Определение по дело №1076/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Хипер врати“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 7, сграда Ф., подадена чрез адв. Т. срещу виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ за УПИ ІІ-65, кв.14, по плана на 26 м.р. на гр.Варна, попълнен в действащата КК и КР като ПИ с [идентификатор], издадена от главен архитект на Община Варна.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна на основание НА с рег.№ 31724 от 15.11.2018 г., акт 89, том LXXXIII, дело 17975/2018 г., който е съседен на имота предмет на оспорената виза за проектиране. Сочи се, че оспореният акт не му е съобщен. Обосновава правния си интерес с основанията на чл.131,ал.2,т.3 от ЗУТ и чл.131,ал.2,т.4 от ЗУТ. Твърди, че с процесната виза се допускат намалени отстояния до страничната граница на УПИ ІІ-65 представляваща обща граница. Обосновава се с предвиденото високо застрояване над 15 метра, като съгласно чл.32,ал.2,т.2 от ЗУТ застроителната линия следва да бъде минимум 5 метра, а с визата е определена на 3 м. Сочи се, че с процесната виза се променя предназначението на УПИ ІІ-65, съобразно действащия регулационен и застроителен план и се допуска проектирането на сграда, която е несъвместима с устройствената зона съгласно действащия устройствен план. Излага доводи по същество на спора. Сочи за наличие на спор за собственост върху реална част от ПИ с [идентификатор] по КК на гр.Варна, по който е образувано гр. дело № 2459 по описа на Окръжен съд-Варна.

Ответникът- главният архитект на Община Варна чрез процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Счита, че жалбоподателят няма качество на заинтересовано лице в хипотезите на чл.131,ал.2 от ЗУТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна- „Хипократ“ ЕООД чрез процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата. Сочи се, че за жалбоподателя не е налице нито една от хипотезите на чл.131,ал.2 от ЗУТ и не е непосредствено засегнат от оспорената виза за проектиране. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът по допустимостта на жалбата след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената виза за проектиране е издадена въз основа на заявление рег.№ АУО2523ОМЛ/12.03.2024 г. от „Хипократ“ ЕООД, собственик на имот [ПИ]. Визата за проектиране е издадена на основание чл.140, ал.1, ал.2 и ал.3, във връзка с чл.37, чл.134,ал.6 от ЗУТ и чл.71, ал.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за ПНУОВТУЗ за строеж „Медицински център с оптика и аптека, подземно застрояване“ в УПИ ІІ-65, кв.14 по плана на 26 м.р., гр.Варна ( [ПИ]) в устройствена зона СОП с показатели: Пзастр≤ 60%; Подел ≥ 20%; Кинт ≤3,5 ; Ет./Вис:-/-. На визата с дебела пунктирана линия в червен цвят са посочени ограничителните линиите на застрояване за УПИ ІІ-65 и УПИ І-65. С визата за проектиране на основание чл.71,ал.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. е допуснато подземно застрояване по общите регулационни граници ( северозапад-североизток и югозапад-североизток ) ,между двата УПИ.

За УПИ ІІ-65, кв.14 по плана 26-ти м.р. на гр.Варна има действащ ПУП-ПР, който е одобрен със Заповед № Р-405/23.07.2002 г. на зам.-кмета на Община Варна ( л.9-10 от адм. преписка). Със Заповед № Г-66/14.05.2003 г. на зам.-кмета на Община Варна ( л.9 от адм. преписка) е одобрен ПУП-ПЗ за УПИ ІІ-65, със следните устройствени показатели за УПИ ІІ-65:

Устройствена зона: СОП /смесена обществено-обслужваща и производствено-складова/;

Показател на плътност на застрояване ( Пл) – 60%;

Показател на интензивност на застояване ( Кинт) – 3,5;

Показател за процент на озеленяване на урегулирания поземлен имот ( П озел.)- 20%;

Височина-неограничена

Начини на застрояване – „е“ ( свободно).

Видно от графичната част на оспорената виза за проектиране имотът на жалбоподателя с ид. № 10135.3513.216, УПИ І-65 „за обществено обслужване и трафопост“ е съседен на УПИ ІІ-65.

За преценката относно допустимостта на жалбата е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съобразно поставените въпроси вещото лице е приело следното:

Предвиденото застрояване в УПИ ІІ-65 по отношение на имота на жалбоподателя, не представлява „Свързано застрояване“ съгласно дефиницията на пар.5,т.22 от ДР на ЗУТ. Ограничителните линии на застрояване са посочени на 3 м. от регулационните граници на жалбоподателя. Не е предвидено надземно застрояване до границата на имота, при което сградите да се разполагат допрени една до друга. Предвиденото с визата подземно строителство не се счита за свързано застрояване съгласно чл.71,ал.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.

УПИ ІІ-65 се намира в устройствена зона СОП-смесена обществено-обслужваща и производствено-складова. При спазване на чл.35,ал.2 от ЗУТ и в съответствие с ПУП-ПЗ одобрен със Заповед № Г-66/14.05.2003 г. на зам.-кмета на Община Варна, в процесната виза за проектиране разстоянието на ограничителните линии на застрояване до вътрешните регулационни граници на УПИ ІІ-65 са определени на разстояние минимум 3,00 м., с което не са допуснати намалени отстояния от нормативните.

Допуснатият с визата за проектиране строеж: „Медицински център с оптика и аптека, подземно застрояване“ представлява сграда с обществено обслужващо предназначение в областта на здравеопазването съгласно Приложение 2 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, обн. ДВ ,бр.72 от 15.08.2003 г. С процесната виза за проектиране е допуснат строеж, който по предназначение отговаря на допустимите строежи за застрояване в приетата устройствена зона СОП с одобрения ПУП-ПЗ за УПИ ІІ-65.

УПИ ІІ-65 е съседен имот на жалбоподателя УПИ І-65, като имотите имат общи граници югоизток-североизток и северозапад-североизток.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено

В хипотезата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, относима и към настоящият случай, визата е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК вр. чл. 214, т. 1 от ЗУТ и като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Кръгът на заинтересуваните лица, които имат право на оспорване по съдебен ред, се преценява по правилото на чл. 131, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗУТ.

Заинтересованите лица, легитимирани да оспорват актовете по съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения (какъвто акт по същество е визата за проектиране по чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ) е определен с изричната норма на чл. 131, ал. 1 ЗУТ. С разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ изчерпателно са изброени лицата, имащи правен интерес да оспорват индивидуалните административни актове, с които се съгласуват и одобряват ПУП. Съгласно тази разпоредба това са заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Според ал. 2 непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

Съгласно чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 131, ал.1 от ЗУТ право да подадат жалба срещу виза имат единствено заинтересованите страни, като това са непосредствено засегнатите имоти. Имотът на жалбоподателя не е предмет на визата за проектиране, което изключва приложението на чл.131,ал.1,т.1 от ЗУТ. С визата за проектиране не се създава свързано застрояване между УПИ ІІ-65 и имота на жалбоподателя. Легалната дефиниция на понятието „свързано застрояване“ се съдържа в пар.5,т.22 от ДР на ЗУТ . "Свързано" е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. Видно от заключението на работилата по делото СТЕ не е предвидено надземно застрояване до границата на имота, при което сградите да се разполагат допрени една до друга. Допуснатото подземно застрояване по общите регулационни граници не представлява свързано застрояване по смисъла на пар.5,т.22 от ДР на ЗУТ .Съгласно чл.71,ал.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството ( обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г. , с последващи изменения) подземното строителство може да се разполага до границите на урегулирания имот при спазване на изискванията за минимално озеленяване, без да се счита за свързано застрояване. Посоченото изключва правния интерес на жалбоподателя с основанието на чл.131, ал.2,т.2 от ЗУТ.

