Решение по дело №6237/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720106237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                       05.06.2019г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На трети юни                                                                    Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Даниела Благоева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №06237 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

          Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“В. Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу А.И.Я., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание  чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 01.12.2017г., сключен с “Фератум Банк”ЕООД, сумата от 600,00лв.,  представляваща главница по Договор за кредит №336702 от 17.01.2016г., сключен от ответника с “Фератум България”ЕООД, сумата от 138,00лв., представляваща договорна лихва за периода 16.02.2016г.- 11.01.2017г., сумата от 100,00лв., представляваща административна такса за събиране на вземането, сумата от 462,00лв., представляваща такса гаранция, сумата от 18,20лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2017г.- 23.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1615/29.03.2018г. по ч.г.д.№02044/2018г. по описа на ПРС.

            В законоустановения срок ответникът А.И.Я., чрез своя особен представител адв. М., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването му за извършената цесия. Ответникът оспорва действителността на претенциите за сумата от 100,00лв., представляваща административна такса за събиране на вземането, сумата от 462,00лв., представляваща такса гаранция, сумата от 18,20лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2017г.- 23.03.2018г.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №1615/29.03.2018г. по ч.г.д.№02044/2018г. по описа на ПРСq   са допустими и  следва да се произнесе по същество.

По основателността:

В настоящия случай ищецът претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответницата, произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояниее всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

 Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Закон за електронния документ и електронния подпис                                     /в действащата редакция/.

В процесния случай за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – заявка за кредит от 01.16.2016г. и Общи условия към договора, за които се твърди, че са потвърдени от ответницата с изпращане по електронен път на съгласие за сключване на договора. Процесната заявка съдържа подробна информация относно личните данни на ответника А.Я., в т. ч. три имена, ЕГН, адреси, номер на лична карта, електронен адрес, телефон, месторабота, като в нея е посочена сумата да бъде преведена чрез „EasyPay“. Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В. П., неоспорено от страните, заемодателят е превел процесната сума на каса на „EasyPay“ в полза на ответника. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че “Фератум България”ЕООД, в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги е получил съгласието на заемополучателя Я. за сключването на Договор за кредит №336702 от 17.01.2016г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. В случая договорът за потребителски кредит се счита за сключен не в момента на подписването му на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника чрез потвърждение в съответния линк.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказано наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит №336702 от 17.01.2016г., сключен от ответника с “Фератум България”ЕООД. Въз основа на същия договор ответникът се е задължил да върне на заемодателя главницата от 600,00лв., заедно с възнаградителна лихва в размер на 138,00лв. за 360дни.

Ищецът твърди, че на 17.01.2016г. между ответника и “Фератум Банк”ЕООД е сключен Договор за гаранция №336702 от 17.01.2016г., съгласно който гарантът гарантира изпълнението на задължението на кредитополучателя при условията на поръчителство срещу насрещна престация от 462,00лв. По делото обаче въобще няма представен такъв договор, поради което и съдът не може да направи извод за поети по същия задължения. Предвид гореизложеното съдът намира за недоказано от ищеца на правото на “Фератум Банк”ЕООД да изпълни задължение вместо ответника. Поради което и само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ищецът основава исковите си претенции на Договор за цесия от 01.12.2017г., сключен между ищеца “Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД и “Фератум Банк”ЕООД, с който се твърди, че ищецът е придобил процесните вземания. Съдът е указал на ищеца, че същият следва да докаже при наличието на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Ищецът обаче не е изпълнил това си задължение, като не е представил процесния договор.

С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен. 

Нямат доказателствено значение за наличие на договор за цесия представените от ищеца и приети по делото потвърждение за извършена цесия на парични вземания и уведомление за прехвърляне на вземания, които по същността си са документи, относими към изпълнението на установеното в чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършената промяна в кредитора по съществуващото правоотношение. В случая обаче, с посочените документи, ищецът не се стреми да докаже надлежното изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, а именно осъществено овластяване от цедента в полза на ищцовото дружество с правото да уведоми длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и съобщаването на ответницата по делото за настъпилата промяна, а фактът на прехвърляне на конкретните вземания. Уведомяването има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като обезпечи точното изпълнение на задълженията му. То обаче предполага вече осъществена транслативна сделка, в чийто предмет да са включени и субективните права срещу конкретния длъжник и не може да замести установяването на факта на реалната промяна в субектите по правоотношението. Същевременно уведомяването на длъжника е с оглед пораждане на действието на цесията само спрямо него, но не и във вътрешните отношения между стария и новия кредитор, за които релевантно е сключването на договора за продажба и прехвърляне, в чийто предметен обхват да са включени и процесните вземания.

Предвид гореизложеното съдът намира, че въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не е доказал, че притежава активна материална легитимация по така предявените искове. Същият не е доказал, че има право да получи плащане по Договор за кредит №336702 от 17.01.2016г., сключен от ответника с “Фератум България”ЕООД, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“В. Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу А.И.Я., с ЕГН:********** и адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 01.12.2017г., сключен с “Фератум Банк”ЕООД, сумата от 600,00лв.,  представляваща главница по Договор за кредит №336702 от 17.01.2016г., сключен от ответника с “Фератум България”ЕООД, сумата от 138,00лв., представляваща договорна лихва за периода 16.02.2016г.- 11.01.2017г., сумата от 100,00лв., представляваща административна такса за събиране на вземането, сумата от 462,00лв., представляваща такса гаранция, сумата от 18,20лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2017г.- 23.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1615/29.03.2018г. по ч.г.д.№02044/2018г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№02044/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: