№ 153
гр. Свищов, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело №
20244150100320 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 92
от ЗЗД.
Ищецът **** ЕАД, чрез пълномощника адв. В. Н. от САК твърди, че на
13.09.2021г. между него и ответника Н. И. А., ЕГН **** било сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер +****, за срок от 24ч. месеца с избран абонаментен план
„Тотал + “ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 21,99 лв. и
месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 26,99 лв.
Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението,
поради което мобилният оператор на основание раздел III, чл. 2 от
споразумението начислил неустойка в размер на 101,96 лв. Твърди, че
последната не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/25.03.2022г. Твърди, че на същата дата –
13.09.2021г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
+****, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника А. -
лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване на лизингополучатяла устройство марка ****
за обща лизингова цена в размер на 436,77 лв., дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 18,99 лв. По договора за
лизинг на ответникът не е заплатил сума в общ размер на 359,99 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.12.2021г. -
24.03.2022г., а именно:
- 5,26 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на частично
1
плащане за отчетен период 25.12.2021- 24.01.2022 г., начислена във
фактура № **********/25.01.2022 г.;
- 12,91 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на
предплатени суми за отчетен период 25.01.2022г. - 24.02.2022г., начислена във
фактура № **********/25.02.2022 г.;
- 341,82 лв. - сбор от 17 броя лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия
към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора
за лизинг за отчетен период 25.02.2022г. - 24.03.2022г., начислени във фактура
№ **********/25.03.2022г.
Твърди, че по отношение на задължението за лизинг е налице настъпила
изискуемост, поради изтичане срока на договора, посочен в чл.2 от същия.
Твърди, че към датата на исковата молба и въпреки неизплатената обща
лизингова цена, предоставеното устройства не било върнато на мобилния
оператор.
Твърди, че за посочените вземания дружеството ищец е издало
описаните 3 бр. фактури, за които е изтекъл срокът на плащане. Заявява, че
само по първата има извършено частично плащане в размер на 31,32 лв., което
погасява изцяло задължението за абонаментна такса, както и частично
задължението за лизингова вноска до претендирания размер.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 461,95
(четиристотин шестдесет и един лева и 95 стотинки), представляващи
неплатена неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** и неплатени лизингови вноски по договор
за лизинг към него, в едно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания
не взема становище. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат
уважени, като се присъдят направените разноски за исковото и заповедно
производство.
Ответника Н. И. А. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, не депозира
писмен отговор и не взема становище по предявените искове. В хода на
устните състезания не се явява и не се представлява.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № ****г. по
описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство –
„****“ЕАД /предишно наименование ****/ е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми
2
по издадени фактури. Въз основа на същото е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 479/22.12.2023 г. в полза на ищеца за
сумата от 461,95 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки) – главница; ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото – 19.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата
25 лв. (двадесет и пет лева) за държавна такса и 480,00 лева с ДДС
(четиристотин и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане
на цената на получени услуги и на задължение по договор за лизинг,
неустойки поради предсрочно прекратяване на договор по вина на
потребителя по изброени фактури. Заповедта за изпълнение е връчена при
условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от
12.04.2024г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед
за изпълнение.
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от
17.05.2021 г. същият е сключен между ****/ и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги за предпочетен номер ****, при абонаментен план
за хора със зрителни увреждания с месечен абонамент 11,99 лева на месец,
при дата на издаване на фактура – на 25-то число всеки месец, за срок до
17.05.2023 г. В договора е посочено, че в случай на прекратяването на
настоящия договор, преди изтичане на срока посочен в настоящия раздел по
вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията по
договора или други документи свързани с него, в това число и приложимите
общи условия, последния дължи за която и да е СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи, според условията на плана месечни абонаменти, но не за повече
от три месеца.
Съгласно допълнително споразумение от 13.09.2021г.. към договор за
мобилни /фиксирани услуги с мобилен номер **** между страните по делото,
те постигнали съгласие за стандартен месечен абонамент Тотал + - 21,99 лева
на месец за срок от 13.09.2021г. до 13.09.2023г. Било уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане срока посочен в чл. 1 от договора по
вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му
по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. На същата дата същите страни
сключили и приложения Договор за лизинг, съгласно който на ответника било
предоставено за ползване мобилно устройство **** **** 9T 64GB Dual Green
за период 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 18,99 лева, съгласно уговорен погасителен план по договора, както и с
правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 18,99 лева да придобие собствеността
3
върху лизинговата вещ / чл. 1 ал. 2 от договора за лизинг/.
Приложени по делото са три броя фактури, издадени от ищеца. Видно
от фактура № ********** от 25.01.2022г. за отчетен период 25.12.2021г. до
24.01.2022г. е начислена сума за плащане 75,26 лева с ДДС от които месечни и
еднократни такси в размер на 17.59лева, вноска за лизинг в размер на 18,99
лева и задължения от предходен период в размер на 38.68 лева. Срокът за
плащане на задължението по отчетния период, посочен във фактурата е
09.02.2022г. Приложена е и справка общо потребление за мобилен/фиксиран
номер.
В издадена от ищеца фактура № ********** от 25.02.2022г. за отчетен
период 25.01.2022г. – 24.02.2022г., е начислена сума за плащане в размер на
48,17 лева с ДДС, от които месечни и еднократни такси в размер на -6.08 лева,
вноска за лизинг в размер на 18,99 лева и задължения от предходен период в
размер на 35.26 лева. Срокът за плащане на задължението по отчетния период,
посочен във фактурата е 12.03.2022г. Приложена е и справка общо
потребление за мобилен/фиксиран номер
По фактура № ********** от 25.03.2022 г. за отчетен период
25.02.2022г. – 24.03.2022г., е начислена сумата от 101.96 лева – неустойка
предсрочно прекратяване на договори за услуги, вноска за лизинг – 341,82
лева, отразени са задължения от предходен период с ДДС – 48,17 лева, внесени
плащания – 30 лева, баланс от предходен период 18,17 лева, и обща сума за
плащане с ДДС – 461,95 лева, със срок за плащане на задължението –
09.04.2022г.
Приложени по делото са Общи условия на **** за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, в които са уредени
услугите предоставяни от ****, индивидуалните договори, цените на услугите
и заплащането им, правата и задълженията на ****, правата и задълженията
на потребителите, отговорност на потребителите и др. Така съгласно чл. 75 от
същите, при неспазване на което и да е задължнеие по част XIII от Общите
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителите, **** има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Според чл. 19 б от ОУ, **** има право да откаже
сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай , че буква в/
потребителят не е платил дължи суми след изтичане на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. В чл. 19 в е
уредена възможност **** да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с
едномесечно писмено предизвествие, в случай, че потребителят е посочил
неверен адрес за получаване на фактури, е използвал крайни устройства,
които не са с оценено съответствие не са маркирани и не са пуснати на пазара
съгласно действащите нормативни актове, има направена първоначална или
последваща кредитна оценка според резултата от която не би могъл да
покрива обичайните си задължения по ползване на услугите или е нарушил
4
съществено или системно Общите условия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въпреки че в определение от 27.09.2024г. е посочено, че съдът ще се
произнесе с неприсъствено решение, в случая се констатира, че не са налице
условията за това, тъй, като ответника не е бил предупреден за последствията
от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването в съдебно
заседание.
Установи се, че заповедното производство е било образувано по
заявление на ищеца, подадено на 19.12.2023г. срещу ответника за сумата
461,95 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и 95 ст.), ведно със законната
лихва върху главницата от 19.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Присъдени били и и разноски в размер на 505,00 лева. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане
на цената на получени услуги, дължими вноски по договори за лизинг,
неустойки поради предсрочно прекратяване на договори по вина на
потребителя по изброени фактури, лихва. В срока по чл.415 от ГПК
заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са
договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл.
258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
От представения договор за мобилни услуги от 17.05.2021г., изменен с
допълнително споразумение към договора от 13.09.2021г. се установява
възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема,
че представените от ищеца фактури, макар и едностранно съставени от него и
неподписани от ответника за получател, доказват предоставените му услуги и
претендираните за тях цена. Предмет на исковата претенция е установяване на
вземане суми за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
13.09.2021г., с който на ответника е предоставено ползването на движима вещ
- мобилно устройството ****, с обща лизингова цена в размер на 436,77 лева,
със срок от 23 месеца. Лизинговата цена е посочена в чл. 1 от посочения
договор за лизинг, а броя на вноските и размера е определен в погасителния
план в чл. 6 от договора. Не се спори по делото, че вещта е предоставена за
ползване на ответника, както и че същата е предоставена в годно за употреба
състояние. Ответникът не е възразявал по дължимостта на таза сума, като
няма данни договорът да е бил развален, нито пък вещта да е била върната на
лизингодателя. Според чл. 12 ал. 1 ОУ към договора за лизинг, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя,
лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на договора, да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, а според ал. 2. месечнит вноски
стават предсрочно изискуми в случай на прекратяване на договора , както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания.
Ответникът не доказа, не само, да е върнал веща, поради което съдът приема,
5
че е останал държател на същата, без да я плати, а и не доказа че е заплащал
месечните вноски за лизинга на устройството, което е в негова тежест. Именно
поради неизпълнение на задълженията му по договора за лизиг, на основание
чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, месечните вноски за изплащане на
устройството са станали предсрочно изискуеми и се дължат в претендирания
размер, още повече, че договора за лизинг е със срок от 23 месеца и е изтекъл.
С оглед на това съдът счита иска по отношение на тях за основателен и
доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 359,99 лева - задължение
по договор за лизинг от 13.09.2021 година за устройството ****, от които 5,26
лева остатък от лизингова вноска, след приспадане на частично плащане за
периода 25.12.2021г. – 24.01.2022г., 12,91 лева за периода 25.01.2022г. –
24.02.2022г., 341,82 лева – сбор от 17 на брой лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходни такива, съгласно чл.12 от ОУ, към
договора за лизинг и една лизингова вноска, съгласно, чл.1, ал.3 от Договора
за лизинг за отчетен период 25.02.2022г.-24.03.2022г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
479 от 22.12.2023 г. по ч.гр.дело № **** г. по описа на Районен съд Свищов.
По отношение претенцията за установяване вземане за неустойка:
Установи се от сключеното Допълнително споразумение с
ответника по договора за мобилни услуги, че в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на всички най-високи според условията
на плана месечни абонаменти, но за не повече от 3 месеца за всяка една СИМ
карта/номер по отношение на която е налице прекратяване. Между страните
няма спор относно съдържанието на общите условия, прилагани от доставчика
при сключване на договорите, към които всяко от подписаните от потребителя
договори изрично препраща. В чл. 19б от общите условия изрично е
предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е
платил дължима на падеж сума. Като възприема тази уговорка в съвкупност с
чл. 19д, предвиждащ освобождаването на мобилния номер по прекратения
договор, съдът преценява, че макар и да е оповестено като „прекратяване“, по
последиците си правото на доставчика е равносилно на разваляне без
предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи занапред
оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до
далекосъобщителните услуги. Предоставянето с клаузата от общите условия
на правото на кредитора да прекрати договора без да предупреждава
длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва услугата не
създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните.
Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която
изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което
съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно – с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги,
както и издаването на крайната фактура. Това поведение следва да се
квалифицира като неформален израз на воля за едностранно прекратяване на
договора, а достигането му до насрещната страна е било осигурено чрез
6
самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на
договора. Следователно съдът намира за установено едностранното
прекратяване от страна на ищеца на процесния договор за предоставяне на
мобилни услуги от 17.05.2021г. , изменен с допълнително споразумение на
13.09.2021г.
Искът за установяване вземане за неустойка по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 17.05.2021г. , изменен с допълнително
споразумение на 13.09.2021г. в размер на 101,96 лева се явява основателен.
Неустоечната клауза в договора не се явява нищожна, тъй като същата не е в
необосновано завишен размер, още повече, че в индивидуалния договор
неустойката като размер е съобразена с постигнато споразумение с КЗК през
2018г., а именно трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Следва да бъде прието за установено по отношение на ищеца, че ответникът
му дължи сумата 101,96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за мобилни услуги за предпочетен номер **** от
13.09.2021г., представляваща три стандартни месечни такси, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 479 от 22.12.2023 г. по ч.гр.дело № **** г. по описа на Районен съд Свищов
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да
се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и
в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.
**** г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер
на 505,00 лева, съобразно размера на уважения иск. Ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 425,00 лева, от
които 25,00 лева - ДТ, и 400,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. А. с ЕГН
********** от К.Ц, че дължи на „****“ЕАД/ преди "**** БЪЛГАРИЯ"
ЕАД/, **, седалище и адрес на управление М." , Бизнес Парк София, сграда
6 сумата от 359,99 лева /триста петдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки/- задължение по договор за лизинг от 13.09.2021 година за
устройство за устройството ****, от които 5,26 лева остатък от лизингова
вноска, след приспадане на частично плащане за периода 25.12.2021г. –
24.01.2022г., 12,91 лева за периода 25.01.2022г. – 24.02.2022г., 341,82 лева –
сбор от 17 на брой лизингови вноски, сумата 101,96 лева /сто и един лева и
деветдесет и шест стотинки/– неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги от 17.05.2021г. ,
изменен с допълнително споразумение на 13.09.2021г. за предпочетен номер
****, представляваща три месечни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 19.12.2023г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
479 от 22.12.2023 г. по ч.гр.дело № **** г. по описа на Районен съд Свищов.
7
ОСЪЖДА Н. И. А. с ЕГН ********** от К.Ц, да заплати на
„****“ЕАД/ преди "**** БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, **, седалище и адрес на
управление М." , Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 425,00 лева
/четиристотин двадесет и пет лева/ направени по делото разноски, от които
25,00 лева - ДТ, и 400,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. И. А. с ЕГН ********** от К.Ц, да заплати на
„****“ЕАД/ преди "**** БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, **, седалище и адрес на
управление М." , Бизнес Парк София, сграда 6 направените в заповедното
производство разноски в размер на 505,00 лева /петстотин и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по
ч.гр.дело № ****г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8