№ 90
гр. Т., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Жулиета П. Жекова
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20213250100159 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по внесена искова молба с вх.
№342/18.05.2021г. от И. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес *****, **********,
М. Г. П. с ЕГН ********** с адрес ************ и К. И. М. с ЕГН
********** с адрес *********, всички чрез адв.Д. А. от ДАК с адрес за
призоваване **********рещу П. К. В. с ЕГН ********** с адрес ******** и
Н. Е. Г. с ЕГН ********** с адрес *********, с посочено правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК.
С предявения иск ищците молят да бъде признато за установено по
отношение на ответниците правото им на собственост по наследство върху
20.480 дка, представляващи 144/360 идеални части от недвижим имот,
находящ се в землището на село ч., ЕКАТТЕ 81270, община Т., поземлен
имот- НИВА с площ от 51.200 дка, пета категория на земята при неполивни
условия, имот по КККР поземлен имот с идентификатор 81270.26.3 с площ 51
212 кв.м. с номер по предходен план: 026003, при граници и съседи:
81270.26.2; 81270.26.4; 81270.27.127; 81270.21.75.
Предявена е и акцесорна претенция по чл.537 ал.2 от ГПК, с което
молят да се отмени нотариален акт №29 том 111 рег.№1883 дело №344 от
02.07.2014 г. на нотариус П. peг. №174 на НК с район на действие PC Т.,
вписан под Акт №22 том V дело №648 в Служба по вписвания град Т. за
144/360 ид.части, равняващи се на 20.480 дка от поземлен имот- НИВА с
площ от 51.200 дка, пета категория на земята при неполивни условия, имот по
КККР поземлен имот с идентификатор 81270.26.3 с площ 51 212 кв.м. с номер
по предходен план: 026003, при граници и съседи: 81270.26.2; 81270.26.4;
81270.27.127; 81270.21.75.
Молят, да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Твърди се, че ищците и първия ответник са наследници на М.К.А.
/М.П.А. - б.ж. на село ч., общ. Т., починала на 16.09.1961 г.
Сочат, че на основание съдебно решение постановено по АХД №37/1998
1
г. по описа на PC Т., с решение от 1999 г. „ОС”Земеделие” град Т. е
възстановила на наследниците на М.П.А., собствеността върху недвижим
имот, находящ се в землището на село ч., ЕКАТТЕ 81270, община Т.,
представляващ поземлен имот - НИВА с площ от 51.200 дка. пета категория
на земята при неполивни условия, с номер по предходен план: №026003, при
граници на имота: имот №026004-полска култура на Общински остатъчен
фонд, имот №000075-полски път, имот №026002 - пасище,мера, сега с нов
номер по КККР поземлен имот с идентификатор 81270.26.3
От гореописания имот ищците твърдят, че са собственици по
наследство на общо 144/360 ид.ч., равняващи се на 20.480 дка от
гореописания имот, съответно както следва:
-И. Н. Н. - 10.240 дка
-М. Г. П. - 5.120 дка
-К. И. М. - 5.120 дка
Сочат, че преди около две години ищците разбрали от други техни
роднини, които също са наследници на М.А., че ответникът П. К. В. е записал
имота на негово име и си е направил нотариален акт. Те им казали, че водят
дело срещу него да си върнат техните части от имота. Ищците извършили
справка в Служба по вписвания град Т., от където получили препис от
Нотариален акт №29 том III рег.№1883 дело №344 от 02.07.2014 г. на
нотариус П. peг. №174 на НК, с район на действие PC Т., вписан под Акт №22
том V дело №648 в Служба по вписвания град Т., съгласно който П. К. В. бил
признат за собственик на целия имот, който имали по наследство от М.А..
Също така от предоставената им справка установили, че през 2019 г. имота е
продаден на трето лице - Н. Е. Г..
Ищите твърдят, че никога не са заявявали, че са съгласни имота да
остане само на П. К. В.. Той бил поел самоинициативно ангажимент само да
извърши действия по възстановяване на имота на името на наследодателя им
М.А., но не е претендират пред нас собственост върху този имот.
От ответника П. К. В., чрез процесуалния му представител – адвокат В.
Д. АК Добрич е депозиран писмен отговор на исковата молба. В цялост иска
се оспорва, като са изложени съображения в тази насока. Признават, че иска е
допустим, но сочат, че е неоснователен. Твърди, че ищците не са се
интересували от собствеността си, поради което и ответника придобил имота
на основание наследство и изтекла в негова полза придобивна давност. Сочи,
че единствено той е отдавал имота под аренда и само той е вземал сумите от
рентата.
Ответника Н. Е. Г. е подал писмен отговор на исковата молба, в който
сочи, че на 11.02.2019г, е закупил от другия ответник П. К. В., чрез неговия
пълномощник В. Г. Д. 282/360 идеални части от процесния имот. Твърди, че е
бил напълно добросъвестен, и е нямало как да знае за обстоятелството, че
трети лица са имали претенции по отношение на закупения от него недвижим
имот предмет на сделката обективирана в нотариален акт № 113, том I, дело
№70, с вх.рег.№195 и дв.вх.рег.№192 от 11.02.2019г на нотариус Румен
Дапков с район на действие РС- гр.Т., вписан под № 191 в регистъра на
Нотариалната камара, тъй като в самия акт било записано и бил уверен, че
продавачът е единствен собственик на процесния имот. Моли искът да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По делото ищците редовно призовани, не се явяват представляват се от
2
процесуалния си представител адвокат Д.А. – АК Добрич.
Ответника П. К. В. редовно призован не се явява лично, представлява се
от процесуалния си представител – адв. В. Д.. Ответника Н. Е. Г. редовно
призован не се явява лично, представлява се от процесуалния си представител
– адв. В. К..
По делото се приеха писмени доказателства: удостоверение за
наследници на П. Н. Н.; удостоверение за наследници на М.К.А.; заверено
копие на Решение № 121/22.11.2017год. по гр.дело №147/1917год. по описа на
ТРС, заверено копие на нот.акт № 29,том ІІІ,рег.№ 1883, дело №
344/02.07.2014год. по описа на нотариус Д.П. с район на действие Районен
съд гр.Т., вписан при Служба по вписванията гр.Т. с вх.рег.№
1379/02.07.2014год., акт № 22,том V, дело 648/02.07.2017год.; справки по
данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Т.; скица на
поземлени имот №15- 620344-10.06.2021г. с идентификатор 81270.26.3;
препис от нот.акт №70, том I, рег.№259, дело №42/2019г. по описа на
нотариус Р.Дапков с район на действие Районен съд гр.Т., вписан при Служба
по вписванията гр.Т. с вх.рег.№ 195/11.02.2019год., акт № 113, том І, дело
№70/2019год.; удостоверение за данъчна оценка с изх.№********** от
06.07.2021г., преписка по възстановяване на процесния недвижим имот,
постъпила в съда с вх.№315/18.02.2022г. /изх.№ РД-12-02-110-1 от
18.02.2022г. на ОС Земеделие“ –Т., гр.дело №147/2017год. по описа на ТРС в
цялост.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите К.И.Ж. и Х.И.Ж.
водени от ищцовата страна и свидетелите И.Т.Г. и Д.Д. Т. водени от
ответната страна П. К. В..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл.235 от ГПК
прие за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба ищците депозират писмено доказателство
Удостоверение за наследници на М.К.А.,б.ж. на гр. Добрич починала на
16.09.1961 година, акт за смърт № 388 / 17.09.1961 година издадено от
Община Добрич. От представеното удостоверение за наследници се
установява, че ищците и ответника са от кръгът на наследници на общия
наследодател А..
Видно от представеното писмено доказателство заверен препис от
решение № 5 от 26.09.1999 година по а.х. дело № 37/98 година по описа на
ТРС, собствеността върху тази имот от 51,200 дка., представляваща имот
стар №026003 по земеразделителния план на землището на село ч., общ. Т.-
пета категория на земята е възстановена на наследниците на М.П.А. с план за
земеразделяне.
Няма спор по отношение на имената на общия наследодател.
По делото от приложеното като доказателство гр.дело №147/2017 г. по
описа на Районен съд – Т. е представено писмено доказателство - заверен
препис от Договор за аренда от 16.06.2014 година № 66 1 том ІІІ, рег. № 1251
от 2014 година вписан при службата по вписванията гр. Т. под № 98, том ІІ,
вх. Рег. № 1303 от 17.06.2014 година по силата на който лице неучастващо,
като страна по настоящото дело, но от кръгът на наследниците на М.К.А. -
И.К.В. с ЕГН ********** в качеството и на наследник на А. сключва договор
за аренда с „Нуран” ЕООД със седалище и адрес на управление село ч., общ.
3
Т. с ЕИК202047303, представлявано от управителя си Ахмед Нури Адем по
който договор арендодателя предоставя за възмездно ползване за срок от 10
година процесния недвижим имот.
На 02.07.2014 година е съставен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот – земеделска земя придобит по давностно владение и
наследство № 29, том ІІІ, рег. № 1883 дело № 344/ 2014 година, вписан при
службата по вписванията гр. Т. вх. Рег. № 1379 от 02.07.2014 година, с акт №
22 том V, дело № 648/ 2014 година номер на имотна партида 22037, по силата
на който ответника по делото П. К. В. е признат от нотариуса Д. П. с район
на действие покриващ района на Районен съд - Т., за собственик на целия
процесен имот по давностно владение и наследство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК:
Предпоставка за допустимостта на установителния иск за собственост
е наличието на интерес от търсената защита, за който съдът преценява от
изложените в исковата молба фактически твърдения на ищците. Съдът
намира, че положителният установителен иск за собственост се явява
процесуално допустим, с оглед наведените от ищците твърдения, че те са
собственици по наследство общо на 144/360 идеални части от процесния
недвижим имот, равняващи се на 20.480 дка. В кръгът наследници на А. влиза
и ответника, а така също има и други наследници - съсобственици
неучастващи в производството.
Основателността на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК предполага
установяване от ищците, чиято е доказателствената тежест съобразно
правилата на чл.154 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване, да
докажат твърденията си, че в качеството им на наследници на А. са
собственици на посочените от тях идеални части от имота.
Констативния нотариален акт притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие
на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. За да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
съсобствениците не са престанали да бъдат такива.
Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост,
носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право
(ТР №11/2012г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС).
Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба
твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато
от правен спор, може да упражни правото си на иск. Предявяването на
установителен иск за признаване на правото на собственост е допустимо
тогава, когато правата са засегнати, като в конкретния случай се претендират
съответните идеални части от цялото право.
По делото не се спори за това на кого е възстановена собствеността
4
върху процесния недвижим имот.
С оглед така установеното от правна страна съдът намира, че в рамките
на настоящото производство ищците ангажираха достатъчно доказателства
въз основа на които да е в състояние да направи обоснования извод, че
ищците от една страна и ответника заедно с всички останали наследници на
М.П.А., починала на 16.09.1961 година са съсобственици на процесния имот.
3а да определи съответстващите идеални части, съдът взема предвид
разпоредбите Закона за наследството.
Общия наследодател М.П.А. е оставила наследници – общо 5 деца –
трима сина и две дъщери.
І.К.П.А. – син починал на 04.03.1982 година е оставил наследници:
1.П. К. В. – син,
2. И.К.В. – дъщеря,
3. К.К.А. – син, починал на 25.12.1993 година и оставил наследници-
П. К. К. – син, починал на 08.12.2014 година и оставил наследници-
М.Л. К.а – съпруга, починала на 05.03.2019г. и оставила наследник:
К. П.ова К.а – дъщеря.
ІІ. Д.П.А. – дъщеря, починала на 30.11.1977 година, оставила
наследници:
1. Д.Д. П.а – дъщеря – починала на 13.03.2001година оставила
наследници:
Т.Т.С. и
Б.Т.П.
2. М.Д.З. – дъщеря – починала на 18.02.1991 година, оставила
наследници:
Т.Д.З. и
А.Д.В..
3. Д.Д. Т..
4. С.Д.Х..
ІІІ. Й. П.а Н.а – дъщеря починала на 20.10.1988 година оставила
наследници две деца:
1. И. Н. Н. и
2. П. Н. Н. починал на 15.05.2021 г., като негов наследник се явява
единствено брат му И. Н. Н..
ІV. А.П.А. – син починал на 16.11.1975 година и оставил наследници
три деца:
1. М.А.Г. – дъщеря, починала на 10.03.2020г. и оставила наследници
М.Д.Е. –дъщеря
С.Д.Г. – син, починал на 27.07.2008 г. оставил наследници:
Д.С.Г. – син.
5
М.С.Т. – син.
2. П.А.С. – дъщеря,
3. Й.А.А. – син, починал на 31.01.1987 година и оставил наследници:
Р.И.С. - съпруга,
А.Й.А. – син и
М.Й.Х. - дъщеря.
V. Г.П.А. – син – починал на 28.06.1967 година оставил наследници:
1. М. Г. П. - син и
2. П. Г. М.а – дъщеря – починала на 21.07.2001 година и оставила
наследници –
И.К. М. – съпруг, починал на 07.11.2019г. и оставил наследник:
К. И. М. – син.
При така установеното наследниците - ищците, ответникът и останалите
лица не посочени по исковата молба имат следните дялове:
П. К. В. – 24/360 идеални части от процесния имот
И.К.В. – 24/360 идеални части от процесния имот
К. П.ова К.а – 24/360 идеални части от процесния имот
Т.Т.С. – 9/360 идеални части от процесния имот
Б.Т.П.– 9/360 идеални части от процесния имот
Т.Д.З. - 9/ 360 идеални части от процесния имот
А.Д.В. -9/360 идеални части от процесния имот
Д.Д. Т.-18/ 360 идеални части от процесния имот
С.Д.Х.-18/360 идеални части от процесния имот
И. Н. Н. -72/360 идеални части от процесния имот
М.Д.Е. – 12/360 идеални части от процесния имот.
Д.С.Г. – 6/360 идеални части от процесния имот.
М.С.Т. – 6/360 идеални части от процесния имот.
П.А.С. – 24/360 идеални части от процесния имот
Р.И.С. - 8/360 идеални части от процесния имот
А.Й.А. – 8/360 идеални части от процесния имот
М.Й.Х. 8/360 идеални части от процесния имот
М. Г. П. - 36/360 идеални части от процесния имот
К. И. М. – 36/360 идеални части от процесния имот
При така установеното ищците И. Н. Н., М. Г. П. и К. И. М. имат общо
144/360 идеални части от процесния недвижим имот, което са равнява на
20,480 дка.
От наличните по делото доказателства не се установява, ответника В.
да е станал изключителен собственик на този имот на валидно да го направи
собственик основание, съобразно разпоредбите на чл. 77 от ЗС.
6
При наличие на съсобственост, независимо възоснова на какъв
юридически факт или факти е възникнала тя, отношенията между
съсобствениците се уреждат по правилата, предвидени в чл. 30 и сл. от ЗС и в
изпълнение на тези правила един от съсобствениците може да е установил
фактическа власт върху целия имот. В този случай съдебната практика без
противоречия приема, че той става владелец на своята идеална част и е
държател на идеалните части на останалите наследници.
За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху
притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е
достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен
имот повече от десет години необезпокоявано от никого, а е необходимо
освен това да е отблъснал владението на останалите съсобственици, като е
манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия наследствен имот
само за себе си. Само в този случай след изтичане на десет години от
момента, в който е отблъснал владението на останалите съсобственици (по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици), владеещият наследник може да придобие по давност и
техните идеални части. Тези действия следва да се манифестират пред тях и
следва да се докажат.
От обстоятелството, че съсобственик не ползва имота, не следва, че той
губи правото си на собственост, защото съгласно чл. 99 от ЗС правото на
собственост се изгубва само ако друг го придобие по някой от способите
посочени в чл. 77 от ЗС, или ако собственика се откаже от него във формата,
предвидена в чл. 100 от ЗС.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи(чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона). Съгласно чл. 79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на пет години.
Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване
на фактическа власт/corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя/animus/. Законът, в чл. 69 от ЗС, установява оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано,
че я държи за другиго.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като и четиримата
свидетели потвърдиха факти, които не са противоречиви помежду си. Това
че свидетеля Г. сочи, че е работил процесния имот от 1996 до 2002 г. и е
плащал рента единствено на ответника В., само по себе си сочи, че последния
е единствения владелец и собственик на имота. Още повече, че самият
свидетел заяви, че е работил земята, като у него се е намирало решението за
възстановяването на земята на наследниците на общия наследодател, на
базата на което е и работил точно тази земя.
В цялост съдът приема, че по реда на пълното и главно доказване
ищците по настоящото дело разколебаха по отношение на ответника В.
твърденията, че за посочения от закона давностен срок по отношение на него
са били налични всички елементи от фактическия състав на придобивната
давност: владение(непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя),
противопоставяне на това владение по отношение на останалите
7
съсобственици на имота по начин по който това противопоставяне да
достигне и да бъде възприето от съзнанието им, както и изтичането на
определен срок от време.
Това, че ответникът, в качеството си на един от наследниците на А. е
водел делото срещу първоначалния отказ на ПК гр. Т. да възстанови
собствеността на наследниците на А. са действие на управление на
съсобствен имот, а не на собствен. Това, че в определени периоди от време е
упражнявал владение върху наследствения имот, го прави държател на
идеалните части на другите съсобственици – наследници.
Държането на имота и обстоятелството, че В. заедно със сестра си са
получавали ренти от имота - води до извода, че са ползвали имота.
Ползването на имота не е факт, който доказва владелчески действия, насочени
срещу сънаследниците, защото не отговаря на изискването на несъмненост на
владението. Не случайно предвид писменото доказателство по приложеното
гр.дело №147/2017г. по описа на Районен съд – Т., узнавайки за извършената
обстоятелствена проверка именно сестрата на настоящия ответник В. сезира
прокуратурата с жалба относно действията на нотариуса, с която категорично
се оборва тезата, че ответника е завладял частите на останалите
съсобственици.
Манифестирането от страна на ответника В. пред другите
сънаследници, че именно той владее процесния имот само за себе си,
настоящият състав приема, че е извършено именно от датата на снабдяването
на същия с констативен нотариален акт за собственост по наследство и
давностно владение 02.07.2014 г., доколкото след вписването на този
нотариален акт в службата по вписванията гр.Т., същият има и оповестително
действие по отношение на всички. Давностният срок за придобиване на
недвижим имот от сънаследник – съсобственик е винаги 10 годишен, тъй като
трайната съдебна практика приема, че владението е винаги недобросъвестно,
защото не се придобива на правно основание годно да го направи собственик
без да е знаел за правата на други лица по отношение на имота. От тази дата
02.07.2014 г. до датата на предявяване на настоящият иск 18.05.2021 г. не са
изминали необходимите по закон 10 години, което от своя страна води до
извода, че ответникът е бил само държател на притежаваните от ищците и
останалите наследници на А. идеални части от имота и като такъв не е
придобил тези части по давност.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан, за 144/360 идеални части от имота представляващи
20,480 дка, и като такъв следва да го уважи в неговата цялост.
По предявения акцесорен иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от
ГПК:
Доказателствата ангажирани от ищците по делото бяха в насока
установяваща съсобственост за страните по делото върху процесния имот –
съдът зачита, че има съсобственици които не са страна по делото и в насока
оборващи тезата, че ответника е упражнявал добросъвестно владение върху
идеалните части на ищците, годно да го легитимира като собственик на
техните идеални части и, че това му намерение е било сведено до знанието на
съсобствениците - ищци по делото и е изтекъл в негова полза предвидения 10
годишен давностен срок.
8
Заявена е претенция за частична отмяна на Нотариален акт за
собственост придобит по давностно владение и наследство № 29 , том ІІІ ,
рег. № 1883 , дело № 344 / 2014 година по описа на нотариус Д. П. с рег. №
174 при камарата на нотариусите, вписан при службата по вписванията гр. Т. ,
вх. Рег. № 1379 от 02.07.2014 година с акт № 22, том V, дело № 648 имотна
партида 22037,по който нотариален акт ответника с постановление на
нотариуса е признат за собственик на процесния недвижим имот: НИВА с
площ от 51.200 дка, пета категория на земята при неполивни условия, имот по
КККР поземлен имот с идентификатор 81270.26.3 с площ 51 212 кв.м.. трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: с
номер по предходен план: 026003, при граници и съседи: 81270.26.2;
81270.26.4; 81270.27.127; 81270.21.75., до размера собствен на ищците и
съдът намира следното:
Констативният нотариален акт е документ, който само установява, а не
поражда права. В качеството му на охранителен акт, той не се ползва със сила
на присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се противопоставя,
може да доказва по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК, че лицето, легитимиращо
се като собственик, не е собственик. В конкретния случай посредством
заявено с исковата молба искане, ищците са оспорили частично правата на
ответника В. по констативния нот.акт – до размера на техните идеални части.
Съдът приема, че ищците притежават общо 144/360 идеални части от
процесния недвижим имот, което са равнява на 20,480 дка. от следния
недвижим имот НИВА с площ от 51,200 дка., пета категория на земята, имот
№ 026003 по земеразделителния план на землището на село ч., общ.Т..
По делото бе установено, че удостовереното по нотариалния акт, не
отговаря на действителното правно положение по отношение на процесния
имот и между страните по делото.
При установяване правото на собственост на ищците по иск за
собственост, то нотариалния акт, който легитимира ответника като такъв,
дори и да не е направено изрично искане по чл.431 ал.2 ГПК /отм/ респ.
чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде отменен. Такъв е и процесният случай.
Представеният констативен нотариален акт с оглед на изложените по-
горе доводи, не легитимира ответника В., като единствен собственик на
процесния имот.
По съществото си отмяната на нотариалния акт е законна последица от
уважаването на установителният иск за собственост, която съдът присъжда
служебно, ако за това са налице основания, дори ищците да не са направили
искане в този смисъл. Предвид възприетото по-горе от настоящия съдебен
състав, че ответника В. не е придобил по давност процесните 126/360 идеални
части от процесния недвижим имот, което са равнява на 17,920 дка., следва да
се уважи, като основателно искането по чл.537 ал.2 от ГПК за частична
отмяна на Нотариалния акт – описан по горе, до размера на идеалните части
собствени на ищците.
При този извод на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищците
имат правото да претендират разноски по делото.
Ответникът Н. Е. Г. не е станал причина за завеждане на настоящото
производство, поради което не следва да понася и разноските от него сторени
от ищците, а същите следва да се понесат от ответника П. К. В.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените
9
разноски до уважената част от иска. Искът в процентно отношение е уважен
на 88%, поради което и разноските следва да бъдат възстановени на ищците в
този именно размер.
Ищците са сторили общо 966,41 лева от които 51,41 лева - внесена ДТ
по иска, 15 лева за издаване на съдебни удостоверения и 900 лева адвокатско
възнаграждение. С оглед уважаването на иска на ищците следва да се
присъдят сторените по делото разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците П. К. В. с
ЕГН********** с адрес ******** и Н. Е. Г. с ЕГН********** с адрес
********* по предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че И. Н.
Н. с ЕГН********** с адрес *****, **********, М. Г. П. с ЕГН********** с
адрес ************ и К. И. М. с ЕГН********** с адрес *********, са
собственици на общо 144/360 идеални части, представляващи 20,480 дка. по
отделно както следва: И. Н. Н. с ЕГН ********** на 72/360 идеални части; М.
Г. П. с ЕГН ********** на 36/360 идеални части; К. И. М. с ЕГН **********
на 36/360 идеални от следния недвижим имот находящ се в землището на
село ч., ЕКАТТЕ 81270, община Т., поземлен имот- НИВА с площ от 51.200
дка, пета категория на земята при неполивни условия, имот по КККР
поземлен имот с идентификатор 81270.26.3 с номер по предходен план:
026003, при граници и съседи: 81270.26.2; 81270.26.4; 81270.27.127;
81270.21.75.
ОТМЕНЯ частично Нотариален акт за собственост придобит по
давностно владение и наследство № 29, том ІІІ , рег. № 1883 , дело № 344 /
2014 година по описа на нотариус Д. П. с рег. № 174 при камарата на
нотариусите, вписан при службата по вписванията гр. Т., вх. Рег. № 1379 от
02.07.2014 година с акт № 22, том V, дело № 648 имотна партида 22037, в
частта до 144/360 идеални части от процесния недвижим имот находящ се в
землището на село ч., ЕКАТТЕ 81270, община Т., поземлен имот- НИВА с
площ от 51.200 дка, пета категория на земята при неполивни условия, имот по
КККР поземлен имот с идентификатор 81270.26.3 с номер по предходен план:
026003, при граници и съседи: 81270.26.2; 81270.26.4; 81270.27.127;
81270.21.75.
УКАЗВА на ищците по делото, чрез процесуалния им представител –
адвокат Д. А. АК Варна, със съдебен адрес за кореспонденция – ********,
офис 3, че в шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила
следва да го впишат в Службата по вписванията съгласно чл.115 ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА П. К. В. с ЕГН ********** от гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „
Ген. Гурко” №7 да заплати на ищците И. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес
*****, **********, М. Г. П. с ЕГН ********** с адрес ************ и К. И.
М. с ЕГН ********** с адрес *********, сумата от 966,41 лева- сторени от
ищците разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
10
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
11