Р Е
Ш Е Н
И Е № 324
гр. Пловдив,14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на четиринадесети януари,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Анна Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
2040 по описа на ПОС за 2018г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба на Д.П.У. чрез пълномощника й адв.И.С. против решение № 1798/16.05.18г.,постановено
по гр.д.№ 9657/17г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е признато за
установено,че Д.П.У.,ЕГН-********** дължи на М.К.У.,ЕГН-********** сумата от
25 000лв.главница,представляваща
задължение по договор за заем от 15.04.07г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 11.01.2017г.до окончателното изплащане,за които е
издадена заповед за изпълнение № 214/13.01.17г.по ч.гр.д.№ 311/17г.на ПдРС.
В жалбата се
излагат доводи за твърдяната неправилност на решението и се иска отмяната му,като
се постанови друго,с което да се отхвърли исковата претенция като недоказана.Представят
се доказателства.Не се претендират разноски.
Въззиваемият М.К.У. чрез пълномощника си адв.А.Д. е изразил становище
за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор-становище.Претендира
разноски.
ПдОС намира
жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана
страна,имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
При разглеждането
на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на М.К.У. е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 311/17г.на ПдРС против Д.П.У. за сумата от
25 000лв.,произтичаща от сключен между страните договор за заем от 15.04.2007г.с падеж 15.04.2014г.,по който сумата е предадена на
длъжника на 15.04.07г.,ведно със законната лихва и разноските по делото.По така издадената
заповед е постъпило в срок възражение от длъжника Д.У. за недължимост на
претендираните суми,а от заявителя е предявен установителен иск по чл.422 във
вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на
сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди,
че ответницата е негова бивша снаха,с която е сключил по
време на брака й със сина му Р. У. неформален договор за паричен заем на
15.04.2007г.чрез предоставяне в заем на сумата от 25000лв.с уговорката Д.У. да
му върне същата до 15.04.14г.Твърди се,че ответницата поискала сумата,понеже й
била „крайно необходима“.Въпреки настъпилият падеж ответницата не върнала взетите в заем пари,поради което У. се снабдил
със заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 311/17г.по описа на ПдРС срещу нея,а тя подала
възражение
Ответницата е
оспорила получаването на сумата от 25 000лв.от ищеца,тъй като нямала
необходимост от парични средства.В началото на 2007г.двамата с бившия й съпруг
били изтеглили заем в размер на 14000лв.,а и получавала обезщетение за
майчинство в размер на 1000лв.месечно.Твърди,че причината за предявяването на
иска са влошените отношения между нея и сина на ищеца след развода.
По делото са
представени писмени доказателства-брачен договор между ответницата и Р. У.
от 11.03.14г.,прокурорски преписки,от
които се установяват влошените отношения между ответницата и бившия й съпруг.Събрани са и гласни
доказателства-разпитани са като свидетели-Р.У.,син на ищеца и бивш съпруг на
ответницата,И. П.-сестра на ответницата и Т. П.-нейна майка.
По делото е
безспорно,а и се установява от събраните доказателства,че ответницата е бивша
снаха на ищеца,която е имала сключен
гр.брак със сина на ищеца-Р. У. от 25.04.1998г.От брака им има родено едно дете-А.
Р. У.,родено на 30.03.07г.Бракът е прекратен с развод от 2017г.
От показанията на
св.Р. У. се установява,че след раждането на общото с ответницата дете А.,на
14.04.07г.,родителите на свидетеля-ищецът и съпругата му дошли да видят внука
си.Ищецът бил решил да даде на снаха си сумата от 25 000лв.“за бизнеса“.Тогава
семейството на Р. и Д. У. живеело под наем в жилище на ул.“****“ № 5.Ищецът предал парите-25
000лв.на Д.У. в присъствието на свидетеля Р. и съпругата си с уговорката,че
през 2014г.трябва да се върнат.Други хора не присъствали на предаването на
парите.
Според
свидетелката И. П.,сестра на ответницата,след раждането на детето се събрали
семейно на 15.04.07г.,като на събирането присъствали родителите на Р.,свидетелката и нейната
малолетна дъщеря и майката на Д..Свидетелката твърди,че е присъствала на
срещата от началото до края и нямало случай Д.,М.У. и Р. да ходят в друга стая.Ответницата
не можела да става,защото била с операция при раждането и не можела да се
движи.Р. имал фирма,която се водела на двамата,семейството нямало финансови
задължения.Д.У. нямала фирма лично нейна.Родителите на Р. дошли в дома на сина
си и снаха си по обяд на 15.04.07г.и си отишли първи.Жилището „било една стая“
и свидетелката също била в тази стая.Пред нея не били давани средства.
Свидетелката Т. П.
посочва,че е дала сумата от 8000лв.назаем на Р. У.,за което имала
бележка,подписана от него.На 15.04.07г. дошли в квартирата на дъщеря й и зет й
родителите на Р. У. да видят бебето.Там присъствали още другата дъщеря на
свидетелката И. и нейната 10-годишна дъщеря.През цялото време Д. стояла до
кошарата,а „едно време за свекъра и свекървата се знаело,че трябва да стоиш
прав“.Другата дъщеря на свидетелката и Р.
домакинствали и зареждали масата.
Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установено
от събраните гласни доказателства,че на заявената дата 15.04.07г.е осъществена
среща между страните,при която ищецът е предал на ответницата парична сума в
размер на 25000лв.с уговорка същата да бъде върната през 2014г.и следвало да се
приеме за доказано възникването на процесното задължение на Д.У. към М.У. За да
стигне до този извод ПдРС се позовава на показанията на св.Р. У.,в частта,в
която той заявява факти относно предаване на паричната сума,намерението на
ищеца за това и срока на договора,тъй като същите безспорно установявали
настъпването на обстоятелства,сочещи възникването на твърдените договорни
отношения и пораждане на задължението.Съдът не е кредитирал показанията на
свидетелките И. и Т. П.,доколкото твърденията им били в противовес със
заявеното от св.Р. У. и касаели установяване на отрицателни факти и за
приемането им за безспорно доказани било необходимо излагане на други
обстоятелства,които косвено да сочат невъзможност за настъпване на заявения
факт на предаване на паричната сума по принцип или в тяхно отсъствие.Районният
съд е приел,че били налице времеви периоди на отсъствие на св.И. П. от мястото
на събитието,(тъй като тя помагала в домакинството по време на престоя на
гостите),а в показанията на св.Т. П. не се твърдяло тя да е пребивавала
непрекъснато на мястото на срещата,поради което следвало да се кредитират
изцяло показанията на свидетеля Р. У. досежно настъпването на събитието като
безпристрастни и обективни при липса на противоречие с останалата
доказателствена съвкупност.
Настоящата
инстанция не споделя тези изводи на първостепенния съд.
Фактическият състав
на договора за заем,регламентиран в разпоредбата на чл.240,ал.1 от ЗЗД,се
състои от няколко елемента,които следва да бъдат доказани в производството по
установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.240,ал.1 от ЗЗД,а именно:
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и
реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.Така посочените
елементи от ФС на договора за заем,както и настъпването на падежа на връщане на
заема,следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване,като
доказателствената тежест се носи от ищеца-заемодател,защото той извлича изгода
от сключения договор за заем с ответника-заемател и търси изпълнение на
договорно задължение на заемателя.
В случая
единствено чрез гласните доказателства,събрани по делото,може да се установи
дали е имало съгласие за предаване на
паричната сума от ищеца на ответницата,както и дали реално е предадена тази сума на
последната.Свидетелските показания обаче в тази им част са противоречиви.Докато
свидетелят на ищеца посочва,че
предаването на парите е станало на 14.04.07г.,когато родителите му дошли
да видят новородения си внук,като на
това предаване на парите не са присъствали други лица,освен той,майка
му,ищецът-негов баща и ответницата,то свидетелите на ответницата посочват,че и те са присъствали на събирането
по случай раждането на детето,и събитието се е състояло на 15.04.07г.,както
впрочем твърди и ищецът.Следва да се има предвид,че свидетелят Р. У. е бивш
съпруг на ответницата и по делото има многобройни доказателства за силно изострени отношения
между него и Д.У.,при което показанията му следва да се разглеждат в светлината
на чл.172 от ГПК.А съобразно тази разпоредба показанията на този свидетел
като заинтересован от изхода на делото в
полза на ищеца,следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото.В
случая обаче липсват други доказателства,които да подкрепят показанията му за
предаване в заем на сумата от 25 000лв.от ищеца на ответницата.
Свидетелките П.
също са заинтересовани от изхода на делото като близки роднини на
ответницата,но доказателствената тежест за възникнала договорна облигационна
връзка между страните,при това при условията на пълно и главно доказване лежи
не върху ответницата,а върху ищеца и показанията единствено на свидетеля Р. У. не може да се
приемат за такова доказване предвид тяхната заинтересованост и неподкрепянето
им с други доказателства по делото.
Разписката за
дадени в заем на Р.У. 8000лв.от страна на Т. П.,за която се твърди,че
има отношение към настоящия спор,не бе представена,а и тя не се отнася до страните по настоящото дело.
По отношение на
целта на предаване на средствата,за която се посочва в жалбата,че не е
доказана,следва да се отбележи,че в самата искова молба не се коментира каква е
тя,а само се посочва,че сумата от 25 000лв.била крайно необходима на
ответницата,без да се конкретизира за какво.В тази връзка следва да се
отбележи,че не се доказа от страна на
ищеца такава “крайна необходимост“от средства от страна на ответницата.
Стигайки до
изводи,обратни на изложените от настоящата инстанция,районният съд е постановил
неправилно решение,което като такова следва да се отметни и вместо него следва
да се постанови друго,с което да се отхвърли като недоказан предявеният от М.У.
против Д.У. иск.
С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят на
жалбоподателката-ответница в първоинстанционното производство.Същата не
претендира разноски за въззивната инстанция,поради което следва да й се
присъдят само направените такива пред първата инстанция.А те са в размер на
1200лв.за адв.възнаграждение,платени в брой,видно от представения ДПЗС.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1798/16.05.18г.,постановено по гр.д.№ 9657/17г.по описа на
ПдРС,4-ти гр.с.,с което е признато за установено,че Д.П.У.,ЕГН-**********
дължи на М.К.У.,ЕГН-********** сумата от 25 000лв.главница,представляваща задължение по договор за заем от
15.04.07г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.01.2017г.до
окончателното изплащане,за които е издадена заповед за изпълнение №
214/13.01.17г.по ч.гр.д.№ 311/17г.на ПдРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.К.У.,ЕГН-**********
против Д.П.У.,ЕГН-********** иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр.с чл.79,ал.1,пр.1 във вр.с чл.240 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на Д.П.У.,че същата му дължи сумата от 25 000(двадесет и пет
хиляди)лв.,представляваща неизплатено задължение по договор за заем от
15.04.07г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.01.2017г.до
окончателното изплащане,за които е издадена заповед за изпълнение №
214/13.01.17г.по ч.гр.д.№ 311/17г.на ПдРС,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.К.У.,ЕГН-********** да заплати на Д.П.У.,ЕГН-**********
сумата от 1200(хиляда и двеста)лв.разноски за адв.възнаграждение пред първата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: