Решение по дело №4698/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 845

Гр. П., 03.06.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.

при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 04698/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу С.И.В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2 035,42 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в                 гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 530,25 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело   № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти състав е издадена Заповед                      ***от 19.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – П.“ АД твърди, че между него и ответницата С.В., в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно                  чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 2 035,42 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 530,25 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Д.Ц. оспорва предявените искове по основание и размер при твърдението, че липсват доказателства кое лице е титуляр на партидата като собственик на топлофицираното жилище. Поддържа, че не са ангажирани и доказателства, установяващи реалната доставка на топлинна енергия и начина на формиране на стойността ѝ. В тази връзка е оспорено доказателственото значение на приложеното към исковата молба извлечение от сметка. Твърди се, че през есенните месеци, част от исковия период, е начислена сума, равна на тази за зимните такива, което е необосновано. Посочва се, че се касае за прогнозни стойности, а не за действително изразходени количества. Намира част от вземанията за недължими и като погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед                     за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на            чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.  

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично волеизявление на клиента за приемането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответницата оспорва исковете по основание с твърдението за липсата на доказателства за собствеността върху имота и респ. за лицето – титуляр на партидата. Предвид това, с проекто – доклада по делото по чл. 140, ал. 3 ГПК, обективиран в определението от 07.01.2019 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед липсата на възражения от страните, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно съществуването през релевантния период на облигационно правоотношение с насрещната страна.

От страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства – писмо с изх.               ***9/МСИ-524-1/21.04.2019 г. от Дирекция „Местни приходи и такси“ при Община П. и заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по ЗУПГМЖСВ               ***90, том II, рег. № 4325, дело № 332 от 02.11.2010 г. на нотариус Н.З., от които се установява, че за процесния имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,                                    ул. „***не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Изяснява се също, че с договора за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт, ответницата С.И.В. и лицето П.И.В., в качеството си на съсобственици и продавачи,                       са прехвърлили собствеността върху исковия имот на трети за процеса лица – Т.С.Л.и С.Е.Л., в качеството им на купувачи.

Предвид изложеното и доколкото по делото не са изложени твърдения и не са представени доказателства за последващо придобиване на собствеността върху имота от страна на ответницата В., то съдът приема, че през исковия период от 01.05.2014 г. до 31.07.2017г. същата не е била изключителен собственик, нито съсобственик на топлофицираното жилище /каквото последно качество е притежавала до покупко-продажбата от 02.11.2010 г./, а с това и потребител на топлинна енергия. Ето защо, през релевантния период между нея и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което прави исковите претенции недоказани по своето основание. Това води до отхвърлянето им, без изследване на въпроса доставена ли е до имота реално топлинна енергия и на каква стойност, респ. налице ли е погасителна давност за част от периода.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, поначало както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Доколкото същата не е направила искане в тази насока /ответницата се представлява в процеса от особен представител/, а и по делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване, то и такива не следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените от ищцовото дружество разноски следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,                         със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино срещу С.И.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че С.И.В. *** АД сумата от 2 035,42 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 530,25 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните  плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти състав е издадена Заповед                     ***336 от 19.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда да се върне на съответния състав, като към него се приложи заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: