РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500322 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 264672/22.03.21г.
на БОС от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Ст.Проданов и К.Крумов, чрез
адв. Г. Д., преупълномощен от адв. М. Г. – стр. 205, против решение № 26/26.02.21г.,
допълнено с определение № 260249/01.03.2021г. и определение № 261235/07.06.2021г. и
трите по т.д.№ 3/2020г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от В. Г. М., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Б., бул. “С. С.“, бл. **, вх. *, ет. *, чрез адв. П. К., служебен
адрес: гр. С., бул. „Д. Б.“ № **-**, ет. *, офис *, против дружеството иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за размера на присъденото с решението
обезщетение за неимуществени вреди над 45 000лв. до размера от 70 000лева, както и за
сумата на присъдената мораторна лихва за посочения период и законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане.
Решението и цитираните определения по разноските се обжалват и в частта, с която
е уважен предявеният от И. В. В., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Б., ул. “Ф.“, бл. **, вх.
*, ет. *, ап. **, чрез адв. П. К., гр. С., против дружеството иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди над 25 000лв. до размера от 40 000 лева, както и за сумата на
1
присъдената мораторна лихва за посочения период и законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане. Заявява, че в
горните части решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на липса на
претърпени болки и страдания, които да обосноват присъждане на обезщетения, счетени от
него за завишени. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
Въззиваемите по тази жалба – В. Г. М. и И. В. В., я оспорват, чрез адв. П. К., в
депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излагат подробни аргументи за потвърждаване
на решението в тази част.
По делото е депозирана и въззивна жалба вх.№ 266170/26.04.21г. на БОС от В. Г. М.
и И. В. В., чрез адв. П. К. Обжалват решение № 26/26.02.21г., допълнено с определение №
260249/01.03.2021г. и определение № 261235/07.06.2021г. и трите по т.д.№ 3/2020г. на БОС,
в частите, с които са отхвърлени предявените против дружеството искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в пълните, претендирани от тях размери. Молят в тези части
решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете бъдат изцяло уважени.
Нямат доказателствени искания.
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна я оспорва. Моли за потвърждаване на
решението в горните части.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и са допустими.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и
чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от В. Г. М. и И. В. В., чрез
адв. адв. П. К., против ЗД „Бул Инс“ АД, с искове за заплащане на обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди. Твърдят, че на 01.12.2017г. трето,
неучастващо в производството, лице е причинило ПТП на автомагистрала „Тракия“. При
преустановяване на движението на управляваното от него ППС, водачът го е напуснал и без
да постави каквито и да е предупредителни знаци или да включи аварийни светлини, го
оставил на място в най-лявата лента. В резултат от удара, на пътното платно останал и втори
автомобил, в който първият се ударил при първоначалното ПТП. Кратко време след това, в
първия автомобил се ударил и трети и също останал на платното – на разделителната линия
между най-дясната лента на платното за движение и аварийната лента. Секунди по-късно
настъпил и трети сблъсък – между управлявания от въззивника-ищец автомобил и първия
автомобил. До удара се стигнало, защото нямало свободно платно, в което управлявания от
него л.а. да продължи движението си. Така се стигнало до причиняване на тежки физически
увреждания на В. и пътуващата с него в автомобила М. Освен множеството леки телесни
повреди – натъртвания, хематоми, леки контузни рани, М. получила и компресионна
фрактура на тялото на Тх 12 с клиновидна деформация на нивото и това наложило
2
извършването на сложно оперативно лечение на гръбначния стълб, отнело около 9 месеца.
Фрактурата на прешлена била установена около месец след инцидента, по повод остри и
внезапни болки, продължили около месец и половина след ПТП-то. М. била приета в
лечебно заведение в гр.София, където била извършена инвазивна процедура. След 3-дневен
престой била изписана. Последвал период на възстановяване и рехабилитация, през който
разчитала основно на грижите на родителите си. Приблизително два месеца след операцията
въззивницата-ищца заминала за С. за участие в проби за световното първенство по спортни
танци. С партньора й се класирали, но при подготовката тя установила, че вече няма тази
издръжливост, изпитва болки в гръбнака и краката и се принудила да прекрати успешната
си **-годишна спортна кариера. При всичко така изложено, претендира обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, претърпени битови неудобства, разочарование от
преждевременно прекъснатата спортна кариера и прочее, в общ размер от 100 000лв., 90
000лв. от които предявени с настоящия иск, като частичен такъв, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата,
мораторна лихва в размер на 9700лв. за периода 14.12.2018г. – 05.01.2020г., имуществени
вреди – индивидуализирани по размер в исковата молба и съдебно-деловодни разноски.
Ангажира доказателства.
Водачът на автомобила – И.В., също получил множество леки телесни повреди –
охлузвания, натъртвания, хематоми, както и една средна – многофрагментна фактура на
лява петна кост. Затруднено било движението на долния му ляв крайник. Лечението също
отнело около 9 месеца. Освен стреса от катастрофата, претърпял множество болки и
страдания от счупената пета. Наложила се и била извършена оперативна намеса – репоцизия
на фрактурата и предварителна фиксация с две киршнерови игли и добавяне на канюлирани
винтове. Престоят в болничното заведение бил 4 дни, далеч от близки и приятели, извън
родния му град и това засилило болките и страданията му. Освен това след операцията се
придвижвал с патерици, наложило се да прекарва почти целия ден в леглото и бил лишен от
упражняване на любимите си спортове и срещи с приятелите. В продължение на 9 месеца не
можел да упражнява хобито си, превърнало се в професионална изява – фотография, да
шофира, спортува, да се среща с приятели, да пътува на екскурзии или други мероприятия.
През м.ноември, 2019г. В. постъпил повторно в болнично заведение, където били
премахнати имплантираните при първата операция винтове. Претърпял нови болки и
страдания, освен това му останал белег за цял живот и посещавал рехабилитатор в
продължение на 12 месеца.
При всичко така изложено, претендира обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания, претърпени битови неудобства, нужда от чужда помощ за ежедневните
дейности за продължителен период от време, разочарование, че е лишен от възможността да
упражнява своето хоби и професия – фотографията, в общ размер от 90 000лв., 80 000лв. от
които предявени с настоящия иск, като частичен такъв, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата, мораторна
3
лихва в размер на 8622.22лв. за периода 14.12.2018г. – 05.01.2020г., имуществени вреди –
индивидуализирани по размер в исковата молба и съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства.
С допълнителна искова молба – стр.124 по т.д.№ 3/2020г. БОС, въззивниците-ищци
са оспорили всички фактически твърдения и правни доводи, изложени в отговора срещу
исковата молба. Заявили са, че поддържат исковата молба. Считат претендираните размери
обезщетения за справедливи, излагат аргументи за уважаване на претенциите.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на
чл.367 ГПК, въззивникът-ответник оспорва исковете. Признава наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС-то, причинил ПТП-то.
Не оспорва наличието на ПТП, станало причина за инцидента. Оспорва механизма на
катастрофата, позовава се на съпричиняване в резултат от управление на автомобила с
несъобразена скорост и при несъобразяване с пътната настилка и атмосферните условия.
Заявява, че в резултат от произшествието пътните платна не са били изцяло блокирани по
начина, описан в исковата молба и разположението на л.а. „Мицубиши“, модел „Каризма“,
л.а. „Рено“ модел „Каптур“ и л.а. „Рено“ модел „Клио“ не са били разположени след ударите
така, че да бъде изцяло блокиран съответният участък от магистралата и да липсва свободно
пътно платно. Оспорва претърпените от въззивниците-ищци травми и съответно -
неимуществени вреди. Заявява, че се претендират обезщетения в изключително завишен
размер, който не кореспондира с постановките в ППВС № 4/1968г., т.8, както и с
общоприетите правила за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че вредата следва да бъде
определена по размер към датата на настъпване на застрахователното събитие, ето защо
намира главниците, предмет на исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, за силно завишени. Позовава се на съпричиняване от страна на пострадалите лица, а
именно – че са били без предпазен колен. Оспорва размера на имуществените вреди. Прави
евентуално възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, моли за
присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
Пред настоящата инстанция е спорен въпросът само относно размерите на
определените от БОС обезщетения за претърпени неимуществени вреди от страна на
двамата въззивници-ищци. Не се повдига спор за наличие на съпричиняване. Не се оспорва
механизмът на ПТП-то, нанесените телесни повреди и извършеното лечение на двамата
въззивници-ищци.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка: Със застрахователна полица № BG/02/************, между
застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен договор за застраховка „ГО
на МПС“ за л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег.№ РА **62 КА, със срок
08.08.2017г. – 07.08.2018г. – стр.31 по т.д.№ 3/2020г. БОС.
От извършената по делото и приета по надлежния ред САТЕ се установява, че на
4
01.12.2017г., по време на срока на договора за застраховка, около 21.20ч. на АМ „Тракия“ в
посока София-Бургас, в района на км.221+500 в землището на Община Раднево, при
управление на посоченото по-горе МПС, водачът на застрахования автомобил, в пияно
състояние, при концентрация на алкохол в кръвта 2.87 промила е нарушил правилата за
движение по ЗДвП, застигайки л.а. марка „Рено“ модел „Каптур“ с рег.№ А 5291 МС и
блъскайки го в лявата задна част, се отклонил в ляво, достигайки мантинелата в най-
северния край на платното за движение София-Бургас, където се просуркал в нея и след
около 100м. спрял с предната си част по посока на движението София-Бургас в лявата
скоростна лента. Преди удара водачът се е движел със скорост от около 150кв./ч. Удареният
л.а. марка „Рено“, модел „Каптур“ се завъртял от удара около вертикалната си ос и спрял с
предната си част по посока на движението върху дясната лента за движение и със задната си
част – върху аварийната лента.
Безспорно е, че водачът на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“ не предприел
каквито и да е действия по организиране на предупредителни мерки – поставяне на
светлоотразителен триъгълник, включване на къси, дълги, габаритни или аварийни
светлини, а просто напуснал автомобила.
След около 15 минути в автомобила се врязал л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с
рег.№ СВ 1965 КК, движил се с около 130км./ч, която скорост била значително намалена в
резултат от реакцията на водача с аварийно спиране. От удара този л.автомобил се завъртял
около вертикалната си ос по посока обратно на часовниковата стрелка и спрял в дясната
лента за движение, като предната му част останала в лявата скоростна лента с посока
София-Бургас.
От същия удар л.а. „Мицубиши“ модел „Каризма“ се преместил напред по посока
на движението, завъртял се около вертикалната си ос в посока по часовниковата стрелка и
спрял напречно в скоростната лента за движение с посока София-Бургас. Почти веднага
след преминаването на двете ППС в покой, л.а. „Мицубиши“, модел „Каризма“ е ударен от
л.а. марка „Мерцедес“ модел „С320“ с рег.№ А 6779 КХ, управляван от пострадалия
въззивник-ищец В., в който пътувала на предната седалка до водача въззивницата-ищца М..
Автомобилът се движел със скорост от 130км./ч. и водачът И.В. не успял да види
своевременно застаналия напречно на пътя в неговата лента л.а. „Мицубиши“, модел
„Каризма“. Така той се врязал в него челно в средата на купето, като непосредствено преди
сблъсъка реагирал с аварийно спиране. От изготвените две схеми на ПТП-то към
експертното заключение е видно, че аварийната лента била свободна в участъка, след
приведения в покой претърпял удар автомобил марка „Рено“ модел „Каптур“ и по нея
нямало препятствие. Ясно е, че л.а. „Мерцедес“ модел „С320“ се е движел в скоростната
лента за движение, след л.а. марка „Рено“ модел „Клио“, но при близостта на двата ударени
автомобила, водачът явно не е успял да реагира адекватно и да се изнесе в дясната аварийна
лента, която била свободна – напротив заобиколил л.а. марка „Рено“ модел „Клио“ отдясно
и се върнал в най-лявата скоростна лента и така ударил л.а. марка „Мицубиши“, модел
5
„Каризма“ в средата на купето
Според заключението на в.лице по извършената САТЕ, въззивникът-ищец е
управлявал МПС-то с разрешената за движение скорост, но тя в никой случай не била
съобразена с осветеността на платното от светлините на късите му фарове. В същото време
било невъзможно да кара със скорост, близка до тази, даваща му възможност да спре в
зоната на осветеност на фаровете му, що се отнася до атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на ППС и интензивността на движението, защото, според
изчисленията на в.л., за да може да реагира адекватно и да предотврати удара, водачът на
л.а. марка „Мерцедес“ модел „С320“ следвало да се движи с 20.6 км./ч., която скорост е
недопустима за движение по магистрала и създава опасност за водача и останалите
участници в движението.
На основание разпита на в.л. в проведеното на 22.10.2020г. о.с.з. и експертното
заключение съдът приема, че на практика не е било възможно предотвратяване на удара от
страна на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С320“, чрез управление с по-ниска
скорост, понеже ЗДвП забранява движение по магистрала със скорост от около 20км./ч.,
посочена от експерта като съобразената скорост за предотвратяване на инцидента. Това
следва и от разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗДвП.
В експертното заключение е изложен извод, че водачът на л.а. марка „Мерцедес“
модел „С320“ е можел за предотврати настъпването на удар, при намаляване на скоростта
още при установяването на първите признаци на ПТП на л.а. марка „Рено“, модел „Каптур“,
който е бил на 75-80м,. преди спрелия в скоростната лента л.а. марка „Мицубиши“, модел
„Каризма“. Отклоняването на вниманието на В. за секунда, за да възприеме авариралия в
аварийната лента л.а. марка „Рено“, модел „Каптур“, не му позволило да реагира незабавно,
като намали скоростта дотолкова, че да избегне удара. Въпреки това той е нямал основания
за аварийно спиране при възприемане на л.а. марка „Рено“, модел „Каптур“ в аварийната
лента – чл.58 ЗДвП.
От друга страна, приложените по делото писмени доказателства установяват по
безспорен и достатъчно убедителен за съда начин вината на водача на застрахованото при
въззивника-ответник ППС. С влязло в сила протоколно определение от 16.10.2019г. по
н.о.х.д. № 206/ 2019г. на РС – Раднево на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено
споразумение, с което П. Н. М. е признат за виновен в това, че на 01.12.2017г. на
автомагистрала „Тракия“ в района на км.221+500 в землището на Община Раднево при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мицубиши Каризма” с peг. №
РА 12 62 КА, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си 2,87 на хиляда,
установено по надлежния ред, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
чл.59, ал.1, чл.97, ал.1, и ал.3-5 и чл.123, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП, като след причинено от него
пътнотранспортно произшествие не е взел мерки за изтегляне на установеното върху лявата
(северна) лента за движение на изток пътното превозно средство от автомагистралата по
6
най-бърз начин и не е сигнализирал пътното превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал, така че то да бъде забелязано
навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства и по непредпазливост
и при независимо съпричинителство с И. В. В. – въззивника-ищец, причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице : на И. В. В. - закрито многофрагментно счупване на лява
петна кост, довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник и на В. Г.
М. - травматично счупване тялото на XII гръден прешлен, довело до трайно затруднение на
движението на снагата, за което е осъден на основание чл.343, ал.3, б.”а”, вр. ал.1, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2 от НК.
С отговора срещу исковата молба застрахователят е въвел възражения за
съпричиняване на телесните повреди – пътуване без предпазни колани за двамата
въззивници-ищци и управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С320“ с несъобразена
скорост. Оспорил е и механизма на ПТП-то, но както вече бе описано, по тези възражения
страните нямат спорове пред настоящата инстанция при възприетия от окръжния съд извод
за липса на съпричиняване на вредите.
С исковата молба въззивниците-ищци са изложили твърдения за получени телесни
повреди в резултат от удара, подкрепени с писмени и гласни доказателства.
По делото е приложено СМУ № 281/2017г. на отделение по съдебна медицина при
„МБАЛ – Бургас“ АД за извършен преглед на 12.12.2017г. на въззивницата-ищца.
Установени са множество кръвонасядания и оток на дясно коляно, без други увреждания.
Впоследствие удостоверението е допълнено, като са внесени данните от епикриза, издадена
от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, гр.София.
От епикризата става ясно, че по повод оплаквания от силна болка в кръста,
провокирана при движение и резистентна на консервативно лечение, след извършени
изследвания, е установена травматична фрактура в тялото на Тх12. На 15.01.2018г. М.
постъпила в лечебното заведение и е извършена двустранна транспедикуларна
вертебропластика на Тх12 със система Confidence.
По делото е приложено СМУ № 280/2017г. на отделение по съдебна медицина при
„МБАЛ – Бургас“ АД за извършен преглед на 12.12.2017 г. на въззивника-ищец. Установени
са множество кръвонасядания по ляв глезен и лява подбедрица и многофрагментна фрактура
на лява петна кост. От приложената епикриза на отделение по ортопедия и травматология
на Болница Тракия, гр.Стара Загора се установява, че на 02.12.2017г. въззивникът-ищец е
постъпил за първа помощ и е изписан на 04.12.2017г. На 18.12.2017г. В. постъпил в УМБАЛ
„Света Анна“ АД, гр.София, за оперативно лечение по спешност. Извършено е открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация с две киршнерови игли и канюлирани
винтове.
След около година – на 07.11.2019г., В. е постъпил отново в УМБАЛ „Света Анна“
7
АД, гр.София за отстраняване на остеосинтезните средства. На 08.11.2019г. е проведена
операцията и на 11.11.2019г. е изписан- стр.79 по т.д.№ 2/2020г. БОС.
При така описаната фактическа обстановка се налага заключение за наличие на
деликт – ПТП, допуснато противоправно и виновно от застрахован при въззивника-ответник
водач със задължителната застраховка „ГО“, в срока на договора, за наличие на причинени
вреди на двамата въззивници-ищци, при пряка причинно-следствена връзка между деликта и
вредите. По дефиниция - чл.429 КЗ: „С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде насочен и
пряко срещу застрахователя. Ето защо въззиваемият е материално-правно легитимиран да
бъде ответник в процеса.
От приложеното на стр.107 по т.д.№ 3/2020г. на БОС писмо от застрахователя до
адв. К., с копие до И. В. е видно, че ЗД „Бул Инс“ АД е уведомено за вредата и е подадена
молба за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Самото
уведомление не е приложено, затова съдът взема предвид датата на изходящия отказ на ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София – 13.12.2018г. за дата на уведомлението. Ето защо, при
приложение на разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ и след като молбата за получаване на
обезщетение от страна на въззивниците-ищци не е уважена, са предявени настоящите преки
искове.
За установяване на претърпените неимуществени вреди, предмет на разглеждане от
настоящата инстанция, по делото са събрани гласни доказателства и е извършена СМЕ.
От заключението на в.л. д-р П. се установява, че при прегледа на М. са
констатирани множество леки телесни повреди - кръвонасядания – в областта на ляво
седалище, дясно бедро – по предната и странична повърхност, в областта на дясно коляно и
ляво бедро. Походката е запазена, леко анталична в дясно.
Освен описаните хематоми, по повод оплаквания на въззивницата-ищца е
извършен преглед на гръбначния стълб. Установена е фрактура на тялото на 12 гръден
прешлен, предизвикваща силна болка високо в кръста, която се провокира от движение и не
се повлиява от консервативно лечение. Проведено е оперативно лечение – упоменато по-
горе, с цел стабилизиране на фрактурирания прешлен посредством костен цимент.
Операцията е извършена под обща анестезия. Травмата е предизвикана от рязко превиване
на тялото в гръдната част при притиснато от обезопасителния колан тяло към гърба на
седалката. Травмата е съпроводена от болки, страдания, затруднени движения и е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Срокът на имобилизация е в рамките на 4
месеца, според в.л. Възстановяването е в рамките на 1 година. През този срок лицето не
може да спортува и да се упражнява физическо натоварване. Разпитано в с.з. на 28.01.2021г.,
8
в.л. е заявило, че фрактурата е на много специфично място в гръбначния стълб и не може да
се възстанови на 100%. Подвижността на този прешлен ще бъде нарушена и функцията
никога няма да бъде както преди. Травмата ще доведе до ограничения на движението на
тялото, защото това е прешлен.
По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на св. П. М. – майка на
М., се установява, че след ПТП-то въззивницата-ищца била в силен шок, нуждаела се от
помощ за елементарни движения и лежала почти обездвижена. Приблизително 3 седмици
прекарала на легло, като била подпомагана, за да се изправи и да се обслужи. Това
продължило до операцията, защото всяко движение било опасно за нея. След операцията
също била обездвижена, за да не се блокира целият гръбначен стълб от поставения
изкуствен цимент и се нуждаела от непрестанни грижи за обичайните битови действия. Така
се наложило месеци наред да живее с майка си, която да се грижи за нея през
възстановителния период.
Що се отнася до твърденията за прекратяване на активната й спортна дейност: по
делото са приложени многобройни писмени доказателства за участието й в международни
състезания и постигнати високи спортни успехи. От разпита на св. В. – треньор от началото
на спортната й кариера, се установява, че е била многократен финалист на републикански
шампионати, призьор на много международни турнири, със завоювано 9-то място на
световното първенство в Москва през 2014 г. и спечелена квота за участие с партньора й в
най-големия турнир по спортни танци, който се е провеждал в Щутгард през 2018г. След
участието двамата не успели да участват на световното първенство, защото М. изпитвала
силни болки в гърба и физическото й състояние било изцяло променено. С треньора
опитвали всякакви щадящи движения, но без добър резултат.
Безспорно е, че след травмата тя прекратила участията си, защото увреждането на
гръбначния стълб намалило издръжливостта й на натоварвания, пластичността на тялото и
съответно художествената стойност на изпълненията. Освен това, както стана ясно, подобни
танцови изяви са свързани с продължителни и упорити тренировки, които не била в
състояние да понесе, при риск от болки в гръбнака.
От разпита на св. М. се установява, че и към датата на проведеното съдебно
заседание – приблизително 3 години след инцидента, пострадалата лесно се уморява,
изпитва болки и ограничения при движение.
При така изложеното съдът съобрази, че става въпрос за млада жена, на навършени
** години към датата на инцидента, която се е обучавала във ВУЗ, с изявена спортна
кариера, прекъсната поради претърпяната травма на гръбнака. Безспорно установените й
спортни успехи и изяви на международно и световно ниво, са приключили принудително и
против волята й, след настъпилото ПТП. Претърпените физически болки, страдания,
неудобства, зависимостта от грижите на майка й за продължителен период от време, са
9
потиснали психиката й на млад човек и са довели до депресивни състояния. Тези
изживявания са се влошили, след установяването, че вече се изморява от малки физически
натоварвания, след обикновени разходки се нуждае от почивка, изпитва болки и
ограничения на движенията и всички действия, нуждаещи са от физическо усилие, вече
изискват повече време, за да бъдат извършени. На фона на приблизително 15-години
успешна кариера в спортните танци, придобиване на републикански и международни титли
на призьор и широка публичност на завоюваните титли, описаното е довело до дълбоко
разочарование от несбъднати мечти, очаквания и надежди за още по-високи резултати.
Освен това съдът отчита, че се касае за гръбначна травма, която винаги е рискова, сериозна
и потенциално опасна за евентуална парализа, взема предвид заключението на в.лице, което
е заявило, че възстановяването никога няма да е на 100% и никога няма да бъде постигнато
това движение на тялото, което е имала преди ПТП-то. Затова приема, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и съответно на претърпените
увреждания, изпитаните физически болки и душевни изживявания.
При това положение следва заключение за основателност и доказаност по размер на
акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва, определена от съда по реда на чл.162 ГПК
за процесния период.
По отношение на В. също са установени посочените по-горе в приложените по
делото епикризи травми, също в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Лявото
ходило е било оточно и болезнено. Рентгеновото изследване е установило полифрагментна
фрактура на петата. Извършено е открито наместване на фрактурата, с вътрешна фиксация
на тарзални и метатарзални кости. Операцията е проведена под анестезия. На пострадалия е
указано да се придвижва с помощни средства, без да натоварва оперирания крайник за срок
от 3 месеца. Травмата е свързана с болки, страдания, неудобства при придвижване и
обслужване и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Срокът на
възстановяване на многофрагментните фрактури, според в.лице, е за период от 2 до 4
месеца, при спадане на свода на стъпалото – 4 -5 месеца. Въпреки това, според в.л.
операцията на В. е ортопедична, със средна сложност, не като операцията на гръбначния
стълб и съответно, според съда, не толкова рискова. Макар и да се възстановява по-бързо в
сравнение с травмата на гръбнака, тя също оставя отражение върху ходилото в бъдеще.
Според вещото лице, в резултат от нея се получава слабост в изтласкването и лицето няма да
може да скача. Освен това всяка травма на костите води до болка при промяна на
метеорологичните условия – при застудяване, влага и др.
Относно физическите и душевни страдания на В. са събрани и гласни
доказателства. От разпита на св. Я. се установява, че пострадалият е изживял дълбоко
катастрофата, изпитал е изконен страх за живота си и ужас от това, че куцайки трябва да се
придвижи от МПС-то си до безопасно място на пътя, така, щото да не бъде ударен от
следващ лек автомобил. В болницата нямало медицинска сестра, която да е неотлъчно до
него във всеки момент от престоя му и затова изпитвал несигурност. След операцията се
10
придвижвал с патерици, подпомаган от майка си. През възстановителния период,
продължил според този свидетел около половин година, бил сломен, защото смятал, че няма
да може да тича след детето си, да разхожда кучетата си и да ходи на лов с баща си. (Между
другото по делото не се установява В. да има дете, понеже св. С. обяснява, че той живее със
съквартиранта си и за него се е грижела майка му.)
Освен това въззивникът-ищец изживял тежко това, че при операцията в гр. София
бил сам и нямало негов близък в града, който да е с него. Това, според св. С., го сломило и
довело до тотална агония и тотална мъка. Липсата на спорт и движение, на социални
контакти и пътувания, отнели жизнеността му и променили характера му. Той станал
мълчалив, затворен, поради това, че е отделен от обществото.
От събраните писмени доказателства за упражняваното от въззивника-ищец хоби, а
именно художествена фотография и въведените в исковата молба оплаквания, че започнал
да го разработва като бизнес и оттеглянето му за известен период от време довело до
заемане на пазарната ниша от други лица, не може да се направи обоснован извод за
претърпени в тази връзка вреди. Според съда се касае по-скоро за твърдения за пропуснати
ползи, които не са доказани по обем и не следва да бъдат репарирани.
При така описаната фактическа обстановка, съдът съобрази, че се касае за млад
мъж, на навършени ** години към датата на инцидента, който за период от приблизително 5
месеца се е придвижвал с патерици и е стоял предимно у дома, понеже не е можел да
управлява лек автомобил, нито да се движи нормално навън. Счупването на петната кост
безспорно е било съпроводено с болки и страдания, както и извършените две оперативни
намеси. От разпита на водените от този въззивник-ищец свидетели не се установява
травмата да е оставила трайни дефицити в движението на крака му. Свидетелите по-скоро
установяват преживени психични стресове и страхове, отколкото физически отражения след
извършените лечения и рехабилитация.
При всичко описано по-горе, съдът, като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите
на БОС, приема, че определеното на В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
справедливо и съответно на изживените болки, страдания и неудобства и затова решението
следва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част. При това положение следва заключение
за основателност и доказаност по размер на акцесорния иск за заплащане на мораторна
лихва върху дължимата главница, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК за процесния
период.
Относно разноските: с оглед изхода от спора пред настоящата инстанция,
разноските ще останат за страните така, както са извършени.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/26.02.21 г., допълнено с определение №
260249/01.03.2021 г. и определение № 261235/07.06.2021 г. и трите по т. д. № 3/2020 г. на
БОС в обжалваните части.
Разноските за настоящата инстанция остават за страните така, както са извършени.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на
препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12