№ 305
гр. Р., 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и втори август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
ч.ове:Васил Петков
Антоанета Атанасова
при участието на с.я Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500360 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА
ОБРАЗОВАНИЕТО- Р., представлявано от н. д-р Р.Г. чрез пълномощника
адв. П. И. от АК-Р. против решение №498/13.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 312/2022 г. по описа на Р.нския районен съд, с което е уважен предявеният
от Т. К. Й. иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “
Предупреждение за уволнение“. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по подробно изложените
съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което предявеният иск се отхвърли.
Ответницата по жалбата Т. К. Й. чрез пълномощника си адв. Е. Н. от АК-
Р. е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска
същото да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата ОУ „Иван Вазов“- гр.Р. чрез назначения от съда
особен представител адв. Е. К. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в
1
който изразява становище за основателност на жалбата. Излага доводи за
неправилност на обжалваното решение и иска същото да бъде отменено и да
се постанови ново решение, с което предявеният трудов иск се отхвърли.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявения от Т. К. Й. против
ОУ „Иван Вазов“-гр. Р. иск с правно основание чл. 357 от КТ във вр. с чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ- за отмяна на Заповед № ЧР-24-6/22.11.2021 г. на н. на
РУО- Р., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на основание чл. 188, т. 2 от КТ и чл. 189 от КТ във вр. с чл. 187,
т. 10 от КТ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено по категоричен и безспорен начин, че към датата на налагане на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ страните са
били в трудово правоотношение като Т. Й. е заемала длъжността „д.“ на ОУ
„Иван Вазов“- гр.Р., което има качеството на работодател, а РУО - Р. се явява
горестоящ орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ.
Предмет на спора е законосъобразността на Заповед № ЧР-24-
6/22.11.2021 г. на н. на РУО Р., с която на Т. Й. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188, т. 2 и чл. 189
от КТ във вр. с чл. 187, т.10 от КТ.
Оспорената заповед е издадена във връзка с Констативен протокол №
КМД-01-262/20.09.2021 г. от извършена проверка за спазване на разпоредбата
на чл.308, ал.4 от ЗПУО в десет образователни институции на територията на
област Р.. Назначената със заповед № РД-04.126/16.09.2021 г. на н. на РУО-Р.
комисия въз основа на документите, налични по партидата на сдружение
„Училищно настоятелство Иван Вазов-Р.“ в ТР и на интернет сайта на ОУ
„Иван Вазов“, е установила, че Т. Й.- д. на ОУ „Иван Вазов“- гр.Р. е избрана
2
за ч. на Съвета на настоятелите и с. на училищното настоятелство с решение
на общо събрание, проведено на 10.11.2016 г. и вписана като ч. на съвета на
настоятелите с решение №190/21.12.2016 г. на ОС-Р. по ф.д.№ 1037/2002 г. по
описа на РОС като към момента на извършване на проверката Т. Й. не е
освободена като ч. на органите на управление на настоятелството.
Проверката на комисията е приключила с доклад и дадени със заповед
№РД-15-17/23.09.2021 г. предписания до Т. Й. за извършване на
необходимите действия за преустановяване на едновременното заемане на
длъжността д. на ОУ „Иван Вазов“- гр.Р. и ч. на орган на управление на
сдружение с наименование „УН Иван Вазов-Р.“, връчени на 23.09.2021 г.
С покана- ПД-03-39/20.09.2021 г., връчена на 21.09.2021 г. Т. Й. е
поканена да даде обяснения по реда на чл.193 от КТ за причините и
основанията за начина на изпълнение на регламентираната в чл.308, ал.4 от
ЗПУО несъвместимост.
В определения срок Т. Й. е депозирала писмени обяснения и е приложила
писмени доказателства- заявление от 08.10.2020 г., покана за свикване на
Общо събрание и протокол от проведено онлайн Общо събрание на ч.овете на
УН при ОУ „Иван Вазов“- гр.Р. от 25.01.2021 г.
Заявлението от 08.10.2020 г., както и протоколът от ОС на 25.01.2021 г.
са оспорени от РУО-Р.. Във връзка с направеното оспорване в
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства,
експертизи и свидетелските показания на св.П., св.И., св.Б. и св.В.. Т. Й. е
дала обяснения, че същата в качеството на с. на УН води входящия дневник, в
който е входирано подаденото от нея заявление за освобождаване и е
изпратила покани до ч.овете на УН по електронен път. С показанията на
свидетелите е установено, че документацията на УН се води и съхранява в
училището.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният
иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ по съобразения, че не е налице описаното в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина, както и че заповедта на н. на РУО-Р. е издадена при
злоупотреба с работодателска власт.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
3
Жалбоподателят е навел доводи за недопустимост на решението поради
предубеденост на съдията- докладчик, която е обоснована със служебното
събиране на неотносими към спора доказателства и е извлечена от мотивите
на обжалваното решение.
Доказателствата по делото сочат, че съдът служебно е предприел
действия по събиране на доказателства, които са неотносими към спора и
които не са обсъдени в обжалваното решение. Процесуалното поведение на
съдия- докладчик обаче не дава основание да се приеме, че по отношение на
него са били налице предпоставките, визирани в чл.22 от ГПК.
Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя за наличие на
предубеденост и основание за отвод, то разглеждането и решаването на спора
от този състав няма за последица нищожност или недопустимост на
решението. Неотстраняването на съдията от разглеждането на делото поради
наличие на основания за отвод съставлява съществено процесуално
нарушение, което може да обоснове неправилност на обжалвания акт.
Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Предявен е иск с правно основание чл. 357 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ- за
отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
В производството при оспорване на законосъобразността на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, в доказателствена тежест на
работодателя, респ. на органа по чл.61, ал.2 от КТ е да установи в процеса
спазването на процесуалните правила по повод дисциплинарното
производство, както и осъществяване от страна на служителя на посоченото в
заповедта нарушение.
В настоящият случай при налагане на дисциплинарното наказание
изискванията за законосъобразност са спазени.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Това изискване към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има
4
за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на това
формално основание. При преценка на неговата законосъобразност съдът
проверява дали съществуват посочените от работодателя факти.
Непосочването на конкретни обстоятелства затруднява служителя с оглед
правото му на защитата и прави невъзможен съдебния контрол. Съдът не
може да извършва проверка извън данните в заповедта, а служителят трябва
да знае конкретните факти, на които се основава нарушението и съответно
наказанието.
Нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ води
до невъзможност да се установят конкретните нарушения и да се определи
предметът на съдебния контрол, поради което съдът следи служебно за
спазването й.
В настоящия случай са спазени всички законови изисквания, свързани с
мотивирането на заповедта. Нарушението е конкретизирано с
индивидуализиране на извършителя, времето, мястото и фактическите
обстоятелства, посочен е видът на наложеното наказание, както и законовите
основания.
Налице са всички изискуеми от закона реквизити в атакуваната заповед
на н. на РУО- Р.. Изложените мотиви съдържат достатъчно данни, които да
осигурят възможност на наказания служител да осъществи защитата си, както
и възможност на съда да реализира контрол за нейната законност.
По делото е установено, че преди издаване на процесната заповед, от Т.
Й. са поискани писмени обяснения именно във връзка с извършеното
дисциплинарно нарушение, за което й е наложено наказание с оспорената
заповед. В писмената покана изрично е посочено, че същата следва да даде
обяснения във връзка с допуснатото нарушение, подробно описано в
Констативния протокол и доклада на комисията, извършила проверката, като
на същата е даден разумен срок.
Т. Й. е депозирала писмени обяснения и е приложила доказателства,
което обстоятелство дава основание да приеме, че е разбрала за какво
нарушение е предприета процедура за ангажиране на дисциплинарната й
отговорност. Настоящият въззивен състав намира, че изискването на чл. 193
от КТ е спазено. На ответницата по жалбата е била предоставена реална
възможност да упражни правото си на защита пред работодателя, което тя е
5
направила с депозиране на писмените си обяснения. Спазени са и сроковете
по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са спазени процесуалните
правила при налагане на дисциплинарното наказание. Предметът на съдебния
контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и
проверката по същество на спора – за осъществяване на нарушението и
съответствието му с наложеното наказание, което работодателят следва да
установи чрез пълно доказване, може да бъде извършена.
Наложеното на Т. Й. дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ е основано на констатации за извършено дисциплинарно
нарушение- едновременно съвместяване на длъжността д. на училище и ч. на
управителен орган на настоятелството на същата образователна институция,
съставляващо нарушение на чл.308, ал.4 от ЗПУО, чл.31, ал.1, т.4 от Наредба
№15/22.07.2019 г. и раздел ІІІ, т.4 от длъжностната й характеристика. Същото
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, визирано в чл.187, т.10 от
КТ и правилно е основано именно на тази прана норма.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице
описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.
Т. Й. заема длъжността „д.“ на ОУ „Иван Вазов“- гр.Р. от 01.08.2016 г.,
който факт е безспорен по делото и е установен с приложеното към
дисциплинарната преписка споразумение № ЛС-01-011/01.08.2016 г.
Правното положение на д. на образователна институция е
регламентирано в ЗПУО и подзаконови нормативни актове, вкл. и в
утвърдената длъжностна характеристика.
Съгласно чл.257 от ЗПУО д.ът е орган за управление и контрол на
държавните и общинските институции в системата на предучилищното и
училищното образование. В това си качество същият има множество
нормативно установени правомощия. С разпоредбата на чл.308, ал.4 от ЗПУО
/ обн. ДВ бр.82/2020 г./ е въведена забрана същият да бъде ч. на орган на
управление на училищното настоятелство.
Разпоредбата на чл.308, ал.4 от ЗПУО въвежда несъвместимост на
качеството на д. на образователна институция и ч. на орган на УН. Тази
несъвместимост е възникнала при наличие на съществуващо трудово
6
правоотношение, поради което за Т. Й. е възникнало задължението да
предприеме необходимите действия за нейното преодоляване.
В закона няма въведен срок за отстраняване несъвместимостта, поради
което следва да се приеме, че задължението за отстраняване на въведената
забрана следва да се извърши незабавно.
Т. Й. е навела твърдение, че своевременно е предприела действия за
освобождаването й като с. на училищното настоятелство с подадено
заявление от 08.10.2020 г., както и че е била освободена с решение от ОС на
УН, проведено на 25.01.2021 г. В подкрепа на тези си твърдения същата
заедно с писмените си обяснения, дадени по реда на чл.193 от КТ е
представила преписи от извадка от електронна поща, покана за свикване на
събрани, констативен протокол, както и препис от протокола на проведеното
общо събраните на УН от 25.01.2021 г. тази протокол е с различно
съдържание от протокола, представен по делото като в него няма включен в
дневния ред точка по заявление от нея за освобождаването й като с. на УН,
нито е прието такова решение.
С оглед установеното разминаване в съдържанието на протоколите,
своевременно жалбоподателят е оспорил верността на протокола, както и
достоверността на датата на представеното заявление от Т. Й..
Доказателствената тежест за установяване на достоверността на
оспорените документи е на страната, която ги представя и която черпи права-
ответницата по жалбата.
Съвкупната преценка на събраните доказателства не може да обоснове
извод нито относно датата на подаване на заявлението от страна на Т. Й., нито
относно наличие на взето решение за нейното освобождаване като ч. на орган
на УН. Поради това неоснователна е тезата на ответницата по жалбата, че
същата е предприела действия по преодоляване на несъвместимостта и
съответно, че не е налице описаното в заповедта дисциплинарно нарушение.
Дори да се приеме, че Т. Й. е подала заявление за освобождаването й като
ч. на управителен орган на училищното настоятелство на посоченатадата-
08.10.2020 г. и съответно е взето такова решение, то към момента на
извършване на проверката тази несъвместимост не е преодоляна.
Освобождаването на ч. на управителен орган е сложен фактически състав
7
като правните последици настъпват след вземане на съответното решение на
ОС и вписването му в ТР. Към момента на извършване на проверката, както и
към момента на налагане на дисциплинарното наказание този фактически
състав не е завършен, поради което не са настъпили правните последици на
освобождаването й като ч. на управителен орган.
Налице е проявено бездействие от страна на Т. Й. за период от около
една година, което бездействие съставлява тежка форма на неизпълнение на
трудовите й задължения по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
Налице е и съразмерност на наложеното от работодателя наказание с
извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характерът на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя
към конкретното неизпълнение (в този смисъл – Решение № 372 от 01.07.2010
г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 516 от 28.06.2010 г. по
гр. д. *4/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС).
По отношение на критериите при преценка тежестта на нарушението от
аспекта на чл. 189, ал. 1 от КТ, трайно установената съдебна практика приема,
че преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение са
характерът на изпълняваната работа и възложените трудови функции и
доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респективно
– доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението,
както и субективното отношение на работника или служителя към
неизпълнението – в този смисъл е постановеното решение по гр. дело №
8
1417/2011 г. по описа на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установи, че е налице
неизпълнение на трудовите задължения на Т. Й. в качеството й на д. на ОУ
„Иван Вазов“, вменени й както с нормативната уредба, така и с длъжностната
характеристика за длъжността. Доводите на ответницата по жалбата, че
тежестта на наложеното й наказание не е съобразено с характера на
нарушенията и е проява на тенденциозно отношение спрямо нея от страна на
н. на РУО-Р. са изцяло неоснователни.
В системата на дисциплинарните наказания, посочени в чл. 188 от КТ,
предупреждението за уволнение е средното по тежест наказание, тъй като
санкционните му последици са порицателни и предупредителни.
В настоящият случай установеното от страна на Т. Й. нарушение, както и
факта, че същата и до момента не е освободена като ч. на орган на УН са
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с оглед наличието
не несъвместимост, въведана със закона. Предвид липсата на дадено съгласие
от синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение,
за органа по чл.61, ал.2 от КТ есъществува единствено правната възможност
да наложи следващото по тежест на наказие, а именно предупреждение за
уволнение.
Съдът отчита и липсата на самокритично отношение към извършеното,
както и неглижирането му – ответницата по жалбите счита, че не е
осъществила описаното нарушение, както и че същото е проява на
тенденциозно отношение.
Т. Й. в качеството си на д. е била длъжна да предприеме незабавно
всички изискуеми от закона действия за прекратяване на несъвместимостта,
каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Поведението й съставлява нарушение на трудовата дисциплина с тежест,
обосноваваща налагане на наказание „предупреждение за уволнение“. При
определянето му работодателят е съобразил всички релевантни факти.
Не е налице е тенденциозност от страна на н. на РУО-Р. при издаване на
оспорената заповед.
Доказателствата по делото сочат, че проверка за невъместимост е
извършена по отношение на десет образователни институции на територията
9
на област Р., подробно описани в доклада на комисията и съставение
констативен протокол, като само по отношение на ответницата по жалбата е
констатирана такава. Извод за тенденциозност не може да се обоснове и от
извършваните от РУО- Р. проверки в училището.
Регионалните управления на образованието са териториални
администрации към министъра на образованието и науката за управление и
контрол на системата на предучилищното и училищното образование.
Контролът, който са задължени да извършват е под формата на проверки-
планови, текущи, както и по жалби и сигнали. В ОУ „Иван Вазов“- гр.Р. РУО-
Р. е извършвало планови и текущи проверки, каквито са извършвани и в
други образователни институции. Преобладаващия брой проверки са
извършвани по жалби и сигнали, подавани както в РУО-Р., така и в МОН.
Извършването на проверки по жалби и сигнали е проява на вменено от
закона задължение на РУО и не съставлява проява на тенденциозно
отношение спрямо д.а на училището.
Въззивният състав счита тези доводи за неоснователни, а изводите на
първоинстанционният съд за наличие на злоупотреба с работодателска власт
за неправилни.
Неправилно и в противоречие със закона първоинстанционният съд е
посочил, че е налице „основание за отвод на наказващия орган“.
Позоваването на чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, както и на правната доктрина и
съдебна практика, вкл. и на ЕС в настоящото производство е несъстоятелно.
В производството по издаване на оспорената заповед н. на РУО- Р. не
действа като административно наказващ орган и действията му е съставляват
недопустим административен произвол.
Заповедта на н. на РУО- Р. е издадена като орган по чл.61, ал.2 от КТ и
съобразно нормативно установената компетентност.
Изложеното дава основание да се приеме, че оспорената заповед е
законосъобразна, което обуславя неоснователност на предявения иск.
Като е достигнал до обратен краен извод, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен изцяло и
вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът като
неоснователен се отхвърли.
10
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответницата по жалбите.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №498/13.04.2023 г., постановено по гр. д. №
312/2022 г. по описа на Р.нски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Й. от гр. Р., ул. „Р.“ * против ОУ „Иван
Вазов“, гр. Р., ул. „Д-р Петър Берон“ № 20 иск по чл. 357, ал. 1 от КТ- за
отмяна на Заповед № ЧР-24-6/22.11.2021 г. на н. на РУО- Р. за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ в качеството й на
д. на ОУ „Иван Вазов“.
Решението е постановено при участието на РУО Р. като трето лице –
помагач на ОУ „Иван Вазов“-гр.Р..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
ч.ове:
1._______________________
2._______________________
11