Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260029, 28.09.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и осми август през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 768 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове
с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК и евентуални осъдителни искове
с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с
чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис № 4, представлявано от
изпълнителен директор Димитър Бориславов Бончев, действащ чрез упълномощен
ст.юрисконсулт И.С., против А.М.Х.,
ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което въз основа на
събраните доказателства и прилагане на чл.235 от ГПК, да признае за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени в
издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
526/2019г. на РС-гр.Исперих, а именно:
- 2 345.22 (две хиляди триста четиридесет и пет лева и 22 ст) лева, представляващи неизплатена главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2018г. до 05.07.2020г., по отношение
на които, на основание чл.5 по сключения с ответницата Договор за потребителски
кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г.,
е обявена предсрочна изискуемост преди входиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда;
- 962.58 (деветстотин шестдесет и два лева и 58 ст) лева – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 05.06.2018г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 05.07.2020г. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 28.06.2019г. (дата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост);
- 257.23 (двеста петдесет и седем лева и 23
ст) лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от
06.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед
за изпълнение за същите вземания, както и
- законната
лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното погасяване
на дълга. В условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени горепредявените установителни
искове, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
му заплати неизплатените в договорните отношения помежду им суми, а именно:
- 2 345.22 (две хиляди триста четиридесет и пет лева и 22 ст) лева, представляващи неизплатената главница от
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2018г. до 05.07.2020г.;
- 962.58 (деветстотин шестдесет и два лева и 58 ст) лева – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 05.06.2018г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 05.07.2020г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- 257.23 (двеста петдесет и седем лева и 23
ст) лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от
06.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и
- законната лихва върху главницата, считано от последната дата до
окончателното погасяване на дълга, като съдът приложи разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК и в съответствие с трайната практика на съдилищата приеме, че
настоящата искова молба, чрез връчването й на ответницата, има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем - уведомяване на ответницата
за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 30.09.2019г. месечни
погасителни вноски по процесния Договор, посочени от № 39 до № 48 в погасителния
план, включени в претенцията по евентуалните осъдителни искове. Претендира за
присъждане на направените разноски по заповедното производство, водено за
същите вземания, както и за разноските в настоящото исково производство.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата А.М.Х., ЕГН-********** ***, не е
намерена на посочения адрес, установен като неин постоянен и настоящ адрес в
страната. Назначеният й, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен
представител адв.Р.П.,***, представя писмен отговор вх.№ 1747/26.05.2020г.,
като счита предявените искове за допустими, но ги оспорва като неоснователни.
Счита, че е налице недействителност на договорите, поради пренебрегване
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В съдебно заседание и въз основа на
събраните по делото доказателства ангажира становище
за неравноправен характер на клаузи по Договора за кредит и нищожност на същия
поради противоречие и заобикаляне на закона.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество е цесионер,
съгласно Приложение № 1 от 11.12.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-гр.София, по силата на който вземанията на цедента срещу ответницата А.М.Х.,
ЕГН-**********, произтичащи от сключен с нея Договор за потребителски кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г., са прехвърлени изцяло с всички превилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и всички лихви, в полза на цесионера. Извлечение от Приложението към цесионния договор е представено по делото
(л.26-27 от делото), двустранно подписано, като вземането от ответницата е
вписано под номер 114.
Към исковата молба са приложени и 2 броя Уведомителни писма,
съответно изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-13489834 от 12.12.2018г. и изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-13489834 от 24.06.2019г., адресирани до ответницата А.М.Х., с които
ищецът, действайки като пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК ********* (съгласно представено Пълномощно № 3230/2018 от
25.01.2018г.), уведомява ответницата за извършената цесия и че цесионерът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София е новият кредитор на вземанията
срещу нея. Определен е и 5-дневен срок от получаване на поканата за погасяване
на дължимите суми към новия Кредитор. Писмата са изпратени на официално
регистрирания в страната постоянен и настоящ адрес на ответницата (установен по
делото чрез служебна справка от НБД „Население”), но не са получени, като се
връщат в цялост с отбелязване върху Обратните разписки (Известия за доставяне)
на „Български пощи” ЕАД, че получателаят отсъства, както следва по първото
Уведомително писме е направено отбелязване на 21.12.2018г., че получателят е в
неизвестност, а по второто Уведомително писмо е направено отбелязване на
28.06.2019г., че получателят е в чужбина.
Същите
Уведомителни писма, като част от приложенията към исковата молба, са връчени
лично на назначения от съда по настоящото дело особен представител на
ответницата.
По
силата Договора за потребителски кредит № PLUS-13489834
от 27.06.2016г., ответницата, в качеството на Кредитополучател получила паричен
кредит в размер на 3 000.00 лева, от които с платежно нареждане от
27.06.2016г. Кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* е
превел по банкова сметка ***.74 лева с основание „Съгласно Договор PLUS-13489834”. От общия размер
на кредита е удържана «такса ангажимент» в размер на 75.00 лева и с остатъка от
сумата са погасени кредити в общ размер на 939.26 лева по Договори с №№ CREX-11386967 и PLUS-11859697. Тези
обстоятелства се установявят от заключението
вх.№ 260054/20.08.2020г. на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
(т.1).
Между страните е уговорено
издължаване на кредита на 48 броя равни месечни
погасителни вноски, в размер на 139.50 лева всяка, платими на 5-то число на
съответния месец, първата от които платима на 05.08.2016г. и краен срок за
погасяване на дълга - 05.07.2020г., съгласно Погасителен план, посочен в
Договора за кредит. В този Погасителен план са посочени падежната дата на всяка
вноска, размерът на вноската и оставащата главница в лева. Общото крайно
задължение на Потребителя, с начисленото оскъпяване съгласно договора (Годишен
лихвен процент 37.61 % и Годишен процент на разходите 47.17 %), е определено в
размер на 6 696.00 лева.
С
уговарянето на кредита, между страните е договорена и покупка на застраховка
„Защита на плащанията” (чл.2 от Условията към Договора за кредит), при дължима
от застрахования Кредитополучател застрахователната премия в размер на 806.40
лева, заплатена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като
изплащането на премията е включено и разпределено към месечните вноски за
погасяване на дълга по кредита и ищецът твърди, че е включена в размера на
договорната лихва (общо 3 696.00 лева).
Видно
от доказателствата по делото, ответницата, в качеството си на застрахован
кредитополучател е подписала и Застрахователен сертификат № PLUS-13489834, състоящ се от 8 страници, в т.ч. и Общите условия за застраховка
„Защита на плащанията”, които са абсолючно нечетливи, вкл. при невъзможност за
установяване на застрахователя, поради изключително дребния шрифт на печатния
текст. Според цитираното горе заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза (т.2), нито ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, нито цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********,
съобщават как е изплатена застрахователната премия по сключената застраховка на
плащанията. Експертизата констатира, че няма конкретно плащане на
застрахователна сума по процесния договор, а към застрахователя се превеждат
общи суми за определен период от време.
Съгласно
чл.3 от Условията към Договора за кредит, месечните погасителни вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на добавка,
представляваща печалбата на Кредитора. Лихвеният процент по кредита е фиксиран
за срока на договора. Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо
дали е високосна и Договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват
точно задълженията си по него.
Според чл.5 от същите Условия към
Договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва (ОЛП, определен от БНБ, в сила от 1 януари – за първото полугодие и в
сила от 1 юли – за второто полугодие на текущата година, плюс 10 процента – към
момента на сключване на Договора) за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с разноските по събиране на вземането (за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия), извършени
по преценка на Кредитора. Законната лихва за забава се изчислява на дневна
база, като дневният й размер за просрочени задължения е 1/360 част от годишния
размер. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от договора надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски по събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
В чл.9 от същите Условия е регламентирано, че
всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се
смятат за получени и узнати от последния, ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факс или електронна поща, или съобщени по телефон,
предоставени от Кредитополучателя, като в Договора Кредитополучателят А.М.Х. е
посочила единствен адрес, като настоящ такъв в гр.Разград, кв.Орел, бл.26,
вх.Г, ет.3, ап.7.
Според
заключението на съдебно-счетоводна експертиза (т.3),
ответницата-Кредитополучател е извършила частично плащане на задълженията си,
като макар и не на уговорените падежните дати е погасила 16 вноски, на обща
стойност 3 105.00 лева, като в счетоводството на Кредитора е отразено погасяване
с посочената сума на задължение за главница в размер на 755.58 лева, за
договорна лихва в размер на 1 927.02 лева, за застраховка (изплащане на
застрахователната премия) – 386.40 лева и разноски в размер на 36.00 лева.
Падежът на първата неплатена вноска, явяваща се 21-ва по Погасителния план, е
на 05.04.2018г.
Няма
последващи плащания, като експертизата констатира (т.4 от заключението), че в
счетоводството на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК
*********, е отразена настъпила предсрочна изискуемост
на кредита на 28.06.2019г. – датата на връщане на Обратната разписка по второто
Уведомително писмо на ищеца до ответницата, след извършване на цесията от
11.12.2018г., обсъдено по-горе. По
делото не са представени доказателства за изрично уведомяване на
ответницата–длъжник, че Кредиторът е упражнил правото си по чл.5 от Условията
към Договора за кредит, да обяви настъпила предрочна изискуемост на кредита в
целия му размер, като ищецът развива доводи, че липсва законово или договорно
задължение за това, както и счита, че фактически уведомяването е извършено с
обсъденото горе Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, като
приема, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 28.06.2019г.
При
горните обстоятелства и поради продължаващото неиздължаване от ответницата на дължимите суми по
Договора за кредит, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№
2722/03.07.2019г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 526/2019г. по
описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със
Заповед от 03.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неизплатените парични задължения, възлизащи в размер на 2 345.22 (две хиляди триста четиридесет и пет лева и
22 ст) лева - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г., 962.58 (деветстотин шестдесет и два лева и 58 ст) лева – договорна лихва за периода от 05.06.2018г. до
05.07.2020г., 257.23 (двеста петдесет и
седем лева и 23 ст) лева – обезщетение за забава за периода от 06.06.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за
изпълнение - 03.07.2019г., законната
лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното погасяване
на дълга, както и направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 71.30
лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 125.00 лева.
Кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на цялото непогасено
задължение по кредита, на основание чл.5 от Условията към Договора за кредит
(при просрочие на две или повече месечни вноски), считано от 25.06.2019г.,
посочена в заявлението като дата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост.
Тъй като
Заповедта по чл.410 от ГПК била връчена на длъжника (ответницата по настоящото
дело) при условията на чл.47, ал.7 във
вр. с ал.5 от ГПК и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане от 14.08.2019г., ищецът
депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
Съдебно-счетоводната експретиза установява в заключението
си (т.5) останалите неизплатени и изискуеми задължения на ответницата по
процесния Договор за паричен кредит, считано от 05.04.2018г. – падежа на
първата установена според експертизата неплатена вноска до крайния срок на
договора – 05.07.2020г., възлизащи в общ размер на 3 307.80 лева, от
които: за главница - 2 244.42 лева, за договорна лихва – 962.58 лева и за
засраховка – 100.80 лева.
В т.5.1. от заключението,
експертизата изичислява дължимите суми за главница и възнаградителна
(договорна) лихва за различни периоди, както следва:
- към 28.06.2019г., отразена в
счетоводството на Кредитора като датата на настъпилата изискуемост,
задължението за главница е в размер на 950..70 лева и отделно за
възнаградителна лихва – в размер на 1 249.20 лева. Тъй като заключението в
тази част е неясно обосновано, при разпита в съдебно заседание вещото лице
пояснява, че същото е задължението и към 03.07.2019г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, като тези задължение очевидно
не включват непадежиралите погасителни вноски към посочения момент от
05.08.2019г.до 05.07.2020г.;
- за исковия период (посочен в
исковата молба) на претендираните погасителни вноски от 05.06.2018г. до
05.07.2020г. (падежа на последната погасителна вноска) – експертизата изчислява
задължение за главница в размер на 2 159.92 лева и отделно задължение за
възнаградителна (договорна) лихва в размер на 962.58 лева;
- за периода от 05.06.2018г. до
05.06.2019г. (дата на последната падежирала вноска преди подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение) – дължимата главница е в
размер на 866.20 лева, а дължимата договорна лихва – 661.20 лева и
- за периода от 05.07.2019г. (дата
на първата падежирала вноска след подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение) до 05.07.2020г. (падежа на последната погасителна
вноска) – дължимата главница е в размер на 1 293.71 лева, а дължимата
договорна лихва – 301.38 лева.
Експертизата изчислява и дължимото обезщетение за забава,
начислено върху главницата, за следните периоди (т.5.2. от заключението):
- считано от деня, следващ датата на
настъпилата изискуемост, отразена в счетоводството на Кредитора – 28.06.2019г.
до датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение –
03.07.2019г. – дължимото обезщетение за забава е в размер на 3.12 лева, отделно
- до 30.09.2019г. (посочената от ищеца крайна дата по евентуалния осъдителен
иск) – в размер на 58.60 лева;
- за претендирания от ищеца период
по установителния иск - от 06.06.2018г. до датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение – 03.07.2019г., дължимото обезщетение за
забава върху главницата е в размер на 58.45 лева и
- за претендирания от ищеца период по
евентуалния осъдителен иск - от 06.06.2018г. до 30.09.2019г., дължимото
обезщетение за забава върху главницата е в размер на 113.90 лева.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на
документи, с представено заключение по Протокол № 38 от 10.08.2020г. (вх.№
260044/18.08.2020г. по Вх.регистър на съда) – л.98-101 от делото, изследва
печатния текст в процесния Договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г., ведно с Условията
към него (състоящ се от 7
страници), както и придружаващите го документи – Застрахователен сертификат № PLUS-13489834, състоящ се от 8 страници, в т.ч. и
Общите условия за застраховка „Защита на плащанията”. Според експертното заключение, т.1,
шрифтът, с който е отпечатан текстът на Договора
за потребителски кредит, е на кирилица,
серифен вид (с допълнителни декоративни чертички по краищата си) формат „Garamond“, с размер 12. Печатният текст на Застрахователния сертификат към Договора за потребителски
кредит (т.2 от
експертното заключение) е на кирилица, несерифен вид (без допълнителни
декоративни чертички по краищата си), формат „Arial Narrow“, с размер 8,
като двата документа – обект на експертизата се различават по вид, формат и
размер.
В производството по настоящото дело
ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на
958.81 лева, включващи: заплатена ДТ в общ размер на 193.81 лева, от които
71.30 лева заплатени при образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№
526/2019г. на РС-гр.Исперих и дължимата разлика от 122.51 лева – доплатена при
образуване на исковото производство; 240.00 лева – заплатено възнаграждение за
особен представител на ответницата,
200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, 200.00
лева - заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза и 125.00 лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт по
исковото производство в размер на 350.00 лева, дължимо на основание чл.78, ал.8
от ГПК във връзка с чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Ответницата не е направила разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: С исковата молба са предявени в условията на обективно
съединяване иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.3 от ГПК – за
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с
ответницата и цедирано в полза на ищеца и евентуални осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД – за защита на правото на Кредитора да получи дължимата сума по
погасяване на кредит по договор, сключен с ответницата, и което задължение е
цедирано в полза на ищеца, съобразно уговореното между страните при сключване
на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и има интерес от
него и иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде
обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на паричното задължение.
Предявеният иск за установяване на парично вземане по
чл.422 от ГПК е допустим. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в
спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 14.08.2019г. по
ч.гр.д.№ 526/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК
*********. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 03.07.2019г.
Разгледан по същество –
установителният иск е неоснователен.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си по отношение на процесните вземания и
обосновава правен интерес от съдебното им установяване, е Рамковият договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 27.07.2017г. между него, в
качеството му на Цесионер и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на Цедент. По своята правна природа цесията е способ за
прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на
Цесионера в обема, в който го е притежавал Цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. В тази връзка безспорно се установи
наличие на валидно договорно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК *********, в качеството на Кредитор и ответницата по делото, в
качеството на Кредитополучател (Потребител) по Договора за потребителски паричен кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г.,
както и че в предметния обхват на цедираните от Кредитора вземания по цитирания
горе Рамков договор, съгласно Приложение № 1 от 11.12.2018г. (т.114), към този
Рамков договор, попада и вземането на Цедента към ответницата А.М.Х. по
посочения горе Договор за потребителски кредит Цесията е извършена на
11.12.2018г. т.е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение за процесните вземания, подадено на 03.07.2019г.
Във
връзка с горното следва да се обсъди и възражението на ответната страна,
заявено в писмения отговор и поддържано в хода на делото, а именно, че цесията
не е произвела действие спрямо длъжника - ответницата поради несъобщаването й
по надлежния ред. Това възражение е неоснователно, тъй като уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение
за момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на договора
за цесия, т.е. с постигането на съгласие, вземането преминава от Цедента
(неговия носител към този момент) върху Цесионера (приобретателя на вземането).
Така Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие
спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то е било съобщено, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора за цесия.
Уведомяването е с цел да се създаде достатъчна сигурност на длъжника за
извършената замяна на първоначалния кредитор с нов и да обезпечи точното
изпълнение на задълженията му, т.е. да изпълни спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Съобщаването има единствено и само отношение към въпроса на
кого следва да плати длъжника при евентуално предприето от него изпълнение на
задължението чрез плащане - дали да изпълни на цедента или на цесионера под
угрозата да не плати два пъти. Длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
първоначалния кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването, доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това значение,
че стабилизира правата в лицето на Цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. В процесния случай не се установиха данни ответницата да е
извършвала плащания на задълженията си след датата на сключване на договора за
цесия и преди съобщаването за нея. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е
носител на процесното вземане. Освен това, в духа на установената съдебна
практика, цесията е произвела действие спрямо ответницата от датата на връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. Уведомлението,
изхождащо от Цесионера в качеството му на пълномощник на първоначалния
кредитор, което връчване в конкретния случай е станало чрез назначения особен
представител. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска на Цесионера
срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
редица решения (вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т.
о.). Фигурата на особеният представител цели защита
интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не
се различава от тази на упълномощения такъв. Особения представител осъществява
представителството при единствените ограничения съгласно чл.
29, ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34,
ал.3 от ГПК получаване на
отправено до представлявания материално правно заявление не е сред тях. В
решение № 198 от 18.01.2019г. по т. д.№ 193/2018г. на I ТО на ВКС, е прието, че
"връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че особеният
представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на Кредитора.
Съобразявайки горното, съдът приема, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало с нея до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.
99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че законът не въвежда изискване съобщаването
на длъжника за прехвърляне на вземането на кредитора да се извърши преди
иницииране на заповедното производство. Съобщаването на цесията може да стане
във всеки един момент. Заповедното производство в конкретния случай е
образувано от Цесионера срещу длъжника, като е достатъчно уведомяването за
цесията да се извърши в хода на исковото производство по установяване
съществуването на вземане по чл.422 аот ГПК, както с исковата молба, така и в хода на производството по делото, за
да валидира всички процесуални действия на страните по съобщаването на длъжника
за цесията. Както се посочи по-горе съобщаването на цесията има действие за
длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва валидно да изпълни
задължението си за плащане - на цесионера или на цедента.
По
отношение на договорното правоотношение, от което произтичат цедираните
вземания, няма спор между страните, че по своята правна същност е Договор за
потребителски паричен кредит, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
ЕИК *********, като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ
и ответницата като физическо лице - потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
за предоставяне на финансова услуга (§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП), чиято правна
регулация (на Договора) се съдържа в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), а по силата на препращащата разпоредба
на чл. 24 от ЗПК и в Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбата на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, когато нарушаването на тези норми
не е въведено като основание (в този смисъл са задължителните указания, дадени
в т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС).
Въз
основа на горното, съдът прецени преди всичко, че процесният Договор за
потребителски кредит № PLUS-13489834
от 27.06.2016г., макар и сключен в изискуемата от закона писмена форма на
хартиен носител, не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит. Цираната разпоредба регламентира, че Договорът за потребителски кредит трябва
да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да
бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, обсъдено в обстоятелствената част на решението по-горе, категорично
се доказа, че това изискване не изпълненио по отношение на всички относими
части към процесния Договор за потребителски кредит, а именно по отношение на Застрахователния
сертификат, подписан от ответницата – длъжник, като застрахован
Кредитополучател и Общите условията за застраховката „Защита на плащанията”,
които са изписани с различен по вид, формат и размер шрифт на печатния текст
спрямо Договора, при това в размер по-малък от 12, абсолютно нечелив, обсъдено
от съда по-горе. Съдът не споделя доводите на ищеца, че този Застрахователен
сертификат и Общите условия по застраховката не са елемент от Договара за
кредит, при положение, че е налице обвързаност между двете правоотношения –
това по Договора за кредит и по Договора за застраховка, като дължимата засрахователна
премия е включена от Кредитора в компонент на главницата по кредита и същият
договаря застраховката от името и за сметка на застрахователя.
Освен
посочения формален порок, съдът приема, че Договорът за кредит не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и т.12 от ЗПК.
В текста на чл. 11, ал.1, т. 9
от ЗПК е посочено, че
в договора за потребителски кредит трябва да се посочи лихвения процент на
кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. В процесния договор лихвеният процент е посочен
общо на годишна база като процентна величина. Това обаче не е достатъчно, за да
се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В
процесният договор не е посочен текущия (месечен) лихвен процент, с който ще се
олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент
по кредита. Договорената между страните
годишна лихва в размер на 37.61 % е в нарушение на добрите нрави, тъй като
надвишава почти четирикратно размера на законовата. Към момента на сключване на
договора на 27.06.2016г. основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е бил 0.00 % и
до настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която
е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента на
сключването му е 10.00 %. В духа на
установената трайната съдебна практика, наложила критериите за накърняване на добрите
нрави, такова е налице при уговаряне на възнаградителната лихва при обезпечените
и необезпечените кредити, в размер по-голям от 3-кратния размер на законната
лихва по просрочени задължения. По този начин обсъдената клаузата за дължима възнаградителната
лихва в размер на 37.61 % е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 аот ЗЗД. Така с
Решение № 378 от 18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005г.
на ВКС, 2-ро г. о., е прието, че
максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 от ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на добрите нрави е да
се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва.
Преценен
от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и
търговски правоотношения, размерът на уговорената възнаградителна лихва е в
очевиден разрез с присъщите й функции – а именно да представлява възнаграждение
за предоставения за ползване финансов ресурс, от който кредитиращата институция
се лишава за срока на действие на договора, тъй като не е съобразен с размера
на предоставената сума.
На
следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в
Приложение № 1 от закона начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишния процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК).
Съгласно
императивните изисквания, въведени с чл. 1, ал.1, т. 11 и т.12 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията на
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Погасителният план следва да посочва дължимите плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главница,
лихва, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Както
бе посочено по-горе, към процесния договор е приложен Погасителен план, носещ
подписите на страните по договора, но в него е посочен единствено размерът на
погасителната вноска и датата на всяко плащане. В договора липсва изискуемото
по закон съдържание, а именно разбиване по пера - главница, договорна лихва и
допълнителни разходи (такси), на задължението на кредитополучателя, респективно
липса на информация за това каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи (такси) се погасява с всяка отделна погасителна вноска и
как се формира размера на погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя
потребителя в невъзможност да разбере с извършените от него плащания каква част
от задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима. По процесния
Договор е предвидено цената на сключената застраховка да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин към погасителните вноски, цената на застраховката на практика се
явява добавък и представлява сигурна печалба за заемодателя. В случая липсата
на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1 т.10
от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10, т. 11 и т. 12 от ЗПК,
поради което същият е недействителен по
силата на чл.22 от ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни.
Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва и други разходи по кредита.
Във връзка с горното, съдът приема, че в
конкретния случай чистата стойност на дължимата и неизплатена главница, възлиза
в размер на 2 159.92 лева,
изчислена в заключението на съдебно-счетоводната експертиза (т.5.1) за заявения
с исковата претенция период от 05.06.2018г. до крайния срок на Договора за
кредит – 05.07.2020г. От събраните по делото доказателста, категорично се
установи, че в качеството си на Кредитополучател и поради неплащането на
уговорените падежни дати на дължимите
месечни погасителни вноски, ответницата е дала основание на Кредитора да
предприеме постъпки на събиране на вземането си, което претендира в условията
на настъпила предсрочна (незабавна) изискуемост съгласно чл.5 от Условията към Договора
за кредит. Според съда, в хода на делото не беше доказано Кредиторът да е
упражнил правото си при посочените договорни условия да обяви кредита за
изискуем и което негово волеизявление да е достигнало до длъжника –кредитополучател
преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. В тази
връзка, съдът не споделя твърденията на ищеца, че за Кредитора липсва законово
или договорно задължение за това. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл
Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОС на
Гражданска и Търговска колегии на ВКС, т.18). Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
даденото разрешение за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение по аналогия. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови
финансови институции и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
Кредитодателят, който е финансова институция да бъде поставян в привилегировано
положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми
за своя сметка и на собствен риск. Респ. липсва основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
В случая, видно
от Погасителния план към Договора, към настоящия момент срокът за изпълнение на
задълженията е изтекъл за всички вноски (последната с падеж 05.07.2020г.),
поради което съдът не следва да обсъжда доводите за настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията по Договора за кредит. С Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017г., ОСГТК е прието,
че предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Разрешението следва да намери приложение по аналогия и за отпускани кредити от
небанкови институции. От Погасителният план към процесния Договор за
потребителски кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г., се установява,
че последната вноска е била с падеж 05.07.2020г., поради което е настъпил падежът
на всички вноски към момента на приключване на съдебното дирене и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, този факт, настъпил след предявяване на
иска, следва да се вземе предвид като имащ значение за правилното решаване на
спора. По делото не се събраха доказателства, установяващи извършени от
ответницата последващи плащания по погасяване на задълженията по процесния
договор, след частичното погасяване от нейната страна на първите вноски, с падеж на първата неплатена вноска -
05.04.2018г. (според съдебно –счетоводната експертиза).
При
това положение, съдът приема, че относимият период за определяне на дължимата в
отношенията между страните чиста стойност на дължимата главница по кредита, е
този, заявен с исковата молба - от
05.06.2018г. до крайния срок на Договора за кредит – 05.07.2020г., в размер,
обсъден по-горе, съобразно изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза - 2 159.92 лева. От този размер следва да се приспадне сумата от 75.00
лева, която Кредиторът е прихванал като дължима "такса
ангажимент" и която такса, при констатираната недействителност на Договора
за кредит, се явява недължима по смисъла на чл.23 от ЗПК. Размерът на същата не
следва да бъде включван в дължимата от ответницата чиста стойност на кредита. В
чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора
застрахователна премия от 806.40 лева, което е съобразено от вещото лице при
направеното горе изчисление на дълга, като разграничава поотделно вземанията за
главница, лихва и застраховка, въпреки, че според посоченото в договора е
разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска.
При
определяне на подлежащата на връщане чиста стойност на кредита по силата на чл.23 от ЗПК,
следва да бъде съобразен и факта каква част от тази сума е погасена чрез
извършените от ответницата плащания при действието на договора. Според приетото от съда заключение на
съдебно-считоводната експертиза, ответницата е погасила 16 погасителни вноски
по процесния договор на обща стойност 3 105.00 лева, от които вещото лице констатира,
че 755.58 лева са отнесени за погасяване на главница, 1 927.02 лева - за
погасяване на договорна лихва, 386.40 лева – за погасяване на застраховка
(изплащане на застрахователната премия) и 36.00 лева - за разноски. При това
положение и с оглед на предвидената в чл.23 от ЗПК последица от обявяване
недействителността на Договора за потребителски кредит - за дължимост на
чистата стойност на кредита и недължимост на лихви и други разходи по кредита,
в т.ч. и застрахователната премия, то извършените от ответницата плащания, с
които според погасителния план са изплатени лихви, застраховка и разноски, в
общ размер на 2 349.42 лева,
следва да бъдат отнесени към погасяването единствено на дължимата от
ответницата чиста стойност на кредита в размер на 2 084.92 лева (2 159.92 лева - 75.00 лева (такса
ангажимент)), при което тя се явява изцяло погасена. Извършеното плащане от
2 349.42 лева покрива дори и исковия размер на претендиранага главница,
заявена като задължение от 2 345.22 лева.
По този начин се налага извода за неоснователност на
предявения от ищеца установителен иск поради недължимост на претендираните от
него парични вземания, вследствие издължаване (погасяване) на вземането за
главница и недължимост на останалите вземания, на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
По същите съображения, следва да бъдат отхвърлени и
осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност в случай, че бъдат
отхвърлени установителните искове.
При този този изход на делото не се следват и направените
от ищцовата страна разноски.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и т.12 от
Закона за потребителския кредит, Договора за
потребителски кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател и А.М.Х., ЕГН-**********, в
качеството й на Кредитополучател (Потребител), вземанията по който Договор за
цедирани от Кредитора в полза на ищеца –
Цесионер «Агенция
за събиране на вземания” ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, съгласно Приложение № 1 от 11.12.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК, предявен от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис № 4,
представлявано от изпълнителен директор Димитър Бориславов Бончев, против А.М.Х., ЕГН-********** ***, за
признаване за установено, въз основа на събраните доказателства и прилагане на
чл.235, ал.3 от ГПК, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми,
присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 526/2019г. на РС-гр.Исперих, а именно:
- 2 345.22 (две хиляди триста четиридесет и пет лева и 22 ст) лева, представляващи неизплатена главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2018г. до 05.07.2020г., по отношение
на които, на основание чл.5 по сключения с ответницата Договор за потребителски
кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г.,
е обявена предсрочна изискуемост преди входиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда;
- 962.58 (деветстотин шестдесет и два лева и 58 ст) лева – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 05.06.2018г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 05.07.2020г. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 28.06.2019г. (дата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост);
- 257.23 (двеста петдесет и седем лева и 23
ст) лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от
06.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед
за изпълнение за същите вземания, както и
- законната
лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното погасяване
на дълга., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради издължаване (погасяване)
на задължението за главница и поради
недължимост на задълженията за лихви, на
основание чл.23 от Закона за потребителския кредит.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис № 4,
представлявано от изпълнителен директор Димитър Бориславов Бончев, против А.М.Х., ЕГН-********** ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
неизплатените в договорните отношения помежду им суми, а именно:
- 2 345.22 (две хиляди триста четиридесет и пет лева и 22 ст) лева, представляващи неизплатената главница от
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2018г. до 05.07.2020г по Договор
за потребителски кредит № PLUS-13489834 от 27.06.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател и А.М.Х., ЕГН-**********, в
качеството й на Кредитополучател (Потребител), вземанията по който Договор за цедирани
от Кредитора в полза на ищеца – Цесионер
«Агенция
за събиране на вземания” ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, съгласно Приложение № 1 от 11.12.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г.;
- 962.58 (деветстотин шестдесет и два лева и 58 ст) лева – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 05.06.2018г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 05.07.2020г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- 257.23 (двеста петдесет и седем лева и 23 ст)
лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 06.06.2018г. до
датата на подаване на исковата молба в съда, както и
- законната лихва
върху главницата, считано от последната дата до окончателното погасяване на
дълга, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради издължаване
(погасяване) на задължението за главница и
поради недължимост на задълженията за лихви, на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него
да се приложи по ч.гр.д.№ 526/2019г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните
последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: