№ 530
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110152731 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за цена на
доставена топлинна енергия и дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
17998/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, а именно за сумата от 1383,44 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 30.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 192,95 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 23.3.2021 г., сумата от 25,69 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г.
до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 30.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 4,83 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 23.3.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, кв. „ Полигона“, бл. 7, вх. 1, ет. 16, ап.
79, с аб.№ 160465.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
предявените искове се оспорват изцяло, като се оспорва наличието на облигационно
отношение между страните. Релевира се възражение, че претендираните суми са погасени по
давност. По подробно изложените съображения се претендира исковите претенции да бъдат
отхвърлени, както и присъждане на разноските по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът "............ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ............... и ответника Ю. М. Я., за заплащане по ½ от следните суми: сумата от
2766,88 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 385,91 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021
г., сумата от 51,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,67 лв. за периода от 31.03.2018 г. до
23.03.2021 г., за топлоснабден имот – ап. № 79, находящ се на адрес: ............., с абон.№
160465. За посочените суми срещу длъжниците е издадена заповед по чл.410 ГПК от
09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 17998/2021 г. на СРС, 138 състав. Заповедта е връчена на длъжника
... на 12.05.2021 г. и на длъжника Ю. Я. – на 26.04.2021 г. На 27.04.2021 г. Ю. Я., чрез адв. П.
Х., е депозирала възражение по чл. 414 ГПК, с което е заявила, че не дължи изпълнение по
издадената заповед. От ... е депозирано възражение по чл. 414а ГПК с вх. №
23032353/11.05.2021 г. с твърдения, че е заплатил задълженията си по издадената заповед за
изпълнение, като са приложени платежни документи. С разпореждане от 09.08.2021 г. съдът
е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
получаване на съобщението. В законоустановения срок последният е предявил
установителни искове, уточнени с молба от 27.09.2021 г., за признаване за установено, че
ответникът Ю. Я. дължи по ½ от сумите, предмет на горепосочената заповед за изпълнение,
а именно сумата от 1383,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 192,95 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 23.03.2021 г., сумата от 25,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
30.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,83 лв. за периода от
31.03.2018 г. до 23.03.2021 г., за топлоснабден имот – ап. № 79, находящ се на адрес: гр.
............., с абон.№ 160465.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предмет на разглеждане в настоящото
производството са положителни установителни искове за съществуване на вземания на
ищеца спрямо ответницата Ю. Я. за дължима цена за доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и за услуга дялово разпределение през периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден
2
имот, находящ се на адрес: гр. ............., ап. 79, с абон.№ 160465, и за съответните лихви за
забавено плащане на главниците, които по гореизложените съображения се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
плащането.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за частично
основателни по следните съображения:
Според действалия през периода чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ( "битов клиент" по смисъла на
т.2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало
на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Така задължителните разяснения, дадени с ТР № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Между страните по делото липсва спор, че сградата, в която се намира процесният
имот, е топлоснабдена.
3
Съдът приема, че между страните за процесния период е съществувало облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия, тъй като ответницата Я. е притежавала 1/4 ид.
ч. от правото на собственост върху процесния имот. Съображенията за това са следните:
Съгласно представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
от 04.01.1991 г. ......... и ............ са придобили процесния недвижим имот, представляващ ап.
№ 79, находящ се на адрес: гр. ......... Предвид липсата на данни за сключен брак, съдът
приема, че двамата са придобили по ½ ид. ч. от правото на собственост – чл. 30, ал. 2 ЗС.
Видно от представеното на л. 31 от делото удостоверение за идентичност на адрес,
блок със строителен номер 7, с един вход, ........ е идентичен с блок № 7, вход 1, кв. „.........
Съгласно представено по делото удостоверение за родствени връзки от 25.05.2022 г.
......... е баща на ответницата, а ............ – нейна майка, като последната е починала на
22.01.2014 г. След смъртта си, Р.... Я. е оставила като наследници по закон своите деца -
ответницата Ю. Я. и ..., които са наследили притежаваната от майка им ½ ид. ч. от
процесния имот – т.е., всеки от тях е придобил по ¼ ид. ч. от правото на собственост върху
имота. Не са ангажирани доказателства към момента на смъртта си наследодателката да е
била в брак с .........., поради което съдът приема, че същият не е сред наследниците по закон.
След като ответницата Ю. Я. е станала собственик на ¼ ид. ч. от процесния имот, то следва
да се приеме, че същата е имала качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди през процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и на основание чл.150, ал.2 ЗЕ
е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и без изричното им писмено приемане. По делото е доказано, че същите са
публикувани във вестник „Монитор“, като възраженията на ответната страна за
недоказаност на публикуването им са неоснователни.
За установяване на обстоятелствата доставяна ли е топлинна енергия до имота на
ответницата и какво е реалното количество потребена енергия, която същата следва да
заплати, са приети писмени доказателства, в това число обща фактура от 31.08.2020г.,
съобщения към фактури, извлечение от сметка, индивидуални справки за отопление и топла
вода за процесния период и документи за отчет, като от представените обща фактура / л. 33
от делото/ и съобщения към фактура се установява, че за процесния период и имот са
начислени задължения за реално консумирана топлинна енергия в общ размер от 2777,06 лв.
Доколкото ответницата дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е., сумите по изравнителните сметки,
на база на които са издадени общите фактури. От посочената сума, съобразно размера на
дела в собствеността върху процесния имот, ответницата е дължала 694,26 лв.
Ответницата не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода, както и
счетоводното отразяване от ищцовото дружество, като не оспорва и представеното
извлечение от сметка за абон. № 160465. Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че
за процесния период между страните по делото е съществувало облигационно отношение по
продажба на топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, по силата на което
4
ищецът е престирал - извършена е доставка на топлинна енергия и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена. С оглед становището на
ответницата, че не се оспорва размерът на доставената топлинна енергия за периода, както и
счетоводното отразяване, съдът приема, че претендираните за плащане суми са правилно
изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество топлинна енергия, като
стойността на топлоенергията е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени.
Доколкото по делото се установи наличието на облигационна връзка между страните
с предмет доставка на топлинна енергия за процесния период, следва да бъде разгледано
своевременно заявеното в срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба възражение за
недължимост на претендираните суми поради изтекла погасителна давност. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което
се погасяват с изтичането на тригодишната давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Съобразно
приетото с цитираното ТР понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в”
от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или
различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката
му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или
определяем. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационното дружество услуги са за изпълнение
на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Предвид посоченото в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен с разпоредбата на чл.111, б."в" ЗЗД.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения, каквито са и процесните за главници, давността
тече от падежа.
Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането, т.е., в случая от 30.03.2021 г. с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
5
Приложими за вземанията за процесния период са разпоредбите на ОУ от 2016г.,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно чл.31, ал.1 от които
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1. на единадесет
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; т.2. на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; т.3. по реална месечна
консумация, като в случаите, когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени
към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1, т.2 месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаването на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от
сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача,
заплатената в повече се приспада от дължимите суми за следващ период или по желание на
клиента се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи,
че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.2 са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период - в 45-дневен срок от след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2.
При тази уредба на отношенията съдът приема, че приложима е разпоредбата на
чл.114, ал.2 ЗЗД и началният момент на погасителната давност за всяко месечно задължение
започва да тече от момента на възникването му, като, както се посочи по-горе, в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече. Ето защо, вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 23.01.2018 г., а именно - тези за периода 01.05.2017 г. – 30.11.2017
г., са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на предявяване на иска е изтекъл тригодишният срок по чл.111, б."в" ЗЗД. За този период,
съобразно прогнозните изчисления и посочената от ФДР изравнителна сума, следва да се
приеме, че в процесния имот реално потребената топлинна енергия е на обща стойност
349,55 лв., като задължението на ответницата, съобразно квотата и в съсобствеността, е в
размер на 87,38 лв. и същото е погасено по давност. Вземането за м.12.2017 г. не е погасено
6
по давност, тъй като за този месец задължението е станало изискуемо на 15.02.2018 г., като
тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.04.2021 г. (с добавяне на два месеца и седем дни в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), т. е., след предявяване
на иска на 30.03.2021 г. – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Размерът на дължимите за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. вземания за
реално потребена ТЕ, необхванати от погасителна давност, възлиза общо на 2427,51 лв.,
определен от съда по реда на чл.162 ГПК въз основа на данните по представените по делото
от ФДР писмени доказателства, неоспорени от страните, касаещи отчитането и дяловото
разпределяне на топлинна енергия, в това число индивидуални справки за отопление и
топла вода за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за абон.№ 160465 с посочени в тях
изравнителни суми, както и съобщения към фактури за процесния период, представени от
ищеца. Предвид факта, че ответницата притежава ¼ ид. ч. от правото на собственост върху
процесния имот, същата дължи на ищеца сума за реално потребена топлинна енергия за
периода извън давността в общ размер от 606,87 лв.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната услуга
за дялово разпределение, предвид обстоятелството, че те не са включени в стойността на
потребената топлинна енергия. Ответницата не оспорва, че размерът на дължимата цена на
услугата за дялово разпределение за периода 01.02.2018 г.-30.04.2020 г. е 25,69 лв. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „............. и търговец
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество заплащат цена за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост. Поради тези съображения, възраженията на ответницата, че не е налице
основание за дължимост на сумите за услугата за дялово разпределение са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на ответната страна за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за цена за услуга дялово разпределение. Както се посочи по-горе,
давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, т.е., в случая от
30.03.2021 г. с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, погасени по давност са само тези вземания, станали изискуеми преди 23.01.2018 г. В
настоящия случай се претендира цена на услугата за дялово разпределение за периода
01.02.2018 г. - 30.04.2020 г., поради което вземането за същата не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното предявените главни искове се явяват частично основателни
и следва да бъдат уважени за сумата в общ размер от 606,87 лв., представляваща цена за
реално доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., и за сумата в
общ размер от 12,85 лв., дължима цена за услуга дялово разпределение за периода от
7
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. До пълните предявени размери и за периода от 01.05.2017 г. до
30.11.2017 г. относно иска за главница за топлинна енергия исковете подлежат на
отхвърляне.
Върху признатите размери на главниците се дължи и законната лихва, считано от
30.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По исковете по чл.86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на изпадане в забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно, погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
останалата част от периода се прилагат Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,
ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При това положение ответницата дължи
законна лихва за забава върху стойността на доставената топлоенергия за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., възлизаща в общ размер на 155,27 лв. за период на забава от
15.9.2018г. до 23.3.2021 г., определен от съда по реда на чл.162 ГПК чрез лихвен
калкулатор. Ето защо, искът за мораторна лихва, начислена върху задължението за
доставена и незаплатена топлинна енергия, следва да се уважи до размера от 155,27 лв. за
периода от 15.9.2018г. до 23.3.2021г., като до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана, като по делото не са представени доказателства за отправена и получена
от ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба. Предвид изложеното исковете за законна лихва за забава, начислена върху
задължението за цена за услуга дялово разпределение, подлежат на отхвърляне.
По разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото съответно на уважената част
от исковете в общ размер от 84,08 лв. - за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, в исковото производство, и в общ размер от 27,57 лв. –
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 17998/2021г. по описа на СРС, 138 с-в.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съответно
на отхвърлената част от исковете в размер на доказаните такива. Направеното възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно
8
единствено касателно адвокатското възнаграждение, заплатено в заповедното производство.
Предвид извършените от процесуалния представител на ответника действия и на основание
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в относимата редакция, заплатеното адвокатско възнаграждение от 550 лв.
следва да бъде намалено до 300 лв. Заплатеното в хода на исковото производство адвокатско
възнаграждение не следва да бъде намалявано предвид броя и цената на предявените искове,
фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й
редакция. Предвид изложеното и съобразно отхвърлената част от исковете, на ответната
страна следва да се присъди сумата от 284,59 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за
исковото производство, и сумата от 155,23 лв. – за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 17998/2021г. по описа на СРС, 138 с-в.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ................, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: ..........., против Ю. М. Я., ЕГН **********, с адрес: .......,
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че Ю. М. Я., ЕГН **********, дължи на ................, ЕИК ......., сумата от 606,87 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 155,27 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г., сумата
от 12,85 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ............., с абон.№ 160465, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 17998/2021 г. на
СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за главница за цена за доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 606,87 лв. до пълния предявен размер от 1383,44 лв. и за периода от
01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. и за главница за цена за услуга дялово разпределение за
разликата над сумата от 12,85 лв. до пълния предявен размер от 25,69 лв., за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 155,27 лв. до пълния
предявен размер от 192,95 лв. и за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,83 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 23.03.2021г.
ОСЪЖДА Ю. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ....... да заплати на ................, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление: ..........., сумата от 84,08 лв., представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, и
сумата от 27,57 лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 17998/2021г. по описа на СРС, 138
9
с-в.
ОСЪЖДА ................, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ..........., да
заплати на Ю. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ......., сумата от 284,59 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, и сумата от 155,23 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 17998/2021г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението е постановено при участието на "......., като трето лице - помагач на
страната на ищеца.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10