Решение по дело №989/2019 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№260035                                           25.09.2020 г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                 граждански състав  на трети август през две хиляди и двадесета година         

в публично заседание в следния състав:

                                                                             Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 989 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Етажната собственост „А.2”, находяща се в КК „Слънчев бряг”, западна част, представлявана от Ю.М., против Т.М., гражданка на Литва, БУЛСТАТ ***, с адрес КК „Слънчев бряг”, ПИ № ***апартамент 110. Твърди се, че ответникът бил собственик на недвижим имот, находящ се в КК „Слънчев бряг”, комплекс А.2, ПИ ***, апартамент 110, с площ от 26.30 кв. м, ведно с 0,4987% ид. ч от общите части на сградата, равняващи се на 8,11 кв. м, с идентификатор на обекта № 51500.507.635.1.110. Сочи се, че с решение от 17.08.2016 г. на проведено общо събрание на ЕС на комплекс А.2, бил определен размер на паричните вноски от 12 евро/кв.м. с включени общи части, за периода 01.01.2017 г.- 30.06.2017 г. С решение от 31.07.2017 г. размерът бил намален на 10 евро/кв.м. с включени общи части, за периода 01.07.2017 г.- 30.06.2018 г., а с решение от 30.07.2018 г.- на 8 евро/кв.м. с включени общи части, за периода 01.07.2018 г.- 30.06.2019г. И трите решения били влезли в сила. Сочи се, че на проведеното на 30.07.2018 г. общо събрание се взело решение и бил определен срок до 01.10.2018 г. за доброволно плащане на неплатените такси поддръжка, дължими за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2018 г., като било възложено на УС да започне процедура по съдебно събиране на неплатените такси след изтичане на срока за доброволно плащане. В тази връзка на ответницата било изпратено електронно писмо, в което й било напомнено, че същата дължала за първия период 206 евро, за втория 344 евро и за третия 275 евро. Заявява се, че заплащане на настъпило. Предвид на това се моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовата ЕС сочените по- горе суми, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения представител на ответницата, с който се оспорва претенцията. Навеждат се две групи възражения. На първо място се сочи, че и в трите решения на проведените общи събрания начина на разпределение на сумите, дължими от всеки собственик, бил определен в разрез с нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, като е следвало да се определи такса, разпределена по равно между собствениците, обитателите и ползвателите, а не съобразно дела им в общите части. На следващо място се заявява, че се касае за комплекс от затворен тип, поради което управлението следвало да се извършва съобразно сключен договор за управление с нотариална заверка на подписите. Навежда се и възражение, че ответницата не е обитавала имота си през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., поради което и по аргумент на чл.51, ул.2 от ЗУЕС, не дължи такси.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 6, ал.1, т.8 и т.10, вр. чл. 11, ал.1, т.5 вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За установяване на твърденията си ищецът е представил протоколи от 15.08.2016 г., 31.07.2017 г., 30.07.2018 г. от проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в ответната Етажна собственост. От същите е видно, че общото събрание е приело, че всеки собственик дължи годишна такса за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, която за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. е в размер на 12 евро/кв.м.; за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. е в размер на 10 евро/кв.м.; за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. е в размер на 8 евро/кв.м.

По делото е представен и нотариален акт № 79, т.VІ, рег.№ 5892, н.д. № 1012/26.08.2010 г., съгласно който ответницата е закупила апартамент № 110, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.507.635.1.110 по КККР на гр.Несебър, КК „Слънчев бряг- запад”, с площ от 26,30 кв.м. и 8,11 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, или общо 34,41 кв.м.

От страна на ищецът се твърди, че решенията на общото събрание са влезли в сила. От страна на особеният представител на ответницата се наведе възражение, че решенията противоречат на нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС и в този смисъл, като незаконосъобразни, не въвеждат задължение на М. да заплаща търсените суми. Съдът не споделя това възражение. Константна и непротиворечива е практиката както на въззивната, така и на касационната инстанция, че съображения относно незаконосъобразността на решенията на общото събрание на ЕС могат да бъдат предмет само на специално инициирано производство по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, провеждащо се в определени от нормата срокове, които важат и относно възражения за нищожност на взетите решения. ЕС се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Ето защо настоящата инстанция приема, че решенията на проведените общи събрания са влезли в сила и са задължителни за изпълнение от страна М.. В този смисъл за последната е възникнало задължение да заплати съответните вноски съобразно гласуваните решения. На общото събрание законодателят не е възложил задължение да приема решения за дължимите от всеки един собственик поотделно суми, като е достатъчно да се приемат общи решения за разходите в етажната собственост, както е сторено в случая. Що се отнася до начина на определянето им, същият е достатъчно ясно описан, като с елементарни аритметични пресмятания се установява, че сумите са правилно изчислени.

По отношение на възражението, че комплексът е такъв от затворен тип, съдът счита, че дори и да се установи това обстоятелство, този факт не променя органите на управление в една етажна собственост, заложени в ЗУЕС. Наред с това по делото не се представя, нито се твърди от страна на ответницата, че е сключила договор по чл.2 от ЗУЕС и в този смисъл да счита, че дължи на друго лице, а не на ЕС. След като липсва такова съглашение, то съобразно правилата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, ответницата, като собственик на обект в ЕС, е длъжна да заплаща разходите по поддържането и управлението на общите части.

От страна на М. се наведе и възражение, че не дължи процесните суми предвид на това, че за сочените периоди не е обитавала имота си. Действително, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Според чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието законът е въвел изискване да се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). Двете разпоредби следва да се тълкуват систематично като по делото липсват доказателства, от които да се установи, че собственикът е уведомил председателят за отсъствие и липсват доказателства, които да водят до основателност на правоизключващото възражение на ответника. В тежест на М. бе да докаже, че обектът е ползван по-малко от 30 дни, като съдът не споделя, че е достатъчно само да се твърди този факт, както се сочи от особения представител. Фактът, че обектите са обитавани по-малко от 30 дни в календарната година е благоприятен за ответника и затова той носи доказателствената тежест да го установи, което в случая не е сторено.

С оглед на всичко гореизложено се налага извода за основателност на претенцията в сочените в исковата молба размери. Предвид крайният изход основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба- 23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумите.

При този изход на спора, на ищецът следва да бъдат присъдени сторените разноски, които възлизат на сумата от 65 лв.- държавна такса, 480 лв.- адвокатско възнаграждение, и 300 лв.- възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Т.М., гражданка на Литва, БУЛСТАТ ***, с адрес КК „Слънчев бряг”, ПИ № ***апартамент 110, да заплати на Етажната собственост „А.2”, находяща се в КК „Слънчев бряг”, западна част, представлявана от Ю.М., сумата от 206 евро, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г.,; сумата от 344 евро- за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.; сумата от 275 евро- за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законните лихви върху сумите, начиная от 23.10.2019 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 845 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски.    

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

На адв. Н.Д. да се изплати сумата от 300 лв. за положения труд като особен представител на ответника.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: