М О Т И В И
към присъда № 152 от 19.11.2018 г. по
НОХД № 1249/2018 г. на СлРС
РП – Сливен
е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.С.С. за извършено престъпление по чл.195 ал. 1 т. 3 и 4, във вр. чл. 194, ал.1 от
НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от
НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника му и на самия подсъдим и
след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 58а от НК, като така определеното наказание да бъде
в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
В с.з. подсъдимият, редовно
призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата
на чл.371 т.2, а именно признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът му не
оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и също изразява
съгласие делото да се гледа по реда на
глава 27 от НК. По вида и размера на наказанието изразява съгласие с
предложеното от РП-Сливен.
Пострадалият
от деянието – М.К.М. предявява гр.иск за причинените му от подсъдимия имуществени
вреди в размер на 84.00 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата. Съдът след като прецени, че гр.иск е
своевременно предявен от лице претърпяло имуществени вреди от деянието, го прие
за съвместно разглеждане и конституира М.К. Минков в качеството му на частен
обвинител.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 09.06.2018 г. подс. С. излязъл от кв.
„Надежда” в гр. Сливен с намерение да отиде в някой квартал на града и да
извърши кражба. Оглеждал се за къщи, които видимо били изоставени и в тях не
живее никой.
В кв. „Ново село” в града, минал покрай дом № 30 на ул.
„Пейо Яворов”, където преценил, че никой не живее.
Подс. С. прескочил
кирпичената ограда и влязъл в двора на имота. Освен къща, в двора имало навес и
лятна кухня. С желязо, подс. С. разбил вратата на
лятната кухня. В една от стаите видял десетлитрова
пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с жълтеникава течност и двулитрова пластмасова бутилка от минерална вода, също
пълна с жълтеникава течност. Подс. С. отворил
бутилките, помирисал течността и разбрал, че е ракия. Решил да я открадне. В
стаята намерил връзка ключове и решил да провери какво има в къщата. С ключ
отключил входната врата на къщата и влязъл вътре. Една от стаите била със
заключена врата и подс. С. я разбил, за да влезе.
Друга от стаите отключил с помощта на ключ от връзката с ключове, които взел
със себе си. Ровил в стаите за да търси метални предмети, но не открил такива.
Излязъл от къщата и отишъл до навеса, който също бил заключен. С помощта на
един от ключовете на връзката отключил вратата, влязъл в навеса и започнал да
търси метални предмети. Не открил такива. Подс. С. се
върнал в помещението, където били бутилките с ракия. Сложил двете бутилки в
чувал от сезал, който намерил в къщата и си тръгнал.
Прибирайки се към дома си в кв. „Надежда”, подс. С.
минал покрай магазин, стопанисван от свид. Атанасов и
му предложил ракията да я купи. Свид. Атанасов
попитал подс. С. откъде я има ракията, а той му
отговорил, че му я бил дал началника му. Свид.
Атанасов закупил двете бутилки с ракия – общо 12 литра за сумата от
80.00 лв. Продал я на клиенти в магазина си.
След като бил установен като извършител на деянието, пред
свид. Георгиев – служител сектор „КП” при РУ-Сливен, подс. С. признал, че е извършил кражба на ракия от дома на свид. М., като е отрекъл да я вземал други вещи от дома му.
Свид.
М. – собственик на имота, находящ се на ул. „Пейо Яворов” в гр. Сливен, заявява
в показанията си, че освен липсата на 12 литра домашна ракия е установил и липсата на
сив на цвят монитор за компютър, 2 бр. медна гравюра, ръчен часовник, меден
прът с дължина 80 см.,
заедно с разпръсквачка от медна пръскачка.
В хода на разследването по
делото не са били събрани доказателства, че именно подс.
С. е извършил кражбата на заявените от свид. М. вещи
и доколкото съгласно чл. 303 от НПК, обвинението не може да почива на
предположения, а трябва да бъде доказано по несъмнен начин, РП-Сливен е приела за
безспорно установено и доказано по делото, че от дома на свид.
М., подс. С. е извършил кражба само на 12 литра домашна гроздова
ракия.
Според заключението на
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на 12 литра домашна гроздова
ракия, произведена през 2017
г. възлиза на 84.00 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, приобщени по съответни процесуален ред, както и заключението на вещото
лице.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени
от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа
на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните
правни изводи:
С деянието
си подс. А.С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, тъй като на 09.06.2018 г. в гр.
Сливен, в условията на повторност и след като
разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи
– 12 литра
домашна гроздова ракия, произведена 2017 г., на обща стойност 84.00 лв. от
владението на М.К.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието представлява немаловажен случай. Подс.
А.С. е многократно осъждан за извършени престъпления по чл. 195 ал. 1 от НК, но всички са били извършени в
условията на чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, поради което деянието, предмет на
настоящото дело е извършено от подс. С. в условията
на повторност.
Деянието, извършено от подсъдимия е
немаловажно. Деянието по чл.195 ал. 1 от НК е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. Маловажността на вредните последици и ниската
степен на обществена опасност не се преценява само от стойността на предмета на
престъплението е и индивидуализиращите субекта на престъплението обстоятелства.
Деянието е осъществено с пряк умисъл. Подс. С. е съзнавал общественият
опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените самопризнания на
подсъдимия и изразеното съжаление за случилото се,
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете предишните му осъждания.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието.
Съдът определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства. Ето защо му наложи наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА. На основание чл.58а от НК съдът намали така определеното наказание с
1/3. Доколкото подс. С. е осъждан, не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 66 от НК, поради което съдът постанови така определеното след редукцията наказание
от ОСЕМ МЕСЕЦА да се изтърпи ефективно, при първоначален СТРОГ режим.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът
счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГР. ИСК
Съдът
намери, че предявения гр.иск от М.К.М. против подсъдимия за причинените от него
имуществени вреди, за сумата от 84.00 лв. за основателен, поради основателност
на деликтното правоотношение. Безспорно се установи
от събраните писмени и гласни доказателства, че пострадалият е претърпял
имуществени вреди от престъплението извършено от подсъдимия. Съдът следва да
уважи предявения гр.иск в пълен размер, тъй като това е сумата, съгласно
заключението на вещото лице. Върху присъдения размер на обезщетението, съдът
присъди и законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното
изплащане на сумата.
По
правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски за експертиза в размер на 52,79 лв. по бюджета на държавата, по сметка
на ОД-МВР-Сливен, както и ДТ върху уважения гр.иск в размер на 50,00 лева, по
бюджета на държавата, по сметка на СлРС.
Ръководен от гореизложеното,
съдът постанови присъдата
си.
23.11.2018
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :