РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. гр.Мадан, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100075 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. М. А К. против „**********
ЕАД и „**********" ЕООД, с която са предявени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде
прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ********/ *******г.,
сключен с „************“ ЕАД и да бъде прогласена нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство от ********г., сключен с „**********” ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на *********г. ищецът сключил с първия ответник
Договор за потребителски кредит № ********/ ********г. и с втория ответник Договор за
предоставяне на поръчителство, като бил усвоил изцяло предоставената му в заем сума от
2500,00лв. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 3ПК и на основание чл.
143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Ищецът сочи, че
съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ********/ ********г. лихвеният
процент по кредита бил в размер на 19.21 %, а годишният процент на разходите бил 20,99%.
Ищецът твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил
различен, както и че кредиторът вписвайки ГПР от 20,99% заблудил потребителят, като
използваната заблуждаваща търговска довела до неравноправност на уговорката за ГПР и
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК -
нищожност на кредитната сделка поради липса па задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното
възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор на общото
оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в
посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлявало „заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищецът се позовава на чл. 5 от Директива
93/13/ЕИО. Счита, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 20,99
1
%/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,21 %, /който е фиксиран/, но освен
възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия,
индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им,
поради което ответникът е имал право да формира размер на ГПР от 20.99 %. Счита, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици.
Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Счита, че възлагането на потребителя да
заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само
на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски
оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше
добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и
с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде
квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от *********** ЕАД, с който взема
становище за неоснователност на иска. Оспорва, че договорът за предоставяне на
поръчителство с ******** е „задължително условие за получаване на кредита“, което е
изискване вземанията на ******** да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК.
Сключването на договора с ******** било само 1 (една) от 3 (три) възможности за всеки
кредитополучател, а не неотменимо условие по Договора за кредит. В договора за кредит
има изричната възможност кредитополучателят да избере необезпечен кредит. Не било
вярно, че кредисимо прилагало заблуждаващи практики, било недобросъвестно и „насочва“
кредитоискателите да сключват договор с ******* ЕООД. *******не било задължавало
ищцата да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Обезпечените и необезпечените
кредити на ****** не се отпускали по различен начин и не са два отделни кредитни
продукта на ******** не били и пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията
му за погасяване. Договорът за кредит не бил обвързан със задължително сключване на
договор за предоставяне на поръчителство. *********не задължавало клиентите да
сключват договор с *******, поради което това не било разход по кредита по чл. 19 от ЗПК
и не влизало в ГПР (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Лихвеният процент бил
изрично посочен в Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит
(Приложение № 1), приложени към Исковата молба - ясно било колко е размерът на
дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за
периода на кредита било елементарно. Нещо повече, чл. 9 на Приложение № 1 давало общ
размер на всички плащания (главница и лихва). При ясен размер на главницата (посочен в
чл. 3 на Приложение № 1), общият размер на дължимата лихва по всички била разликата
между сумата на всички плащания и главницата по кредита. Тъй като договорът с
********* ЕООД не бил задължителен, възнаграждението по него не влизало в „общ разход
по кредита“ (ГПР), както твърди ищцата, а посочените от ********* ГЛП и ГПР били с
вярна стойност. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
********ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, а не договор за
поръчителство. Сочи, ********ЕООД е отделно юридическо лице със собствена
правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
******** ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва,
че договорът за предоставяне на поръчителство с *******е „задължително условие за
получаване на кредита" (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК), което изискване
вземанията на ******** да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК. Сключването на
договора с ******** било само една от три възможности за всеки кредитополучател, а не
„неотменимо условие“ по Договора за кредит. В Договора за кредит имало изричната
възможност (чл. 4, ал. 3) кредитополучателят да избере необезпечен кредит. Не било вярно,
че ******* прилагало заблуждаващи практики, било недобросъвестно и „насочвало“
кредитоискателите да сключват договор с ********* ЕООД. *******не ги ограничавало да
изберат възможност за кредит без поръчителство и дори без банкова гаранция. ***********
2
не задължавало ищцата да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Обезпечените и
необезпечените кредити на *********** не се отпускали по различен начин и не били два
отделни кредитни продукта на ******* не били и пряко свързани с размера на отпускания
кредит и условията му за погасяване. Договорът за кредит не бил обвързан със
задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство Оспорва, че има
нарушение на изискването на чл. 22 от ЗПК - лихвеният процент е изрично посочен в
Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит (Приложение № 1),
приложени към Исковата молба - ясно било колко е размерът на дължимата лихва по
месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за периода на кредита
било елементарно. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
******* ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, а не договор за
поръчителство, както се сочи в исковата молба. Сочи, че ******* е едноличен собственик на
капитала на ********ЕООД, видно от публичния регистър на *********, но ********
ЕООД е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил НАСРЕЩЕН ИСК от *******ЕАД против Ф.
М. К. за осъждането на Ф. М. К. да му заплати сумата от 1484,80 лева (2500 лева главница по
кредита, намалена със сумата от общо 1015.20 лева, платена от Ф. М. К., от които 478,47
лева - платени на ********ЕАД по Договора за кредит и 536.73 лева - платени ищцата в
полза на ******* ЕООД и администрирано от *********ЕАД към ********ЕООД) ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението.
В насрещната искова молба се твърди, че Ф. М. К. на *******г. е сключила с
******** ЕАД Договор за потребителски кредит № *****/********г. за сумата от 2500.00
лева, която била предоставена в полза на Ф. М. К. при фиксиран лихвен процент по кредита
в размер (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР) и вноски, посочени в Приложение №
1 към Договор за кредит № *******, съдържащо погасителен план. Срокът за кредита е бил
24 месеца (до 10.12.2025 г.). Сумата на заема била изплатена по сметка на ответницата в
****** АД. Към датата на насрещния иск няма непогасени падежирали вноски по договора
за кредит. □ Ако, обаче, съдът приеме, че процесният Договор за потребителски кредит №
*****/0******** г. е нищожен, което ищцата твърди в исковата си молба, а ******** ЕАД
оспорва, на основание чл. 23 ЗПК, ищцата щяла да дължи остатъка от чистата стойност на
кредита/главницата по Договор за потребителски кредит № *******/******г., а именно:
сумата от 1484,80 лева (2500 лева главница по кредита, намалена със сумата от общо 1015.20
лева, платена от Ф. М. К., от които 478,47 лева - платени на ********ЕАД по Договора за
кредит и 536.73 лева - платени ищцата в полза на ******* ЕООД и администрирано от
*******ЕАД към ******* ЕООД), тъй като ще отпадне основанието за разсрочване на
вземанията по кредита. Ето защо в случай, че искът на Ф. М. К. против ******** ЕАД бъде
уважен, на основание чл. 23 ЗПК ищецът по насрещния иск моли да му бъде заплатена
сумата от 1484,80 лева (2500 лева главница по кредита, намалена със сумата от общо 1015.20
лева, платена от Ф. М. К., от които 478,47 лева - платени на ********ЕАД по Договора за
кредит и 536.73 лева - платени ищцата в полза на ********* ЕООД и администрирано от
*******ЕАД към ****** ЕООД).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещна искова молба от
Ф. М. К., с която взема становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Сочи, че
кредитополучателят бил заплащал дължимите суми по договора съобразно погасителен план
и не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на същия. Счита, че договорът за
кредит бил нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22
ЗПК, с произтичащите от това правни последици по чл. 23 от ЗПК. Сочи, че фирмите за
бързи кредити въвели практика да поставят па кандидатстващите за кредит лица изисквания,
на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на
заемното правоотношение от и/или предоставянето на банкови гаранции. Чрез
предвиждането па неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те
събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си
осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на
3
лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена на
л. 112 от делото имената Ф. К. и Ф. М. К. са на едно и също лице, с ЕГН **********.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства - Договор за
потребителски кредит № ....... от ***** г., Приложение № 1 към него, съдържащо
погасителен план, Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г., се установява,
че на ****** г. между ищцата Ф. М. К. и „*******“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит, както и че на същата дата между ищцата и „******“ ЕООД е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на посочения
по - горе договор за потребителски кредит. Спорни между страните са правните въпроси
досежно действителността на постигнатите съглашения.
Съобразно сключения между ’’******** ЕАД и ищеца договор за потребителски
кредит първият ответник - кредитодател предоставил на ищеца- кредитополучател сумата в
размер на 2500 лева. Срокът на договора бил 24 месеца, като задълженията на
кредитополучателя били платими на 24 месечни погасителни вноски платими в периода от
10.01.2024 г. до 10.12.2025 г., при лихвен процент по кредита 19,21% и ГПР 20,99 % и общ
размер на всички плащания 3045,09 лева. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за потребителски
кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че
ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: да предостави на ********ЕАД банкова гаранция
съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, с одобрено от ******** юридическо лице в срок до 48 часа
от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита
при предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно
чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между
страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в
случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда
действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на
поръчителство между ***** ЕООД и ищеца на ******* г., с който ********ЕООД се
задължило да сключи договор за поръчителство с „*******“ ЕАД, по силата на който да
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя - потребител по договора за
потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1
и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му по
договора за потребителски кредит по един от следните начини: по банкова сметка на
поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на ******** АД (описана в договора)
или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от
договора за предоставяне на поръчителство ******** ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по този договор. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението
за поръчителство възлиза на 2326,06 лева и се заплаща на месечни вноски за периода на
действие на договора за кредит, на датата на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план.
Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по Договор за
потребителски кредит № ******от *******г, „******„ЕАД гр. С. , при следните условия:
размер на кредита - 2500 лв., срок на кредита -24 месеца, лихвен процент по кредита -
19,21%, ГПР - 20,99 %, общ размер на всички плащания -3045,09 лв., Погасителен план
съгласно Приложение 1 към Договор, годишния процент на разходите е 20,99 % и включва
само възнаградителнаа лихва. Размерът на Годишния процент на разходите като се включат:
условията по Договор за потребителски кредит № 2******от *****г, „******„ЕАД гр. С. и
Договора за поръчителство с „*******”ЕООД гр.С. от ******** г ,и при направени следните
4
допускания, размер на кредита - 2500 лв., срок на кредита - 24 месеца, общ размер на
дължимите суми по Договор за кредит - 3045,09лв., общ размер на дължимите суми по
Договор за поръчителство , дължими с месечните вноски - 2326,06 лв., при посочен в
заключението погасителен план, годишния процент на разходите би бил 156,6879 %.
Съобразно констатациите на вещото лице ищцата Ф. М. К. е платила 1474 лева по процесния
договор, както следва: на 19.01.2024 г. е платила 254 лева, на 12.02.2024 г. е платила 253,60
лева, на 10.03.2024 г. е платила 253,80 лева, на 08.04.2024 г. е платила 253.80 лева, на
10.05.2024 г. е платила 253,80 лева, на 10.06.2024 г. е платила 205 лева.
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на ССЕ като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Първият ответник - кредитодател е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и ********
ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че
ГПР е 20,99 %, а лихвения процент по кредита 19,21%, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието
на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит, сключен с
„*******“ ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „*******“
5
ЕООД съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител
за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото
следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Клаузата на чл. 4
от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните
обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички
задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да
представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „******** ЕАД дружество.
Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес - „********“ ЕООД, който е
и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в
търговския регистър „*******“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „*******“
ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са
свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено
да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна
вноска по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването
му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е
дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в
съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за
потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае
до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за
предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, като се вземе предвид размера на предоставения кредит от 2500 лева,
размера на лихвения процент по кредита от 19,21%, срока на договора от 24 месеца, общия
размер на всички плащания – 3045,09 лева, с включено възнаграждение за поръчител, което
е в размер на 2326,06 лева, като съобразно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, при включване на възнаграждението за поръчител ГПР възлиза на 156,68%. Ето
защо посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 20,99 % не отговаря
на действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК,
тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна,
е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. с чл.
11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона, като е безпредметно обсъждането на
останалите възражения на ищеца.
По отношение на сключения между ищцата и *******ЕООД договор за предоставяне
на поръчителство, то предвид недействителността на договор за кредит, който обезпечава и
във връзка с който е сключен, то същият е лишен от основание. Видно от съдържанието на
договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря
солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на
тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя
за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
6
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено заплащането
на възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на кредита от поръчителя. В
този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва
престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се
явява нищожен на основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и
лишен от основание. С оглед изложеното предявените първоначални установителни искове
са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на предявения насрещен иск от *********ЕАД против Ф. М. К. за
осъждането на Ф. М. К. да му заплати сумата от 1484,80 лева (2500 лева главница по
кредита, намалена със сумата от общо 1015.20 лева, платена от Ф. М. К., от които 478,47
лева - платени на ******* ЕАД по Договора за кредит и 536.73 лева - платени ищцата в
полза на ******* ЕООД и администрирано от *******ЕАД към ********* ЕООД) ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението, съдът намира следното:
С оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит на осн.
чл. 22 ЗПК вр чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, приложение намират визираните в чл. 23 от ЗПК
последици, а именно потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 2500 лева, като
липсва спор по делото, а и съобразно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
сумата е предоставена на ищцата. От тази сума следва да бъдат приспаднати заплатените от
Ф. М. К. суми по процесния договор, като съобразно заключението на ССЕ общият размер
на заплатените суми към датата на изготвяне на заключението е 1474 лева. Така остава
сумата от 1 026 лева – главница до която сума предявеният насрещен иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1484,40 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на разноските по предявения първоначален иск на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 300 лева за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза и сумата от 214,87 лева – разноски за заплатена държавна
такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по насрещния иск ******* ЕАД следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски по съразмерност с уважената част от
насрещния иск. От ищеца по насрещния иск се претендира юрисконсултско възнаграждение,
като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя такова в размер на 200 лева, като по
съразмерност с уважената част от насрещния иск в полза на ищеца по насрещния иск следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 138,24 лева и
за държавна такса в размер на 41,10 лева.
В производството по делото ищецът е представляван от Еднолично адвокатско
дружество Е. И. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно
който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за
адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в
полза на ЕАД Е. И. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално
запитване, отправено от С. районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното
Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от С. районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС
вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
7
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон
за адвокатурата , в полза на ЕАД Е. И. следва да се определи възнаграждение в размер на
480 лева с вкл. ДДС по всеки от първоначалните искове, което следва да бъде присъдено
изцяло. Съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по
насрещния иск в размер на 240 лева с вкл. ДДС, с оглед обема от извършените от
пълномощника процесуални действия. По съразмерност с отхвърлената част от насрещния
иск в полза на пълномощника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 74,40
лева. Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. М. К., ЕГН **********, с адрес:
********** и ********ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
"******" *** (******), ет. *, *******", представлявано от С. Р. Я. Договор за
потребителски кредит № *******/********г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. М. К., ЕГН **********, с адрес:
********** и ********ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
******* *** (*******), ет. *, ****** представлявано от И. М. Ш. Договор за предоставяне
на поръчителство от ****** г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за
потребителски кредит № ******/****** г., на основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави и липса на основание.
ОСЪЖДА Ф. М. К., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М. да заплати на „******”
ЕАД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: град С., бул. „****** № ***,
******, ет. *, *******“, представлявано от С. Р. Я. сумата от 1 026 лева (хиляда двадесет и
шест лева) – главница по Договор за потребителски кредит № *****/******г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск –
25.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за
разликата над присъдената сума от 1026 лева до пълния предявен размер от 1484,40 лева.
ОСЪЖДА „****** ЕАД, ЕИК: *******със седалище и адрес на управление: град С.,
бул. „******” № ***, ******“, ет. *, *********“, представлявано от С. Р. Я. да заплати на Ф.
М. К., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М. направените разноски по първоначалния иск в
размер на сумата от 300 лева (триста лева) за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
и сумата от 214,87 лева (двеста и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки) за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Ф. М. К., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на „*******
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „******” № *** ,
********“, ет. *, *********“, представлявано от С. Р. Я., направените разноски по
съразмерност с уважената част от насрещния иск в размер на сумата от 138,24 лева (сто
тридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки) за юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 41,10 лева (четиридесет и един лева и десет стотинки) за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА ******** ЕАД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. "*****" *** (*****), ет. *, ********", представлявано от С. Р. Я., да заплати на
8
Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ ********с адрес: гр. П., ул. ******* № *,
ап. **, представлявано от Е. Г. И. сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева) с
вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по предявения първоначален иск, както и сумата от 74,40
лева (седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки) с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата по съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА ******** ЕООД, ЕИК: ******* и със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ****** *** (*********), ет. *, ******** представлявано от И. М. Ш., да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ ******* с адрес: гр. П., ул. ******* № *,
ап. **, представлявано от Е. Г. И. сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева) с
вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по предявения първоначален иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9