Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………11.02.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно
заседание, проведено двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря М.Дончева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16902 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от „Б. С. И. Т.„ ЕАД, ЕИК *** със седалище *** срещу Н.В.М., гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в
гр. М., с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.2 от ЗУЕС да заплати
сумата от 2 311,73
евро, явяваща се дължимо възнаграждение за
2020г., по договор за поддръжка и управление във връзка с притежавания от
ответника имот с идентификатор ***и сумата от 1638,64 евро, явяваща се възнаграждение по договор
за поддръжка и управление за 2020г., във връзка с притежаваните от ответника
имоти с идентификатори *** и ***, ведно със законната лихва от датата на предявяването на
исковете до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***и имоти с
идентификатори ***
и ***, които се намирали в комплекс от
затворен тип, а именно „YOO Obzor Bulgaria” с адрес в гр. О., м-ст Ю. П. . Сочи
се, че за процесните имоти са сключени два отделни договора по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна
собственост, построена в горепосочения жилищен комплекс от затворен тип,
респективно на 25.06.2010 г. и 02.09.2010 г. Твърди се, че страните се
уговорили срещу непаричната престацията на ищеца за поддръжка и управление на
общите части, ответникът е поела паричното задължение да заплаща възнаграждение
в размер на 10,84 евро без ДДС на кв. м.
по договора от 25.06.2010 г. относно
имота с идентификатор
***и 10,84 евро по договора от
02.09.2010 г. относно имоти с
идентификатори ***
и ***. Сочи се още, че страните по
сделката се договорили възнаграждението по чл. 2.1 от договорите да се
индексира ежегодно съобразно годишната инфлация определена от НСИ, съгласно чл.
5 от договорите. Навеждат се доводи, че след индексацията по реда на чл. 2.7 от
договорите годишното възнаграждение на кв. м. за процесния период 2020 г.,
което ответникът е следвало да заплати авансово в срок до 31.12.2019 г., е в
размер на 12.93 евро без ДДС. Твърди се, че ответникът не е заплатил
уговореното възнаграждение за двата имота за 2020 г., като за предходни години
последният е заплащал в пълен размер дължимото съгласно договорите.
По същество се моли съдът
да уважи предявените искове.
Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски. Представя писмени бележки.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който счита исковете за допустими, но неоснователни, като ги
оспорва както по основание, така и по
размер.
Възразява, че
тези договори са сключени с юридическо лице, а не с ответника. Сочи, че към
момента на подаване на исковата молба юридическото лице, сключило договорите е
заличено. Поради
това счита, че няма каквато и да е валидна облигационна връзка между ищеца и
ответницата и исковете следва да бъдат отхвърлени. Оспорва представителната
власт на двете лица, подписали договорите.
Оспорва
реално извършени услуги и заплатени консумативни разходи за поддръжка, при
липса на собственици в комплекса. Оспорва,
че са предоставени всичките описани и претендирани услуги. Възразява, че нe е ясен механизма за
формиране цената на услугите.
Твърди, че комплексът не е от затворен
тип. Счита, че следва да има
контролиран достъп за външни лица както
до жилищните площи, така и до останалите обекти в комплекса, което в настоящия
случай липсва. Комплексът не е ограден откъм плажа и непознати хора, които не
са собственици, преминават през него, както и липсва контрол в комплекса
изцяло. Възразява, комплексът да е поддържан и в добро състояние. Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.Представя писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
По
делото е представен Договор за поддръжка и управление от
24.06.2010 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 6739/24.06.2010 г. на
нотариус С. А. , рег. № 208 с район РС Н.,
с предмет, посочен в т.1.1, чрез изчерпателно
изброяване на услуги, предоставяни от Б.С.И.Т. ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т. МЕНИДЖМЪНТ
ЕООД, считано от 21.11.2012г., видно от служебно извършената справка в ТР при
АвП за срок от три години /чл. 1.6/ срещу заплащане на годишна такса от 10.84 евро на
квадратен метър, съобразно притежаваната площ, ведно със съответните идеалните
части от общите части на сградата. Определената годишна такса включва
необходимите разходи за техническа поддръжка и обслужване на комплекса,
определени в т. 2.2, експлоатационни разноски, легално дефинирани в т. 2.3 и
възнаграждението на управителя, вкл. разноски за заплати на наетия в комплекса
персонал.
По делото е представен и договор за поддръжка и
управление от 02.09.2010г. /л. 29/, с който Б.С.И.Т. ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т.
МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, е поел задължение за срок от три години /чл. 1.6/, а след
изтичането му, подновен за неопределен такъв да поддържа, обслужва и
осъществява организационното техническо и административно управление на
комплекс Йо О., Фаза 1, чрез осъществяване на следните изчерпателно изброени
услуги: организация на вътрешния ред в сградата на комплекса и по отношение на
общите части и оборудването в комплекса, оказване на всякакъв вид съдействие на
собствениците с оглед тяхното спокойствие и необезпокоявано пребиваване и
упражняване и защита на техните собственически права в помещенията в комплекса
като цяло, техническа поддръжка и почистване на общите части на сградата,
съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в него, всички
услуги предвидени във фитнес центъра и плувния басейн към комплекса, както и
безплатно ползване на залата, сауната и джакузито в работно време, вътрешно и
външно оформление на растителността в сградата в комплекса /алеи, тревни
площи/, организация на външната охрана в комплекса /пазачи, пропускателен режим
и контрол на достъп/, организация на санитарно – хигиенните и екологични мерки
в комплекса и общите части на сградата на комплекса /дезинфекция,
обезпаразитяване, дезинсекция, почистване/, заплащане на консумативите за
електричество, климатизация и водоснабдяване на общите части, подготовка на
сградата за зимния сезон.
Видно
от представен по делото нот.акт за покупко продажба на недвижим имот №18,том
ІХ,рег.№6733,дело №1598 от 2010г. Б.С.И.Т. ЕАД е продало на Е. В. Е. Р.ООД апартамент
В213, съставляващ имот с идентификатор ***, в комплекс от затворен тип, а именно „YOO
Obzor Bulgaria” с адрес в гр. О., м-ст Ю. П. и външно паркомясто.
Видно
от представен по делото нот.акт за покупко продажба на недвижим имот №56,том
ХV,рег.№10849,дело №2821 от 2010г. Б.С.И.Т. ЕАД е продало на Е. В. Е. Р.ООД апартамент
В501, съставляващ имот с идентификатор *** , в комплекс от затворен тип, а именно „YOO
Obzor Bulgaria” с адрес в гр. О., м-ст Ю. П. и парко
място гараж 19.
По делото са представени
Договор за извършване на дезинсекционни и дератизационни услуги от 15.04.2020
г. и Договор за абонаментно обслужване №
1379vn/02.02.2015 г., за
установяване предоставените услуги по поддръжката на комплекса „YOO Obzor
Bulgaria” с адрес в гр. О.;
От
назначената от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че Размерът на дължимото
възнаграждение за поддръжка за 2020
г., съгласно 2.1 от
договора за поддръжка и управление от 25.06.2010 г. е 1 926.13
евро без ДДС и 2 311.36 евро
с ДДС. Размерът на дължимото възнаграждение за поддръжка за 2020 г., съгласно 2.1 от договора за поддръжка и
управление от 02.09.2010
г. е 1 365.32
евро без ДДС и 1 638.38 евро
с ДДС.
От назначената и приета от съда
СТЕ се установява,че в ПИ ***гр. О., община Н. м. „Ю. П. " по
одобрен инвестиционен проект и Разрешение за строеж е изградена,
„Жилищна група". Строежът е въведен в експлоатация с Разрешение за
ползване № СТ - 12-820/18.08.2008г. В имота са изградени четири жилищни сгради. Жилищните сгради
са пететажни, за сезонно обитаване. В имота е изграден открит паркинг на тревна
фуга с 53 броя паркоместа, както и подземен паркинг на две нива към сграда
„А". Между сгради,,В" и „С" са изградени плувни басейни. В западната част на имота
е изграден още един басейн. Имотът е озеленен, изпълнена е вертикалната
планировка, в междублоковите пространства има места за отдих. Поземлен имот с идентификатор № ***гр. О.,
община Н. м. „Ю. П. " се охранява от жива охрана. На входа от северната
страна на имота е монтирана бариера. По протежение на западната граница има
монтирани двукрила метална врата и бариера за входа на открития паркинг. До
басейна в югозападната част на имота е изградена още една двукрила метална
врата. По северната граница на имота е изградена каменна ограда стигаща до блок „D 2", като оттам продължава пешеходната пътека до плажа. По източната граница
на имота оградата е от жив плет, тъй като теренът е с голяма денивелация към
морето. По южната граница на имота има каменна ограда , а
където е голямата денивелация към морето са изградени пешеходни стъпала и града
от жив плет. Западната граница на имота е с каменна града, а към улицата има и
жив плет.
По делото са разпитани водените от ищеца свидетели Варвара
Сергеевна Кирякова и Симеон Герчев Симеонов и водени от ответната страна - А. А.
К.и Д. А. за установяване начина на поддръжка и достъп до жилищния комплекс.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото не се спори между страните, а видно и от представени по делото справки
от СВ-гр.Н.-л-52-57 от делото самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***в гр.О.
бл.В,ет.2,ап В213 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** гр.О.
бл.В,ет.5,ап В501 са собственост на
ответницата по делото Н.М.. Не се спори относно собствеността и по отношение на
обект с идентификатор № ***.
Съгласно легалната дефиниция на
понятието, дадено в § 1,
т. 3 от ДР на ЗУЕС, жилищен комплекс от затворен тип е комплекс, обособен
като отделен УПИ, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и
други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на
изискванията на контролиран достъп на външни лица. В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че в поземлен имот с идентификатор 53045.503.212. е изграден
жилищен комплекс от затворен тип Йоо О. България, видно от Разрешение за строеж от Община Н., Разрешение
за ползване № СТ-12-820/18.08.2009 г. и заключението по СТЕ. Всеки един от
разпитаните по делото свидетели посочи, че комплекса е с контролиран
достъп-поставени са бариери, както и има жива охрана.
От събраните по делото доказателства
се установява, че се касае за затворен комплекс по смисъла на чл. 2 ЗУЕС.
Когато обектите са в затворен
комплекс, управлението на ЕС, предвидено от ЗУЕС за ЕС, се дерогира с договора
по чл. 2-договор за управление на общи части с нотариална заверка на подписите
между инвеститора и собствениците на СО. Следователно е налице изключение от
общото правило, че при ЕС управлението е поверено на предвидените от закона
органи.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС предвижда особена форма на
управление на общите части на т. н. комплекси от затворен тип, съгласно което,
управлението на общите части на тези комплекси се урежда с писмен договор, с
нотариална заверка на подписите, сключен между инвеститора на комплекса и
собствениците на индивидуални обекти в същия. Разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС е специална по отношение на
останалите норми на закона, касаещи управлението на етажната собственост, като
се отнася единствено до комплекси от затворен тип, както и само до управлението
на общите части на същия. Съответно в случая са налице такива договори Договор за поддръжка и управление от 24.06.2010 г., с
нотариална заверка на подписите рег. № 6739/24.06.2010 г. на нотариус С. А. ,
рег. № 208 с район РС Н. и договор за поддръжка и управление от 02.09.2010г. /л.
29/, с който Б.С.И.Т. ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т. МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, същите са
сключени при действието на ЗУЕС.
Договорът по чл. 2 ЗУЕС се отнася към типа договори за
услуги. Сключва се за неопределен срок, едновременно със сключването на
договора за продажба на самостоятелния обект - апартамент. Формалният му
характер е установен в интерес и на третите лица – затова подлежи на вписване
по партидата на обекта на сделката. Той има за последица, че обвързва и
приобретателите на имота. Уредбата има
изключителен характер и затова следва да се тълкува ограничително.
Съобразно, чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителността на
търговската сделка е необходима писмена или друга форма за действителност, само
когато това е изрично предвидено в закон. По отношение на процесните договори законът
изисква писмена форма с нот.заверка на подписите . С Решение № 115/23.07.2013
г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, І ТО, решения по т. д. № 95/2011 г. на ТК, ІІ
ТО и по т. д. № 11/2009 г. на ТК, І ТО, решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. №
95/2011 г. на ВКС, ІІ ТО практиката на ВКС е приела, че неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност, за разлика от гражданскоправните сделки, при които
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското
право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква
по арг. от чл.
293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността й. Следователно, ответницата Н.М.
не може да се позовава на недействителност по договорите, ако от поведението на
страните по тях- Ен Ви Ем Рекрейшън ООД и Б. С. И. Т.Мениджмънт ЕООД , може да
се заключи, че никой от тях не е оспорвал действителността на изявлението на
другата страна.
Неоснователни са и възраженията на
ответницата срещу легитимацията на ищцовото
дружаство, като правоприемник на дружеството, страна по процесните
договори. Видно от справка в Търговски
регистър Б. С. И. Т.мениджмънт ЕООД , страна по договорите е преобразувано чрез
вливане в ищцовото дружество Б. С. И. Т.ЕАД. Правоприемството при този вид
преобразуване произтича от разпоредбата на чл. 263 от ТЗ, съгласно която при
вливане цялото имущество на преобразуващите се дружества преминава към
приемащото дружество, което става техен правоприемник и преобразуващите се
дружества се прекратяват без ликвидация.
Относно сочената от ответницата грешка
в нот.удостоверяване по договор за поддръжка и управление от 02.09.2010г., то
доколкото е удостоверен подписа на Д. И., като пълномощник на Б. С. И. Т.ЕООД,
то съдът приема същото за достоверно.Същевременно видно при справка в ТР двата
идентификационни кода са на един търговец Б. С. И. Т.ЕООД с ЕИК *** и Б. С. И.
М.ЕООД с ЕИК *** преди преобразуването.
По делото се установи, че договорите
са вписани в служба по вписванията и същите са противопоставими на трети лица-в
случая ответницата, която формално да не е страна по същите, с факта на
закупуване на обекти в жилищния комплекс
Йоо О. България, като прриобретател на имот с идентификатор ***и имот с идентификатор *** и гараж с идентификатор *** се обвързва
със задължението за заплащане на предоставените услуги.
Възраженията срещу изпълнението на договорите, съдът
също намира за неоснователни – недоказани. Възнаграждението се дължи в края на
текущата година, но с оглед бъдещо изпълнение, а именно през следващата
плащането календарната година. Некачественото изпълнение
поражда за възложителя права по чл. 265, ал.1 ЗЗД, които могат да бъдат упражнени
чрез иск или възражение за прихващане, но не освобождава възложителя от
задължението по чл. 266, ал.1
ЗЗД да заплати на изпълнителя уговореното в договора за изработка
възнаграждение, поради
което и съдът приема, че искът е доказан в своето основание. Не на последно
място, с извършеното плащане на част от дължимите за предходен период такси,
ответникът е изразил съгласието си, дори плащането да не е направено лично от
ответницата- вносна бележка на л.58 от делото.
Липсват данни
по делото да е упражнено от ответника правото му на рекламация и възражение
срещу изпълнението на договора. Ангажираните от ответницата доказателства в
тази насока –предявяване на колективен иск е неотносимо, доколкото липсва
отразяване за действително предявяване на такъв и за кой период, съответно
сезиране на Районна прокуратура-л.175 от делото, е след подаване на исковата
молба в съда, като не става ясно и отправеното искане какво е.
Ответницата е направила общо възражение за
неизпълнение на процесните договори за поддръжка на комплекса , като не се
уточнява кое поето по договорите задължение не е изпълнено. Имайки предвид, че
в текста на договора изчерпателно са посочени услугите, включени в поддръжката
и управлението, бланкетното възражение не възлага доказателствена тежест на
другата страна. Независимо от което се
ангажираха доказателства за изпълнение, от които се установява, че дружеството
изпълнител е сключвало отделни договори за дератизационни услуги, физическа
охрана и персонал поддръжка. Неоснователни са и възраженията относно
доказателства за заплащане на консумативни разходи, с оглед на предвиденото в
договора задължение на изпълнителя да заплаща консумативите за електричество,
климатизация и водоснабдяване на общите части. От показанията на свидетелката Варвара Сергеевна Кирякова, работеща в
комплекса се установява, че през 2020 г. е осъществявана поддръжка на
комплекса. Има техници назначени, поддържа
се поливната система, басейни. За чистотата на
общата територия се грижат камериерки.
Ирелевантни са възраженията на
ответницата пребивавала ли е в комплекса през 2020 година, тъй като не се касае
до нормата на чл.51 от ЗУЕС. Извод в тази насока може да се направи и от
тълкуването на чл.
11, т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото
събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за
управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в
закона. (в този см. и съдебната практика на ВКС, напр. решение № 313 от
07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г.,. на ВКС, ГК, ІV ГО). А Съответно договорът
по чл. 2 ЗУЕС се отнася към типа договори за
услуги.
При
установена основателност на иска, изслушаната и приета ССЕ установява и размера
на задължението. Съобразно заключението, размерът на дължимото възнаграждение за поддръжка за 2020 г., съгласно 2.1 от договора за поддръжка и
управление от 25.06.2010
г. е 1 926.13
евро без ДДС и 2 311.36 евро
с ДДС. Размерът на дължимото възнаграждение за поддръжка за 2020 г., съгласно 2.1 от договора за поддръжка и
управление от 02.09.2010
г. е 1 365.32
евро без ДДС и 1 638.38 евро
с ДДС.
Съответно исковете се явяват
основателни в установения по ССЕ размер или искът за предоставени услуги за
имоти с идентификатор ***следва
да се уважи за сумата от 2311,36 евро и отхвърли за горницата над тази сума до
претендираната 2311,73 евро. За обекти с
идентификатор ***
и гараж с идентификатор *** да се уважи за сумата от 1638,38 евро и
отхвърли за горницата над тази сума до претендираните 1638,64 евро.
Разноски:
С
оглед изхода от спора и на осн.чл. 78, ал.1 на ищеца се следват сторените по
делото разноски.
Съдът приема противопоставеното, от ответника,
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на ищеца за неоснователно. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност,
още повече съобразявайки освен цената на предявените искове, то направеното
искане за налагане на обезпечителна мярка, както и броя проведени съдебни
заседания. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1201
лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Съответно на ищеца съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъди сумата от общо 1909,75 лв.
На ответницата следва да се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер но 0.15
лв., съобразно представен списък-л.391 от делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.В.М., гражданин на Р. Ф. , род. на ***г. в гр. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище ***, сумата от 2311,36
евро (две хиляди триста и единадесет евро и тридесет и шест
евроцента), представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и
управление от 24.06.2010г. вписан в АВ , СВ-Н. , №101, том2, вх.рег.№ 4075 от
25.06.2010г. за имоти с идентификатор от ***дължимо за 2020 г. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковете 30.12.2020г. до окончателното
заплащане на сумите, като отхвърля
иска за горницата над 2311,36 евро до претендираните 2311,73 евро, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.В.М., гражданин на Р. Ф. , род. на ***г. в гр. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище ***, сумата от 1638,38 евро (хиляда шестстотин
тридесет и осем евро и тридесет и осем евроцента), представляваща
възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 02.09.2010г. вписан в АВ
, СВ-Н. , №164, том 3, вх.рег 6800 от 03.09.2010г. за имоти с идентификатор от *** и с
идентификатор ***,
дължимо за 2020г., на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковете 30.12.2020г. до окончателното
заплащане на сумите, като отхвърля
иска за горницата над 1638,38 евро до претендираните 1638,64 евро, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.В.М., гражданин на Р. Ф. , род. на ***г. в гр. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.” ЕАД, ЕИК *** със седалище *** сумата от 1909,75 лв. (хиляда деветстотин и девет лева и
седемдесет и пет стотинки), на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.С.И.Т.” ЕАД, ЕИК *** със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.М., гражданин на Р.
Ф. , род. на ***г. в гр. М. сумата от 0,15 лв.
(петнадесет стотинки), на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: