Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Лом, 18.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд , гражданска колегия, трети състав в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
Боряна Александрова
при секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1338 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2612/17 г. по описа на ЛРС за сумата от 599,12
лв.-главница, договорна лихва за периода 12.01.2016 г.-07.01.2017 г.-69,09
лева, неустойка за неизпълнение на задължение-134,61 лв. и 127,97 лв.-разходи
за извънсъдебно събиране на задълженията, съставляващи вземания по Договор за
кредит “Бяла карта” № 448040 от 07.01.2016 г., прехвърлени на ”***” ООД-София с
Договор за цесия и Приложение 1 към него
на 11.10.2017 г. от “***” ООД, мораторна лихва – 25.25 лв. от
7.-1.2017-29.09.2017г., ведно със законната лихва върху първата стойност,
считано от 03.10.2017 г., както и 125 лв.–разноски за заповедното
производство.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК им било указано да предявят
претенциите си по общия исков ред.
Твърдят, че на 7.01.2016 г. “***” ООД предоставили на
ответника револвиращ кредит от 600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит,
усвояван чрез международна кредитна карта Access Finance/Card/Visa. Заемателят
удостоверил с подписа си, че е получил и е запознат предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Приложение 1 към него, с Общите условия,
относими към контракта, и СЕФ по чл.5 от ЗПК, като му бил предаден и платежния
инструмент, ведно със запечатан плик,съдържащ ПИН код за ползване на кредитната
карта.
На 11.11.2016 г. между ищеца и кредитодателя бил сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, измежду които и процесните,
с Приложение № 1 към него от 11.10.2017 г. и Потвърждение за сключена цесия, по
силата на което вземанията на стария кредитор, с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, преминали към ”***” ООД.
Сочат, че към момента на подаване на заявлението,
кредитополучателят е бил задължен към заемодателя с главница от 599,12 лв.,
договорна лихва за периода 12.01.16
г.-7.01.2017 г. от 69,09 лв., неустойка 134.61лв. и такса от 127.97 лв.
Искат от съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 2616/2017 г. по описа
на ЛРС, със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски за
производството.
Ответника не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва
исковете.Наведени са доводи за липса на надлежно уведомяване от кредитора за
извършеното прехвърляне на вземанията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2612/2017 г. по описа на ЛРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за
процесните сумите, заявени по исковата молба.Заповедта е
връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на страната . Исковата молба по настоящото
дело е постъпила по пощата в
срок, поради което е процесуално допустима.
По делото няма спор, че на 7.01.2016 г. между ”***” ООД и
ответника е бил подписан Договор за кредит
“Бяла карта” №448040, по силата на който дружеството предоставили револвиращ
кредит с максимален размер от 600 лв.
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта, издадена от “***” АД. В чл.2 ал.2 от контракта е
посочено, че кредитодателят предоставя на Н.П. платежен инструмент-кредитан
карта № 448040. В чл.2 ал.3 е казано, че кредитополучателят удостоверява, че е
получил отделен запечатан плик, който съдържа ПИН-код за ползване на
картата.Съгласно чл.7 ал.1, ответника може да усвои изцяло максималния размер
на кредита веднага след активиране и влизане в сила на договора-от момента на
подписването му от страните.Според чл.3 ал.1, кредитополучателят може по всяко
време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, а
предвид чл.7 ал.2 усвоен размер на кредита е сумата на всички трансакции, извършени
с картата в размер на максималния кредитен лимит към всеки един момент от
действието на договора, като заемополучателят няма право да извършва
трансакции, които надвишават размера на разполагаемия остатък по кредита, а в
случай, че не се съобрази с това ограничение-страните се съгласяват, че със
сумата на тези трансакции се увеличава максималния размер на кредита, визиран
чл.2 ал.1-чл.7 ал.5 от контракта.Срокът на валидност на картата е определен на
две години, като след изтичане на това
време, кредитодателят предоставя на съконтрахента подновена карта (чл.2 ал.4).В
чл.4 ал.1 т.1 е казано, че периодът на предоставения кредит е шест години.
Годишният лихвен процент по заема е фиксиран на 43,20 %.Върху усвоения
размер на кредита ответницата дължи дневен лихвен процент от 0,12 %, а лихвата
се начислява за всеки ден (чл.8 ал.1) върху усвоената и непогасена главница, като се приема, че
календарният месец е с продължителност от 30 дни (чл.4 ал.1
т.2).Кредитополучателят се задължил да заплаща до всяко 5-то число на месеца
текущото си задължение от предходния
месец (чл.3 ал.2), като последното се определя като сбор от усвоената и
непогасена главница .
Според чл.12 ал.1, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на датата на падежа, то трябва в срок от три дни от датата, следваща
падежа , да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство, както и да
заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задълженията му.При неизпълнение, ответника се
съгласил да дължи неустойка върху усвоената и непогасена главница, включена в
текущото задължение на настоящия месец..В чл.12 ал.2 е посочен редът за
погасяване на задълженията, а в чл.22 ал.4, са разходи за събиране на вземането
съгласно чл.22 ал.5,са начислени неустойки за неизпълнение върху усвоената и
непогасена главница и т.н.
На 11.11.2016 г. между „***”ООД,
като продавач, и „****“ ООД, като купувач, е сключен Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който страните се споразумели, че Продавачът ще
прехвърли на Купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за заем, като вземанията са индивидуализирани в
Приложение №1 от 11.10.2017 г., явяващо се неразделна част от договора.В него
името на ответника е под номер 123.Според чл.4.1, моментът на подписване на
Приложението се счита за надлежна дата, на която Вземанията са валидно
прехвърлени и след тази дата Купувачът придобива всички права върху тях. По
силата на т.4.5. от рамковия договор
купувачът се задължил от името на продавача и за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия.
”***” ООД са потвърдили извършената цесия на ищеца на
всички вземания, цедирани на „***”АД, съгласно Договора за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и индивидуализирани в Приложение №1.
По делото липсват доказателства за изходящо от цесионера
и адресирано до ответника уведомление за извършената цесия. Няма спор, че
документът не е бил връчен на лицето до завеждане на делото.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2612/2017 г. по описа на ЛРС, като актът е насочен
срещу Н.Ц.П. и е за заплащане на процесните суми.Заповедта е
връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.В указаното от съда време, заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
По делото са ангажирани
доказателства, че “***” ООД и
ответника са били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени
между тях договор за кредит “Бяла карта” от 7.01.2016
г., при условия и за суми, така, както е заявено по исковата молба.
В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия от 11.11.2016 г.Няма спор, че с този
контракт ”***” ООД надлежно са прехвърлили вземането си към заемополучателят на ”АКПЗ.Процесуалният
представител на ответника оспорва тя да е надлежно уведомена за извършената
цесия.Действително, съгласно наложилата се съдебна практика, уведомлението за
цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това действие
следва да се зачете според чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на
делото. Съобщаването на цесията трябва да извърши от стария
кредитор, но последният може да упълномощи новия кредитор да съобщи
цесията.Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие.В случая
длъжника не е открит, поради което му е бил назначен особен представител по
реда на чл. 47 от ГПК.Особеният представител обаче има ограничен кръг права за
целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е
съобщаването на цесията.Това следва от разпоредбата на чл.34 ал.3 от ГПК, който
изисква за действие, представляващи разпореждане с предмета на делото,
представителят да разполага с изрично пълномощно. Договорът за цесия
представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е
част от възникването на това право и изисква изрично упълномощаване, за да може
това съобщаване да бъде получено.Според чл.29 ал.5 от ГПК особеният
представител може да извършва дейстивя, за които се изисква изрично пълномощно
само с одобрението на съда, пред който се води делото.В този смисъл, за да бъде съобщена цесията на особен представител,
е необходимо изрично съгласие на особения представител да приеме това
съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе
реално до знанието на длъжника извършената цесия), и одобрение на съда.В
процесния случай нито едно от тези изисквания не е спазено.Приложимостта на
правилата на чл.29 от ГПК към процесуалното представителство по чл.47 ал.6 от ГПК е приета в т.6 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК.
С оглед изложените доводи, исковете трябва да се
отхвърлят.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, срещу Н.Ц.П., ЕГН **********, да се признае за установено, че им дължи сумата от 599,12 лв.-главница, договорна лихва за
периода 12.01.2016 г.-07.01.2017 г.-69,09 лева, неустойка за неизпълнение на
задължение-134,61 лв. и 127,97 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на
задълженията, съставляващи вземания по Договор за кредит “Бяла карта” № 448040
от 07.01.2016 г., прехвърлени на ”***” ООД-София с Договор за цесия и Приложение 1 към него на 11.10.2017 г. от “***”
ООД, мораторна лихва – 25.25 лв. от 07.01.2017-29.09.2017г., ведно със
законната лихва върху първата стойност, считано от 03.10.2017 г., както и 125
лв.–разноски за заповедното, като
неоснователни.
Решението може да се обжалва пред МОС в 2– седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :