Присъда по дело №1521/2015 на Районен съд - Шумен

П Р И С Ъ Д А

 

76/10.12.2015г.                                      гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, осми състав

На десети декември       две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

                                                                      Председател: Валентина Тонева

                                                       

                                                                                                                                

Секретар Й.К.  

Прокурор Александрова  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Наказателно дело от общ характер № 1521 по описа за 2015г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият В.К.К.  ЕГН **********, роден на ***г*** , български гражданин, със средно образование , с постоянен адрес ***, женен, безработен, реабилитиран  ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че   на 04.03.2015г в гр. Шумен противозаконно повредил  чужда движима вещ - л.а. „Санг Йонг Актион“с рег № Н 99 06 ВК, собственост на П.С.С., като повреждането се изразява  в простъргване  с повреди по боята на автомобила и е  на обща  стойност 974,40 лв, поради което и на основание чл.216, ал. 1 от НК и на осн.чл. 54 от НК го  осъжда  на  6 месеца „ лишаване от свобода“.

 На основание чл. 66 ал.1 от НК  отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години.

 На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимият     да заплати сумата от 327,87лв  представляваща разноски по делото, като 65лв  следва да  внесе по сметка на ОДМВР, а 262,87лв да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт,  по сметка на ШРС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

Районен  съдия:

 

 

 

 

На 21.07.2015г . от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 57/2015., по който на 21.07.15г. е образувано производство пред първа инстанция срещу В.К.К.   с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление по чл.216 ал.1 от НК

 В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 04.03.2015г в гр. Шумен противозаконно повредил  чужда движима вещ, л.а. „Санг Йонг Актион“с рег № н 9906 ВК, собственост на П.С.С., като повреждането се изразява простъргване  с повреди по боята на автомобила и е  на обща  стойност 974,40 лв,  престъпление по  чл.216, ал. 1от НК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа  повдигнатото обвинение и  предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, да му наложи наказание “лишаване от свобода” от 10 месеца, като счита, че няма формални пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок в размер на минимално предвидения от закона.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си заявява, че няма доказателства обосноваващи авторството на деянието  за което е обвинен подзащитният му и моли за оправдателна присъда . Подсъдимият не се признава за виновен  и моли да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.К.К.   с ЕГН ********** *** в който живее и семейство С.. Подсъдимият имал конфликт със семейството на пострадалите свидетели  за ползването на таванска стая в блока, в който живеят подсъдимия и свидетелите С.  .

 Св П.С. и св. Г.С.  притежават л.а. „Санг Йонг Актион“с рег № н 9906 ВК. Процесният автомобил е собственост на П.С. изводимо от приложената по делото справка от  Централна база данни на КАТ Шумен.

На 03.03.2015г привечер св. С., паркирал превозното средство- л.а. „Санг Йонг Актион“с рег № н 9906 ВК, на паркинга до  жилищния блок.

На 04.03.15г около 01,30 часа  от блока излязъл подсъдимият В.К.К.. Той се насочил към паркирания  „Санг Йонг Актион“с рег № н 9906 ВК и след като се уверил, че същият няма  инсталирана алармена инсталация, с помощта на остър предмет, притискайки  го по повърхността на автомобила, започнал да нанася поражения /простъргвания/. Подсъдимият обиколил по този начин  превозното средство и с острия  предмет  издраскал   и предния и задния капак. Неговите действия били видени от свидетелите А М. и Б.М. , също живеещи в блока, които се прибирали по това врем в дома си. 

В резултата на деянието му били  нанесени простъргвания  с повреди  по боята  по следните  елементи  от автомобила – преден капак, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв  калник, заден десен калник,  задна дясна врата,  предна дясна врата,  преден десен калник и задния капак.

От назначената по делото икономическа експертиза се установява, че стойността на повреждането на автомобила   възлиза на 974 лв  .

Установените в хода на съдебното следствие фактически обстоятелства се подкрепят изцяло от:  протокол за оглед на веществени доказателства и  фотоалбум към него, за който съдът приема, че е изготвен по реда предвиден в НПК, поради което го цени като годно доказателствено средство, съгласно чл. 131 от НПК, от  изслушаните в с.з. свидетели очевидци А.М. и Б.М.,  от прочетените показания на св. Б.М. на основание чл. 281 ал.1 т. НПК,  като приема показанията на двамата очевидци за  достоверни, логични и безпристрастни, от  показанията на  св. С. и св.С., от заключението на автотехническата експертиза по делото, заключението на допълнителната автотехническа експертиза и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, заключенията на които експертизи  съдът прие като обосновани, компетентно изготвени и непротиворечиви,  подъдржани от вещите лица.

Показанията на свидетелите А.М. и Б.М., които пряко са възприели престъпното поведение на подсъдимия, съдът  кредитира изцяло. Нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото, което евентуално да направи показанията му тенденциозни и недобросъвестни. Тези свидетели очевидци  са категорични и единодушни за това което са видели.

В своите показания  дадени в с.з. проведено на 05.11.2015г св. А.М. заявява : “………………..Видях въпросният господин  да излиза от входната врата ……Видяхме как подсъдимият одра колата  от край до край от едната страна, после я заобиколи, мина от другата страна . Одра колата и от другата страна, след което се качи на предния капак и пак започна да прави кръгови движения върху самия капак, с предмет, който не видяхме, но от тези движения се чуваше шума на стъргане ………ние директно  го виждахме……..Ясно виждахме лицето на подсъдимия, неговите действия и колата, която той драскаше……………….. „

В показанията си св. Б.М.,   приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им  на основание чл. 281  ал.1 т.2  от НПК в с.з. проведено на 05.11.2015г, също заявява :“ ………..Видях В. да драска целия автомобил.Обикаляше около него Първоначално го заобиколи и после по горния капак.Според мен звука който се чуваше  беше като от драскане на ключове .По специално се спря върху  предния капак, драскаше с кръгови движения по капака………“.

 

 

 

Не се споделя от съда  становището  на защитата   за липса на доказателства обосноваващи факта, чия собственост е процесното МПС, върху което е осъщественото посегателство. Такива безспорни доказателства са събрани в хода на досъдебното производство/ стр. 45 от ДП/ и те се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът намира, че категорично и безспорно   по делото е, че именно подсъдимият е осъществил престъпното посегателство квалифицирано като деяние по чл. 216  ал.1 от НК с форма на изпълнителното деяние повреждане. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.216 ал.1 от НК, защото:

 * обект на престъплението са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движима вещ – в конкретния случай л.а. „Санг Йонг Актион“с рег № н 9906 ВК, собственост на П.С.С.;

             * от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал пряко върху чуждата движима вещ- л.а. „Санг Йонг Актион“с рег № Н 9906 ВК, собственост на П.С.С., вследствие на което са  налице повреди  представляващи простъргване  по боята на автомобила; с деянието си подсъдимият противозаконно е  повредил  автомобила.

 * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимата   вещ - предмет на престъплението и не е бил неин собственик; В  заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза, вещото лице посочва, че подсъдимия страда от СИНДРОМ НА АЛКОХОЛНА  ЗАВИСИМОСТ – РЕМИСИЯ, НАЧАЛНА ОЛГАНИЧНА ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА, но  към датата на деяние същият е могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си.   

 * от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той е съзнавал, че въздейства върху чужда  вещ, предвиждал е повреждането  й като последица от това въздействие, като във волево отношение извършителят пряко е целял този резултат - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено опасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като сравнително висока, степента на обществена опасност на подсъдимият, също преценена от съда като сравнително висока, предвид данните за личността му, събрани от материалите по делото, както и подбудите за извършване на престъплението.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, доколкото намира, че е налице липса на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства които да мотивират приложението на чл. 55 от НК.

 За престъплението по чл.216 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до пет години. Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода".

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

Подсъдимият  е реабилитиран и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична преВ.я. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието.

В настоящия случай извод, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална преВ.я на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. /в т.см. р константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната преВ.я.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: