№ 71
гр. **** , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130100945 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
4698/20.10.2020 г. и молба вх. № 1104/24.03.2021 г., подадена от С. М. Я., ЕГН **********,
с адрес: гр. ****, област ***, ул. ул. „****“ № 7 срещу Я. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: с.
****, община *****, област ***, ул. „*****“ № 8, с която първоначално са предявени: иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, с който на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК са
съединени небрачни искове с правна квалификация: чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК, чл. 143 от СК,
чл. 149 от СК, чл. 56 от СК.
Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак на 17.04.2010 г., за който е
съставен акт за граждански брак № 0001 от 17.04.2010 г. от Кметство с. *****. От брака си
имат родено едно малолетно дете – М. Я. Р., ЕГН **********, роден на 02.03.2011 г. В
началото бракът им бил пълноценен и животът им, изпълнен с любов и разбирателство.
Постепенно обаче се появили непреодолими пречки – несходство в характерите и
възгледите на съпрузите. Ответникът започнал да проиграва парите им на хазарт,
задлъжнял много. Започнали да го търсят всякакви хора, за да си искат парите. Той избягал
в чужбина от страх и оставил ищеца сама с детето, което тогава било на две години. Твърди,
че сама издържала и отглеждала сина им. Кредиторите започнали да търсят и нея за
задълженията на съпруга , заплашвали нея и детето. Тя била сама и уплашена. Поддържала
дома, в който живеят с детето и започнала да изплаща задълженията му, за да не я
притесняват. Изплащала ги около седем години. Я. не плащал издръжка и тя трябвало да
се оправя сама. През това време изпратил един – два пъти пари, за да му плати част от
задълженията. Седем години тя била и майка и баща на детето. Твърди, че ответникът не го
е търсил за контакти и постепенно детето се отчуждило от него. Ето защо взела окончателно
решение да прекрати брака им. Счита, че същият е изчерпан и съществува формално, като
не изпълнява своята социална функция. Посочва, че между брачните партньори липсва
чувство на привързаност един към друг и желание за контакти, поради което изразява
убеждението си, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен.
1
Моли съда да прекрати брака с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса за вината.
Моли съда да бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетното
им дете, като бъде определено местоживеенето на детето при нея в семейното жилище на
страните, а именно, къща, находяща се в с. *****, община ****, област *** /уточнение,
направено с молба вх. № 1104/24.03.2021 г./. Да бъде определен режим на лични отношения
на бащата с детето, както следва: всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя и 10 дни през лятната ваканция, когато другият родител
не ползва платен годишен отпуск. Да бъде осъден ответникът да заплаща на малолетното
дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, с
падеж 6-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
считано от 06.10.2020 г. до отпадане или изменение на основанието. Моли също ответникът
да бъде осъден да заплати на малолетното дете издръжка за период една година назад, а
именно от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г. в общ размер на 2400 лева, ведно със законната
лихва.
Моли да бъде предоставено за ползване цялото семейно жилище на съпрузите на
основание чл. 56, ал. 5 от СК, за което твърди, че двамата са закупили по време на брака, до
навършване на пълнолетие на детето /уточнение, направено с молба вх. № 1104/24.03.2021
г./.
Заявява, че няма претенция за издръжка от съпруга си.
Моли съда да постанови след развода ищецът да продължи да носи брачната си
фамилия Я..
Заявява, че придобитото по време на брака недвижимо имущество ще бъде предмет на
делба след неговото прекратяване, както и че движимото имущество съпрузите са разделили
извънсъдебно.
Заявява също, че съпрузите нямат общи банкови сметки.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва
твърденията в исковата молба, като от своя страна твърди, че домът в с. ***** бил закупен
изцяло с негови лични средства. Излага, че същият бил изграден луксозно, като навежда, че
не било възможно човек, който дължи пари на много хора, както се твърди в исковата
молба, или на когото жена му изплаща задълженията, да построи такъв дом с всички
удобства в него. Ищецът получавала много пари от него. Отрича същите да са били за
погасяване на негови задължения. От представения по делото нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот от 25.04.2014 г. било видно, че той е продал негова собствена
нива от 23.006 дка, като с парите от продажбата на тази нива закупил двата имота в село
*****, което станало с нотариален акт от 10.06.2014 г. От представената справка от
Агенцията по вписванията било видно, че на 06.10.2020 г. ищецът е придобила друг
недвижим имот в с. *****, община ****. Имотът бил закупен първо от майка , вероятно
пак с неговите пари, тъй като майка не притежавала нужните средства, и след това е
дарен, за да бъде тя самостоятелен собственик на имота и той да не притежава част от него.
Така ищецът имала свой нов дом, в който можела да живее.
Твърди, че действителната причина, за да се стигне до развод е тази, че ищецът имала
връзка с друг мъж, който се казва Jabbi (на български език вероятно Ж.), който работел като
медицинско лице в селото. Случайно, през месец септември 2020 година, ищецът му дала
телефона си, за да говори той с неговата майка. Тогава видял на нейния месинджър
2
кореспонденцията между съпругата си и любовника , обясненията в любов, много снимки
на съвместните им празнувания на рождени дни, или пътувания заедно. Поискал обяснение
от жена си, но не получил смислено такова. Поискал обяснение и от любовника , но той му
казал да пита жена си. След това се оказало, че цялото село знае за връзката между жена му
и този човек, а той бил последният, който разбрал. Казали му, че преди няколко месеца
двамата са сключили религиозен брак при ходжата в град ****. Ответникът отишъл при
ходжата в град ****, за да попита дали е истина това и той потвърдил, че е истина. Казал му
обаче, че е бил заблуден и че не е знаел, че С. М. Я. има сключен граждански брак с него и
има законен съпруг.
Твърди, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им има само и
единствено ищецът по делото. Счита, че детето се чувства много подтиснато и некомфортно
в компанията на този трети човек, който, тъй като е чужденец, е човек с други културни,
семейни традиции и ценности, които се различават много от нашите.
Счита, че поради гореизложеното, на ищеца липсвал морал, който трябвало да
притежава всяка една съпруга. Без да имала морал на необходимата висота, тя не можела да
бъде достойна майка и да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака
им дете. Счита, че е по-подходящият родител, който следва да упражнява родителските
права за роденото от брака им дете. Навежда, че детето е момче, на 9 години е и то имало
нужда при своето израстване да подражава на мъжа до себе си и пред себе си. Примерът бил
особено важен на тази възраст, когато той ще навлезе в пубертета. Негов пример за здрав
морал и добро обществено поведение не можел да бъде човек, който често сменял своите
жени, който след като поддържа известно време връзка с една жена се прехвърлял на
следващата и така развалял семействата, без да изпитва някакво неудобство от това. Пример
за детето за здрав морал не можела да бъде и неговата майка, която по едно и също време
имала сключени два брака - един граждански брак с ответника и друг религиозен брак с
любовника ѝ.
Оспорва и посоченото в исковата молба, че движимото имущество било разделено от
съпрузите извънсъдебно. Твърди, че е закупил много движими вещи, с които се осигурявало
цялото удобство за едно домакинство и които се намирали в къщата в с. *****.
Оспорва посочения в исковата молба режим на свиждане, като излага, че обикновено
се определяла всяка първа и трета събота и неделя от месеца, а не четвърта; през лятната
ваканция, периодът на свиждане бил един месец, а не 10 дни; следвало да бъдат отчетени и
религиозните празници - 2 пъти Байрам през годината, Нова година, личните празници на
детето, а именно неговия рожден ден и други такива обстоятелства.
По отношение на претендираната издръжка от майката твърди, че нямало основание
тя да иска издръжка за една година назад, тъй като съпрузите не са били разделени. През
месец септември, когато бил в отпуск, те живели в общия им дом, ходели заедно като
семейство на сватба, на почивка, т.е. те били семейство. Твърди, че през тази една година
назад, за която ищецът претендирала издръжка, той е предоставял достатъчно средства за
издръжка. Това било видно от представената разпечатка от „Опал Трансфер" за преводите,
които е правил по банковата сметка в „Експресбанк", открита на негово име. Ищецът имала
банкова карта и сумите, които превеждал той от Великобритания тя ги е теглила или на
същия ден или най – късно на другия ден от банкомат в България или от банковата му
сметка, като преведените от него суми за периода от 13.09.2017 г. до 06.07.2020 г. били
значителни по размер. Твърди, че последната сума, която е превел на 06.07.2020 г. в размер
на 5013.34 лева била преведена на името на ищеца. Счита, че претендираната издръжка за
минало време и занапред в размер на 200 лева месечно била висока като размер, тъй като
3
бил давал толкова много пари на ищеца, че тя имала такива за години напред. Посочва, че
ищецът не е конкретизирала претенцията си относно дома, в който иска да бъде определено
местоживеенето на детето в с. *****, тъй като същата била закупила друг имот в същото
село.
Заявява несъгласието си същата да носи в бъдеще неговата фамилия Я..
Заявява, че е съгласен бракът между страните да бъде прекратен, като дълбоко и
непоправимо разстроен. Твърди, че вина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство
има само и единствено ищецът, поради връзката с друг мъж, с когото е сключила
религиозен брак и която връзка е станала достояние на цялото общество.
Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за предоставяне на родителските
права по отношение на роденото от брака между страните малолетно дете, като
неоснователна, както и искът за издръжка, поради заявена с НИМ претенция за
предоставяне на родителските права.
Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за предоставяне ползването на
семейното жилище в с. *****, тъй като счита, че в това жилище следва да живее той и
малолетното му дете, а и същото било негова лична собственост, тъй като било закупено с
негови лични средства. Моли да бъде определено местоживеенето на детето в това жилище
заедно с него.
Моли да бъде възстановено фамилното име на ищеца, което тя е имала преди
сключването на гражданския брак – Симеонова.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила насрещна искова молба, подадена от
ответника.
С насрещната искова молба ответникът предявява насрещен брачен иск, уточнен с
молба вх. № 298/27.01.2021 г. и молба вх. № 1149/26.03.2021 г., с правна квалификация чл.
49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК, с който на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК са съединени
насрещни небрачни искове с правна квалификация: чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК, чл. 143 от СК,
чл. 56 от СК.
Заявява претенция да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака на страните дете М. Я. Р.. Счита, че като родител, е много
по – пригоден, за да даде на детето необходимото възпитание, пълноценно развитие, добър
пример за семейство, тъй като неговото семейство е сплотено, че има нужните средства за
обучение на детето и пребиваване в по - добра среда. Счита, че моралът на ищеца, който тя
демонстрирала, бил на много ниско ниво и тя не можела да осигури така необходимото
възпитание за едно малолетно дете. Излага съображения, които преповтарят тези, наведени
в отговора на ИМ. Счита също, че притежава по -добри родителски качества от майката.
Твърди, че грижите му и обичта към детето са на необходимото ниво. Изразява
непоколебимото си желание да се грижи и да упражнява родителските права по отношение
на детето. Счита, че детето е привързано към баща си. То виждало в негово лице бащиния
пример в живота си. И двамата се чувствали прекрасно, когато са заедно. Друг мъж, с когото
майката поддържала връзка, не би бил добър пример за детето в живота.
Навежда, че било по – подходящо бащата да гледа и да се грижи за дете от мъжки
пол, а и с оглед възрастта на детето, то не се нуждаело и от преките и непосредствени грижи
на майката. Твърди, че може да разчита при полагане на грижите за детето на всички негови
близки и роднини, че майка му била в работоспособна възраст и тя щяла да му помага много
4
при поддържането на домакинството, при прането, чистенето и готвенето. Той самият също
се справял с тези домакински задължения отлично. Социалното му обкръжение било на
здраво и сплотено семейство. Това трябвало да бъде примерът, който да следва детето.
Заявява, че той и роднините му никога биха настройвали детето срещу майка му, но майката
на ищеца се опитвала да настройва детето срещу неговия баща. Твърди, че получава
значително по - високо възнаграждение от ищеца и че може да осигури на детето много по -
добър живот.
Заявява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имала само и
единствено ищецът, поради поддържането на извънбрачна връзка с друг мъж и поради
факта, че по едно и също време имала двама съпрузи - един с граждански брак и един с
религиозен брак. За неговата вина в исковата молба въобще не се твърдяло, че има такава,
тъй като той нямал вина.
По отношение на издръжката – заявява, че не желае никаква издръжка от страна на
ищеца за детето. Можел да го издържа сам и да му осигури много добър живот. Тъй като СК
повелявал, че предварителен отказ от издръжка е нищожен, поради тази причина, предявява
претенция за издръжка в размер на минималната за страната.
По изложените съображения моли да му бъдат предоставени родителските права по
отношение на роденото от брака на страните малолетно дете.
Моли, да бъде определен подходящ режим на свиждане на майката с детето, като не се
противопоставя той да бъде по-разширен от този, който майката е посочила в исковата си
молба, тъй като счита, че детето трябва да има еднакво добро отношение и към двамата
родители.
Моли майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на минималната за
страната, която от месец януари 2021 година ще бъде в размер на 162.50 лева, считано от
влизане в сила на решението за развод и за предоставяне на родителските права, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за
изменение или прекратяване на правото на издръжка.
Моли жилището, което било закупено изцяло с негови лични средства, намиращо се в
село *****, община ****, Варненска област, да бъде предоставено на него и на малолетното
им дете, като бъде определено местоживеенето на детето в това жилище.
С уточнителна молба вх. № 298/27.01.2021 г., подадена в изпълнение на указанията на
съда, дадени с разпореждане от 13.01.2021 г., заявява, че желае съдът да се произнесе по
въпроса за вината, като моли бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на ищеца, поради противобрачното
поведение – връзка с друг мъж по време на брака им. Посочва падеж на претендираната
месечна издръжка – до 5-то число на текущия месец. Уточнява, че претендира семейното
жилище, находящо се в с. *****, да бъде предоставено за ползване на него и на малолетното
дете. Заявява, че не претендира заплащане на издръжка от другия съпруг.
С молба вх. № 1149/26.03.2021 г. уточнява претенцията си за ползване на семейното
жилище в следния смисъл: ако съдът уважи искането да му бъдат предоставени
родителските права по отношение на малолетното дете на страните, заявява, че претендира
да му бъде предоставено ползването на цялото семейно жилище, а в случай че родителските
права бъдат предоставени на майката – претендира да му бъде предоставен за ползване
вторият етаж на семейното жилище, находящо се в с. *****, община ****, състоящо се от
две стаи, коридор, баня и тоалетна, и малка кухня.
5
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещна искова молба, подадена от
ответника по нея – С. М. Я..
Изразява становище за допустимост, но неоснователност на насрещните искови
претенции. Твърди, че изложената в отговора и насрещната искова молба фактическа
обстановка не отговаря на действителността, като поддържа в цялост изложените в исковата
молба факти.
Възразява срещу претенцията родителските права по отношение на малолетното дете
на страните да бъдат предоставени на бащата. Твърди, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има Я.Я..
Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и възраженията си, а
именно:
Твърди, че през месец октомври 2014 г. съпругът внезапно изчезнал. Тя го търсила
на мобилния телефон, питала и родителите му, но никой не знаел къде е. След два дни той
се обадил, като казал, че е избягал в ******, тъй като е натрупал много дългове от
хазартни игри и кредиторите го търсели и заплашвали. Работодателят му, лихвари и
кредитни институции започнали да си търсят парите, които съпругът им дължал. Тя и
родителите започнали да погасяват задълженията му. До есента на 2020 г. тя пазела
документите за плащаните от нея суми по кредити, но през месец ноември, той се прибрал
от ******, нахлул в къщата, започнал да крещи, да чупи вещи и да хвърля, като унищожил
по – голямата част от платежните документи. До 2018 г. сумите, които се наложило да бъдат
погасени възлизали на повече от 15 000 лева. Оспорва твърденията на Я., че е изпращал
пари за издръжката на детето, като от своя страна твърди, че през годините, през които той
се укривал в ******, парите, които изпращал от време на време отивали за погасяване на
неговите задължения. Посочва, че след бягството на съпруга , тя сама полагала грижи за
отглеждане на детето, подпомагана от своите родители, включително и финансово.
