№ 96
гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000069 по описа за 2022 година
С Решение № 61/17.12.2021 год. по т. д. № 10/2021 год. Плевенският окръжен
съд осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 КЗ „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД („ЗД
„Бул инс“ АД) - гр. София да заплати на К. С. С. от гр. Плевен сумата 150 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния съпруг А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен,
ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, като
отхвърлил исковете за разликата до 200 000 лв. и за лихвите за периода от 23.09.2020
год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.
Осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 КЗ „ЗД „Бул инс“ АД - гр. София да заплати на С.
А. С. от гр. Плевен сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. С. С., настъпила в
ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до
окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за разликата до 200 000 лв. и за
лихвите за периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.
Осъдил на осн. чл. 432 ял. 1 КЗ „ЗД „Бул инс“ АД - гр. София да заплати на З. А.
С. от гр. Плевен сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. С. С., настъпила в
ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до
окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за разликата до 200 000 лв. и за
1
лихвите за периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.
Осъдил на осн. чл. 432 ял. 1 КЗ „ЗД „Бул инс“ АД - гр. София да заплати на С.
А. С. от гр. Плевен сумата 540 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, при
което е причинена смъртта на нейния баща А. С. С., ведно със законната лихва от
15.10.2020 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за лихвите за
периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.
Осъдил „ЗД „Бул Инс" АД да заплати по см. на ПлОС 570 лв. възнаграждение за
вещи лица и 12 421.60 лв. ДТ върху уважената част на исковете, а на адв. П. К., като
процесуален представител на ищците -адвокатско възнаграждение в размер на 9 288.96
лв. с ДДС.
Осъдил К. С. С., С. А. С. и З. А. С. да заплатят на „ЗД „Бул инс“ АД сумата 7
848 лв. разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
С Определение № 71/21.02.2022 год., постановено по реда на чл. 248 от ГПК,
решението в частта за разноските е изменено, като вместо адвокатско възнаграждение в
полза на адв. К. в размер на 9 288.96 лв., е присъдено такова в размер на 10 645.80 лв. с
ДДС.
Въззивна жалба против решението е подадена от С. А. С. и З. А. С. чрез адв. К..
Обжалват решението в частта, с която исковете за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. за всяка
една от тях. Претенциите са уважени в значително занижени размери, които не
съответстват на претърпените морални вреди, противоречат на принципа за
справедливост и на действащия лимит на застрахователя. Не е съобразена и съдебната
практика по сходни случаи. Молят съда да отмени решението в обжалваните части и да
постанови друго, с което да уважи исковете в размер на по 120 000 лв. за всяка една от
тях, т. е. по още 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 15.10.2020 год.
до окончателното изплащане.
В писмения отговор ответникът „ЗД "Бул Инс" АД чрез пълномощника адв.
И.Ж. оспорва жалбата и я счита са неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да
потвърди решението в тази обжалвана част. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Въззивна жалба против решението в частта, с която е уважен предявения от К.
С. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до 150
000 лв., ведно със съответната законна лихва и разноски, е подадена от „ЗД "Бул Инс"
АД чрез пълномощника адв. И.Ж.. Счита го за неправилно и необосновано в
обжалваната част. Не са взети предвид всички установени по делото факти.
Необосновано е обвързването на застрахователните лимити с размера на
2
обезщетението за неимуществени вреди. Лимитът е само границата, която законът
поставя, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя
спрямо отговорността на деликвента. Счита, че размерът на обезщетението от 150 000
лв. за е завишено и не съответства на принципа за справедливост. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от адв. Ж..
В срок е постъпил писмен отговор от К. С. С. чрез адв. П. К.. Счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищците К. С. С., С. А. С. и З. А. С. са предявили искове с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на всяка една от
тях сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на А. С. С. - съпруг на първата и баща на
другите две ищци, настъпила в ПТП на 16.09.2020 г., причинено от Г. С. Й. при
управление на л. а. „Пежо 307“ с рег. № ЕН 36****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва от 23.09.2020 год. до окончателното изплащане,
алтернативно-от 06.10.2020 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди, предявени
от К. С. С., С. А. С. и З. А. С., са уважени до размер на 80 000 лв., ведно със законната
лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е
уважен предявения от С. А. С. иск за имуществени вреди в размер на 540 лв., ведно със
законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, решението не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила. Решението е влязло в сила – като
необжалвано от ищците, и в частта, с която предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. по
отношение на К. С. С. и за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. за С. А. С. и З. А.
С., както и за законната лихва върху присъдените суми за периода от 23.09.2020 год. и
от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт, следва да се
приеме, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432 ал. 1 от КЗ:
наличие на валидна застраховка на деликвента по риска "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с ответното застрахователно дружество, причиняване на
неимуществени вреди на ищците като резултат от смъртта на техния съпруг и баща,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител. С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата
3
оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК, въззивният съд обсъжда само размера на
обезщетенията, които в най-голяма степен репарират претърпените от ищците
неимуществени вреди и съответстват на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По жалбата на ищците С. А. С. и З. А. С. срещу решението в частта, с която
предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв.:
Настоящата инстанция намира, че жалбата е частично основателна.
За да определи обезщетение в размер на по 80 000 лв., първостепенният съд се е
позовал на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, последица от смъртта на близък родственик –
възрастта, общественото му положение, отношенията му с лицата, които претендират
обезщетение, както и всички други конкретни обстоятелства от значение за определяне
размера на претърпените болки и страдания (Постановление № 4/23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС). Въз основа на свидетелските показания на К. Ф. К. – внучка на
ищцата К.С., дъщеря на ищцата С.С. и племенница на ищцата З.С. и Н. Ф. Н. - внук на
К.С., син на С.С. и племенник на З.С., приел, че смъртта на пострадалия А. С. е
предизвикала дълбока скръб у неговите дъщери С. и З., отразила се е на физическото и
психичното им здраве (С. започнала да вдига кръвно, имала висока захар; при З. се
появили неврологични проблеми). Така установените чрез свидетелските показания
страдания, претърпени от ищците в резултат от нелепата и внезапна смърт на техния
баща, са оценими и с чисто житейски критерии. В този смисъл, обосновавайки размера
на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е съобразил
релевантните факти и обстоятелства, установени по делото.
Съдът, обаче, не е оценил в достатъчна степен конкретно обстоятелство, което в
случая има значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, както е указано в посоченото по-горе Постановление на ВС, а именно –
обстоятелството, че ищците са живели заедно със своя баща - пострадалия А. С. в едно
домакинство: ищцата С.С. – през значителен период от живота си, а ищцата З.С. – през
целия си живот. Според свидетелите К. и Н., майка им С. е заживяла при родителите си
в гр. Плевен още след развода със съпруга си през 1993 – 1994 г., а З. не е семейна и
винаги е живяла в този дом. Ищците са споделяли едно домакинство с родителите си,
живели са заедно с тях, а баща им е бил единствения мъж и опора в семейството.
Контактите им са били ежедневни и непрекъснати, заедно са преминавали през
трудните житейски ситуации, заедно са преживявали радости и тревоги. След смъртта
му ищците продължават да живеят в същия дом със своята майка, което несъмнено е
свързано с болезнени спомени, с непрекъснато усещане за липсата и безвъзвратната
загуба на родител. По делото няма данни пострадалият, макар и на 76 г., да е имал
заболявания или други здравословни проблеми. Според свидетелите е бил активен,
движел се е, пазарувал. Предвид това, смъртта му е била неочаквана и внезапна за
4
дъщерите му. Съвместното съжителство на ищците с пострадалия – в един дом и в
едно домакинство, и непредвидената му смърт, настъпила в трагичен инцидент, са
обстоятелства, които обосновават по-висок интензитет и по-голяма продължителност
на търпените болки и страдания, съответно – аргументират по-голям размер на
обезщетението, което следва да репарира тези вреди. Отделно от това, следва да се
съобразят и социално-икономическите условия към датата на деликта и на смъртта на
пострадалия – 16.09.2020 г. При съобразяване на всички тези конкретни обстоятелства,
въззивният съд приема, че обезщетение в размер от по 100 000 лв. за всяка една от
ищците е достатъчно да обезщети претърпените от тях нематериални щети.
При този извод, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно
– постановено в противоречие с материалния закон (чл. 52 от ЗЗД), в частта, с която
предявените от С. А. С. и З. А. С. искове по чл. 432 ал. 1 от КЗ за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 100
000 лв. и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК исковете за тази разлика (от по
20 000 лв.) следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до
окончателното изплащане.
Обезщетения в размер над 100 000 лв. до претендираните 120 000 лв. е
несъответно на доказаните по делото вреди и на принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД. Липсват конкретни доказателства за съществени здравословни проблеми,
предизвикани от дълбоката скръб и тъга, за настъпили коренни промени в социалния
им живот, в трудовата им дейност. Отделно от това, възрастта на ищците предполага
житейски опит при преодоляване на тежки ситуации и загуба на близки хора. С оглед
на това, обжалваното решение в частта, с която предявените от С. А. С. и З. А. С.
искове са отхвърлени за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., ведно със
съответната законна лихва, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По въззивната жалба на „ЗД „Бул инс“ АД против решението в частта, с която
предявеният от К. С. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв.:
Въззивният съд намира, че жалбата е частично основателна.
По делото е установено от показанията на посочените по-горе свидетели, че като
съпрузи ищцата и пострадалия са живели заедно, в един дом, разбирали са се,
отгледали са децата и внуците си (свидетелите К. и Н.). Няма данни да са се разделяли
или да са имали конфликти. Живели са заедно със своите дъщери, всеки е имал своите
задължения и отговорности в домакинството и ежедневието. Общували са с внуците
си, били са сплотено семейство. Предвид това, напълно обоснован е изводът за
преживяната от ищцата дълбока и неутешима скръб от внезапната загуба на съпруга й,
която загуба следва да бъде възмездена с по-високо по размер обезщетение.
5
Според настоящия състав, обаче, максималният размер на обезщетението, което
се следва на ищцата, възлиза на 120 000 лв., съответно – определеният от
първостепенния съд размер от 150 000 лв. е необосновано завишен. В случая липсват
конкретни доказателства, които да мотивират този висок размер на обезщетението –
например за влошено здравословно състояние на ищцата в резултат на силното и
продължително страдание, което би следвало да бъде удостоверено със съответните
медицински документи, за променения начин на живот, на общуването с близки и
роднини и пр. С оглед на това, обезщетение в размер на 120 000 лв. е напълно
съответно на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищцата и на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съобразено е и с възрастта на пострадалия
съгласно посоченото по-горе Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на ВС.
Решението в частта, с която предявеният от К. С. С. иск с правно основание чл. 432 от
КЗ е уважен за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., ведно със съответната законна
лихва, следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 271 от ГПК искът в този
размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора решението в частта за разноските (с изключение на
платените от бюджета разноски в размер на 570 лв. и за ДТ в размер на 12 421.60 лв.),
изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 71/21.02.2022 год., следва да
бъдат отменено, вместо което отговорността за разноски следва да бъде разпределена
между страните по следния начин:
Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
допълнително 378.40 лв. ДТ върху уважените искове (общо в размер на 320 000 лв.) и
800 лв. ДТ по въззивната жалба (с оглед уважената й част – общо 40 000 лв.). Или, „ЗД
„Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата 1 178.40 лв. ДТ.
Дължимото възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА на адв. П. К. за процесуално
представителство на трите ищци пред окръжния съд възлиза общо на 10 617 лв. с ДДС
(възнаграждението по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения върху исковете от по 200 000 лв. е в размер на 5 530
лв., съответно – с оглед уважената част на исковете от по 100 000 лв. и 120 000 лв.,
възнаграждението възлиза на 3 318 лв. с ДДС за процесуално представителство на С.С.
и З.С. и на 3 981 лв. с ДДС за ищцата К.С.). За процесуално представителство пред
въззивната инстанция възнаграждението възлиза общо на 2 076 лв. с ДДС
(възнаграждението по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален интерес от по 40 000
лв. за ищците С.С. и З.С. е в размер на по 1 730 лв., съответно – с оглед уважената част
на жалбата от по 20 000 лв., възнаграждението възлиза на 1 038 лв. с ДДС за
6
процесуално представителство на всяка от двете жалбоподателки). За защита по
жалбата на застрахователното дружество, съобразно отхвърлената част на жалбата
(40 000 лв. от 70 000 лв.), дължимото възнаграждение на адв. К. е в размер на 1 802 лв.
с ДДС. Или, общият размер на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА, което „ЗД „Бул
инс“ АД следва да заплати на адв. К. за процесуално представителство на ищците пред
двете инстанции съобразно уважената част на исковете, е 14 495 лв. с ДДС.
Съобразно отхвърлената част на исковете (280 000 лв. общо), в полза на
ответника „ЗД „Бул инс“ АД следва да бъдат присъдени разноски пред първата
инстанция в размер на 7 635 лв. (разноските пред първата инстанция съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 16 360 лв.). Разноските пред
въззивната инстанция са в размер на 4 640 лв. - 3 240 лв. адвокатско възнаграждение
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 11.04.2022 год. и 1 400
лв. платена ДТ по жалбата и съобразно уважената част на жалбата (30 000 лв. от 70 000
лв.) следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 989 лв. За защита по жалбата на
ищците съобразно отхвърлената й част (40 000 лв. от 80 000 лв. общо), на
застрахователното дружество се дължат разноски в размер на 2 160 лв. (платеното
адвокатско възнаграждение за защита по жалбата на С.С. и З.С. съгласно
представените договори за правна защита и съдействие от 19.04.2022 год. е в общ
размер 4 320 лв.). Или, общо дължимите на „ЗД „Бул инс“ АД разноски възлизат на
11 784 лв.
В частта, с която „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт платените от бюджета разноски в размер на 570 лв. и ДТ в размер на
12 421.60 лв., решението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 61/17.12.2021 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д. №
10/2021 год., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 71/21.02.2022 год.
на ПлОС по т. д. № 10/2021 год. по описа на същия съд, в частта, с която
"Застрахователно дружество „Бул инс“ АД - гр. София е осъдено на осн. чл. 432 ал. 1
КЗ да заплати на К. С. С. от гр. Плевен разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния съпруг А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен,
ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане; в частта, с
която е отхвърлен предявения от С. А. С. от гр. Плевен против "Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за разликата над 80 000 лв. до
7
100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. С. С., настъпила в ПТП на
16.09.2020 год. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до
окончателното изплащане; в частта, с която е отхвърлен предявения от З. А. С. от гр.
Плевен против "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за
разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. С. С., настъпила в
ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до
окончателното изплащане; в частта, с която "Застрахователно дружество „Бул инс“
АД е осъдено да заплати на адв. П. К., като процесуален представител на ищците
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 10 645.80 лв. с ДДС, както
и в частта, с която К. С. С., С. А. С. и З. А. С. са осъдени да заплатят на „ЗД „Бул инс“
АД сумата 7 848 лв. разноски съобразно отхвърлената част на исковете, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. С. от гр. Плевен, **********, с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за осъждане на
"Застрахователно дружество„Бул инс“ АД - гр. София, *******, ЕИК *********, да й
заплати разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. (сумата 30 000 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния съпруг А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, причинено от
водач на МПС, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована
при "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва от
15.10.2020 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД – гр. София, *******,
ЕИК ********* да заплати на С. А. С. от гр. Плевен, **********, с ЕГН **********,
разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. (сумата 20 000 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, причинено от
водач на МПС, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована
при "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва от
15.10.2020 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД – гр. София, *******,
ЕИК *********, да заплати на З. А. С. от гр. Плевен, **********, с ЕГН **********
разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. (сумата 20 000 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, причинено от
водач на МПС, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована
при "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва от
8
15.10.2020 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД – гр. София, *******,
ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС)
сумата 1 178.40 лв. (хиляда сто седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) ДТ за
двете инстанции върху уважената част на исковете.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД – гр. София, *******,
ЕИК *********, да заплати на адв. П. К., с ЕГН **********, възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА за процесуално представителство на К. С. С., С. А. С. и З. А. С. пред двете
инстанции съобразно уважената част на исковете в размер на 14 495 лв. (четиринадесет
хиляди четиристотин деветдесет и пет лева) с ДДС.
ОСЪЖДА К. С. С. от гр. Плевен, **********, с ЕГН **********, С. А. С. от гр.
Плевен, **********, с ЕГН ********** и З. А. С. от гр. Плевен, **********, с ЕГН
********** да заплатят на "Застрахователно дружество „Бул инс“ АД – гр. София,
*******, ЕИК ********* сумата 11 784 лв. (единадесет хиляди седемстотин осемдесет
и четири лева) разноски по делото пред двете инстанции съобразно отхвърлената част
на исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9