Жалбоподателят твърди наличие на основанието по чл.131,ал.2,т.3 от ЗУТ във връзка с чл.32,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ. Предмет на оспорената виза за проектиране е нежилищна сграда, която отговаря на устройствената зона СОП-смесена обществено-обслужваща и производствено-складова зона. Със същия статут на нежилищни сгради са постройките на жалбоподателя. С чл.32 от ЗУТ са регламентирани правилата и нормативите за разполагане на жилищни сгради. В случая сме в хипотезата на чл.35,ал.2 от ЗУТ и предвиденото разстояние на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот не може да е по-малко от 3 м. Видно от графичната част на визата за проектиране и приетото заключение на СТЕ това отстояние е спазено. Наведените твърдения на жалбоподателя за допускане на намалени отстояния е неоснователно.

Видно от текстовата и графичната част има несъответствие между определеното отстояние от бул. „Сливница“ . В текстовата част на заповедта отстоянието е намалено от 6 м. на 3 м., а в графичната й част е 6. Дори и да приемем, че с процесната виза за проектиране са предвидени намалени отстояния , то същите не засягат имота на жалбоподателя. Поради изложеното не се установява и основанието на чл.131,ал.2,т.3 от ЗУТ.

С оспорената виза е допуснато проектиране на строеж „Медицински център с оптика и аптека, подземно застрояване“. УПИ ІІ-65 попада в зона СОП- смесена обществено -обслужваща и производствено-складова съобразно действащият подробен устройствен план одобрен със Заповед № Г-66/14.05.2003 г. на зам.-кмета на Община Варна. Сградата представлява такава за обществено обслужване в областта на здравеопазването, съгласно Приложение № 2, т.2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ( обн. ДВ бр.72/15.08.2003 г.). С оспорената виза за проектиране предназначението на застрояване на УПИ ІІ-65 е определено чрез приетата в одобрения ПУП-ПЗ устройствена зона , поради което не се установява и основанието на чл.131,ал.2,т.4 от ЗУТ.

Поради изложеното за жалбоподателя не е налице правен интерес от предприетото оспорване на визата за проектиране. Предвижданията във визата засяга единствено имота на заинтересованата страна , като с нея не се предвижда свързано застрояване с имота на жалбоподателя, не са допуснати намалени разстояния, нито се предвижда промяна на предназначението на имота. Не са налице и някои от специалните хипотези по т. 5, ал. 2, чл. 131 от ЗУТ. С оспорената виза се отбелязват допустимите параметри на застрояване съобразно действащия ПУП-ПЗ.

Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Интересът следва да е личен и пряк, като в случая такъв не е налице доколкото с процесната виза издадена на основание чл.134,ал.6 от ЗУТ се променя само разположението и конфигурацията на предвидените сгради. Жалбата е подадена от лице, извън кръга очертан с императивната разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 1-5 /т. е. във всичките й хипотези/ от ЗУТ, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за обжалване на всеки административен акт, за която съдът следи служебно. При липсата й, подадената жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.

Направеното искане за спиране на производството по адм. дело № 1076/2024 г. до приключване на производството по адм. дело № 413/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна е лишено от предмет, поради установената недопустимост на подадената жалба с оглед основанието на чл.159,т.4 от АПК – оспорващият няма правен интерес от оспорването. Поради изложеното, направеното искане следва да се остави без разглеждане.

На основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При определяне размера на разноските, съдът съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. В тази връзка, като съобрази фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника - юрисконсулт при разглеждане на делото, обема и качеството на осъществената процесуална дейност, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в минимален размер от 100, 00 лв.

„Хипократ“ ЕООД въпреки участието му по делото няма качеството на заинтересована страна в производството по проверка на допустимостта на жалбата, поради което по аргумент на противното на чл. 143, ал. 4 от АПК искането за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Хипер врати“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 7, сграда Флорина, подадена чрез адв. Т. срещу виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ за УПИ ІІ-65, кв.14, по плана на 26 м.р. на гр.Варна, попълнен в действащата КК и КР като ПИ с [идентификатор], издадена от главен архитект на Община Варна.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1076/2024 г. по описа на Административен съд-Варна.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Хипер врати“ ЕООД за спиране на производството по адм. дело № 1076/2024 г. по описа на Административен съд-Варна до приключване на производството по адм. дело № 413/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна.

 

ОСЪЖДА „Хипер врати“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 7, сграда Ф. да плати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 ( сто) лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщението.