Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1401
гр.Бургас, 23.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №3790 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от В.П.И., срещу Наказателно постановление №K17_273-F360953/1.12.2017
г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Бургас, с
което за нарушение чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание чл.180,
ал.2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 1960,00 лв.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено наказателното постановление, като излага аргументи в тази връзка.
В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява.
За
Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт Петкова, която оспорва
жалбата. Посочва, че НП е правилно и законосъобразно, а извършеното нарушение
се безспорно установено, поради което пледира за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа страна следното:
Във връзка с подадено
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 0000-0034599/18.10.2017г. от „В.” ЕООД, ЕИК:
*****, е възложена документална проверка за наличие или липса
на основания за регистрация на лицето по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС с РИП №
022691701657038/18.10.2017г. Изготвено е и е връчено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №
0000-0034599/19.10.2017г. След представяне на изисканите от органа по приходите
документи е установено, че „В.” ЕООД е реализирала облагаем оборот съгласно
разпоредбата на чл.96, ал.2 от ЗДДС от други места за настаняване за периода от
м. август 2016г. - м.юли 2017г. в размер на 55 560,00лв. За извършената
проверка и направените констатации е издаден Акт за регистрация с № 020421701722950/30.10.2017 година, връчен на
01.11.2017г. Установено е, че ЗЛ е следвало да
подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал.1
от ЗДДС
най - късно до 14.08.2017г. Същото е регистрирано по ЗДДС на
01.11.2017г. с Акт за регистрация с № 020421701722950/30.10.2017 година,
връчен на 01.11.2017г. За периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите
ЗЛ е реализирало оборот в размер на11 760,00лв., върху който е следвало да се
начисли ДДС по реда на ЗДДС. Този оборот е определен от органа по приходите
съгласно представените от лицето документи: банкови извлечения, фактури. ЗЛ не
е начислило ДДС в размер на 1960.00лв., изчислен на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС за периода от изтичането на
срока, в които е следвало да бъде издаден актът за регистрация до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало в законоустановения срок. Мястото за
подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС за всяко регистрирано в ТД на НАП
гр. Бургас лице, е в сградата на ТД на НАП гр. Бургас, с адрес : гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 26, ет. 1. АНО е приел,
че с горното дружеството жалбоподател е осъществило нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Като нарушена е
посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 2 662,57 лева. Съгласно чл.180, ал.2 от ЗДДС „ал.1 се прилага и когато лицето не
е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон
в срок“, като съгласно ал.1 „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500лв.“.
С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на
АУАН и на наказателното постановление, от начина по който е описано
установеното нарушение не става ясно за какво точно е санкционирано лицето,
сочено като нарушител – за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС,
за това, че не е начислило ДДС през периода от 14.08.2017г. до 01.11.2011г. или
и за двете. Така описаните нарушения са самостоятелно уредени с отделни правни
квалификации – по чл.96, ал.1 от ЗДДС и по чл.86, ал.1 от ЗДДС, които норми не са посочени нито от актосъставителя, нито от
наказващия орган като отделни нарушения. В случая в наказателното постановление
е посочена като нарушена единствено и само нормата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание на лице,
което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон
в срок. В този смисъл неясно остава, за какво
нарушение точно била санкциониран жалбоподателя, тъй като правната квалификация
на същото не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в
НП санкционна норма.
Нещо повече, санкционната разпоредба на чл.180, ал.2
от ЗДДС не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не
съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като
основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно
нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като
санкционна норма единствено тази на чл.180, ал.2 от ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на
практика не е посочена санкционната норма въз основа на която е определен
размера на наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл
е и константната практика на касационната ни инстанция, обективирана в Решение №1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. №
1249/2014г., Решение №1771 от
30.10.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.
Не става ясно също така, как е определен размерът на глобата, наложена на жалбоподателя, тъй като не е
посочена
методиката за изчисляване на този размер. В тази връзка не е посочена данъчна
основа за начисляването му. Дори за такава да се приеме сумата на посочения в
наказателното постановление облагаем оборот от 11
760,00
лева, реализиран от лицето за периода от 14.08.2017 г. до 01.11.2011г.,
то 20% върху тази сума е ДДС в размер на 2352 лева, на 9 % върху тази сума е ДДС
в размер на 1058,40 лева, които суми са различни от размера на глобата, наложена на жалбоподателя – 1960,00 лева. Отделно от горното недопустимо е по
тълкувателен път да се установява начинът за определяне размера на неначисления
ДДС, а оттам и на размера на наложената имуществена санкция на нарушителя.
Освен това в АУАН и в
наказателното постановление е отразено, че облагаемият оборот на жалбоподателя
за периода от 14.08.2017г. до 01.11.2011г. е 11 760,00 лева, но не са посочени и
облагаемите доставки, от които е формиран този оборот и датите на извършване на
всяка от тях.
В обобщение на
гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, като липсата на описание на
съществени елементи от състава на нарушението е довело до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя, поради посочените аргументи наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и
на основание чл.63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №K17_273-F360953/1.12.2017 г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение чл.180, ал.2 от ЗДДС
и на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател - „В.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от В.П.И.,
е наложена имуществена санкция в размер на 1960,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.