Сочи, че Я. се прибрал за първи път в България две години след бягството, когато по –
голяма част от дълговете му били погасени. Тогава останал в България по – малко от една
седмица, а през следващите години се прибирал всяка година за кратко. Още при първото му
прибиране тя му казала, че вече не може да живее с него и че те вече не са нормално
семейство. По време на престоите му в България през деня тя домакинствала в дома им, а
вечер се прибирала да нощува при родителите си. През 2016 г. му казала, че иска да
приключи с техния брак и потърсила адвокат, но поради различни стечения на
обстоятелствата, включително онкологичното заболяване на баща , не осъществила
намеренията си. Твърди, че през годините е правила опити за заздравяване на брака им, като
го молила да се върне и да работи в България, но той отказвал. Последен такъв опит
направила през лятото на 2019 година, но той отговорил, че в България не може да
получава същите доходи. След този опит баща починал и тя взела твърдо решение да
приключи този брак.
Оспорва твърдението, че семейното им жилище в с. ***** е закупен изцяло със
средства на съпруга . Твърди, че тя също е работела и родителите оказали помощ при
закупуването на имота. Твърди, че в периода, в който съпругът се укривал от лихвари в
******, тя била теглила и връщала заеми и че с получените средства е инвестирала в дома
им в с. *****.
По отношение на дарения имот от нейната майка твърди, че средствата, с които
майка закупила същия били от застраховката на баща , получени след неговата смърт,
както и че имотът бил празно дворно място.
6
Признава, че има нов партньор, който бил опора, като твърди, че съпругът също
имал връзка.
Твърди, че бащата не само не притежавал необходимия родителски потенциал за
отглеждане на дете, но и че същият нямал и желание да полага грижи за детето си, че
заявената от него претенция да му бъдат предоставени родителските права по отношение на
детето били провокирани само и единствено от страха, че в противен случай ще се наложи
той да заплаща месечна издръжка. Излага, че контактите на бащата с детето са били кратки
и са се осъществявали по време на престоите му в България. За последен път двамата
контактували при завръщането на бащата в България през месец септември 2020 г. От този
момент между двамата били проведени два – три телефонни разговора. Бащата не се обадил
на детето по време на Коледно – новогодишните празници и не му изпратил подарък.
Прекъснат бил и контактът с родителите на бащата, които от дълго време не посещавали
детето, не го търсили по телефона и не изпращали подаръци за него.
Посочва, че на 01.03.2021 г. /ден преди рождения ден на детето/ съпругът проявил
акт на агресия, като разбил вратата на нейната част от къщата, за която нямал ключ. Къщата
им била разделена на две – едната част обитавала тя, а другата – съпругът . Вещите били
преобърнати разхвърляни, а част от тях – изпочупени. Когато тя влязла с детето, съпругът
бил още вътре и посегнал да я удари, но тя успяла да избегне удара. Съпругът крещял, че
ще ги изхвърли с детето от къщата. Всичко това се случило пред детето. Тя се обадила в
полицията и след идването им полицаите съставили на съпруга предупредителен
протокол.
Твърди, че между нея и детето има силна емоционална връзка, че тя била учител и
била в състояние да му помага с уроците ежедневно. Детето било свикнало и много обичало
своята баба по майчина линия.
По отношение на претендираната издръжка в размер на 200 лева излага, че детето
посещава извънкласни мероприятия и че има желание да посещава допълнителни уроци,
които към момента тя изплащала изцяло, а и в средствата за издръжката му се включвали
разходи за ежедневни нужди – храна, облекло, отопление, вода, медицинска грижа, битови
нужди, както и допълнителни разходи, необходими за развитието на детето. Детето било
отличен ученик, участвало в различни състезания и печелило медали. Същевременно бащата
работел и живеел в ******, където получавал много по – високо възнаграждение от
средното за България, нямал други деца и бил в състояние да изплаща издръжка в по – висок
размер от минималния за страната.
Моли насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В първото по делото съдебно заседание ищецът лично и чрез своя процесуален
представител поддържа исковата молба, уточнителните молби и отговора на насрещната
искова молба. Моли за уважаване на исковите претенции и за отхвърляне на насрещната
претенция. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските. Представя писмена защита.
Ответникът не се явява, представлява се процесуалният си представител, който твърди
и представя доказателство – бордна карта, за наличието на уважителна причина за
неявяването му – отпътуването му за ******, поддържа отговора на исковата молба,
насрещната искова молба и и уточнителните молби. Моли за уважаване на насрещните
искови претенции. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Представя
писмена защита.
7
В съдебно заседания Дирекция „Социално подпомагане” – **** се представлява от
социален работник Диана Жечева, оправомощена да представлява дирекцията пред съда със
заповед на директора № 0009/04.01.2021 г., като е депозиран и социален доклад.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства, представени в оригинал, респ. официално заверени
преписи на: удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № 0001 от 17.04.2010 г. от Община ****, удостоверение за
раждане на М. Я. Р., издадено въз основа на акт за раждане № 0040 от 07.03.2011 г. от
Община ****, служебна бележка с изх. № АСД-05-02-02-218/15.02.2021 г., издадена от IОУ
„Хр. Смирненски” – гр. **** и служебно направени справки в НБД „Население”, се
установява, че страните са сключили граждански брак на 17.04.2010 г. в с. *****, община
****, област ***, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0001/17.04.2010 г.
от Кметство с. *****. Страните имат родено по време на брака едно малолетно дете - М. Я.
Р., ЕГН **********, роден на 02.03.2011 г. Детето е записано в III клас в IОУ „Хр.
Смирненски” – гр. **** за учебната 2020/2021 г. и редовно посещава учебните занятия.
По делото е представено и заверено копие от нот. акт № 104, том III, рег. № 3222, дело
480 от 10.06.2014 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС –
****, както и справка по данни за физическо лице от СВ – **** на С. М. Я. за периода от
04.11.2020 г. до 04.11.2020 г., от които се установява, че с договор за покупко – продажба,
обективиран горепосочения нотариален акт, Д.В.Г. е продал на С. М. Я. и Я. Р. Я. дворно
място с площ 2220 кв.м. и дворно място с площ 1080 кв.м., ведно с изградените в последното
жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 22
кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 15 кв. м., находящи се в с. *****, община
****, област ***, за сумата от 6 300 лева; че с договор за дарение, обективиран в нот. акт №
25, том 9, дело 1604 от 06.10.2020 г., Р.И.А. е дарила на С. М. Я. поземлен имот с площ 1870
кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ 44 кв.м. и навес с площ 72 кв.м.,
находящ се в с. *****, община ****, област ***.
Представена е разпечатка от Опал Трансфер за периода от 23.10.2017 г. до 06.07.2020
г., от която е видно, че на 06.07.2020 г. ответникът Я.Я. е превел на ищеца С.Я. сумата в
размер на 5013.34 лева. Представена е и разпечатка за движението по сметката на Я.Я. в
„Експресбанк” АД за извършени от титуляра преводи, тегления и плащания в периода от
29.08.2017 г. до 30.04.2020 г.
От представената характеристика на С.Я., издадена от директора на ОУ „Св. Св. Кирил
и Методий” – с. ****** и допълнително споразумение към трудов договор, сключено на
04.01.2021 г., се установява, че същата работи в училището от 16.09.2013 г. на длъжност
младши възпитател, а към настоящия момент е назначена на длъжност учител,
общообразователен учебен предмет - 5-7 клас ДЦО за неопределено време с основно
месечно трудово възнаграждение 1291 лева, допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 30 лева и за водене на документация на групата по 22
лева месечно за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2021 г.
Представени са и платежни документи за периода от 10.06.2014 г. до 14.06.2019 г. за
предоставен от ВСК на Учителите – гр. *** заем на С.Я. в размер на 5000 лева на 05.04.2017
г., вносна бележка за превод на сумата от 110 лева от С.Я. по сметката на ВСК на Учителите
– гр. *** от 05.04.2017 г. за погасяване на заем, вносни бележки за преводи на суми по
8
сметката на „Профи кредит България” ЕООД с вносител Я. Р. Я., извлечение от счетоводния
картон на С.Я. при ВСК на Учителите – гр. ***, от който е видно, че към 14.06.2019 г.
общото задължение на С.Я. по получен от същата заем е в размер на 1360 лева, операционна
бележка от „Банка ДСК” ЕАД за изтеглена на 10.06.2014 г. сума от разплащателната сметка
на С.Я. в размер на 1550 лева и операционна бележка от 30.03.2016 г. за превод на сумата в
размер на 6 550 лева от С.Я. за погасяване заем, получен от същата.
Представено е заверено копие на скица на УПИ – IV – 1870 кв.м., записан на С.Я. с
документ за собственост - нот. акт № 25, том 9, дело 1604 от 2020 г., издадена на 17.02.2021
г., в която не е отразено наличието на сграда.
От представения протокол за предупреждение от 01.03.2021 г., съставен от полицейски
служител при УМВР – ****, се установява, че на основание чл. 65 от ЗМВР Я. Р. Я. е бил
предупреден да не се заканва с извършване на престъпление спрямо съпругата си С.Я. и
спрямо имота , както и да се въздържа от домашно насилие спрямо същата. Протоколът е
подписан от ответника.
По делото е представен социален доклад, според който се установява, че към настоящия
момент детето М.Р. се отглежда от неговата майка, която е подпомагана от своята майка. За
детето има осигурено всичко необходимо. Детето е споделило, че се чува често с баща си по
телефона или контактува с него по интернет. Детето е посочило също, че на 01.03.2021 г.
баща му се е държал агресивно с майка му и е изпочупил покъщнината им. Майката и
детето обитават жилище, което е семейна собственост и представлява двуетажна къща с
пристройка. Хигиенно – битовите условия в жилището са добри и за детето има осигурено
лично пространство – самостоятелна стая. Майката работи в СУ „Св.Св. Кирил и Методий”
– с. ****** и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева, като е
подпомагана от ДСП – **** по чл. 7 от ЗСПД в размер на 32 лева. Детето е записано в 3 – ти
клас на IОУ „Хр. Смирненски” – гр. **** и посещава редовно учебните занятия. Справя се
отлично с учебния материал. Детето има силна емоционална връзка с майка си и нейните
близки. По данни на майката бащата на детето не е давал средства за неговата издръжка
повече от две години. Пред социалните работници същата е заявила, че няма да
възпрепятства срещите между бащата и детето, че има желание да поддържа добри
взаимоотношения с бащата относно въпросите, свързани с детето им. При проучването е
установено, че майката е силно привързана към детето и има нужния родителски капацитет
и качества. Становището на социалните работници е, че е в интерес на детето да поддържа
емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове, а относно
размера на издръжката молят да бъде взета предвид възрастта на детето и постоянно
нарастващите му потребности.
В проведеното по делото съдебно заседание по искане на процесуалния представител на
ответника бяха допуснати лични обяснения на ищеца по следните въпроси: През месец
септември 2020 г. заедно ли е живяла с ответника?; Били ли са заедно с ответника на сватба
в гр. **** през месец септември 2020 г. на момче от с. *****?; Колко време са били заедно
през месец септември 2020 г.? Имат ли споразумение между двамата за разпределение на
жилището, кой къде ще живее в семейното жилище, преди и след завеждане на делото?
На зададените въпроси ищецът даде обяснения, че през месец септември 2020 г. не са
живели заедно и че приела Я. в общото семейно жилище. На сватбата била със сина си, но
не с Я.. На тази сватба не присъствал Я.. През месец септември Я. се върнал за 10 дни. През
тези дни, когато той си бил тук, тя се прибирала в дома на майка си и го оставяла да бъде с
детето. Тогава имали проблеми. През месец септември подала молбата си за развод. Те взели
решението заедно, но той се отказал в последния момент. Домът представлявал сграда,
9
която имала допълнително постройка, която тя си направила преди три години. В
допълнителната постройка имало детска стая, нейна стая, баня и тоалетна и кухня с хол. В
продължение на тази постройка имало по – висока част. В тази по – висока част имало
същите стаи, но по – големи. Тя отстъпила тази горна част на ответника, за да има къде да
живее като се върне. Допълнителната постройка имала две вътрешни врати, които се
заключват. В неговата част имало друга врата. Тази част представлявала етаж в горната
част. Когато вратата на горната част била заключена, никой нямал достъп до помещенията,
които той ползва. Когато вратата на допълнителната постройка е заключена, никой нямал
достъп до помещенията, които те ползвали. Страните нямали споразумение за
разпределение за ползване на семейното жилище. Не са се разбирали кой, кой етаж ще
ползва. Тя живеела с детето в допълнителната постройка. Това, че тя ще ползва
пристройката, а той другата част, се разбрали, когато подала молбата за развод по взаимно
съгласие, а той се отказал.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели,
доведени от ищеца, а именно: свидетелите Я. И. А. – приятел на семейството, и Е. С. Н. –
позната на семейството.
Според показанията на свидетеля А., Я. напуснал България през месец октомври 2014
г. Преди да напусне България се обадил на свидетеля по телефона и го помолил за огромна
сума пари, която той не можел да му даде, защото правел ремонт. Свидетелят го питал защо
му са, а той му казал, че бил длъжник на някакъв човек, защото играел хазарт и трябвало да
му върне парите. След няколко дни свидетелят си поръчал материали от шефа на ответника.
Я. му ги докарал. Свидетелят му ги платил и взел касова бележка. На следващия ден шефът
на Я. му позвънил и го попитал дали са доставени материалите, защото Я. го няма.
Оговорил му, че материалите са му доставени, но не знае къде е Я.. Попитал го също дали
има касова бележка. Свидетелят му отговорил, че има и той го помолил да му я занесе.
Свидетелят занесъл касовата бележка и той го помолил да му стане свидетел. Свидетелят се
съгласил. Твърди, че знае, че С. и баща са отишли и са върнали парите, които Я. дължи, от
шефа му, който му казал това на следващия ден, когато свидетелят му се обадил, за да
разбере как стоят нещата. Стойността на материалите била около 2000 лв. Твърди, че
оттогава не е виждал Я..
Свидетеля Н. посочва, че познава страните, със С. са били съседи, а Я. познавала
откакто дошъл в селото. Свидетелят гостувала в дома на страните един – два пъти в месеца.
С. също гостувала един – два пъти в месеца. Виждала е Я. един – два пъти в дома на
страните, но повечето го нямало. Твърди, че Я. напуснал България през 2014 г., когато М.
бил на 2 години. Знае от бащата на С., че Я. постоянно имал да връща задължения на хората
и бащата на С. ги е плащал. Той казал за една сума около 2000 – 3000 лева. С. споделила,
че са идвали да я притесняват за тези борчове. Тогава тя и баща събрали парите и ги
върнали. Споделила също, че той през 2014 г. е играл хазарт, взел пари назаем и изчезнал.
Тогава С. имала проблеми с тези хора. Твърди, че Я. се връщал в България на годината
веднъж за около една седмица. В началото като напуснал България, се върнал чак след
втората година. Детето живеело с майка си. В дома им имало условия за отглеждане на дете.
То си имало детска стая, имало компютър, учело се добре и даже имало медали по
английски език. М. и майка му били привързани един към друг. Тя си гледала детето
достойно. С. имала постоянни доходи. Тя била учителка в с. ******. При прибирането на Я.
в България, С. не създавала проблеми за контакта му с детето. Той даже отивал при тях в
къщата да живее, когато се връщал. Свидетелят посочва, че в долната им къща имало две
стаи с голям хол и в горната част мисли, че имало две стаи. Къщата се водела като два
етажа, имало стъпала, за да се влезе в горната част. На долния етаж имало обзаведена стая за
М., майката си имала стая и голям хол, кухня, баня и тоалетна. На втория етаж имало две
10
обзаведени стаи и кухня. Не знае дали горе има баня и тоалетна. Видяла само стаите. С.
повечето ползвала долния етаж. Долният етаж имал самостоятелен вход и горният също.
Твърди, че С. и Я. нямат семейни отношения. Свидетелят не ги е виждала като по-млади да
са влюбени и да се обичат. Знае, че когато последния път Я. се върнал, той е направил
скандал. Започнал да ги заплашва, да крещи, да троши и те извикали полиция. С. звъннала
по телефона, но тя не могла да отиде, защото гледала внучето си. Знае, че това се е случило
пред М.. Това го споделила С.. Счита, че причината за този скандал е, че ги е изоставил,
заминал и не се прибирал при тях. Твърди, че е била свидетел, когато С. го молела да се
върне, но той не се прибирал. Не знае защо той сега проявява агресия. Свидетелят не е
чувала С. да има връзка с друг мъж. Докторът в с. ***** се казвал д-р Амбурса, но
свидетелят не знае дали С. има връзка с него. Твърди, че не ги виждала заедно. С. не
съжителствала с друг мъж. Не знае Я. да е пращал пари на С.. Отношенията между двамата
се развалили откакто Я. заминал през 2014 г. Не си спомня през кой месец миналата година
се е върнал Я., но го видяла в с. *****. Когато се връщал, те живеели заедно със С. в една
къща в с. *****. Когато Я. се връщал, С. била в тази къща и там си нощувала. Свидетелят не
ги е виждала заедно на тържества.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, в които възпроизвеждат лични
възприятия и наблюдения, като непротиворечиви, последователни и обективни.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по делото е изслушано детето М. Я. Р.. При
изслушването детето посочи, че се чуват с баща му по телефона. Когато баща му се връщал
в България, той оставал с него. Заявява, че е свикнал с майка си и много я обича. С майка му
се разхождали, карали колело, споделяли си, ходили на море. С баща си не е ходил на
почивка. Веднъж ходили с баща му на детски кът. Разказва, че малко преди рождения му
ден като се прибрали с майка му вкъщи, всичко от горната стая било в долната стая и било
разхвърляно. Детето видяло баща си, но било в колата за малко. Баща му викал и се карал на
майка му. Майка му разказала, че баща му бил с нож и се приближавал към нея. Баща му
взел техния лаптоп и техните телефони, а майка му казала да им ги върне. Видял телефона
на баща си, когато майка му звъняла, пишело „кучката”. Баща му им върнал телефоните.
Преди не било така, но сега детето не знае какво му е станало. Посочва, че баща му не се е
карал с него. Той му казвал, че всичко, което майка му му казвала, било лъжа. Заявява, че не
вярва на баща си. Разказва, че с майка му живеят на първия етаж. Имали врата, която
заключват. Мисли, че баща му нямал ключ и с крака си е разбил вратата, и е влязъл вътре.
Той като се връщал, живеел на втория етаж. Там имало две спални, кухня, тоалетна и баня.
На техния етаж също имало баня. Заявява, че иска да стои с майка си и че много я обича.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК по делото е изслушана майката. При изслушването
същата посочи, че може да разчита на майка си, която оказвала голяма помощ. Майка
живеела в с. ***** и къщите им били близко. Мислела да си живее в допълнителната
постройка и не била против Я. да живее на горния етаж до момента, когато той казал, че
има връзка с друга жена и смята да я доведе в къщата. Заявява, че е категорично против, да я
доведе на горния етаж. Нямало как да живеят в един дом. Твърди, че не разполага с друго
жилище. Този имот, който е дарен, бил празен двор в момента. Къщата била стара, почти
срутена. Те разчистили терена с цел да тя да построи магазин. Тя работела и си осигурявала
добра заплата. Била на работа до 16.30-17.00 ч. М. ходел на занималня и тя го прибирала от
училище. Имало периоди по време на пандемията, в които М. искал да се прибира на обяд,
и зет или майка го вземали. Твърди, че не съжителства с този човек в нейния дом. Този
човек им бил личен лекар и те били само приятели. Детето познавало този човек. Те имали
страхотна привързаност един към друг. През тези осем години се постарала да запази
уважението на детето към бащата. Родителите на Я. живеели в друго населено място. Тя
водела детето у тях с колата по празници и на Байрам до момента докато решила да подаде
11
молба за развод. Твърди, че майката на Я. била съгласна с това да се разведат, но в момента,
когато решила да се развежда и тя получила документите, всичко се обърнало на 360
градуса. От месец септември майката и бащата на Я. спрели да звънят на детето. Преди 7
години казала на Я., че не иска да са вече като мъж и жена, а само да остане уважението,
заради детето. Казала му, че винаги ще го приеме. Заявява, че и сега няма да го изгони, но
при условие, че казвал, че може да доведе жена в дома им, не можела да го остави да
живее там. Когато дойдел, тя пак щяла да го приеме заради детето. На 2 март детето имало
рожден ден, и тогава тя му простила за тази ситуация и го поканила при детето. Я. я
помолил да заведе детето при родителите си и тя му казала, че може и че няма нищо против.
До 10-ти март той бил с детето по цял ден. Ходили във *** и в **** при родителите му.
Твърди, че последните 2 дни Я. не е звънял на М.. Когато М. вдигнел телефона, баща му
започвал да му задава въпроси. Тя искала нейния дял от къщата да го препише на М. и Я. да
си препише неговия дял на детето, но той категорично отказал. Изпратил всички призовки
на детето по вайбър. Разговорите с детето били винаги - къде си, с кого си, какво направихте
и детето започвало да се дразни и имало моменти, когато не искало да му вдига телефона.
На 28.01.2021 г. тя казала на М. да се обади на баща си и да му честити рождения ден,
въпреки всичко, което се случило през месец септември. Той тогава започнал да обикаля и
да я злепоставя пред хората, че имала връзка. Тя 7-8 години го криела, че играе комар.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
По иска по чл. 49, ал. 1 от СК:
Като главни основания за разстройството на брака се посочват бягството на съпруга
през октомври 2014 г. в ****** поради натрупани дългове от хазартни игри, пълното
неглижиране на семейните задължения от страна на ответника, липсата на отговорност към
съпругата и детето на страните, проявена агресия спрямо съпругата на 01.03.2021 г.,
създаването на извънбрачна връзка, които според ищеца са довели до пълното отчуждаване
между съпрузите и последвалата им фактическа раздяла.
От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, както и от
признанието на ищеца за установена извънбрачна връзка, категорично се установява, че
страните с поведението си показват, че не желаят да живеят като семейство. Съпрузите са
отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата
на обич и взаимно уважение. В отношенията им липсва взаимното доверие, разбирателство
и задружност при изпълнение на семейните задължения. Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което
липсва спор по делото. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че
същата би могла да бъде заздравена. В този вид тя съществува само формално и не
допринася за създаването на добра атмосфера в семейството и за възпитанието и
отглеждането на детето. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като същият е лишен от съдържанието, предписано от закона и
морала, и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, взаимност, привързаност и общи грижи за благополучието на
семейството, присъщи за съпружеските взаимоотношения, поради което бракът им следва да
бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася
и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено от ищеца по насрещните искове – да се прекрати брака по
12
изключителна вина на съпругата, а в отговора на насрещната искова молба от страна на
ответника по тези искове е наведено твърдение, че вината за разстройството на брака е на
ищеца, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос и да даде оценка на
поведението на съпрузите, довело до лишаване на брачната връзка от съдържание. Законът
не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът
възприема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на
двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои
от които са грижата на съпрузите един към друг, издръжката на семейството, тяхното
съвместно живеене и др. За да се избегне субективизма, следва да се извърши преценка само
на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите.
Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки
отделен случай и не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което се обсъжда и
преценява, е дали и доколко те нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на
отношенията вътре в него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до
разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера, възпитанието,
мирогледа на лицата, тяхната толерантност, нагласата и вижданията им за същността на
брака.
Анализирайки причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
съдът приема за установено, че то се дължи на виновното поведение и на двамата съпрузи,
доколкото нито един от тях не е проявил достатъчно усилия и постоянство да заздрави и
съхрани брачната връзка и за преодоляване на натрупаното през годините на продължително
отсъствие на съпруга отчуждение, както и кризата в семейството, настъпила през месец
септември 2020 година. По делото не е спорно, че съпругата С.Я. поддържа извънбрачна
връзка с друг мъж, узната от съпруга през месец септември 2020 г. Независимо дали
връзката е скрепена със сключен религиозен брак или не, такова поведение съставлява
брачно провинение, тъй като е в разрез със задължението за взаимност между съпрузите,
съгласно чл. 14 от СК. Същевременно от страна на съпругата не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на твърдението, че съпругът също имал връзка, въпреки
дадените указания с доклада по делото.
Установиха се по несъмнен начин и брачните провинения на съпруга –участие в
хазартни игри, неглижиране на семейните задължения и отговорности, проявена агресия
спрямо съпругата на 01.03.2021 г., съставляващи поведение в разрез с задължението за
взаимно уважение, общи грижи и разбирателство.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не
бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи
усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието
на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят
разделени. В своите показания свидетелят Н. твърди, че ответникът е напуснал България
през 2014 г. и в началото се върнал в България чак след втората година, че се връщал в
страната на годината веднъж за около една седмица, както и че отношенията между
страните се развалили откакто Я. заминал през 2014 г. С. го молела да се върне, но той не се
прибирал. Действително свидетелят съобщава, че при завръщанията на ответника в
България, те живеели заедно със С. в една къща в с. ***** и тя нощувала там, но
едновременно с това сочи, че къщата на страните се водела като два етажа – всеки със
самостоятелен вход, че на долния етаж ищецът имала самостоятелна стая и че
преимуществено ползвала долния етаж. Датиращото от 2014 г. разделно живеене на
съпрузите, според съда, е обусловило до голяма степен разпада на брачния съюз. Съдът
разглежда това обстоятелство не само в неговия териториален аспект, а и като състояние,
което не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 от СК. По
13
делото липсват не само доказателства, но и твърдения от страна на ответника, че са налице
„важни причини” по смисъла на чл. 15 СК за отделно живеене на страните. От друга страна,
от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, не се установиха по безспорен
начин обстоятелствата, че ответникът е избягал в ****** от страх поради натрупани
дългове, че техния размер до 2018 г. е възлизал на 15 000 лева и че същите са погасени от
ищеца с помощта на родителите , тъй като свидетелските показания не почиват на преките
и непосредствени впечатления на свидетелите, а представените платежни документи
установяват получаване и погасяване на кредити от ищеца, както и погасяване на такива от
ответника, но не и целта, с която са били изтеглени кредитите, нито техния общ размер.
Нещо повече, в отговора на насрещната искова молба ищецът сама твърди, че е теглила и
връщала заеми и че с получените средства е инвестирала в дома им в с. *****. С
ангажираните гласни доказателства не се установи с категоричност участието на бащата на
ищеца в погасяване на задължения на ответника към кредитори. Свидетелите не са
присъствали при връщането на сумите. Те пресъздават разказаното от бащата на ищеца, от
самия ищец или от работодателя на ответника, но никой от тях не е присъствал при
извършване на погасяванията. От показанията на свидетеля А., които съдът кредитира в тази
част, се установява единствено, че преди да напусне България през месец октомври 2014 г.,
ответникът е поискал от свидетеля назаем голяма сума, без да е посочен от свидетеля нейния
размер, с обяснението, че е длъжник на някакъв човек, защото играел хазарт и трябвало да
му върне парите, както и че е задлъжнял спрямо работодателя си със сума в размер на около
2000 лева. Обстоятелството, че разказаното от свидетеля А. предхожда времето, през което
се твърди, че ответникът е напуснал страната, не доказва с категоричност твърдяната
причина за отпътуването, но установява тежко провинение на ответника и укоримо негово
поведение – участие в хазартни игри. Ето защо дори да се приеме, че обсъденият дотук
доказателствен материал дава някакви индиции, че причина за заминаването на ответника за
****** е задлъжнялост към кредитори, то същата по никакъв начин не може да бъде
определена като „важна” по смисъла на чл. 15 от СК. От събраните по делото доказателства
се установява по един категоричен начин, че ответникът с поведението си показва, че не
желае да живее с ищеца като семейство, тъй като не желае да се върне в България.
Свидетелят по делото Н. е категорична в показанията си за желанието на ищеца да заздрави
брака си, но липсата на желание от страна на ответника за това, довело до непоправимо
разстройство на брака им. Именно липсата на съвместно поемане на грижи за семейството е
първопричината, макар и не единствена, допринесла за окончателно разпадане на семейната
общност между страните.
Както вече беше посочено, съгласно разясненията дадени в т. 7 от ППВС № 10 от
03.11.1971 г. докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват
произтичащите от него задължения и в този смисъл брачното нарушение на единия съпруг
не освобождава другия от брачните му задължения. Ако и той ги наруши, бракът може да
бъде прекратен по вина на двамата, ако има искане за вина. Реакцията на единия от
съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не
надхвърля границата на житейски допустимото реагиране обаче е оправдана и не трябва да
се оценява като брачна вина. В случая установеното по делото агресивно поведение на
съпруга спрямо съпругата на 01.03.2021 г. надхвърля границите на житейски допустимото
реагиране и съставлява нарушение на брачните му задължения, предписани с разпоредбите
на чл. 13 - 17 от СК. Такова поведение съставлява лош пример за детето в семейството и
отрицателно възпитателско въздействие върху него – то не го подготвя за изпълнение на
задълженията му по чл. 124, ал. 4 и ал. 5 от СК - да уважава своите родители и да се грижи за
тях при болест и старост.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи.
14
По претенциите за родителската отговорност:
По делото всеки един от родителите е предявил искане да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете. Основен принцип
при определяне на мерките по чл. 59 от СК е интересът на децата – при кого от двамата
родители ще получат по-добри грижи, внимание и спокойствие, при кого от двамата ще се
развиват по-добре физически и духовно. Интересът на децата не е някакво субективно
отношение, а обективна категория. Той не се свежда само до материалните възможности на
родителите. Това се извежда от разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съгласно която съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата, в които се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, формирането им като личности, придобиването на знания, трудови
навици и др. При преценката на доказателствата и на обстоятелствата, имащи правно
значение за определяне на мерките по чл. 59, ал. 4 от СК, съдът намира, че интересите на
малолетното дете М., налагат родителските права за неговото отглеждане и възпитание да
бъдат предоставени за упражняване на майката, която, според представения социален
доклад, притежава родителския потенциал да полага необходимите грижи по отглеждането
и възпитанието на малолетното дете и е в състояние да задоволи потребностите му,
свързани с нужните грижи, време и внимание.
