Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 19.10.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №12669 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.В.И. срещу „З.Д.Ж.и з.“ АД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 70000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод, възникнало на 31,03,2019 год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 31,03,2019год., около 16:50 часа в гр. София, на бул. „Данаил Николаев“ в посока на движение от гара „Подуене“ към площад „Сточна гара“, в района на кръстовището с ул. „Злетово“, лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ******навлиза без предупреждение в лентата за завиване на ляво, вследствие на което отнема предимството и реализира ПТП с движещия се в същата лента мотоциклет марка „Сузуки Бъргман 400“, рег. № ******, на който пасажер била и ищцата. По случая бил съставен Констативен протокол № 182/31.03.2019 г. Произшествието настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на процесния лек автомобил. Вследствие на процесното ПТП ищцата претърпяла телесни увреждания, довели от своя страна до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на водача на процесния лек автомобил е застрахована при ответното дружество. Навеждат се доводи, че ответникът е бил сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, като отговор по същото не последвал.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.Д.Ж.и з.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е възникнал фактическият състав на отговорността на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, доколкото не е налице противоправно деяние. Твърди настъпилото произшествие да представлява случайно събитие за водача на лекия автомобил. Оспорва изложеният в исковата молба механизъм на произшествието. Поддържа процесното ПТП да се дължи изцяло на поведението на водача на мотоциклет марка „Сузуки бъргман 400“, който се е движил направо по лента предназначена за завой наляво, като е пресякъл надлъжната маркировка отделяща лентата за наляво от тази за направо, нарушавайки правилата на чл. 63, ал. 2, т. 2 и чл. 65, ал. 1 от ППЗДвП. Излага съображения водачът на процесния мотоциклет да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост, по-висока от максимално позволената, като също така сочи нарушение на правилата за движение по пътищата на чл. 20, ал. 2, чл. 47 от ЗДвП. Поддържа, застрахованото при ответника лице да е извършило завой наляво, за да избегне удар с рязко спрял пред него автомобил. Твърди, водачът на процесния мотоциклет да не притежава правоспособност за управлението на МПС от категория „А“. Твърди мотоциклетът да не е бил в техническа изправност, като по делото не се представяло удостоверение за преминат технически преглед. Оспорва от представената медицинска документация да се установяват твърдените в исковата молба телесни увреждания. Оспорва и негативния ефект на произшествието върху психиката на ищцата. Счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен и несъответстващ на принципа за справедливост. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не е била облечена в предпазно облекло – защитна каска, защитен екип и наколенки, както и че е пътувала на процесния мотоциклет с ясното съзнание, че той е управляван от неправоспособен водач. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента към датата на настъпило застрахователно събитие.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Третото лице помагач-Г. ф. излага становище, с което се сочи вина за произшествието да има единствено лицето управлявало лек автомобил Фиат. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 31,03,2019год., около 16,50часа, в гр.София, на бул.Данаил
Николаев, в района на кръстовището с
ул.Злетово, между лек автомобил, с марка Фиат, модел Пунто, с рег. № ******, управляван от Ф.В.И. и МПС,
мотоциклет, с марка Сузуки, модел Бъргман 400, с
рег.№******В, управляван от Й.Н.И.,
пътник на който е била ищцата Д. В. Х.,
на която са причинени неимуществени вреди.
С определение постановено на 27,04,2020год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което като обективно изготвено следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт
се установява механизма на
пътнотранспортното произшествие, настъпило в гр. София на бул. „Данаил Николаев” и преди кръстовището с ул. „Злетово”.
Бул.„Данаил Николаев” се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната
линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за посоката
на движение на процесния автомобил има четири пътни ленти. Най дясната е бус лента, средните две са предназначени за движение в
права посока на автомобилите и крайна лява лента за движещите се на ляво след
кръстовището. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба. Процесният мотоциклет „Сузуки”
се е движил по бул. „Данаил Николаев” в лявата пътна лента с посока към пл.
Сточна гара със скорост на движение 61 км/ч. приближавайки се към кръстовището с ул. „Златево”. В същото
време, лек автомобил Фиат се е движил върху лявата пътна лента за посоката
направо. Преди мотоциклета да премине от лявата страна на автомобила, водачът
на автомобила е предприел маневра смяна на пътната лента, като с предната си
част е навлязъл върху крайната лява пътна лента, по която се е движил
мотоциклета. Водачът на мотоциклета не е имал време да реагира с аварийно
спиране и е продължил движението си в първоначалната му посока, при което се е реализирало пътнотранспортното
произшествие. Мотоциклетът с предната си дясна
част странично е ударил автомобила в предната му лява част странично в зоната
на преден ляв калник. В момента на удара ъгълът между двете превозни средства е
бил около 20°. След удара предната част на мотоциклета се е отклонила в ляво за
посоката му на движение, при което водачът на мотоциклета е изгубил
управлението на мотоциклета. Мотоциклета, заедно с мотоциклетиста и пътничката
на мотоциклета са паднали върху платното за движение и първо прелитайки
известно разстояние и след това плъзгайки се върху пътната настилка са се
установили по местата, където са констатирани в протокола за оглед. Вследствие
на удара, предната част на автомобила се е отклонила надясно спрямо
първоначалната му посока и се е установил в близост до мястото на удара. - Изложено е становище причина за произшествието да са субективните действия на водача
на лекия автомобил Фиат със системите за управление на автомобила, който е
навлязъл върху пътната лента, по която се е движил мотоциклет Сузуки в момент,
в който той го е приближавал от задната му страна и е навлязъл в опасната му
зона за спиране. Опасната зона за спиране на мотоциклета за определената му скорост на движение
от 61 км/ч е около 45,1 м. В момента, когато
водачът на лек автомобил Фиат е отклонил автомобила на ляво и е навлязъл
върху лявата пътна лента, мотоциклета
се е намирал на около 18,3м преди мястото на
удара. Разстоянието на
мотоциклета от кръстовището, в момента на навлизане на
автомобила върху пътната му лента
се определя на около 28 м. Скоростта на движение на мотоциклета
в момента на удара с автомобила е била около 61 км/ч.
Мястото на удара е на около
7 м преди кръстовището, което налага
извод в това разстояние мотоциклетистът да няма възможност да намали скоростта си и да извърши ляв.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила тежка травма на
дясната подбедрица довела до:
-Открита фрактура на тибията (голям пищял) с
напречен ход (директна травма) в средната част
-Открита
раздробена фрактура на фибулата (малък пищял) в
средната част
-Закрита
коса фрактура на фибуларния малеол
(външен глезен)
-Разкъсно-контузна рана с деколман
(травматично отлепване) на кожата в горната част на тибията
под колянната става с дължина 25 см и оголване на
подлежащата кост - тибията
-Втора разкъсно-контузна рана от 8см под първата, също с оголване на
подлежащата кост;
Непосредствено след произшествието пострадалата е хоспитализиран по
спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ с болничен престой от 18 дни. Извършени
са 3 оперативни интервенции по наместването на фрактурите на тибията и фибулата и поставянето
на импланти - външен фиксатор за тибията и плака с 8
винта за фибулата, както и по почистването,
опресняването и зашиването на описаните рани. В периода от 19.04-30.04.2019, е извършена хоспитализация за 11 дни. Лечението е
продължило с още 3 оперативни интервенции. Премахнат е външния фиксатор от тибията и е заменен със стабилен костен имплант -
интрамедуларен пирон, застопорен в двата си края с по
2 винта. Обърнато е внимание на оформилия се кожен дефект по основната рана на
подбедрицата, като е направена кожна пластика за покриването му с разцепен
кожен присадък взет от външната повърхност на дясното
бедро. Поставен е имплант и на закритата фрактура на латералния малеол (външния глезен) - плака с 4 винта. В периода 09.07-15.07.2019год.
е извършена хоспитализация за 6 дни, когато е извършена нова оперативна
интервенция по дефинитивното покриване на кожния дефект със свободен кожен присадък (транслационно ламбо) от
бедрото. В периода 25.02-15.02.2020 при хоспитализация за 3 дни е направена операция по изваждането на единия от двата
застопоряващи винта в горната част на тибиалния
пирон. Пострадалата е провела 6 рехабилитационни курса в „Пирогов“ с по 10
процедури в всеки. Изложено е становище
причинените увреждания да са в причинна връзка с процесното ПТП.
Възстановителният период до ниво на работоспособност е продължил една година,
2 месеца и 10 дни. Към датата на
изготвяне на заключението
възстановяването на ищцата не е приключило, за в бъдеще прогнозата е условна и
се определя от множество фактори, но без възможност да се стигне до нормалните
анатомични параметри касаещи дясната подбедрица от преди процесната травма. Като
функция се очаква почти нормален обем на движения в коленната и глезенната
стави, особено след изваждането на многобройните импланти налични към настоящия
момент, както и походка без помощни средства.
Болките и
страданията, които са претърпени от
ищцата са съпровождали целия оздравителен период на болничното и извънболничното лечение повече от 1 година , които са били с различна интензивност, в началото
силни, после умерени с изостряния до силни следоперативно и при рехабилитационните процедури, до слаби в края на периода.
За в бъдеще предстоят още 1-2 оперативни интервенции за изваждането на имплантите от трите места
на костите на подбедрицата, при условие, че ще е налице пълно зарастване на
фрактурите.
При извършения
личен преглед на пострадалата за нуждите на
експертизата на 13,06,2020год. се
констатира- невъзможност за напълно
натоварване на десен долен крайник.
Имплантите предстои да бъдат
извадени през лятото на 2021 г. -
плаката от фибулата, а пирона от тибията
есента на 2021 г. при положение, че има
пълно зарастване на костта, което на настоящият етап не е сигурно и зависи от
бъдеща медицинска преценка. Измерен е
функционален дефицит в активните движения - флексията на коленната става от
30°, а за флексията и екстензията на глезенната става по 10°. Осъществява се
походка - с една патерица и накуцване
надясно. Невъзможен пълен клек и моноподален стоеж на
десния крак. Наличие на раневи, оперативни и
реконструктивни кожни белези по цялата подбедрица и част от бедрото: Бедро -
7/4 см – на донорното място за кожния присадък. На подбедрица - 23 см основна рана, с дефект от
6/3 см, покрит с донорска кожа от бедрото. Оперативни белези от 12 см в
средата-външно, 11 см в средата- вътрешно и от 6см в долния край на
подбедрицата. Отделно са налични 4 окръглени кожни белега с диаметър 2 см от
външния фиксатор. Ищцата е възстановена до ниво на работоспособност като
управител на предишната си работа, но не и като общо физическо състояние.
От показанията на
разпитания водач Ф.И. се установи, че същият е предприел рязко спиране поради спрял пред
него друг автомобил и с цел избягване на удар с автомобила пред него. В
резултат на по-рязкото спиране
автомобилът е поднесъл и навлязъл частично в лявата пътна лента, след което е
последвал сблъсък с мотоциклета. Сочи и водачът на мотициклета
и пътникът да са били с предпазни каски по време на инцидента.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Й.И., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.
От приложеното
удостоверение изх.№433200-67-610/09,07,2020год. на МВР СДВР, Отдел ПП, се установява, че Й.Н.И. е придобил правоспособност за управление на МПС с
категория А с протокол №5045/14,11,2018год. на гр.София, издадено му е
СУМПС №*********/29,11,2011год. валидно
до 29,11,2021 за категория В,М.
По делото е видно, че ответното дружество е заплатило на
ищеца, на 01,10,2019год. сума в размер на 7003,60лв.-обезщетение по щета
0801-001784/2019-01/стр.138/
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства, настоящия
състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на
водача на лек автомобил Фиат Пунто, управляван от Ф.И.,
който нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДВП/ред.към датата на събитието/, съгласно който при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично
в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по
нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две
пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента. В конкретната хипотеза се установи
причина за произшествието да е поведението на водача на лек автомобил Фиат, който е
навлязъл в съседната пътна лента и в опасната зона за спиране на мотоциклета. От показанията на водача на
автомобила се установява, че е предприел рязко спиране, поради което колата е
поднесла и навлязла в съседна пътна лента. В този смисъл е налице и нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДВП, а именно избиране на скорост на движение, която не е осигурила
непрекъснат контрол над автомобила. В случай, че е имало автомобил пред водача,
което не се доказва по делото отново би било налице нарушение на чл.23, ал.(1) от ЗДВП,
вменяващ задължение на водачът на пътно превозно
средство да се движи на
такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза
се установи водачът да е имал възможност да предотврати ПТП, ако е не е
напускал траекторията на заеманата от него пътна лента.
Водачът на мотоциклета, съдът намира да е допринесъл за настъпване на
произшествието, поради нарушение на чл.21 от ЗДВП, тъй като се е движил със
скорост от 61км.ч., или над разрешената от 50,00км.ч., и доколкото съгласно
САТЕ при движение с разрешена скорост от около 32,8км.ч. би имал възможност да
реагира с аварийно спиране, още повече приближавайки към кръстовище и с оглед
твърдението, че е имал намерение да завие
на ляво на кръстовището с
ул.Злетово.
Възражението за съпричиняване
на резултата, поради това, че водачът на
мотоциклета, с оглед установената скорост на движение от 61км.ч. и разстояние до кръстовището 7 метра, е имал намерение да
продължи движение направо, с което също е допринесъл за настъпване на ПТП,
съдът намира за неоснователно. Съгласно САТЕ водачът не би имал възможност да
намали скоростта и да предприеме ляв завой, но това не налага извод, че след кръстовището движението е щяло да бъде в
тази посока. Ето защо и доколкото
посоченото нарушение на чл.63, ал.2, т.2
от ППЗДВП и чл.65, ал.1, т.1 от ЗДВП, е
в сферата на предположенията, същото не може да
служи за приложение на чл.51, ал.2 от ЗДВП.
Възражението за съпричиняване на
произшествието поради техническа неизправност на мотоциклета / чл.147 от ЗДВП/не се установи
от ответника, чиято е доказателствената тежест. От заключението на САТЕ не се
установи техническа неизправност да е допринесла за ПТП.
Възражението за съпричиняване
поради нарушение от страна на Й.И.
на чл.150а от ЗДВП, съдът намира за
неоснователно. Видно от приложеното
удостоверение на МВР СДВР Отдел- ПП от 09,07,2020год., Й.И. е придобил правоспособност за управление
на МПС категория „А“ с протокол
№524/24,03,1999год. Фактът, че притежава СУМПС за категория В, М, съставлява административно нарушение,
но не е допринесъл за настъпване на ПТП, доколкото възражението е обосновано именно с липса на нужните умения
за управление на мотоциклет.
Eто защо съдът приема всеки от водачите да е допринесъл за настъпване на
пътнотранспортното произшествие като приносът на всеки от тях е равен от 50%.
В тази хипотеза е налице приложение на чл.53 от ЗЗД като всеки от
делинквентите отговаря спрямо увредения солидарно.
С оглед
установеното по делото водачът на мотоциклет Сузуки към датата
на произшествието да не е имал сключена
застраховка Гражданска отговорност, то отговорността на делинквента
Й.И. се покрива от Г. ф. съгласно чл.519, т.1, вр.чл.499,
ал.7 от КЗ, което обстоятелство обосновава и правен интерес от участие на ГФ
като трето лице помагач по делото.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка Гражданска отговорност на делинквента Ф.И. с ответното
застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от
КЗ е основателен и застрахователят
е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на
размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени в размер 60000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания, а именно причинена
тежка травма на дясната подбедрица довела до Открита фрактура на тибията с напречен
ход в средната част, открита раздробена
фрактура на фибулата в средната част, закрита коса
фрактура на фибуларния малеол
(външен глезен), разкъсно-контузна
рана с деколман (травматично отлепване) на кожата в
горната част на тибията под колянната
става с дължина 25 см и оголване на подлежащата кост – тибията,
втора разкъсно-контузна рана от 8см под първата, също с оголване на подлежащата
кост; Съобрази се обстоятелството, че към датата на заключението –м.06,2020год. възстановителният
период при ищцата не е приключил,а за в бъдеще възстановяването зависи от
множество фактори, но при все, че пълно анатомично възстановяване от преди
травмата на дясна подбедрица няма да е налице, претърпените 8 оперативни
интервенции и още 1-2 предстоящи за изваждане на импланти от три места на
костите на подбедрицата, при условие, че настъпи консолидация на фрактурите.
