Р Е Ш Е
Н И
Е
№ 14.01.2022 година град Омуртаг
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Омуртаг
на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и
първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 53 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 415, ал.1, т.1 във
вр.с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл.
415, ал.1, т.1 във вр.с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът “Алфа Консулт 2000” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “Свети Иван Рилски”
№33-35, представлявано от управителя Л. Д. С., действащ чрез процесуалния си
пълномощник адв. С.Д. ***, твърди в исковата
си молба, че по силата на Договор за наем № 034/21.06.2017 година предоставил
за ползване на наемателя Х. в качеството му на земеделски производител, за срок
от една стопанска година собствения си недвижим имот № 015025, представляващ нива
с площ от 33,998 дка, находяща се в землището на село Веренци, общ.Омуртаг,
местност „Дараавалу“, при годишна наемна цена за стопанската 2017-2018 година в
размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя, общо сумата в размер на
1104.94 лева, като същата следвало да се заплаща по банкова сметка ***, както
следва:1/ 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2017г.и 2/ 70% или 773.45 лева
- в срок до 30.09.2018 г. Сочи се, че имотът е предоставен на наемателя с
протокол към договора за наем от 21.06.2017 г. и че по договора била заплатена
сумата от 331.49 лева, представляваща 30% от уговорената наемна цена, а
неплатената част била в размер на 773.45 лева, за което била издадена фактура №
1389/26.09.2018 година. В исковата молба е посочено, че по силата на Договор за
наем № 034/21.06.2018 година ищцовото дружество предоставило за ползване на
ответника в качеството му на земеделски производител, за срок от една стопанска
година горепосочения недвижим имот при годишна наемна цена за стопанската
2018-2019 година в размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя, общо
сумата в размер на 1104.94 лева, като същата следвало да се заплаща по банкова
сметка ***, както следва:1/ 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2017г.и 2/
70% или 773.45 лева - в срок до 30.09.2019 г. Сочи се, че имотът бил
предоставен на наемателя с протокол към договора за наем от 21.06.2018 г. като
по договора нямало извършени плащания на наемната цена от наемателя, при което
неплатената сума по договора била в размер на 1 104.94 лева, за което били
издадени фактура № 1354/12.06.2018 година и фактура № 1454/18.09.2019 година.
Ищецът посочва, че съгласно чл.20 от горецитираните договори за наем при забава
в плащането на наемната цена наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер
на 0,5% върху просрочената сума за всеки ден забава. Поради неизпълнението на задължението
на наемателя да заплати в срок месечната наемна цена ищецът подал в PC - Омуртаг
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което
било образувано ЧГД № 409/2019 година и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 999/08.11.2019 година за плащане от страна на ответника в
полза на ищеца на процесните суми по настоящото дело. Сочи се в молбата, че поради
подадено в срок възражение от длъжника по заповедното производство, за ищеца се
пораждал правен интерес от завеждане на исковете, по които е образувано настоящото
дело. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1 878.39 лева,
включваща главница в размер на 773.45 лева, представляваща доплащане на наемна
цена за стопанска година 2017/2018 с падеж 30.09.2018 година, главница в размер
на 331.49 лева, представляваща аванс на наемна цена за стопанска година
2018/2019 с падеж 30.06.2018 година и главница в размер на 773.45 лева,
представляваща доплащане на наемна цена за стопанска година 2018/2019 с падеж
30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 878.39 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.11.2019 год. - до
окончателното й изплащане; сумата от 2 328.66 лева, представляваща сбор от
начислени неустойки за забава както следва: неустойка за забава в размер на 1
477.28 лева за периода от 01.10.2018г. до 17.10.2019г. върху главница от 773.45
лева, неустойка за забава в размер на 785.63 лева, за периода от 01.07.2018г.
до 17.10.2019г. върху главница от 331.49 лева и неустойка за забава в размер на
65.74 лева, за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г. върху главница от
773.45 лева. Претендира присъждане на деловодните разноски, направени по
заповедното и настоящото производства. В съдебно заседание искът се поддържа. В
предоставения срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена
защита, в която са изложени подробни аргументи в подкрепа на становището, че
предявените искове са основателни.
Ответникът Земеделски производител Е. М. Х.,
с постоянен адрес:***, оспорва предявените искове, като твърди, че реално не е
ползвал имота през стопанската 2018/20219 година. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подол писмен отговор. Съгласно т.11а от ТР №4/2014г.по
т.д.№4/3013г. на ОСГТК на ВКС, в доклада по делото е включено възражението на
ответника по чл. 414 ГПК, в което посочва, че за стопанската 2018-2019 година
имотът – предмет на договора за наем бил разпределен по реда на чл. 37в ал.3 от
ЗСПЗЗ за ползване като „бяло петно“ на търговско дружество, което извършило
плащане на дължимата сума за имота, заместваща наемното плащане, по реда на чл.
37в ал.7 от ЗСПЗЗ. Поради това ответникът е възразил, че е бил във фактическа и
правна невъзможност да ползва наетия имот, не го е обработвал реално, не е
добил плодове от същия и не го заявил за подпомагане пред ДФ“Земеделие“. Счита
за незаконосъобразно ищецът да получи два пъти плащане за един имот и за един
период/първо от лицето, реално ползвало имота, и второ – от ответника/, а
следва в качеството си на наемодател да получи плащане на сумите по реда на чл.
37в ал.7 от ЗСПЗЗ от ОД“Земеделие“ – Търговище. Ответникът е направил и
възражение за нищожност на клаузата на чл. 20 от процесния договор за наем
поради противоречието й с чл.26, ал.1, предл. ІІІ-то от ЗЗД, тъй като накърнява
добрите нрави. В тази връзка сочи, че начисляване на законната лихва върху
сумите за същия период би довело до обезщетение за забава в десетократно по –
нисък размер от претендираната неустойка.
Съдът
като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че между
страните е имало сключен Договор за наем № 034/21.06.2017., по силата на който
ищецът, в качеството на наемодател, предоставил за ползване на ответника Х., в
качеството му на земеделски производител, наемател по договора, за срок от една
стопанска година собствения си недвижим имот № 015025, представляващ нива с
площ от 33,998 дка, находяща се в землището на село Веренци, общ.Омуртаг,
местност „Дараавалу“, при годишна наемна цена за стопанската 2017-2018 година в
размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя или общо сумата в размер на
1104.94 лева, която следвало да се заплати
по банкова сметка *** - 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2017г.; 70% или
773.45 лева - в срок до 30.09.2018 г. Установява се от приложения по делото
Приемо – предавателен протокол от 21.06.2017г. към цитирания договор за наем,
че на посочената дата имотът реално е
предаден от наемодателя на наемателя по договора. Не се спори между страните,
че наемателят е внесъл своевременно дължимата авансова вноска по договора в
размер на 331.49 лева. Видно е от приложената по делото Фактура №
**********/13.09.2018г. от ищеца за дължимата от ответника втора вноска по
договора – сумата в размер на 773.45 лева. По делото не са налице доказателства
наемателят да е заплатил н;тази сума на наемодателя. От приложените по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е имало и
сключен Договор за наем № 034/21.06.2018., по силата на който ищецът, в
качеството на наемодател, предоставил за ползване на ответника Х. , в
качеството му на земеделски производител, наемател по договора, за срок от една
стопанска година собствения си недвижим имот № 015025, представляващ нива с
площ от 33,998 дка, находяща се в землището на село Веренци, общ.Омуртаг,
местност „Дараавалу“, при годишна наемна цена за стопанската 2018-2019 година в
размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя или общо сумата в размер на
1104.94 лева, която следвало да се
заплати по банкова сметка *** - 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2018г.;
70% или 773.45 лева - в срок до 30.09.2019 г. Установява се от приложения по
делото Приемо – предавателен протокол от 21.06.2018г. към цитирания договор за
наем, че на посочената дата имотът реално е предаден от наемодателя на
наемателя по договора. Приложени са две фактури, издадени от наемодателя за
дължимите от наемателя суми по договора – 331.49 лева, дължими в срок до
30.06.2018г.и 773.45 лева, дължими в срок до 30.09.2019 г. По делото не са
налице доказателства за извършени плащания по тези фактури. Според заключението
по извършената съдебно - счетоводна експертиза в
счетоводството на ищеца „Алфа Консулт – 2000“ ЕООД вземането по процесиите три
фактури е осчетоводено в дебитния оборот на счетоводна сметка 411 Клиенти,
аналитична партида ********** Е. М. Х. и е общо в размер на 1 878.39 лв., като
по фактури сумата включва следните вземания: 331.49 лв. по фактура №
1354/12.06.2018 г., 773.45 лв. по фактура № 1389/26.09.2018 г., 773.45 лв. по
фактура № 1454/18.09.2019 г. Изрично е посочено в заключението, че до датата
на изготвянето му ответникът не е предоставил извлечения от счетоводните си
регистри на вещото лице, поради което експертизата не е дала заключение по тази
част от поставената задача. В
заключението се сочи, че до датата на изготвянето му двете
страни по делото не са представили на експерта платежни документи за направени
и/или получени плащания по процесните фактури. Според заключението размерът на
дължимата неустойка за забава върху вземанията на ищеца по процесиите договори
и фактури към 17.10.2019 години е 2 328.66 лв., пресметната от експерта като
сбор от неустойките, дължими за всяка една отделна неплатена фактура за периода
от деня, следващ падежната ѝ дата до 17.10.2019 г. Посочено е, че към
датата на изготвяне на заключението задължението на ответника към ищеца по
процесиите договори за наем е в общ размер на 4 207.05 лв., като сумата включва
1 878.39 лв. за неплатени задължения за наем, както следва: 773.45 лв., представляващи
второ плащане на наемната цена по договор за наем № 034 от 21.06.2017 г., за
което е издадена фактура № № 1389/26.09.2018 г.; 331.49 лв. представляващи
първо плащане на наемната цена по договор за наем № 034 от 21.06.2018 г., за
което е издадена фактура № 1354/12.06.2018 г.; 773.45 лв. представляващи второ
плащане на наемната цена по договор за наем № 034 от 21.06.2018 г., за което е
издадена фактура № 1454/18.09.2019 г. и 2 328.66 лв. за неустойки за забава на
плащанията за договорен наем, както следва: 785.63
лв. представляващи неустойка върху главница в размер на 331.49 лв. за периода
от 01.07.2018 г. до 17.10.2019 г., 1 477.29 лв. представляващи неустойка върху
главница в размер на 773.45 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 17.10.2019 г., 65.74 лв. представляващи неустойка върху
главница в размер на 773.45 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г.
Сочи се, че законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 06.11.2019 г. до датата на изготвяне на заключението е в
размер на 204.03 лв. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението. Според заключението по извършената
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза процесиите три фактури - фактура № 1354 от 12.06.18 г.,
фактура № 1389 от 26.09.2018 г. и фактура № 1454 от 18.09.2019 г., издадени от „Алфа
Консулт 2000“ ЕООД - гр. София, с ИН по ЗДДС BG130335258, не са били отразени в дневниците за покупки на ЗП Е.
М. Х. за съответните данъчни периоди.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Предвид изложените данни и
обсъдените доказателства съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени. Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземаниея на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно
правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите
задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация, в
твърдяния размер; в полза на ищеца при условията на чл.410 от ГПК да е издадена
заповед за изпълнение. В случая от събраните по делото писмени доказателства –
договори за наем № 034/21.06.2017г. и № 034/21.06.2018г., сключени между ищеца
в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател, безспорно се
установява наличието на валидни наемни правоотношения между страните за
стопанската 2017/2018 година и за стопанската 2018/2019 година. От приложените
по делото приемо – предавателни протоколи, подписани от страните, се
установява, че на датите на сключване на договорите ищцовата страна е изпълнила
задължението си по договорите и е предала на ответника имота, по отношение на
който са сключени договорите. По отношение на изложеното от ответника във
възражението становище, че чл.20 от договора за наем представлява нищожна
клауза, съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, тъй като противоречи на
добрите нрави, следва да се посочи, че не става ясно кой от двата процесни договора
за наем е визирал ответника във възражението. Дори и да се приеме, че
възражението касае и двата договора съдът счита, че същото е неоснователно
поради следните съображения: В чл.20 от процесните договори за наем страните по
тях са договорили неустойка за забава в размер на 0.5% върху просрочената сума
за всеки ден забава, без да са уговорени краен предел и срок за начисляване на
договорената неустойка. Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР №
1/2010 от 15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГК на ВКС, неустойката следва да
се приеме за нищожна само ако единствената цел, за която е уговорена излиза
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Посочено е
и че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който може да се начислява, тъй като преценката за
накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора. Предвид
цитираната съдебна практика и тъй като в случая от събраните по делото
доказателства не се стига до извод за
наличие на визираните в нея предпоставки за приемане на неустойката за
нищожна, съдът счита направеното възражение за неоснователно. Във връзка с възражението на ответника, че на
практика не е ползвал имота през стопанската 2018/2019 година, съдът счита
следното: В тъй наречените „бели петна“ се включват земеделски земи,
собствениците на които не ги ползват или не ги отдават под наем и аренда и за
да не пустеят всяка година тези земи се разпределят за ползване на други лица
със заповед на директора на съответната ОД „Земеделие“. В случая на първо място
следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на това
си твърдение в указания му преклузивен срок. Освен това от приложените по
делото Договор за наем № 034/21.06.2018г. и приемо - предавателен протокол към
него от същата дата се установява, че имотът, по отношение на който е сключен
договора, е предаден от ищеца на ответника на 21.06.2018г. и следователно
последният е имал възможност своевременно да регистрира договора и да заяви
ползването на имота. По делото са приложени фактурите издадени от ищеца за
претендираните суми.Действително от заключението по извършената допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза се установи, че тези фактури не са отразени в
дневниците за покупки на ответника за съответните данъчни периоди, но това
обстоятелство може да обоснове единствено категоричен извод, че ответникът не е
спазил изискванията на ЗДДС, съгласно които в дневника за покупки следва да се
отразяват всички получени данъчни документи, най – късно до дванадесетия
данъчен период, следващ данъчния период, за който са издадени, но не по – късно
от последния данъчен период по чл.72, ал.1 от ЗДДС. Факта, че в дневниците на
покупки на ответника за съответните данъчни периоди, не са отразени процесните
три фактури не може да обоснове безспорен и категоричен извод, че фактурите не
са осчетоводени от него. Ответната страна не е предоставила достъп до
счетоводната си документация за съответните периоди на вещото лице, извършило
двете експертизи по делото, поради което и категорично заключение на експерта
по въпроса дали фактурите са осчетоводени или не, не е налице по делото. По
делото не са представени доказателства за заплащане на претендираните суми от
ответника на ищеца. Видно е от материалите по приложеното ЧГД №409/2019г., че в
полза на ищеца при условията на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение
против ответника за претендираните суми.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да
се произнесе по дължимостта на разноските направени в заповедното производство,
включително и когато не е налице изменение на същите. Предвид обстоятелството,
че предявеният иск се уважава изцяло ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното производство, а
именно сумата от 84.14 лева,
представляваща направени разноски по заповедното производство за платена
държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Предвид
направената претенция за присъждане на деловодни разноски от ищцовата страна и
с оглед изхода от правния спор, следва на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 219.54 лева,
направени разноски в исковото производство, включваща платена държавна такса в
размер на 84.14 лева, платен адвокатски хонорар в размер на 805.40 лева и
депозити за допуснатите и извършени по делото експертизи, общо в размер на 330.00
лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземанията на “Алфа Консулт
2000” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Свети Иван Рилски” №33-35, със законен представител Л. Д. С.– управител,
от длъжника Земеделски
производител Е. М. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 999 от 08.11.2019 г., постановена по ЧГД
№409/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, относно следните суми: сумата от 1
878.39 лева /хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и тридесет и девет
стотинки/, включваща главница в размер на 773.45 лева, представляваща доплащане
на наемна цена за стопанска година 2017/2018 с падеж 30.09.2018 година,
главница в размер на 331.49 лева, представляваща аванс на наемна цена за
стопанска година 2018/2019 с падеж 30.06.2018 година и главница в размер на
773.45 лева, представляваща доплащане на наемна цена за стопанска година
2018/2019 с падеж 30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата
от 1 878.39 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.11.2019
год. - до окончателното ѝ изплащане и сумата от 2 328.66 лева /две хиляди
триста двадесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сбор
от начислени неустойки за забава както следва: неустойка за забава в размер на
1 477.28 лева за периода от 01.10.2018г. до 17.10.2019г. върху главница от
773.45 лева, неустойка за забава в размер на 785.63 лева, за периода от
01.07.2018г. до 17.10.2019г. върху главница от 331.49 лева и неустойка за
забава в размер на 65.74 лева, за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г.
върху главница от 773.45 лева.
ОСЪЖДА Земеделски
производител Е. М. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на
“Алфа Консулт 2000” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Свети Иван Рилски” №33-35, със законен представител Л. Д. С. –
управител, направени разноски по заповедното производство за платена държавна
такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 84.14
лева /осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Земеделски производител Е. М. Х., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, да заплати на “Алфа Консулт 2000” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Свети Иван Рилски” №33-35, със
законен представител Л. Д. С. – управител, сумата общо в размер на 1 219.54
лева /хиляда двеста и деветнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски в исковото производство, включваща платена държавна такса в
размер на 84.14 лева, платен адвокатски хонорар в размер на 805.40 лева и
депозити за допуснатите и извършени по делото експертизи, общо в размер на
330.00 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА
ЗАХАРИЕВА