По делото безспорно се установи, че при завръщанията на бащата в България същият се е
прибирал в семейното жилище и е прекарвал времето на престоя си с детето, а при
отсъствието му от страната двамата общуват по телефона или по интернет, но предвид
обстоятелството, че от 2014 г., когато бащата напуска България, непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка, именно тя е тази,
която най-добре знае неговите навици, вкусове, здравословно, физическо и психическо
състояние. Предвид професията, която упражнява, майката има възможност и е ангажирана
с подпомагане подготовката на детето за придобиване на знания. Следва да се отчетат
обстоятелствата, че между майката и детето е изградена стабилна емоционална връзка,
основана на доверие и привързаност, която е ясно видима в поведението на детето, и че то е
свикнало с хората около него, поради което всяка промяна би довела до нежелани
последици в неговото психическо развитие и би се отразила неблагоприятно на неговите
интереси. Следва да се отчете и помощта, която майката получава от своите роднини, което
несъмнено увеличава възможността за лична грижа. Същата работи на постоянен трудов
договор и получава трудово възнаграждение значително над минималната работна заплата
за страната, с което участва в задоволяване на потребностите на детето.
Предвид горните съображения, а така също, че не се възпрепятства контакта с бащата,
съдът намира, че интересите на малолетното дете налагат родителските права по отношение
на него да бъдат предоставени за упражняване на майката, като при нея се определи и
местоживеенето на детето в семейното жилище на съпрузите в с. *****, община ****,
област ***, още повече, че това е желанието и на самото дете, а и бащата не живее в
България, като дори не заявява намерение да се завърне и да се установи да живее трайно в
страната.
Поради уважаването на претенцията за предоставяне упражняването на родителските
права на майката, на бащата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на
лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват биологичната, емоционалната
и социалната връзка между родител и дете, тъй като контактите с бащата са необходими за
нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, определянето на режима на личните
15
отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. В тази връзка
и като взе предвид възрастта на малолетния М., съдът намира, че следва да бъде определен
режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване за времето от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя; един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година –
първите два дни от мюсюлманския религиозен празник Рамазан байрам, последния ден от
мюсюлманския религиозен празник Курбан байрам, на 30 декември, както и на рождения
ден на детето; всяка нечетна година – последния ден от Рамазан байрам, първия ден от
Курбан байрам, на 31 декември, както и на деня, следващ рождения ден на детето, като
взема детето от дома на майката и го връща пак там. През останалия период от време, както
и през официалните празници, бащата също би имал възможност да поддържа контакти с
детето, но това следва да става при съответните договорки между родителите и проявена
толерантност от тяхна страна. С така определения режим на лични отношения, съдът
намира, че интересите на детето са защитени в пълен обем, като се държи сметка за неговото
емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за запазване и разширяване
на връзката родител-дете. Детето има необходимост да контактува и с двамата си родители,
тъй като това са хората, на които може да разчита безусловно във всеки един момент и
същите да му оказват необходимата подкрепа и помощ. От друга страна бащата ще има
възможност да докаже своя родителски капацитет, качества, желание да участва и той
наравно с майката във възпитанието на своето дете, да знае за неговите желания, проблеми,
занимания и нужди.
По исковете по чл. 143 и чл. 149 от СК:
Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете на страните се предоставят на майката, като детето ще
продължи да живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката,
която следва да се заплаща от бащата.
Задължението за издръжка на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на неговото раждане, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК
те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал. 1 от
СК, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
през 2021 г. е в размер на 162.50 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2
от ПМС № 331 от 26.11.2020 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, в сила от 01.01.2021 г. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес
на детето, съобразно възрастта и потребностите му, гарантира стабилност в неговото
ежедневие и съответства на доходите на родителя.
Съобразно Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд, „нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи
към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
16
използват за цели извън издръжката.“ Другият критерий е възможностите на родителя. При
определяне на конкретния размер съдът отчита и размера на собствената издръжка на
задълженото лице, както и дали последното има задължение към други лица.
С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло, съпътствани от здравни, образователни, социални потребности, спортни занимания
и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента
детето М. е на 10 години, същият е ученик, което означава, че детето се намира във възраст,
в която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, учебни материали и
пособия. Изброените потребности на детето са обичайните за неговата възраст, като не са
налице данни, че същото има и специални нужди. В Конвенцията за правата на детето
/Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите за неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно съгласно
Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на
неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на
неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на
развитието на детето. Съдът отчита и факта, че понастоящем икономическата обстановка в
страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и услугите,
като темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си. Според
задължителните разяснения в т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. По делото не се установи дали бащата
работи по трудово правоотношение, респ. размерът на трудовото му възнаграждение, а
размерът на месечното трудово възнаграждение на майката възлиза на около 1200 лева.
Съобразно задължителните указания, дадени с Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на
Пленума на ВС, семейните добавки, които се получават в полза на децата следва да бъдат
съобразени при определяне на размера на издръжката. Съгласно изготвения по делото
социален доклад от ДСП - ****, помощите които се получават от майката за детето са в
размер на 32 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражения, като е оспорил
претенцията за издръжка за минало време, като едновременно с това е оспорил и размерите
на претендираната издръжка за минало време и занапред. От друга страна, ищецът е
оспорил твърденията на ответника, че е изпращал пари за издръжката на детето.
По така направените възражения съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че единствената сума, която за
исковия период ответникът Я.Я. е превел на ищеца С.Я. е в размер на 5013.34 лева, като
преводът е извършен на 06.07.2020 г. С така направения превод обаче не се установява
намерението на ответника да заплати дължима от него издръжка на малолетното си дете за
минало време и/или занапред, поради което възражението за недължимост на издръжка за
минало време, евентуално - за намаляване на задължението му за издръжка за минал период
от време и занапред, поради извършено плащане, е неоснователно и недоказано. Не се
доказаха и твърденията на ответника за теглени от ищеца суми, които той е превеждал от
Великобритания по сметката си за периода от 13.09.2017 г. до 06.07.2020 г., включително за
исковия период от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г.
17
Предвид гореизложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на
работна ръка и размера на минималната работна заплата през 2021 - 650 лева, предвиден да
покрие основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на нуждите и
благополучието на малолетното дете, съдът намира, че за задоволяване на потребностите на
детето общият размер на необходимата месечна издръжка, дължима от бащата и майката
занапред, е в рамките на около 370 лева. От този размер следва да се приспадне месечната
помощ за детето в размер на 32 лева. Остатъкът от 338 лева от необходимата издръжка за
детето следва да се разпредели – 138 лева, които да се поемат от майката и 200 лева, които
следва да се заплащат от бащата. Посоченият размер на издръжката е реален с оглед
възрастта и потребностите на детето. При определяне размера на издръжката съдът отчита
обстоятелството, че майката осъществява фактическото отглеждане на детето и полага
ежедневни грижи за него. Същият не е прекомерен и бащата би могъл да я осигурява, като
по делото няма данни същия да има задължение да издържа и други лица. Ответникът е в
трудоспособна възраст, в която би следвало да осъществява трудови функции с цел да
осигурява издръжката на малолетното си дете, още повече, че живее в държава, която е една
от най – развитите в Европа. Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в посочения
размер би създавало затруднения за бащата, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК
задължение на родителите за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно, без
значение дали изпълнението му ще ги затрудни, за което, впрочем, няма и твърдения по
делото. Този характер на издръжката цели осигуряването на средства, които да гарантират
на детето начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха
заедно, а несъмнено първото и най-важно задължение на всеки родител е да се грижи
подобаващо за детето си, да му осигури условия да отрасне здраво и да се образова, за да
има добра житейска реализация. Издръжката на детето му следва да е приоритет за всеки
един баща.
Предвид гореизложеното искът по чл. 143 от СК следва да бъде уважен в
претендирания размер от 200 лева месечно, считано от 06.10.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, с падеж 6 - то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска.
На основание чл. 149 от СК С.Я. претендира издържа за минало време за период една
година назад, а именно от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г. в общ размер на 2400 лева, по 200
лева месечно, ведно със законната лихва. Извън възраженията за погасяване на
задължението му за издръжка за минало време, евентуално – за намаляване на нейния
размер, поради извършено плащане, приети от съда за неоснователни и недоказани,
ответникът не е направил възражения за липсата на възможност да заплати издръжка за
процесния период в претендирания размер, нито че същият е прекомерен с оглед нуждите на
детето в същия период. Напротив, в насрещната искова молба ответникът твърди, че
получава значително по - високо възнаграждение от ищеца, че може да издържа детето сам и
че може да му осигури много по - добър живот.
Предвид изложеното, съдът определя издръжката, която бащата следва да заплати за
миналия период, също в размер на 200 лева, поради което предявеният иск в общ размер на
2400 лева за периода от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г., включително, следва да се уважи в
претендирания размер, ведно със законната лихва за забава при просрочено изпълнение.
По претенциите по чл. 56 от СК:
Съгласно § 1 от СК семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано
от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. По делото ищецът е предявила
18
претенция за ползване на цялото семейно жилище. От страна на ответника също е предявена
претенция за ползване на цялото семейно жилище, в случай че му бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на малолетното дете на страните, а в
условията на евентуалност - в случай че родителските права бъдат предоставени на майката
– претендира да му бъде предоставен за ползване вторият етаж на семейното жилище.
На първо място, спорен по делото е въпросът за принадлежността на правото на
собственост по отношение на семейното жилище. От представения по делото нот. акт №
104, том III, рег. № 3222, дело 480 от 10.06.2014 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на
НК, с район на действие РС – ****, се установява, че купувачи по сключения договор за
покупко – продажба са и двамата съпрузи. По делото няма данни страните да са избрали или
променили режима на имуществените си отношения, поради което в случая е приложим
законовият режим на общност. Въпросът за собствеността е от значение за преценката на
основателността на претенцията с оглед критериите на чл. 56 от СК. В ал. 5 е уредено
правилото, че когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства.
На следващо място, спорен по делото е и въпросът за придобит от съпругата през 2020
г. друг жилищен имот в с. *****. От представената разпечатка от СВ – **** е видно, че
ищецът С.Я. е придобила по договор за дарение, обективиран в нот. акт № 25, том 9, дело
1604 от 06.10.2020 г. поземлен имот с площ 1870 кв.м., ведно с построените в него жилищна
сграда с площ 44 кв.м. и навес с площ 72 кв.м., находящ се в с. *****, община ****, област
***. От страна на ищеца е направено възражение, че имотът е празно дворно място, като
при изслушването в съдебно заседание пояснява, че къщата била стара, почти срутена и че
теренът бил разчистен цел да построи магазин. В подкрепа на твърдението представя скица
на имота, в която няма отразени постройки, включително и жилищна такава. Представеното
доказателство не е оспорено от ответника. Ето защо съдът приема, че съпругата не
притежава друг жилищен имот.
По делото няма спор, че семейното жилище на съпрузите представлява къща с
пристройка, обособени като самостоятелни жилища, всяко с отделен вход. Къщата
/посочена от страните като втори етаж/ се състои от две стаи, коридор, баня и тоалетна, и
малка кухня, а в пристройката има две стаи, баня и тоалетна, и кухня с хол. Невъзможността
обаче всяко от така обособените жилища да се ползва от съпрузите, а именно –
пристройката от съпругата, а вторият етаж – от съпруга, произтича от нетърпимия характер
на отношенията помежду им. Освен това по делото се установи, че въпреки агресивното
поведение на съпруга, проявено на 01.03.2021 г., майката и детето не са напуснали
семейното жилище, което също индицира, че съпругата няма друго самостоятелно жилище.
Съгласно ППВС 12-71 критериите в закона не са подредени по значимост, с изключение на
критерия „интересите на децата“. В случая страните имат родено от брака едно малолетно
дете, което и към настоящия момент живее с майка си в жилището и интересите на същото
налагат то да продължи да живее в него с майка си, на която се предоставят и родителските
права.
С оглед на гореизложеното, семейното жилище следва да бъде предоставено за
ползване на майката, след прекратяването на брака между съпрузите. Съгласно разпоредбата
на чл. 56, ал. 6 от СК при изменение на обстоятелствата, които са от значение за
предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на
ползването на жилището.
19
Относно фамилното име:
Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак. Уредбата е лаконична, като съгласието или противопоставянето на
съпруга, титуляр на фамилното име, е ирелевантно. В процесния случай съпругата С.Я. е
изявила желание да продължи да носи брачното си фамилното име, поради което съдът
следва да постанови след развода същата да носи брачното си фамилното име – Я..
По разноските:
При този изход на делото, съобразно приетата от съда вина за разстройството на брака
и на основание чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК, страните следва да бъдат осъдени да доплатят по
сметка на съда допълнителна държавна такса по предявените искове за развод. Така ищецът
по първоначалния иск следва да доплати 25.00 лева по иска за развод, а ищецът по
насрещния иск - 20.00 лева по насрещния иск за развод. Освен това ответникът следва да
заплати и държавна такса върху размера на присъдената издръжка за минало време в размер
на 96 лева и върху размера на присъдената издръжка занапред в размер на 288 лева, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Страните са претендирали разноски, но предвид вината за
разстройството на брака и съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, същите следва да
останат в тежест на всяка от страните, така както са ги направили.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК брака, сключен в с. *****,
община ****, област *** на 17.04.2010 г. между Я. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: с. ****,
община *****, област ***, ул. „*****“ № 8 и С. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
област ***, ул. „****“ № 7, за който е съставен акт за сключен граждански брак №
0001/17.04.2010 г. от Кметство с. *****, община ****, област ***, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството
на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете М. Я. Р., ЕГН **********, роден на 02.03.2011 г., на майката С. М. Я., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М. Я. Р., ЕГН **********, при майката С. М. Я.,
ЕГН ********** в семейното жилище на съпрузите, на адрес: с. *****, община ****, област
***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Я. Р. Я., ЕГН **********, с детето
М. Я. Р., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване за времето от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя; един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година – първите два дни от
мюсюлманския религиозен празник Рамазан байрам, последния ден от мюсюлманския
религиозен празник Курбан байрам, на 30 декември, както и на рождения ден на детето;
всяка нечетна година – последния ден от Рамазан байрам, първия ден от Курбан байрам, на
31 декември, както и на деня, следващ рождения ден на детето, а през останалия период от
време, както и през официалните празници, бащата може да осъществява контакти с детето
само след съответните уговорки с майката, като при осъществяване на режима на лични
20
отношения взема детето от дома на майката и го връща пак там.
ОСЪЖДА Я. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: с адрес: с. ****, община *****, област
***, ул. „*****“ № 8 ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М. Я. Р., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С. М. Я., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 200 лева /двеста лева/, считано от 06.10.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, с падеж 6 - то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА Я. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: с адрес: с. ****, община *****, област
***, ул. „*****“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето М. Я. Р., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С. М. Я., ЕГН ********** сумата от 2400 лева /две
хиляди и четиристотин лева/, представляваща издръжка за периода от 05.10.2019 г. до
05.10.2020 г., включително, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва до окончателното й изплащане, на основание чл. 149 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на цялото семейно жилище, находящо се в с. *****,
община ****, област ***, което е придобито по време на брака от двамата съпрузи в режим
на СИО, на С. М. Я., ЕГН **********, на която се предоставя упражняването на
родителските права.
След прекратяване на брака съпругата С. М. Я., ЕГН ********** запазва брачното си
фамилно име – Я..
ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение,
страните няма да си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Я. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: с адрес: с. ****, община *****, област
***, ул. „*****“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС – **** окончателна държавна такса в
размер на 20.00 лева /двадесет лева/ по насрещния иск за развод, на основание чл. 329, ал. 1,
изр. 2 от ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Я. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: с адрес: с. ****, община *****, област
***, ул. „*****“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС - **** дължимата по делото
държавна такса съобразно присъдената издръжка по чл. 143 от СК, в размер на 288.00 лева
/двеста осемдесет и осем лева/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7
от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и държавна такса съобразно присъдената издръжка по чл. 149 от СК в размер на 96
лева /деветдесет и шест лева/ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси.
ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, област ***, ул. „****” № 23А,
с адрес: гр. ****, област ***, ул. „****“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - ****
окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/ по иска за развод,
на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от
влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата
21
държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - ***.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
22