тъй като
последният му е създал трудности.
За да се произнесе по основателността на
иска, съдът следва на първо място да прецени валидността на клаузата за
неустойка, като разгледа направеното от ответника възражение за нищожност на
същата, поради противоречието й с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Безспорно се приема в съдебната
практика, че с разпоредбата на чл. 92
ал. 1 от ЗЗД законодателят е уредил две от функциите на неустойката -
обезпечителна и обезщетителна. Приема се също, че като форма на договорната
отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена
изрично от закона е допустима предвид договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД и
границите на същата. Тази наказателна функция на неустойката намира приложение
тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените от
кредитора вреди, а неин коректив е както предвидената в чл. 92 ал.2 от ЗЗД
възможност за намаляването при прекомерност, когато е неприложима забраната по
чл. 309 от ТЗ, така и възможността за прогласяването и за нищожна при
несъответствие с добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на
обществото на даден негов етап / така и Решение № 112 от 2.12.2013 г. на ВКС по
т. д. № 426/2012 г., II т. о., ТК /.
Условията и предпоставките, при
наличието на които уговорена в търговски договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, са предмет на
разглеждане в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според указанията в т. 3 от решението, неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД тогава,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество и размер на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между размера на неустойката
и очакваните вреди от неизпълнението. В решението е признато служебно правомощие
на съда да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави и
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, предвид
значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи.
Фактът,
че неустойката е уговорена от двете страни няма значение при преценката
на валидността на неустойката.
Валидността на неустойката зависи от съответствието й на императивните норми на
закона и на добрите нрави, в частност на принципа за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговски правоотношения. В чл.20 на договора за изработка страните
са обективирали съгласието си в случай на виновна забава на възложителя да
изпълни задължението си за прехвърляне на ид.ч. от поземления имот в срока по
чл.5 ал.2 - 15 дневен срок от въвода на
възложителя във владение – възложителят дължи на изпълнителя неустойка в двоен
размер на база пазарна стойност на тези д.ч. към датата на въвеждане на
сградата в експлоатация. Преценявана към
момента на сключване на договора, уговорената по този начин неустойка безспорно
отговаря на присъщата й съгл. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД обезпечителна функция,
доколкото е предназначена да стимулира изпълнението на поетите от възложителя
задължения. Съпоставена обаче с размера на задължението, чието изпълнение
обезпечава, и със стойността на очакваните вреди от евентуалното закъсняло изпълнение,
неустойката излиза извън другите две обичайни нейни функции - обезщетителната и
санкционната. Санкционирането на възложителя с неустойка е предвидено като глобална
платима еднократно сума, която не зависи от продължителността на забавата –
размерът е един и същ независимо дали забавата е била ден или години. В този
смисъл тя не отговаря на стойността на очакваните вреди - не би могло да се
приеме, че очакваните вреди от дневна забава са сходни по размер с вредите от
няколкогодишно неизпълнение. В същото време санкционирането на изпълнителя е
предвидено като периодично изпълнение за всеки просрочен месец. Налице е
несъответствие в отговорността на страните в случай на забава, което
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Уговореният начин
на формиране на неустойката за възложителя, преценяван съобразно конкретните
обстоятелства по делото и изброените в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
от 15.07.2010 г. на ОСТК на ВКС примерни критерии, предпоставя още към момента
на сключване на договора за изработка
недопустимо обогатяване на изпълнителя за сметка на възложителя и
същевременно засяга признатия от закона интерес на възложителя да получи изработеното
- довършителни работи и въвеждане в експлоатация на два апартамента и подземен
гараж. Размерът на претендираната неустойка е близък до стойността на два
недовършени апартамента. Недопустимо е едната страна да се санкционира за
забавено изпълнение, така щото да загуби повече отколкото би получила при
изпълнение на договора. С оглед на изложеното съдът приема, че съдържащата се в
чл.20 ал.1 от договора за изработка клауза
за неустойка противоречи на основния принцип за справедливост и добросъвестност
в търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна на
основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Нищожността на клаузата за неустойка съставлява отрицателен юридически факт,
който е препятствал възникването на вземането за неустойка по предявения иск.
Същият е неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с претенцията по чл.86
ал.1 от ЗЗД.
При този изход на делото, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват направените от него разноски по
делото в размер на 2420лв. на ищеца не се следват разноски.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
партер, офис 1 срещу Я.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26000 лв., ведно с лихва за забава от
18.12.2015г., представляваща част от неустойка в общ размер от 217 240,30
лв., дължима поради забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на
идеални части от недвижим имот съгласно Договор за изработка от 01.06.2011 г.
ОСЪЖДА
А. ООД, ЕИК ******* да заплати на Я.А.Б., ЕГН ********** сумата 2420лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: