№ 1408
гр. Плевен, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500792 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ. 274 ГПК.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от И.А. Г., чрез
адв. В.Т. И., срещу Определение № 2643 от 16.09.2021 г. на Районен съд
Плевен, постановено по гр. дело № 5755/2021 г., с което на основание чл. 118,
ал. 2 ГПК е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност
на Софийски районен съд.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи, че
съдът не можел да следи служебно за подсъдността, освен в предвидените в
нормата на чл. 119 ГПК случаи, които не били приложими в настоящото
производство. Твърди се също така, че възражение за неподсъдност по
настоящото дело, можело да се направи само от ответниците по иска, но
такова не било направено. Поради тези съображения се претендира отмяна на
постановеното определение и връщане на делото на Районен Съд – Плевен за
произнасяне.
От другата страна не са постъпили възражения.
1
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок по чл. 275,
ал.1 ГПК, от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. По същество,
частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С Определение № 2643 от 16.09.2021 г., Районен съд Плевен, е
прекратил гр. дело № 5755/2021 г., образуваното по молба на И.А. Г., за
промяна на фамилното й име.
Първоинстанционният съд, в мотивите си е приел, че в случая не е
компетентен да се произнесе по искането, тъй като според изготвената
справка от НБД „Население“, постоянният и настоящият адрес на
молителката се намира в гр. София, поради което на основание чл. 531, ал. 2,
вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, компетентен да се произнесе по молбата е
Софийски районен съд.
В частната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд
следвало да следи служебно за подсъдността, само и единствено в
предвидените в нормата на чл. 119, ал. 1, ал. 2 и ал.3 от ГПК случаи, каквито
не били налице в настоящото производство. Настоящият съдебен състав
счита тези доводи за неоснователни, поради обстоятелството, че в
разпоредбата на чл. 531, ал. 2 ГПК законодателят изрично е предвидил
молбата за издаване на охранителен акт да се подава в районния съд, където е
постоянния адрес на молителя /в случая СРС/. Посочено е, че при
охранителните производства, с аргумент от чл. 533 ГПК, местната и родовата
подсъдност са предпоставки за допустимост на молбата, за които съдът следи
служебно. При тези производства, местната и родовата подсъдност са
уредени изрично, поради което не намира приложение препращането по чл.
540 ГПК, което е "съответно" и правилото на чл. 119 ГПК не важи. Изричното
определяне на местната подсъдност при охранителните производства от
законодателя изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно
подсъдността. Съгласно чл. 540 ГПК – правилата на исковото производство
се прилагат "съответно", доколкото няма изрична уредба в общите правила,
със съобразяване на предвидените изключения. Затова в охранителното
производство - за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно. В
2
този смисъл е и Определение № 379 от 6.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2806/2020 г., III г. о., ГК.
Жалбоподателката твърди че първоинстанционният съд неправилно се е
произнесъл с определение, с което е прекратил съдебното производство, в
нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал.4 ГПК, тъй като не бил сезиран с
възражение за неподсъдност от ответната страна. Съдът счита, това
възражение за неоснователно, поради следното. Производството по промяна
на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР се развива по правилата на охранителните
производства по реда на чл. 530 и сл. от ГПК. Охранителните производства
имат за цел издаване на акт за съдебно съдействие при правомерно
проявяване на гражданска правоспособност и упражняване на граждански
права. Чрез тях се пораждат изгодни за молителя последици без да се засяга
чужда правна сфера, затова те са едностранни и безспорни. В охранителното
производство няма ответник. То започва с молба на заинтересованото лице,
която се подава до районния съд, в чийто район е местожителството на
молителя, поради което няма възможност в производството да постъпи и
възражение за неподсъдност от ответна страна, поради липса на такава, в този
смисъл и Определение № 107 от 17.XII.1984 г. по ч. гр. д. № 1158/84 г., II г. о.
на ВС на НРБ.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение V-ти въззивен граждански състав и на основание чл.278 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.А. Г., чрез адв. В.Т.
И., срещу Определение № 2643 от 16.09.2021 г. на Районен съд Плевен,
постановено по гр. дело № 5755/2021 г., с което на основание чл. 118, ал. 2
ГПК е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на
Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4