Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета и първа година в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13580/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С.К.И., твърди, че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 22.10.2013 г. в гр. София, брат муК.К.И. като водач на мотоциклет „Ямаха“, с рег. № Р ******при движение по бул. Ломско шосе посока ул. Бели Дунав станал участник в ПТП с водача на л.а. Фолксваген, с рег. № ******, в следствие на което произшествие е настъпила смъртта на неговия братК.И.. Твърди, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 598/2015 г. по описа на СГС, НО, 26-ти състав другият водач К.А.П.е признат за виновен за това, че при управление на л.а. „Фолксваген“, с рег. № ****** нарушил правилата за движение на чл. 5, ал.2 ЗДвП и чл. 25, ал.1 ЗДвП и предизвикал настъпването на произшествието, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта наК.К.И.. Твърди, че гражданската отговорност на делинквента към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника З. „Л.и.“ АД. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от загубата на своя брат, с който били изключително близки и заедно с майка си живеели в едно домакинство. Твърди, че смъртта на по-големия му брат му причинила тежък удар, от който все още не може да се възстанови, като за това допринесло и това, че минал покрай мястото на произшествието малко след настъпването му. Счита, че справедливият размер на дължимото му се застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта наК.К.И. възлиза в размер на 120 000 лева (изменение на иска, допуснато в о.с.з., проведено на 29.09.2020 г.). Претендира тази сума ведно със законната лихва за забава от датата на деликта - 22.10.2013 г.  до окончателното плащане и разноски.  

Ответникът ЗД „Л.И.АД оспорва исковете. Оспорва ответникът да е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, евентуално оспорва неговия размер като завишен. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в движението му не по платното за движение за МПС, а по велоалеята. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите на ППВС № 4/1968 г.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 598/2015 г. по описа на СГС, НО, 26-ти състав подсъдимият К.А.П.е признат за виновен за това, че на 22.10.2013 г., около 20,30 ч., в гр. София, на бул. Ломско шоке, при управление на л.а. „Фолксваген“, с рег. № ****** нарушил правилата за движение на чл. 5, ал.2 ЗДвП и чл. 25, ал.1 ЗДвП и предизвикал настъпването на произшествието, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта наК.К.И..

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените на ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на евентуален принос на пострадалия за вредноносния резултат.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза произшествието е настъпило при следния механизъм и скорости на движение на участниците в него: л.а. Фолксваген се е движел по бул. „Ломско шосе“ и на кръстовището с ул. „Хаджи Манчо Стоянов“ предприел маневра завой на дясно, при извършване на която бил със скорост около 17 км.ч.. По същото време попътно в намиращата се от негово дясно велоалея се е движел водачът на мотоциклет Ямаха, който се е движел със скорост 48 км.ч. Според заключението към момента на предприемане на маневрата „завой на дясно“ от страна на водача на лекия автомобил произшествието е било непредотвратимо за този на мотоциклета.

Съдът намира, че при така установения механизъм на настъпване на произшествието е налице противоправно поведение наК.К.И. в причинна връзка с настъпване на ПТП и противоправния резултат – той се е движел на място на пътното платно не предназначено за моторни превозни средства, а за велосипеди, това е спомогнало за настъпване на произшествието, тъй като обичайната скорост на движение на велосипедистите е много по-малка от тази, с която е установено да се е движел мотоциклета, което променя изискуемото поведение на водачите предприемащи маневра завой надясно, преминаваща през велоалеята – те наблюдават наличието на преминаващи велосипедисти на по-кратко разстояние.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на деликвента.

По материалната легитимация на ищеца.

Установява се от удостоверение за родствени връзки на С.К.И., чеК.К.И. е негов брат, както и че ищецът има живи родители и два еднокръвни, със значителна от неговата разлика по-малки братя.

Според показанията на свидетеля К.В.той е приятел и бивш съученик на С.. Свидетелят сочи, че приятелят му бил в прекрасни отношения с брат си, последният му бил като баща, понеже бил по-голям и му помагал. Двамата спели в една стая и в едно домакинство с майка си. За произшествието разбрал от С., който му се обадил от „Пирогов“, че е станало нещо с брат му, че минавал по бул. „Ломско шосе“ и видял мотора на брат си, но като отишъл на място хората му казали, че водачът е в „Пирогов“, където му съобщили пред свидетеля, че е починал. След загубата С. се затворил, не говорил, мълчал, бил апатичен и му трябвали години, за да се отпусне. Двамата с майка му сменили жилището и квартала, тъй като им им напомняло за починалия. Свидетелят сочи, че към момента на произшествието семейството било издържано от майката, която била счетоводителка, както и че не са налице заболявания у С., налагали брат му да полага за него специални грижи. 

Според задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в  Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по т.д. № 1/2016 г.  „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“ С тълкувателното решение изрично се предвижда възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., но само по изключение, при доказана близост, връзка с починалия надскача обикновените и традиционни за българското семейство близки отношения за съответната родствена връзка.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е бил в близки отношения с брат сиК.и е страдал за смъртта му, но не се доказа съществуването между тях на изключителна близост, над обичайната такава между братя. Не се доказа ищецът да е претърпял неимуществени вреди от смъртта на брат си над обичайните при такава загуба страдания, тъга и мъка, които и обичайно са интензивно негативни. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото за депозит за вещо лице в размер на 650,00 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.И., ЕГН: ********** срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предявен за сумата от  яь120 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на брат муК.К.И., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 22.10.2013 г., в гр. София, в резултат на противоправното поведение на К.А.П., като водач на л.а. Фолксваген, с рег. № ******.

ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ********  на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 650,00 лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                                                                         СЪДИЯ: