Решение по дело №3159/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260137
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330203159
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260137

гр. Пловдив, 04.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3159/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 497590-F507589/28.02.2020 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Нордпрайм логистик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ разклона между гр. Куклен и с. Брани поле, представлявано от Е. А., на основание чл. 182, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 514,55 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.

Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с допускането на техническа грешка, въз основа на което се е стигнало до неправилно деклариране на кредитните известия, а оттам и неправилно изчисляване на данъчен кредит за възстановяване. Твърди, че бюджетът не е ощетен, а корекцията е извършена своевременно след получаването на покана от НАП. Отделно от това смята, че наказанието не отговаря на извършеното нарушение.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда в дълбочина аргументите за незаконосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано. Аргументира се по невъзможността за приложение на маловажния случай предвид предходно също по вид нарушение на същото юридическо лице, за което има издадено и влязло в сила наказателно постановление.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

На ***** П.Б., служител на ТД на НАП гр. Пловдив, била възложена с резолюция № П-16001619127264-0РП-001/18.07.2019 г.  проверка за възстановяването на ДДС на дружеството жалбоподател „Нордпрайм логистик“ ООД. При извършването й било констатирано, че дружеството жалбоподател в качеството на регистрирано по ЗДДС лице не е отразило в дневника за покупки и в Справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. издадени 4 броя кредитни известия, издадени от „Ромпетрол България“ ЕАД с ЕИК *********, а именно: № **********/16.06.2019 г. с ДО 2562,34 лв. и ДДС 512,47 лв., № **********/30.06.2019 г. с ДО 197,22 лв. и ДДС 39,44 лв., № **********/30.06.2019 г. с ДО 104,43 лв. и ДДС 20,89 лв., № **********/30.06.2019 г. с ДО 7424,12 лв. и ДДС 1485,42 лв.

В хода на проверката проверяващите констатирали, че дружеството не е сторило това в законоустановения срок от 01.07.2019 г. до 15.07.2019 г., включително, като дружеството е извършило нарушението на 16.07.2019 г. Установено било, че чрез неотразяване на кредитните известия в дневника за покупки и подадената в ТД на НАП Пловдив справка-декларация за периода, през който са издадени, а именно за месец юни 2019 г., се е стигнало до определяне на резултат за данъчен период за същия месец ДДС за възстановяване в размер на 7241 лв. вместо следващия се резултат при коректно отразяване на кредитните известия – ДДС за възстановяване в размер на 5182,78 лв.

Кредитно известие № **********/16.06.2019 г. с ДО 2562,34 лв. и ДДС 512,47 лв. е включено в дневника покупки и в справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. № 16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с № П-16001619127264-177-001/26.07.2019 г./

Кредитно известие № **********/30.06.2019 г. с ДО 197,22 лв. и ДДС 39,44 лв. е включено в дневника покупки и в справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. № 16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с № П-16001619127264-177-001/26.07.2019 г./

Кредитно известие № **********/30.06.2019 г. с ДО 104,43 лв. и ДДС 20,89 лв. е включено в дневника покупки и в справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. № 16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с № П-16001619127264-177-001/26.07.2019 г./

Кредитно известие № **********/30.06.2019 г. с ДО 7424,12 лв. и ДДС 1485,42 лв. е включено в дневника покупки и в справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. № 16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с № П-16001619127264-177-001/26.07.2019 г./

Нарушението е констатирано от органите по приходите на 18.07.2019 г. при извършване на проверката по прихващане и възстановяване.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F507589/11.09.2019 г. за нарушение на чл. 124, ал. 5 вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и пълномощник на дружеството.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 514,55 лв. за същото нарушение на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П.Б. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, покана изх. № РД-21-1932/26.07.2019 г., 4 броя кредитни известия, издадени от „Ромпетрол България“ ЕАД с ЕИК *********, а именно: № **********/16.06.2019 г., № **********/30.06.2019 г., № **********/30.06.2019 г., № **********/30.06.2019 г., справка-декларация вх. № 16004019508/02.08.2019 г., справка-декларация вх. № 16004017883/15.07.2019 г. ведно с уведомление за приемане, три броя листа – разпечатки от дневник за покупките за м. 06.2019 г. (преди и след корекция), деловодна справка от служител на Районен съд Пловдив ведно с приложение към нея, заверено копие на наказателно постановление № 446517-Ф469190/08.07.2019 г., оправомощителна заповед.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е възложена по повод възстановяване на данъчен кредит и резултатите от нея са показали, че дружеството жалбоподател не е отразило 4 броя кредитни известия в дневника за покупки и справката декларация, като това е довело до неправилно определяне на размера на ДДС за възстановяване с около 2000 лв., т.е. на дружеството са били определени за възстановяване с около 2000 лв. повече от действителния размер. Споделя, че е поканила дружеството да коригира данните, което то сторило.

Показанията ѝ съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като съставените протоколи и извлечението по банкова сметка, ***, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно задължително съдържание на актовете. Констатираха се нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Нито в акта, нито в НП не е дадена коректната правна квалификация на нарушението въз основа на обстоятелствената част на актовете, а оттам и фактите не отговарят на дадената правна квалификация.

Правилото на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС въвежда задължение регистрираното лице е да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон, независимо от ал. 4 на същия член. Следователно се касае за неизпълнение на задължение за отразяване на поне едно кредитно известие в дневника за покупки. От обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че производството е образувано и лицето е наказано, именно за това, че не е изпълнило задължението си да отрази в дневника за покупки и в справката декларация въпросните кредитни известие в законоустановения срок от 01.07.2019 г. до 15.07.2019 г., включително. Тоест за осъщественото от дружеството бездействие на вмененото му задължение за действие. Посочено е, че това е довело до определяне на различен от действителния резултат на ДДС за възстановяване. Дружеството обаче след покана от приходната агенция и в следващия данъчен период е коригирало дневника за покупки и справката декларация, като е отразило процесните кредитни известия и определило коректен размер на ДДС за възстановяване. Дотук съдът прецени НП и дадената правна квалификация на нарушението за съответна на обстоятелствата по делото и отразените факти от обективната му страна. Същата касае именно неизпълнение на посоченото задължение за отразяване на всички кредитни известия в относимите документи.

Същевременно обаче както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са преценили, че извършеното нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва в състава си и препраща към друга правна норма, а именно тази на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. Последните въвеждат задължение регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката, а корекцията по ал. 2 да се извърши в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116 от ЗДДС, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Касае се за извършване на корекция при възникване на определени предпоставки и срока, в който следва да бъде сторено. Тоест същата норма въвежда самостоятелно и различно задължение от това по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което има свои собствен фактически състав и чието неизпълнение ще доведе до самостоятелно основание за налагане на санкция. Следователно правната квалификация на нарушението, за което дружеството е било наказано, съдържа в себе си две самостоятелни задължения, неизпълнението на които ще доведе до самостоятелни нарушение, за което по силата на чл. 18 от ЗАНН на дружеството следва да бъдат наложени две санкции. Редом с това описанието на нарушението от фактическа страна не включва неизпълнение на задължението за коригиране на размера на ползвания данъчен кредит. Точно обратното, изрично е посочено, че дружеството е изпълнило това си задължение и то в следващия данъчен период, във връзка с което и е наказано по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, а не по ал. 1.

Всичко посочено дава основание на съда да приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на дружеството жалбоподател. Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, в частта ѝ за коректно описание на нарушението и нарушената разпоредба, както и правилото на чл. 18 от ЗАНН. Въобще постановлението с дадената в него правна квалификация на нарушението и фактическото му описание създават сериозна неяснота, която не може да бъде преодоляна. От една страна фактическото описание на нарушението не отговаря на привръзката по чл. 78, ал. 2 и 3 от ЗДДС, от друга не са посочени обстоятелствата от фактическия състав на същото това нарушение, а напротив отразено е, че дружеството е изпълнило задължението си. Същевременно чл. 124, ал. 5 и чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС представляват отделни фактически състави на две самостоятелни задължения на регистрираните по ЗДДС лица, респективно на две самостоятелни нарушение. Затова и съвместното им съществуване при осъществяване на едно нарушение е невъзможно. Привръзката, която е направена, съдът определи за недопустима. Още повече, че ако наказващия орган, беше счел, че е нарушен чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС следваше да наложи самостоятелна санкция за това. Докато в настоящия случай е наложена само едно наказание по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС и то имено защото задължението е изпълнено в следващия данъчен период. Всичко това би довело до нарушаване на чл. 18 от ЗАНН, в случай че административнонаказващият орган беше счел, че са реализирани две нарушение. Това обаче така или иначе не може да бъде установено от съда поради същностния пропуск при издаване на НП.

По този начин в хода на цялата преписка нарушителят не е могъл да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му и въз основа на коя точно норма и неин фактически състав. Този порок не може да бъде саниран едва във въззивното производство пред съда, поради което е неотстраним и влече порочността на всички актове в производство. Длъжен да се съобрази с него, съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно.

Въпреки че се установи съществено нарушение на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон, което обуславя незаконосъобразността на обжалваното постановление, съдът счита, че следва да бъде изложено, че нарушението се установява от обективна и субективна страна. Авторството и неотразяването в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС за данъчен период месец юни 2019 г. на 4 броя кредитни известия с контрахент на жалбоподателя се установява от приложените по делото писмени доказателства, потвърдени от показанията на актосъставителя. Доколкото нарушителят е юридическо лице субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана поради обективния характер на отговорността му. Това обаче не може да промени установените нарушения и незаконосъобразността на наказателното постановление.

Предвид изхода на спора разноски в ползва на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани.

С оглед на изложеното съдът приема, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като не е съобразено с процесуалния и материалния закон, в който смисъл е и решението му.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                               

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 497590-F507589/28.02.2020 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Нордпрайм логистик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ разклона между гр. Куклен и с. Брани поле, представлявано от Е. А., на основание чл. 182, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 514,55 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.        

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала.

            А. Д.