№ 868
гр. С, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110168288 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативни съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования при
него лек автомобил с марка „О.........“, с рег. № .............. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е преминаване през необезопасен и непочистен участък от
пътното платно – скална маса. Твърди, че отговорност за вредите носи
ответникът – С...... в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане
на застрахователното обезщетение в размер на 5575.48 лв. в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата с включени ликвидационни разноски от 15 лева, заедно
със законната лихва от датата на исковата молба - 13.12.2023 г. до погасяване
на задължението. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил,
поради което е изпаднал в забава в плащането. Претендира разноски.
Ответникът С...... е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, в който оспорва изцяло предявените
1
искове по основание и размер. Възразява, че не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск, защото не е установено, че тя е задължена да
поддържа процесния път. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен като
недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Третото лице помагач – А „П....“, Областно пътно управление – С
изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на
стопанин на пътя, на който е реализирано процесното ПТП, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В
посочената правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на
застрахованото при него увредено лице обезщетение от причинителя на
вредата, респективно от възложителя на работата. Липсата на плащане
обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а с това и
допустимостта на иска.
Основателността на иска за реализирането му се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в
сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение
на лицето, за което отговаря ответникът, в причинна връзка с което са
2
настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на
договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на
увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване. В тежест на ответника е установяването, че
натоварено от него лице е положило дължимата грижа, за да избегне вредите,
както и да докаже твърденията си за противоправно поведение на
застрахования при ищеца водач, довело до съпричиняване на вредоносния
резултат.
С определението от 14.08.2024 г. за безспорни между страните и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че ищовото дружество е
заплатило на застрахования на 27.04.2023г. обезщетение за процесните вреди в
размер на 5378.08 лв.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на събитието
04.02.2023 г. се подкрепят от събраните в настоящото производство гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля С. Ц., водачът на увредения
автомобил, която заявява, че се е движила по пътя от гр. Самоков в посока към
гр. С, като по пътя е имало нападали камъни, които не е могла да заобиколи,
тъй като срещу нея е идвала кола.
По молба на ищеца е изготвена САТЕ, неоспорена от ответника, която
съдът кредитира като компетентна и пълна. Според вещото лице всички
описани в описа на ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
описания в документите по делото механизъм на събитието. Стойността
необходима за възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 5575.48 лв.,
определена на база средни пазарни цени.
Предвид така установеното, съдът намира за недоказано възражението
на ответника и третото лице –помагач за съпричиняване , доколкото не се
доказа в процеса поведението на водача на МПС да не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл
3
за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Спорен по делото е въпросът относно материалната легитимация на
ответника, като последната се обуславя от установяване на обстоятелството
кой управлява и поддържа процесният пътен участък.
Собствеността върху пътищата в Република България е обект на
законова регламентация, като републиканските пътища са изрично и
изчерпателно посочени в подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата
на чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата по функционално предназначение
биват републикански и местни, като първата категория са винаги държавна
собственост според чл. 8, ал. 2 от ЗП, докато втората са общински или частни.
Събитието е настъпило на бул. „С...“ на около километър след село Д П в
посока с. К Посоченият участък от пътя, на който е настъпило ПТП, като част
от системата на републиканските пътища, представлява второкласен път с
номерация 82 "К Р Б С П - С", посочен изрично в Списък на републиканските
пътища, Приложение № 1 към Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища и в Списък на републиканските
пътища в Република България, Приложение № 1 към Решение № 959 от 31
декември 2018 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за
приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила от
4
08.01.2019 г. /Обн. ДВ. бр. 3 от 8 Януари 2019 г. /. Следователно изключителен
титуляр на правото на собственост по закон върху този път е Държавата.
В конкретния случай, доколкото не се установява задължение на
ответника да поддържа пътя, то не е налице и противоправно бездействие на
негови служители във връзка с обозначаване на опасности до премахването
им, което да е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП. Поради това и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът не носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди. Това обуславя извод за
неоснователност на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 5575,48 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие -
ПТП, настъпило на 04.02.2023г. на бул. „С...“.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и
изпадането в забава на ответника.
Предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащане на правната помощ на стойност 100 лв., които следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д З“ АД, ЕИК ..... срещу С......, ЕИК ....
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД за сумата от 5575.48 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие -
5
ПТП, настъпило на 04.02.2022 г. на „С...“ на около километър след село Д П в
посока с. К и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 312.88 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.07.2023г. до
12.12.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д З“ АД, ЕИК ..... да заплати
на С......, ЕИК .... сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А „П....“, Областно
пътно управление – С, като трето лице-помагач на ищеца „Д З“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6