Съобрази и извършената кожна пластика с оглед
отстраняване на козметичния дефект и инфекция, който е преодолян,
но при съобразяване на заключението, че
кожата на това място няма присъщата за анатомичното място функция, изпитваните
болки и страдания съпътствали пострадалата
в период повече от 1 година с различна интензивност, фактът, че с оглед
естеството на травмите неминуемо се е
наложило обездвижване и залежаване на лицето, установено и от свидетелските показания, трайните белези от
проведените операции, наличието на функционален дефицит в движенията на коленната става и глезенната става, който /условно/се
очаква да бъде преодолян почти напълно в случай на изваждане на имплантите. Следва да бъде отчетено и ползването на помощни
средства за дълъг период от време при придвижване-инвалидна количка и патерици,
за период повече от година, което безспорно предполага необходимост от чужда помощ, както и последиците в
психоемоционален план-ограничение на
социалните контакти, страх от пътуване с автомобил, изпитвани и към
момента болки при натоварване.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в
страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1,
б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, тъй
като ищцата е пътувал без поставена предпазна каска, тъй като видно от показанията на водача на МПС Фиат –пострадалата към момента
на удара е била с поставена каска и
наколенки- не е налице нарушение на
чл.137а от ЗДВП. Неоснователно е и възражението съпричиняване поради това
пострадалата да е предприела пътуване с водач, за който е знаела да е
неправоспособен. От една страна се установи
водачът И. да е придобил правоспособност, а от друга страна самият факт
на предприето пътуване с водач, който е неправоспособен не води до автоматичен
извод пътникът да е знаел и въпреки това
да е предприел пътуване с водача, с което е поставил в риск собственото си здраве.
Следва да
бъде отчетено и платеното в хода на делото обезщетение в размер на 7003,60лв./
с оглед липсата на становище от ответника СГС приема да е платено именно по предявената претенция за
неимуществени вреди/ или ответникът
следва да заплати сума в размер на 52996,40лв.-обезщетение за неимуществени
вреди, в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде
отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 70000,00лв. като
неоснователна и поради плащане.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ-три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. Видно
от депозираната претенцията пред застрахователя на 14,05,2019год. законна лихва
за забава е дължима от 15,08,2019год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер от 2383,32лв., от които 2119,85лв.-д.т. и 263,47лв.
от общо 351,30лв.-вещи лица.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора на ищеца не
се дължат разноски, тъй като не са извършени.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 719,11лв., от общо 2996,30лв.,
от които 351,30лв.-в.л., 15,00лв.-СУ и 2630,00лв.-адв.възнаграждение./
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като адв.
възнаграждение от 2630,00лв. е минимум по НМРАВ с оглед цената на иска по чл.7,
ал.2 от НМРАВ/.
На адв.Д. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. се
следва адв.хонорар съобразно уважената част от иска в размер на 1972,50лв. от
общо 2630,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес: *** да заплати на Д. В. И., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** ******,
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 52996,40лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 31,03,2019год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 15,08,2019год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 52996,40лв. до пълния
предявен размер от 70 000,00лв., както и за законна лихва от 14,05,2019год. до
14,08,2019год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес: *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 2383,32лв.-разноски.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес: *** да заплати на адв. К. М. Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 1972,50лв.-адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. В. И., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** ******,
да заплати на З. „Д.Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес: *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 719,11лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП Г. ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: