Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. В., 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
седми януари двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г. Й. 2. Д. В.
при участието на секретаря В. У.,
след като изслуша докладваното от мл.
съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 584 по описа за 2020 на ОС – В. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 485 от 14.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2890/ 2019 г., ВРС, 5 състав, е прекратил брака
между страните по делото, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпруга Л.Г.И., уважил е частично предявения от ответницата И. иск с правна
квалификация чл. 139, във вр. с чл. 140, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 141, т. 3 вр. 145 от СК - за осъждане на ищеца
да ѝ заплаща, като негова бивша съпруга, месечна издръжка в размер в
размер на 186.52 лева, отхвърлил е иска до пълния претендиран размер от 300
лева месечно, като неоснователен и недоказан. С Решение от 16.11.2020 г.
контролираният съд е постановил допълнително решение, според което присъдената
издръжка се дължи за срок от три години от датата на прекратяване на брака,
ведно със законната лихва за забава.
Ищецът Л.И.
е подал въззивна жалба срещу решението, постановено по гр. д. № 2890/ 2019 г.,
ВРС, 5 състав, в частта относно вината за
прекратяване на брака и в частта, с която е уважен предявения от ответницата
иск за заплащане месечна издръжка в размер на 186.52 лв. Излага съображения относно неправилност и
необоснованост на решението в обжалваните му части. Моли да се отмени решението
на районния съд в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се
приеме, че вината за разстройството на брака е и на двамата съпрузи, както и да
бъде отхвърлен иска на ответницата за заплащане на издръжка. Претендират се
разноските пред двете инстанции.
В законоустановения
двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, не е подаден писмен отговор от
въззиваемата страна.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна
жалба и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая въззивната инстанция
констатира, че въззивната жалба е частично основателна.
С
решение № 485 от 14.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2890/ 2019 г., ВРС, 5 състав, е прекратил брака
между страните по делото, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпруга Л.Г.И.. Присъдил е издръжка на ответницата И. в размер на 186.52 лева,
която се дължи за срок от три години от датата на прекратяване на брака, ведно
със законната лихва за забава.
Не е
спорно между страните, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, от което
произтича и желанието им същият да бъде прекратен.
Спорни
по делото се явяват следните обстоятелства: чия е вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака и дължи ли се издръжка от въззивника на
въззиваемата страна.
Във
въззивната жалба и в писмената защита въззивникът твърди, че показанията на св.
С. И. са неверни и не са били внимателно анализирани от първоинстанционния съд.
Посочва още, че св. С. И. не е била очевидец на случилото се в И. между
родителите ѝ, че съпругата му не го е допускала до жилището ѝ в гр.
Р. Наред с това изтъква, че е заживял с друга жена, едва след фактическата
раздяла със съпругата си.
Във
връзка с изложените възражения, настоящият съдебен състав намира, че същите са
безпочвени. Контролираният съд е анализирал внимателно показанията на св. С. И.,
като същевременно е отчел и близката ѝ роднинска връзка със страните в
производството. Правилно е преценил, че показанията са логични, последователни
и безпротиворечиви и няма причина да не бъдат кредитирани с пълно доверие.
Наред с това въззивникът не е ангажирал каквито и да било доказателства в
първоинстанционното производство, с които да докаже твърденията си, а именно,
че и двамата със съпругата му имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, поради което контролираният съд правилно е счел, че вината е изцяло
на въззивника Л.И..
На
следващо място, досежно частично уважения насрещен иск за издръжка, настоящата
съдебна инстанция счита, че същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Контролираният
съд е преценил, че въззивникът има възможност да дава издръжка на въззиваемата
страна след прекратяване на брака им, тъй като през последната една година е
работел в И. и е получавал месечно възнаграждение в размер на 1000 евро и
въпреки че има заболяване, което е противопоказано за извършване на определен
вид физическа работа, не е освидетелстван за неработоспособност и е осигурен
против заболяване.
Настоящият
съдебен състав констатира, че трудовият договор на И. е бил за срок от една
година – от 24.10.2018 г. до 24.10.2019 г. и към момента на постановяване на
първоинстанционното съдебно решение – 14.08.2020 г. той е бил прекратен, респ.
не са събрани други доказателства, че той продължава да работи. Наред с това
пред въззивната инстанция И. ангажира писмени доказателства, които не попадат в
хипотезата на чл. 266, ал. 1 ГПК, а именно: молба за обезщетение за безработица,
подадена на 27.10.2020 г., и справка от Национална Агенция за активни политики
в областта на трудовата заетост, от която е видно, че Л.И. е подал декларация,
че е безработен на 03.11.2020 г. Също така в прозводството не се установи И. да
разполага със секвестируми имущества, които биха могли да са източник на
средства.
От
гореизложеното и от недоброто здравословно състояние на въззивника е очевидно,
че за него е непосилно да заплаща издръжка.
Наред с
това, според чл. 140, ал. 2 СК, ако лицата от предходен ред нямат възможност да
дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. В случая в тежест на
въззиваемата страна е било да докаже, че пълнолетната ѝ дъщеря няма
възможност да я издържа, за да може да претендира издръжка от въззивника, който
се намира едва в третия ред задължени лица съгласно чл. 140, ал. 1, т. 3 СК.
Съдът констатира, че не са ангажирани доказателства от И. в тази насока.
По
отношение на разноските в първоинстанционното производство – тъй като искът за
издръжка е изцяло неоснователен, следва, че въззивникът не дължи присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 405.53
лв. Не дължи също така и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
268.59 лв.
Останалите
разноски остават в тежест на всяка от страните, така както са ги направили. Въззивникът
следва да заплати и окончателната държавна такса в размер на 40 лева.
Относно
разноските във въззивното производство – тези, направени от въззивника И.
остават за негова сметка. Въззиваемата страна не е претендирала разноски пред
настоящата инстанция.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 485 от 14.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2890/ 2019 г., ВРС, 5 състав, допълнено с Решение от 16.11.2020 г., с което Л.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплаща на съпругата си Т.И.И., ЕГН **********, издръжка в размер на 186.52 /сто осемдесет и шест лв. и петдесет и две ст./ лева месечно за срок от три години, считано от датата на прекратяване на брака, ведно със законната лихва при забава, и с което е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 300 лева месечно, като неоснователен и недоказан, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Т.И.И., с ЕГН **********, насрещен иск, с който претендира Л.Г.И., ЕГН **********, да ѝ заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно от прекратяване на брака, ведно със законната лихва при забава.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 485 от 14.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 2890/ 2019 г., ВРС, 5 състав, в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: