РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Благоевград, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102991 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Е*, със
седалище и адрес на управление: гр. С* район В*, ж.к. М*, ул. „Р*, с ЕИК *, чрез
пълномощника адв. Н. К. срещу А. К. М. с ЕГН **********, с адрес: град Благоевград, ул.
„К * и К. Я. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. Благоевград, ул. „А*
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2018г. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 3257141 между „У* А. К. М. - кредитополучател с ЕГН ********** и К.
Я. М. - поръчител с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 400 лв. (двадесет хиляди и четиристотин
лева). Солидарната отговорност е поета съгласно Договор за потребителски паричен кредит
№ 3257141 от 19.06.2018г., на чл. 13 от договора, като изрично е договорено, че поръчителят
е солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и
безусловни задължения на кредитополучателя. Съгласно Договор за отпускане на паричен
кредит ответникът се е задължил да погасява по сметка 315, 69 лв. на 120 (сто и двадесет)
вноски ежемесечно, с краен срок за погасяване - 21.05.2028г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят е платил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си. Междувременно на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 12.01.2024г. и приложенията към него между „У* с ЕИК *и „Е*, с
ЕИК *, задължението на А. К. М. - кредитополучател и на К. Я. М. – поръчител,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 3257141 от 19.06.2018г. е
изкупено от „Е*и на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, a
длъжниците са уведомени, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия
Кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „Е*. На 13.06.2024г.
уведомления за цесия и за предсрочна изискуемост са изпратени на постоянните адреси на
ответниците, които съвпадат с посочените в договора. Видно от приложените обратни
разписки, писмата се връщат в цялост, като на известията за доставка е отбелязано
„непотьрсено“. Съгласно приложено изрично пълномощно „И*“ е упълномощено от „У*да
извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. В случая
1
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите - „прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжниците от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор“ е изпълнена. Моли на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК съдът да приеме, че длъжниците са надлежно уведомени втори път и с връчването
на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. „Е* пристъпило
към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до
Районен съд - Благоевград за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
05.08.2024г. Претендирната сума е в размер на 7 517, 48 лв. /седем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, от които: - главница – 3737, 82 лв.,
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2022г. до 21.07.2024г.
включително; - договорна лихва – 3 115, 35 лв., претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 21.09.2022г. до 21.07.2024г. включително; - лихва за забава – 664, 31 лв.
/за претендираната главница/. Образувано е частно гражданско дело № 2119/2024г. по описа
на Районен съд – Благоевград, издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на парично
задължение и е връчена на длъжника А. К. М., а на К. Я. М. е връчена в условията на чл. 47
ал. 5 ГПК, като към момента на предявяване на исковата молба на ищеца не било указано
още да предяви иск срещу К. М. за установяване на вземането. За подадено възражение от
А. К. М. получил съобщение, надлежно връчено на 01.10.2024г. Твърди, че към настоящия
момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Предвид
изложеното предявява иск за установяване на вземането му по договор за потребителски
паричен кредит № 3257141 от 19.06.2018г. за сумата 7 517, 48 лв. /седем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, от които: - главница – 3737, 82 лв.,
претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2022г. до 21.07.2024г.
включително; - договорна лихва – 3 115, 35лв., претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 21.09.2022г. до 21.07.2024г. включително; - лихва за забава – 664, 31 лв.
/за претендираната главница/, представляваща неизпълнено задължение по отпуснатия
паричен кредит за периода от 21.09.2022г. до дата на подаване на заявление - 05.08.2024г /за
претендиралата главница/, представляваща неизплатена стойност на отпуснатия кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата срещу А. М. и К. М..
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, не е депозиран такъв от
ответника А. М..
С определение, постановено по делото на 20.02.2024г., влязло в сила, съдът е
прекратил производството по гр. дело № 2991 по описа на РС - Благоевград за 2024г. в
частта по отношение ответника К. Я. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. Благоевград, ул. „А*
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна
следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства - договор за потребителски
кредит № 3257141, погасителен план към договора за потребителски кредит, общи условия
за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „У*, на 19.06.2018г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 3257141 между „У* А. К. М. -
кредитополучател с ЕГН ********** и К. Я. М. - поръчител с ЕГН **********, по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 400 лв.
вкл. такса за разглеждане на кредита в размер на 400, 00 лева. Кредитополучателят се е
задължил да плаща застрахователна премия в размер на 17, 93 лева месечно, като
ответникът се е задължил да погасява по сметка 315, 69 лв. на 120 (сто и двадесет) вноски
ежемесечно, с краен срок за погасяване - 21.05.2028г., като общо дължимата сума е в размер
на 37 882, 60 лева.
Видно от индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
2
12.01.2024г. и приложенията към него, между „У* с ЕИК *и „Е*, с ЕИК *, задължението на
А. К. М. - кредитополучател и на К. Я. М. – поръчител, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 3257141 от 19.06.2018г. е изкупено от „Е* и на основание
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до длъжниците са изпратени уведомления,
както и уведомления за предсрочната изискуемост на кредита на постоянните им адреси,
които съвпадат с посочените в договора, като на известията за доставяне е отбелязано, че
пратките не са потърсени.
Видно от приложеното към настоящото гр.дело № 2991/2024г., ч.гражданско дело №
2119/2024г. и двете по описа на Районен съд – Благоевград, е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 985 от 05.08.2024 г. срещу ответникът А. М. и К. М. за
сумите предмет на настоящото исково производство и разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Прието е по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С. Т., неоспорено от страните, от което се установява, че усвоената
сума от кредитополучателя по Договор за потребителски паричен кредит №
3257141/19.06.2018г. е в размер на 20 000, 00 лева, като усвояването на сумата от 20 000, 00
лева е извършено по следния начин: - извършени преводи по сметка на А. М. (два броя),
общо за 7 553, 52 лева; - извършени преводи по сметки на кредитори за рефинансиране на
получени заеми - 12 445, 48 лева. В счетоводствата на „Уникредит Консюмър Файненсинг”
АД осчетоводените плащания по Договор за потребителски паричен кредит №
3257141/19.06.2018г. са в общ размер на 16 724, 88 лева, по дати, видове плащания и суми,
посочени в справка № 04 от експертизата. С внесената сума в размер на 16 724, 88 лева са
погасени задължения по пера, както следва: - застраховка - 932, 36 лева; - договорна лихва -
9 332, 70 лева; -главница - 5 858, 43 лева; - наказателна лихва - 38, 67 лева; - лихва върху
просрочена главница - 44,43 лева и - разсрочена лихва - 517, 99 лева. В счетоводството на
„Е* не са осчетоводявани постъпили плащания по процесния Договор за кредит от страна на
ответницата А. М.. Размерът на неиздължената сума дължима от кредитополучателя и
поръчителя по Договор за потребителски паричен кредит № 3689038/19.06.2018г за периода
от 21.09.2022г до 21.07.2024г е в общ размер на 6 852, 85 лева, от които: главница - за 3 737,
50 лева и договорна лихва - за 3 115, 35 лева. Размерът на неплатената договорната лихва за
периода от 21.09.2022г. до 21.07.2024г. включително е за 3 115, 35 лева, за вноски от № 52 с
дата на падеж 21.09.2022г до вноска № 74 с дата на падеж 21.07.2024г. Размерът на лихвата
за забава, дължима за периода от 21.09.2022г до датата на подаване на заявлението -
05.08.2024г е за 451, 36 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на
задължението на първоначалния кредитор по договора за кредит, както и размера на
претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник
на първоначалния кредитор по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа
на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
От събраните по делото писмени доказателства и заключение на назначената съдебно
– счетоводна експертиза се установява изложеното в исковата молба относно възникнало
облигационно отношение по договор от 19.06.2018г. за потребителски паричен кредит №
325714, сключен между „У*, А. К. М. - кредитополучател с ЕГН ********** и К. Я. М. -
3
поръчител с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 000 лв., към която е прибавил такса за
разглеждане на кредита в размер на 400, 00 лева. Кредитополучателят се е задължил да
плаща застрахователна премия в размер на 17, 93 лева месечно, която се включва в
месечната погасителна вноска по кредита, като ответникът се е задължил да погасява по
сметка 315, 69 лв. на 120 (сто и двадесет) вноски ежемесечно, с първоначална вноска
21.06.2018г. с краен срок за погасяване - 21.05.2028г.
При анализа на материалите по делото и предвид качеството на кредитополучателя -
физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава
характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“,
приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК
съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Договорът, вземането по който е предмет на настоящата искова
претенция е потребителски такъв и към него се прилагат разпоредбите на ЗЗП. Договорът не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която той следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая, в договора за кредит
ГПР е посочен във фиксиран размер – 15, 51%, но в същия следва да се включи и таксата за
разглеждане на кредит такса в размер на 400, 00 лв., тъй като това представляват разходи и
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подобно плащане трябва да се включи в
годишния процент на разходите, а в настоящия случай това не е направено. Разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също изисква, по императивен начин, на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл. 10, пар. 1, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.
Същото важи и за застрахователната премия, която се е задължил ответникът да заплаща.
Следователно таксата за разглеждане на кредит и застрахователна премия представляват
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. (в този смисъл
определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., III ГО на ВКС). Друго
изискване на закона е по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички
разходи, които дължи. В конкретния казус няма яснота относно това обстоятелство. Няма и
ясна методика на формиране на ГПР, а това води до нарушение на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, като целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
4
невключена в ГПР, противоречи на изискването на яснота, което от своя страна е
предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването на договора. По изложените съображения, съдът
достига до извод, че процесният договор за потребителски паричен кредит не отговаря на
изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно посочване на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.
Отделно от горното, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК във визираната и част
установява форма за действителност на договорите за потребителски кредит – писмена, да
са написани на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договорите да са написани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на
чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на посочени разпоредби,
първата от които е тази на чл. 10, ал.1, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че е нарушено изискването за минимален размер на шрифта (12) на
процесния договор, което представлява отделно основание за недействителност.
Ето защо договорът за кредит е недействителен по смисъла на разпоредбата на чл. 22
ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. Или кредиторът може да претендира от кредитополучателя
връщане само на главницата по кредита /решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. В тази връзка не
следва да се обсъжда налице ли е предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита и е ли
тя обявена на длъжника – ответник.
Във връзка с всичко гореизложено и установеното по делото чрез заключението на
съдебно счетоводната експертиза, че осчетоводените плащания по Договор за
потребителски паричен кредит № 3257141/19.06.2018г. са в общ размер на 16 724, 88 лева,
дължима е само сумата в размер на 3 275, 12 лева, равняваща се на разликата между 20 000 и
16 724, 88 лева.
По отношение на законната лихва:
Върху сумата в размер на 3 275, 12 лв. се дължи законна лихва за периода от
05.08.2024 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане.
Исковете за лихва за забава и договорна възнаградителна лихва следва да се
отхвърлят, тъй като същите не са част от чистата стойност на кредита.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение
разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а
представляват законна последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, като съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по
издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. На ищеца са присъдени разноски в
заповедното производство в общ размер от 160, 35 лв., от които заплатена държавна такса в
5
размер на 150, 35 лв. и 10, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 72, 03 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът e сторил разноски по
представения списък, както следва: 173, 78 лева - заплатена държавна такса; 300, 00 лева -
възнаграждениe за вещи лица или общо сумата от 473, 78 лв. Съразмерно на уважената част
от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 206, 41 лв.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
претендирал е разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към молба
на ответника от 24.03.2025г. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г.
редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на
ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение,
което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между
страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38 от ЗАдв, което предполага
заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ
на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното
определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед
цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая
съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, съдът приема, че доколкото
адвокатът на ответникът не се е явил в съдебните заседания по делото, делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, справедливо и обосновано съобразно критериите по чл.
36, ал.2 от ЗАдв е адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., от които съобразно
отхвърлената част от иска се следва сумата в размер на 225, 73 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. М. с ЕГН **********, с
адрес: град Благоевград, ул. „К * ЧЕ ДЪЛЖИ НА „Е*, със седалище и адрес на управление:
гр. С*район В* ж.к. М*, ул. „Р*, с ЕИК *, следните суми, които са предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 985 от 05.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 2119/2024г. по
описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва:
- сумата от 3 275, 12 лева – представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски паричен кредит № 3257141 от 19.06.2018 г., сключен между А. К. М. с ЕГН
********** и К. Я. М. с ЕГН ********** и „У*, като впоследствие вземанията по този
договор са прехвърлени от „У* на „Е* съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 12.01.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от
05.08.2024г. г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда) до окончателното изплащане на вземането, като за разликата на иска
над уважения размер от 3 275, 12 лева до пълния предявен размер от 3 737, 82 лева или за
сумата от 462, 70 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за признаване за установено в
правоотношенията между страните, че А. К. М. с ЕГН **********, с адрес: град
Благоевград, ул. „К* ДЪЛЖИ НА „Е*със седалище и адрес на управление: гр. София, район
6
В*, ж.к. М*, ул. „Р*, с ЕИК *, следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 985 от 05.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 2119/2024г. по описа на Районен
съд - гр. Благоевград, както следва:
- 3 115, 35 лева /три хиляди сто и петнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ -
представляваща договорна лихва за периода от 21.09.2022 г. до 21.07.2024 г.;
- 664, 31 лева /шестстотин шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ -
представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2022 г. до датата на подаване на
заявлението – 05.08.2024 г.
ОСЪЖДА А. К. М. с ЕГН **********, с адрес: град Благоевград, ул. „К * ДА
ЗАПЛАТИ на Е*, със седалище и адрес на управление: гр. София, район В* ж.к. М*, ул. „Р*
с ЕИК *сумата от 72, 03 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 206, 41 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е**, със седалище и адрес на управление: гр. София, район В*ж.к. М* ул.
„Р*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Р., АК- Б* адрес: гр. Б*, ул. „А*на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 225, 73 лв. за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС -Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7