РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Силистра, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500306 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от адв, И. Д. Й. от
ШАК, в качеството на пълномощник на Н. С. С., ЕГН **********, против решение по гр.
дело № 20203430100513 по описа на PC Тутракан, в частта, с която е ОСЪДЕН да заплати на
ищеца С. Д. Е., ЕГН **********, вредите, произтичащи от причинено от ответника ПТП,
настъпило на 02.07.2020 г., на път III-2104 в посока с. Царев Дол към с. Черногор, на км
2+900 м., а именно неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
следствие на причинени телесни повреди, в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева); както и
законната лихва върху размера на неимуществените вреди от датата на увреждането -
02.07.2020 г. до датата на окончателното плащане. Жалбоподателят счита, че в тази част
същото е необосновано, а присъдената като обезщетение сума за нанесените неимуществени
вреди в резултат на ПТП, намира за изключително завишена. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част до размер на обезщетението от 1 000 лв. , като искът бъде
отхвърлен над този размер. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
По реда на чл. 263 ГПК писмен отговор срещу предявената въззивна жалба не е
постъпил от ищеца в първоинстанционното производство С. Д. Е., ЕГН **********,
въпреки дадената му от първоинстанционния съд възможност. В с.з. пред тази инстанция се
преставлява от ад Т С от СсАК, който счита, че жалбата е неоснователна, а решението в
обжалваната част – правилно, поради което моли да бъде потвърдено.
1
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, както и разпоредбите
на закона, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради
което е допустима.
Пред районния съд е заведена искова молба от настоящия въззиваем С. Е.,чрез адв. Р.
Г. от Адвокатска колегия - гр. Силистра, против въззивника пред тази инстанция – И. Д. Й.,
като са предявени искове на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна
на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от причинено от ответника ПТП, настъпило на 02.07.2020 г., на път III-2104 в
посока с. Царев Дол към с. Черногор, на км 2+900 м., изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в следствие на причинени телесни повреди, в размер на 10 000 лв., както и
законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди от датата н увреждането 02.07.2020 г. до датата на окончателното
плащане.
Пред районния съд са представени Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и Протокол за ПТП от 02.07.2020 г., съгласно които на същата дата, на път III-2104 в посока
с. Царев Дол към с. Черногор, на км 2+900 м. се е състояло ПТП. Лек автомобил „Фиат
Добло Карго 1,9”, с рег. № Н 7024 ВН, управляван от ответника е навлязъл в лентата за
насрещно движение и се е сблъскал челно с л. а.„БМВ 320 Д”, с рег. № СС 6414 АМ,
управляван от ищеца. При ПТП ищецът е претърпял контузи на вътрешна коремна стена.
Протоколът за ПТП е подписан от ответника, което обстоятелство не се оспорва, поради
което и правилно районният съд е приел, че подписвайки протокола за ПТП, ответникът е
приел констатациите в него относно механизма на ПТП. В настоящата жалба също не се
оспорват тези констатации, нито пък се ангажират доказателства от страна на въззивника за
наличие на обстоятелства, изключващи вината му.
От изслушаната и приета като доказателство по делото пред първата инстанция
съдебномедицинска експертиза е установено, че следствие на инкриминираното деяние
ищеца е получил следните увреждания: контузия на носа с кръвонасядане и оток, контузия
на лявата раменна област с кръвонасядане, контузия на дясната гръдна половина, контузия
на предната коремна стена с кръвонасядане, контузия на лявата предмишница с хематом,
контузия на лявата длан с множество порезни рани, контузия на дясната предмишница и
длан с оток и кръвонасядане. Сами по себе си описаните увреждания следствие
претърпяното ПТП са повърхностни, не засягат органи в дълбочина или части от костния
скелет, т.е. не се установяват данни за причиняване на разстройство на здравето опасно за
живота или на траен функционален дефицит. Не се установяват възникнали ранни или на по
- късен етап усложнения от травмите, получени при процесното ПТП, поради което вещото
лице е приело, че ищецът към настоящия момент е възстановен от соматичните травми,
получени при ПТП. Получените увреждания представляват временно разстройство на
здравето не опасно за живота..По делото няма данни за проведено лечение на ищеца в
домашни условия или в лечебно заведение. За облекчаване на болките съпътстващи
2
причинените травматични увреждания е било възможно приемането на болкоуспокоителни,
като специфично лечение не се е налагало да бъде приложено при ищеца.
Първоинстанционният съд е изслушал свидетелските показания на А С Р - тъст на
ищеца, С Д. Е. - брат на ищеца . Те са пристигнали на мястото на инцидента след сблъсъка и
свидетелстват, че е бил много уплашен,треперел, впоследствие страдал от безсъние, не
искал да се качва в колата, а в продължение на две седмици не ходил на работа, защото се
възстановявал.
Въззивникът счита, че сами по себе си описаните увреждания в следствие на
претърпяното ПТП са повърхностни, не засягат органи в дълбочина или части от костния
скелет, не се установяват данни за причиняване на разстройство на здравето опасно за
живота или траен функционален дефицит. Според него, няма данни за възникнали ранни
или на по-късен етап усложнения от травмите , тъй като вещото лице приема , че към
момента на заключението ищеца е възстановен от соматичните травми, получени при ПТП.
Според него, липсата на доказателства за продължително отсъствие от работа на ищеца в
следствие на причинените му травматични увреждания е основание РС да приеме в
съдебното решение, че се касае за сравнително къс период на пълно възстанивяване на
същия. По тези причини счита, че размерът на определеното обезщетение е прекомерно
завишен и не е съобразен с естеството и степента на причинената увреда, моли да бъде
редуцирано до 1000 лв.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства действително може да се
направи извод, че по – значими са били последиците от изживените стрес и уплаха от
настъпилото ПТП, а физическите увреждания са били дотолкова леки, че не са се нуждаели
от специално лечение в домашни или болнични условия. Разбира се, причиняването на
уплаха също е форма на неимуществена вреда и подлежи на обезщетяване, както и всички
физически увреждания, независимо колко са леки. Не следва да се пренебрегва и факта, че
пасивното поведение на ответника пред първата инстанция също е допринесло за резултата
от съдебното дирене и неговата непълнота, както същият твърди в жалбата си.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др. Имайки предвид тези рамки, съдът счита, че определеното
обезщетение е действително завишено и следва да бъде намалено , но не до размера 1 000
лв. Като взема предвид, че психическите увреждания, до които води стреса и уплахата, са
3
съществени, както и немалкото на брой, макар и леки телесни увреждания, не на последно
място и обективния фактор на драстично изменените икономически условия в страната през
последната година, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да бъде определено
на 4 000 лв.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната част следва да бъде отменено
са сумата над 4000 лв., като в тази част исковата претенция бъде отхвърлена Процесуалният
представител на въззиваемия претендира разноски. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, същите възлизат на 1000 лв. за адв. хонорар. Съобразно отхвърлената
част от жалбата следва да му бъде присъдена сумата от 800 лв.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение по гр. дело № 20203430100513 по описа на PC Тутракан, в
частта, с която Н. С. С., ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплати на ищеца С. Д. Е., ЕГН
**********, вредите, произтичащи от причинено от ответника ПТП, настъпило на
02.07.2020 г., на път III-2104 в посока с. Царев Дол към с. Черногор, на км 2+900 м., а
именно неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие
на причинени телесни повреди, в размер по – висок от 4 000 лв. (четири хиляди лева) до
присъдената с решението сума от 5000 / пет хиляди/ лева; както и законната лихва върху
размера на неимуществените вреди над 4000 лв. от датата на увреждането - 02.07.2020 г. до
датата на окончателното плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Е., ЕГН **********, против Н. С. С., ЕГН
**********, обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от причинено от ответника
ПТП, настъпило на 02.07.2020 г., на път III-2104 в посока с. Царев Дол към с. Черногор, на
км 2+900 м., за размера от 4000 /четири хиляди/ до 5 000 /пет хиляди/ лева, както и
законната лихва върху размера на неимуществените вреди над 4000 лв. до 5000 лв. от датата
на увреждането - 02.07.2020 г. до датата на окончателното плащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр. дело № 20203430100513 по описа на PC
Тутракан, в частта, с която Н. С. С., ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплати на ищеца С. Д.
Е., ЕГН **********, вредите, произтичащи от причинено от ответника ПТП, настъпило на
02.07.2020 г., на път III-2104 в посока с. Царев Дол към с. Черногор, на км 2+900 м., а
именно неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие
на причинени телесни повреди, в размера от 1000 /хиляда/ лева до 4 000 лв. (четири хиляди
лева); както и законната лихва върху размера на неимуществените вреди до 4000 лв. от
датата на увреждането - 02.07.2020 г. до датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** да заплати на С. Д. Е., ЕГН **********,
направените от последния разноски по делото пред тази инстанция, съобразно отхвърлената
4
част от жалбата в размер на 800 /осемстотин/ лева .
В останалата си част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5